РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
200
Гр.
Пловдив, 08.02.2022г. год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XX касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети
януари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурора
ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АД № 2976 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Касационно
производство по реда на чл.208 и сл. от АПК.
2.
Постъпили са
касационни жалби от А.Д.С., ЕГ **********, чрез пълномощника адвокат В.С. и от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГД „ИН”/ към Министерство на
правосъдието, чрез пълномощника Т.Ч. старши юрисконсулт в Областна служба
„Изпълнение на наказанията” – Пловдив против Решение № 1721 от 14.09.2021г.,
постановено по адм.
дело № 999/2021 по описа на Административен съд Пловдивски, ХХVIII състав, с което Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул.”Н. Столетов”№21
е осъдена да заплати на А.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3
808.00 (три хиляди осемстотин и осем) лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 15.04.2021 г. –
датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, като е ОТХВЪРЛЕНА
исковата претенция до пълния й размер от 30 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
3.Касационният жалбоподател и
ответник по касационната жалба А.Д.С., чрез пълномощника адвокат В.С., иска
отмяна на решението, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск
срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за обезщетяване на
причинени му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до претендирания такъв, като неправилно и незаконосъобразно.Претендира
се присъждане на сторените разноски в касационното производство.
4.Касационният жалбоподател и
ответник по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието чрез пълномощника юрисконсулт Т.Ч. иска отмяна на
решението, в частта му, с която е осъдена ГД“ИН“ да заплати обезщетение на
ищеца, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
5.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
ІІ. За допустимостта :
6. Касационните жалби са
подадени в рамките на предвидения за това преклузивен
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват
процесуално ДОПУСТИМИ.
ІІІ.
За фактите :
7.
Производството
пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на А.Д.С.,
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адвокат В.С.,
срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”. С исковата молба е
претендирано ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер
на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2021г.
до окончателното й изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, огорчение, битови неудобства, неравно третиране и
принуда да търпи и върши неща, противни на волята за периода от 21.05.2019г. до 15.04.2021г., в резултат на поставянето му
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив, а именно липса на достатъчно жилищна площ /не е
надвишавала 3 кв.м./; не е осигурен санитарен възел и течаща вода; наличие на
дървеници, хлебарки и гризачи, свързано с недостатъчна и нередовна ДДД
обработка, както и, че не му е дадена възможност да работи.
8.С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на
делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със
събирането им решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка, като
въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните
е направил своите правни изводи.
9.С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения иск за сумата в размер на
3 808.00 (три хиляди осемстотин и
осем) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя му в Затвора – Пловдив, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 15.04.2021 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното и изплащане, като е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция до
пълния й размер от 30 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
10.За да постанови този резултат,
съдът е приел, че от наличните по делото доказателства се установява, че че помещенията, които е обитавал С. при изтърпяване на наложеното му наказание,
са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени
с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна
светлина и възможност за проветряване, а отоплението се е осъществявало посредством
централно парно. В тази насока съдът е приел, че няма нарушение на чл.20 ал.3
от ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – Пловдив е
осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е
пребивавал С. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена
вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника
становище, се сочи, че в Затвора – Пловдив на л.св. е осигурен достъп до
такава, а съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода
от съответната група, освен това, същият като работещ е имал достъп до тоалет
три пъти на ден, като в подкрепа на тези твърдения е приложен и самият график, касаещ втори пост, видно от който, лишените от свобода от този
пост са разполагали с достъп до баня всеки понеделник от 09:30 ч. до 11:30 ч. и
всяка сряда от 13:30 часа до 16:30 часа,
като отделно от това, от събраните по делото доказателства – становище рег. №
2688/28.05.2021 г. на ИСДВР, се установява, че С. ежедневно е ползвал баня в
служебния стол, където е бил назначен на работа, тъй като тренира в спортната
зала почти ежедневно.
Що се отнася до хигиената в Затвора -
Пловдив, Съдът е приел, че от приетите
по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения
се осъществява от лицата, настанени в тях, което се потвърждава и от
показанията на разпитания по делото свидетел. В тази връзка, видно от
приложеното по делото становище в Затвора - Пловдив се извършва своевременна
смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и
счупени прозорци. Пак там е изложено, че през 2017 г. е извършено боядисване на
общите помещения на лишените от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ,
поставен е гранитогрес в общите умивални. Посочено е,
че със собствени сили лишените от свобода и със строителни материали,
предоставени по централно сключени договори от ГДИН се извършват ремонти и
базата се поддържа в сравнително добро състояние. Според становището, банята е
обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по
график има баня за лишените от свобода. Осигурена е топла вода от котел, който
работи на въглища и е на територията на затвора /закупен през м.януари 2017
г./, а въглищата се осигуряват редовно от централна доставка от ГД “ИН“. От
справката на младши експерт Т. по делото се установява, че за поддържане на
хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл.80
ал.1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен от свобода, където при извършени
проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в затворническата баня е
задоволителна. Наред с това се констатира, че липсват данни да е подавана молба
от С., в която да изявява воля за получаване на допълнителен постелен инвентар или изпиране на зачисления му, които да
са с отрицателен отговор. Ето защо съдът е приел за напълно неоснователна претенцията, в частта за
неосигурен санитарен възел и топла течаща вода.
В тази насока съдът е приел, че от цитираните
по-горе справки се установява също така и че в затвора разполагат с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки,
дюшеци, одеяла и възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени
от свобода в корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че грижата за чистотата на
спалното бельо се полага на лишените от свобода като в утвърден график от
началника на затвора, два пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен
от свобода има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на
затвора. При изхабяване на бельото по преценка на лишения от свобода има право
бельото да бъде заменено, чрез молба до началника на затвора. Съдът е приел, че
от събраните по делото доказателства, в т.ч. и свидетелски показания, не се установява ищецът да е подал молба за
изпиране на бельото или за допълнителен инвентар.
Съдът е приел за установено обаче, че по
отношение на исковия период, а именно: от 21.05.2019 г. до 15.04.2021 г., за
който се претендират неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със
законната лихва, от приложените по делото справки се установява, че лицето е
постъпило в Затвора – Пловдив на 21.07.2014 г., където е пребивавало и
пребивава и към момента. От събраните и описани по-горе доказателства се
установява, че с изключение на различни периоди от време, вариращи от пет до
над 80 дни, подробно описани в цитираната в решението справка на ИСДВР при Затвора –
Пловдив, ищецът е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв.м. общо 604 дни, каза се, всички в Затвора – Пловдив.
Този факт /на обитаване на пренаселени
килии/ е достатъчен според Съда, за да се приеме, че в този период от време,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание С. в неблагоприятни условия
по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Съдът е приел за доказани и твърденията
на ищеца за наличие на дървеници и
хлебарки през разглеждания тук исков период. В тази насока е приел, че от
страна на ответника, независимо че са представени протоколи за извършване на
услуга по ДДД обработки, не са представени конкретни доказателства, от които да
се установи по безспорен начин, че такива дейности, макар и договорени, са били
действително изпълнявани. Все в тази насока следва и да се посочи, че
твърденията на ищеца се доказват и с разпита на свидетеля Димитриев,
който заявява, че в килиите е пълно с хлебарки и дървеници, от което е направил изводът, че дори и да се извършва
дезинфекция, няма ефект, тъй като продължава да има от сочените инсекти, а и ищецът се е оплаквал от тяхното наличие.
С
оглед установените по делото факти, и съобразявайки правилото на чл.284 ал.5,
във връзка с ал.1 ЗИНЗС Съдът е приел, че С. е претърпял посочените неимуществени
вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически
състояния.Съдът е отчел разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съгласно която обезщетението
за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият
размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на
периода, през който са били претърпени.
С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, според
Съда, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
размер на 3808.00 (три хиляди осемстотин
и осем) лв., при съобразяване на съдебната практика по идентични дела, от които
2416.00 (две хиляди четиристотин и шестнадесет) лв. се присъждат заради липсата
на достатъчно нетна площ за обитаване на затворническите помещения, която се
констатира в рамките на общо 604 дни, и 1392.00 (хиляда триста деветдесет и
два) лв. за наличие на инсекти в спалните помещения
за времето на престой на лишения от свобода в Затвора – Пловдив от 21.05.2019г.
до 15.04.2021г.. Според съда, именно посоченият размер в най- пълна степен ще овъзмезди ищеца за претърпените психически увреждания и той
е най- съответен и справедлив на база преценка, касаеща
установените по делото факти. Същият е съобразен и с обществения критерий за
справедливост.
Съдът
е приел, че в останалата част за разликата над 3808.00 (три хиляди осемстотин и осем) лв., до пълния
предявен размер от 30 000 лв., за претърпени неимуществени вреди за периода от 21.05.2019г.
до 15.04.2021г., в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- Пловдив, искът следва
да бъде отхвърлен.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск/ в размер на 3808.00 лева/,
съдът е приел, че ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от
15.04.2021г.., до окончателното изплащане на сумата.
IV. За правото :
11.
Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 в приложимата редакция предвижда, че
тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС,пак в приложимата редакция за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
12.В обсъждания контекст правилен е изводът на първоинстанционния
съд, изведен от правилно установената по делото фактическа обстановка, че в
случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на
предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни
условия при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ от ищеца в периода
посочен в съдебното решение. Законът забранява осъдените и задържаните да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата
да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности в
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – само
по отношение на конкретно установените факти по делото относно липса на
достатъчно жилищна площ /общо
604 дни/ и наличие на инсекти
в спалните помощения, когато ищецът е пребивавал в
Затвора – Пловдив, в следствие на което са
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
13. Неоснователни са доводите
на касационният жалбоподател и ответна страна ГД „ИН” за недоказаност на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в Затвора - Пловдив, където е пребивавал ищеца през
исковия период. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални
критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени
действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на достатъчно жилищна площ и наличие на инсекти
несъмнено предпоставя унизително отношение,
уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
14. Неоснователни са доводите в
касационната жалба на А.Д.С. за неправилност на обжалваното решение в частта
му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени
вреди.
От установеното по делото неизпълнение на вменените
на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, обаче, не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, правилно съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото
се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца.
Несъмнено е негативното въздействие върху С. на
условията, при които е пребивавал в Затвора-Пловдив. При преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в исковия период и в съответствие с
изведената от закона и дължима се справедливост, правилно с обжалваното решение
е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му.
15. Изложеното до тук налага да се приеме,
че касационните жалби са неоснователни на посочените в тях основания, а
обжалваното пред касационната инстанция решение на административния съд е
правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения
нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като
валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата
инстанция.
V. За разноските:
16.
С оглед изхода на
спора претенцията на А.Д.С. за присъждане на разноските за държавна такса за
касационното производство и на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е неоснователна.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХ – ти касационен състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 1721 от 14.09.2021г., постановено по адм. дело №
999/2021г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХVIII състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенците на А.Д.С. за присъждане на разноските за държавна такса
за касационното производство и на Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” за присъждане
на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.