Р Е Ш Е Н И Е
№ 701
гр.
Русе, 11.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5112 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Р.П.П. и Т.Й.М., в която
се твърди, че на 23.02.2016г. между първата ответница в качеството на кредитополучател
и вторият ответник в качеството на поръчител и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД в качеството на кредитор, е сключен договор за потребителски паричен
кредит, по силата на който на ответницата е отпуснат паричен кредит в размер на
50500лв., който следвало да бъде върнат на 72 бр. погасителни вноски. Между
страните по договора било постигнато съгласие кредитополучателят да бъде
включен и в Групова застраховка със застрахователна премия в размер на 1830,24лв.,
която сума следвало да изплаща заедно с погасителните вноски. Уговорената по
договора възнаградителна лихва възлизала на 6,99%, или общо за целия период на
договора 11533,04 лв. Всяка от анюитетните погасителни вноски възлизала на
886,99лв., като първата погасителна вноска била дължима на 14.03.2016 г., а
последната на 14.02.2022 г.
Твърди се, че
кредитополучателят не е изпълнил задължението си по договора, като погасената
от него сума била в общ размер на 7090,19 лв., с която били погасени 2119,42 лв.
възнаградителна лихва, 4465,73 лв. главница, 305,04 лв. застрахователна премия
и лихва за забава от 0,30 лева.
На 19.05.2017 г.
бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., по силата на който
първоначалният кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД прехвърлил на ищеца
в настоящото производство „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането си по
процесния договор от Р.П.П. и Т.Й.М.. Извършеното прехвърляне било съобщено на
длъжниците по реда на чл. 47 ГПК, а в условията на евентуалност се счита, че
това съобщаване следва да се счита за извършено с връчването на препис от
исковата молба за образуване на настоящото производство и приложените към нея
доказателства.
За събиране на вземането си ищцовото дружество
депозирало заявление, въз основа на което било образувано частно гражданско
дело № ***от 2019г. по описа на Районен съд - Русе и издадена Заповед за
изпълнение за дължимите по договора суми.
С оглед на това, че
заповедта била връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, се моли в
настоящото производство да бъде признато за установено, че Р.П.П. в качеството
й на кредитополучател и Т.Й.М. в качеството му на поръчител дължат на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми по издадената
заповед за изпълнение, а именно: 9909,07
лв. – частично претендирана главница за периода от 14.10.2016г. до
14.02.2018г.; 1773,84 лв.
възнаградителна лихва за периода от 14.10.2016г. до 19.05.2017г.; 1387,29 лв. обезщетение за забава за
периода от 14.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда
11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 12.02.2019г. до
окончателното погасяване на дълга. Претендира се и присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответниците, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, изразява становище за допустимост, но за неоснователност на исковата
претенция. Счита, че не са налице предпоставки за настъпване на предсрочна
изискуемост по процесния договор. Също така не се установявало и ищецът по
делото да е активно легитимиран да води настоящия процес, тъй като длъжниците
не били уведомени за извършеното прехвърляне на вземането по договора им за
кредит.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените и неоспорени писмени доказателства,
че на 23.02.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в качеството му на
кредитор и ответника Р.П.П. (М. към него момент) в качеството на
кредитополучател и ответника Т.Й.М. в качеството на поръчител е сключен Договор
за потребителски паричен кредит, по силата на който е предоставена сумата 50000лв.
Съгласно условията на договора, кредитополучателят се е задължил да върне на
кредитора обща сума от 63863,37лв., включваща отпуснатата в заем главница,
такса за разглеждане на кредита в размер на 500лв., застрахователна премия в
размер на 1830,24лв. и договорна лихва. ГПР по кредита е уговорен на 8,71%, а
броят на месечните погасителни вноски на 72 всяка от които на стойност 886,99лв.,
първата с падеж на 14.03.2016г., а последната на 14.02.2022г.
На 20.12.2016г.
между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на купувач и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, а на 19.05.2017г. индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания, в приложение №1 към който, под №*** е включено вземането по процесния
договор.
„Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е упълномощено да съобщи на длъжниците по реда на чл.
99, ал.3 ЗЗД от името на стария кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
извършеното прехвърляне на задълженията им.
На 02.11.2018г. новият
кредитор (ищцовото дружество) е изпратил от името на първоначалния кредитор
уведомително писмо до двамата ответници, с които им съобщава извършената цесия,
размера на дълга и възможните начини за плащането му. Съобщенията са връчени по
реда на чл. 47, ал.5 ГПК (чрез залепяне на уведомление) от служител на ЧСИ И.Х..
По депозирано
заявление от ищеца е образувано ч.гр.д.№***/2019г. по описа на РС – Русе, по
което срещу ответниците Р.П. и Т.М. на 13.02.2019г. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за дължими суми, произтичащи от
процесния договор: 9909,07лв. главница, ведно със законната лихва считано от 12.02.2019г.,
1773,84лв. възнаградителна лихва за периода 14.10.2016г. до 19.05.2019г., 2751,97лв.
обезщетение за забава за периода от 14.10.2016г. до 11.02.2019г., както и сумите
288,70лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е
връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Според заключението
на изготвената по делото икономическа експертиза, отпусната в кредит сума от
50000лв. е усвоена от ответницата Р.П. на 23.02.2016г. чрез преводно нареждане
по личната й разплащателна сметка в „УниКредит Булбанк“ АД. По кредита общо
внесените суми за погасяването му са в размер на 6988,81лв., с които са
погасени 4665,72лв. главница, 2119,42лв. договорна лихва, 203,36лв.
застрахователна премия и 0,30лв. лихва за просрочие. Последното извършено
плащане по договора е на 14.10.2016г. със сума 814,68лв. Според заключението на
вещото лице, размерът на неплатената главница по процесния договор за периода
14.10.2016г. до 14.02.2018г. възлиза на 9 909,07лв., неплатената
възнаградителна лихва за периода 14.10.2016г. до 19.05.2017г. в размер на
1773,84лв., размерът на обезщетението за забава за периода 14.10.2016г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.02.2019г. в размер на
1629,23лв. Няма данните по делото за изплащани застрахователни обезщетения в
полза на кредитора по процесния договор за настъпили застрахователни събития с
кредитополучателя.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено
от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
По делото няма спор
относно сключването на процесния договор за потребителски кредит, предоставянето
на ответницата на отпуснатата в заем сума, условията при които същата следва да
бъде издължена, както и даденото поръчителство от втория ответник. Също така
няма спор по делото, а и се установява от заключението на вещото лице какви са
извършените плащания по договора, какво е погасено с тях, както и какъв е
размерът на остатъчното задължение за главница, договорна лихва и обезщетение
за забава за периода посочен в исковата молба и в заявлението по чл. 410 ГПК.
Въпреки, че по
делото няма възражение за неравноправни клаузи в процесния договор, съобразно
константната съдебна практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, при служебна проверка, съдът не намира исковата
претенция в цялост или в някоя част да произтича от неравноправна клауза на
процесния договор за потребителски кредит.
Не следва да бъдат
обсъждани възраженията на особения представител на ответниците за това дали са
настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост на цялото вземане по
процесния договор, доколкото предмет на настоящото производство е вземане само
за дължими суми (погасителни вноски), чиито падеж е вече настъпил. Поради това
правноирелевантно за спора се явява обстоятелството дали надлежно е обявена от
кредитора предсрочна изискуемост на всички вземания по процесния договор, след
като те не са предмет на настоящото производство.
Неоснователно е и
другото възражение на особения представител на ответниците за липсата на
активна легитимация на ищеца за водене на процеса. Според представените и
неоспорени писмени доказателства, вземането по процесния договор е надлежно
цедирано на ищеца по настоящото дело. Представеният рамков и индивидуален
договори и приложение към тях съдържат всички съществени елементи на договора
за цесия (страни и предмет), поради което няма основание същите да се приемат
за недействителни. Неоснователно е и възражението, че прехвърлянето на
вземането не е съобщено на длъжниците. Дори и да се приеме, че изпратеното до
тях уведомление от новия кредитор, надлежно упълномощен да съобщи цесията от
първоначалния кредитор (за което няма законова забрана) не е породило целения
ефект, то с връчването на исковата молба и доказателствата към нея след
образуване на настоящото производство (включително и на особения представител),
ответниците са надлежно уведомен за цесията. Също така съгласно установената
съдебна практика (прим. Решение № 114 от
7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от
18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС), длъжникът може да възрази
успешно за липсата на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на
уведомяването, каквото твърдение в случая не е налице.
По изложените
съображения, предявеният установителен иск следва да бъде изцяло уважен, тъй
като размерът на претендираните главница и договорна лихва съвпада със сумите
посочени от вещото лице, а претенцията в частта за обезщетение за забава е
по-малка от установения от експертизата размер.
При този изход на
спора в тежест на двамата ответници следва да се възложат направените от ищеца
разноски за настоящото производство в размер на 234,11лв. държавна такса,
160лв. за вещо лице, 600лв. за особен представител и 300лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2019г.
по описа на РС – Русе в размер на 288,70лв. държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.П.П.
ЕГН********** с адрес *** и Т.Й.М.
ЕГН********** с адрес *** дължат
солидарно на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от изп. директор Димитър Бориславов Бончев по Договор за
потребителски паричен кредит от 23.02.2016г. сумите : 9909,07 лв. – частично претендирана главница за периода от
14.10.2016г. до 14.02.2018г.; 1773,84 лв.
възнаградителна лихва за периода от 14.10.2016г. до 19.05.2017г.; 1387,29 лв. обезщетение за забава за
периода от 14.10.2016г. до 11.02.2019г., законна лихва върху главницата считано
от 12.02.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед
№***/13.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2019г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Р.П.П. ЕГН**********
с адрес *** и Т.Й.М. ЕГН********** с
адрес *** да
заплатят на Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата
от 1294,11лв. разноски за настоящото
производство и сумата от 338,77лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2019г. по описа на Районен
съд – Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: