Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………06.07.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………двадесет
и шести юни…………..…….…………….……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от……………..…………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 213……по описа за………….….…………2020 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът М.К.Г. твърди в исковата молба, че през периода от
01.10.2016г. до 30.09.2019г. полагал труд в гр.Стара Загора на длъжност „младши
инспектор“ в Областна дирекция на МВР - Стара Загора. Съгласно ЗМВР ищецът бил
със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явявал директорът на
ОД на МВР - Стара Загора по силата на чл. 159, ал.1 ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи,
обнародвана в ДВ, бр. 13/2017г. За процесния период ищецът полагал труд на
12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. По силата на чл.178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. Съгласно чл.67, ал.1 ЗДС брутната заплата
се състояла от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Извънредният труд
при работещите на смени не се компенсирала с допълнителен платен отпуск, а се
заплащала с допълнително възнаграждение според размера на положения труд.
Нормалната
продължителност на работното време била регламентирана в чл. 187 ЗМВР, като
съгласно ал. 1 от същия тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.
От м. октомври 2016г. съгласно чл.187, ал.З ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като
съгласно ал. 5, т. 2 работата извън редовното работно време се
компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период. Ищецът сочи, че до началото на април
2015 г. имало изрична разпоредба за преобразуването на нощния труд при
изчисляване на работното време, но след въвеждане нова наредба относно
работното време тази методика останала неуредена със специална норма и
следователно трябвало да се прилага общата такава. Съгласно чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Понятието
„нощен труд” намирало своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда.
Коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд
се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му
били уредени с две различни правни норми - чл. 8 и чл.
9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Плащанията по
посочените разпоредби се дължали заедно. Това било пряко
следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагли 8 часа
нощен труд, който бил по-дълъг от нормалния 7-часов такъв. ЗМВР изрично
разграничавал заплащането за извънреден и
за нощен труд в чл. 178 и чл. 179. Разликата между номиналния брой часове нощен
труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент 1,143 се
явявал наднормен труд, за който следвало да се прилага съответната часова
ставка като за извънреден труд. Тази извънредност произлизала от факта, че
служителите в МВР били принудени да полагат нощен труд над „нормалната“ продължителност от
седем часа. Претендира допълнително възнаграждение за извънредния труд от надхвърлянето на дължимите нормочасове след
преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се
получавал по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на
специален регламент за служителите на МВР.
Ищецът изяснява, че основното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се определяло с Наредба
8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи. Претенцията за
главницата формирал като разликата
между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с
коефициент 1,143 била умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана
при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР, доколкото счита, че именно такава ставка
следвало да бъде приложена по аналогия към посочените часове. Поради това ищецът сочи, че се получавали следните
суми: за месец октомври – декември 2016 г. – 128 часа нощен труд с
разлика при коефициент 1,143-18.30 часа, дължима сума 109,82 лв.; за месец януари - март 2017г.-160 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-22.88 часа, дължима сума
137,28 лв.; за месец април - юни 2017 г.-88 часа нощен труд с
разлика при коефициент 1,143-12.58 часа, дължима сума 75,50 лв.; за месец юли-
септември 2017г.-144 часа нощен труд с
разлика при коефициент 1,143-20.59 часа, дължима сума 123,55 лв.; за месец октомври - декември 2017г.-80 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-11.44 часа, дължима сума
68,64 лв.; за месец януари - март 2018 г.-160 часа нощен труд с разлика при
коефициент 1,143-22.88 часа, дължима сума 153,66 лв.; за месец април - юни 2018г.-144 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-20.59 часа, дължима сума
148,66 лв.; за месец юли-септември 2018г.-128 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-18.30 часа, дължима сума
132,13 лв.; за месец октомври- декември 2018г.-144 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-20.59 часа, дължима сума
148,66 лв.; за месец януари - март 2019 г.-136 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-19.45 часа,
дължима сума 154,63 лв.; за месец април - юни 2019 г.-152 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-21.74 часа, дължима сума
172,83 лв.; за месец юли - септември 2019г.-152 часа нощен труд с
разлика при коефициент 1,143-21.74 часа, дължима сума 172,83 лв.
В обобщение ищецът изяснява, че за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. положил общо 1720 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1965,96 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд водело до наднормочасове, които според ищеца
представлявали по аналогия своеобразен извънреден труд от 245,96 часа, който
следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР,
задължението на ответника за целия период възлизало на 1663,71 лв. главница.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди Областна дирекция на МВР - Стара Загора да
му заплати: сумата от 1663,71 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд от наднормочасове в
размер на 245,96 часа за целия процесен период 01.10.2016г. - 30.09.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху
главницата от 1663,71 лв. от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът Областна дирекция на МВР, гр. Стара
Загора е подал отговор на исковата молба
като заема позиция за неоснователност на исковете. Признава, че през периода 01.10.2016 г.
30.09.2019 г. ищецът бил държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и през това време полагал труд на смени по график. При
полагането на труда за процесния период по утвърдения за месеца график служителят
изпълнявал служебните си задължения, като действително в работната му смяна
било налице полагане на нощен труд - от 22.00ч до 06.00ч. Излага правни доводи, че в процесния случай приложение
намирали нормите на ЗМВР. Специалните
разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове за
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР изключвали приложението на
общите разпоредби по отношение на посочената категория служители не само
относно работното време, но и цялостната регламентация на техния статут. В
конкретния случай била относима разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, която предвижда редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители да се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. От министъра на вътрешните работи
била издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която
е приложима за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на
ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Съгласно чл.3, ал.1 от посочената наредба за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организирало в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза
попада и организацията на работното време на ищеца. В ал.3 на същия текст била
предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00ч, като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Чрез специалния закон се въвеждала
различна правна уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 -
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Посоченият текст на чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост
същата наредба, както и нормите на КТ не били приложими по отношение на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Липсвала непълнота на нормативната уредба по смисъла
на чл.46, ал.2 от ЗНА в конкретния случай. Напротив, изрично била уредена
продължителността на нощния труд при работа на смени за държавните служители по
ЗМВР, налице била и изрична разпоредба по отношение на полагащо се допълнително
възнаграждение за положен труд през нощта, не била налице разпоредба, даваща възможност за
преизчисление на положеният нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби,
които се отнасят до подобни случаи, според ЗНА, било допустимо само ако това
отговаря на целта на непълния акт. При положение, че ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. регулирали изцяло работното време на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то липсата на подобна
разпоредба на описаната в НСОРЗ, не означавала непълнота, а неприложимост.
Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се
прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд.
Нормалната продължителност на работното време през деня било до 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/, а на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица - до 7 часа /чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ/. Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на
смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч и 6,00ч, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Според ответника ЗМВР правел ясно разграничение между извънреден и
нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд
било регламентирано в чл. 179, ал. 1 ЗМВР. В ал. 2 на същия член било посочено,
че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със
заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Според
ответника, за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния
служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е
необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното
работно време. Ищецът сочел в молбата си, че
претендира възнаграждение за положен нощен труд, а размерът на последното се
определял със Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121 з-1429/23.11.2017
г. на министъра на вътрешните работи и бил в размер на 0,25 лв. на час или за
част от него положен труд между 22,00 и 6,00ч Положеният от ищеца през
процесния период нощен труд бил правилно отчетен, полагащото му се допълнително
възнаграждение било правилно определено и заплатено.
Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.
Старозагорски
районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
С доклада по делото на онование чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е било обявено за безспроно между
страните, че през периода месец октомври 2016 г. – месец септември 2019 г. Между страните е съществувало служебно правоотношение
-
ищецът е бил държавен служител на
длъжност „Старши полицай“ по чл.
142,
ал.1, т. 1 ЗМВР /така и удостоверение, л. 26 от делото/ и е полагал труд на
12-часови смени по график, изпълнявайки служебните си задължения както от
08.00ч до 20.00ч, така и от 20.00ч до 08.00ч, като в работната му смяна било
налице полагане на нощен труд - от 22.00ч до 06.00ч при сумирано
изчисляване на работното време. Нощен
труд е бил заплатен на ищеца, но не е бил приравнен на дневен чрез умножение с
коефициент 1.143 и респ. не му било заплатено възнаграждение за получения при
преизчисляването извънреден труд.
Със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на
вътрешните работи и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г. /л. 16-17 от делото/ на
основание чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 ЗМВР, е определено за всеки отработен нощен
час или част от него между 22,00ч и 06,00ч на държавните служители да се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
По делото да представени 35 бр. платежни бележки за
периода месец октомври 2016 г. до месец септември 2019 г. за изплатени на ищеца
възнаграждения, вкл. и за нощен труд /л. 28-63 от делото/ и справка за въведени
болнични листове /л. 27 от делото/.
От заключението на назначената съдебно-икономическа
експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че положеният от
ищеца нощен труд по график от 22,00ч до 06,00ч за периода месец октомври 2016 г. до месец септември 2019 г. е в
общ размер 1688 часа, които часове са начислени във фишовете за работна
заплата. Вещото лице сочи, че нощният труд не е бил преизчисляван с коефициент
1,143 за превръщането му в дневен; за периода месец октомври 2016 г. до месец септември 2019 г. след преизчисление на
нощния труд в дневен с коефициент 1,143 се получава 223 часа извънреден труд;
дължимото възнаграждение за положен извънреден труд възлиза на нетен размер 1655,32
лв., след приспадане на дължимите удръжки. Вещото лице дава заключение също, че
положения и отчетен нощен труд, без преобразуване в извънреден труд, е начислен
във фишовете за работна заплата на ищеца и изплатен с изплащането на работните
заплати.
Спорът е съсредоточен относно обстоятелството дали
положеният от ищеца нощен труд подлежи на преобразуване в дневен, респ. дали
така получената разлика подлежи на заплащане като извънреден труд, т.е. спорът
между страните е правен и се състои в това дали намира приложение на правилото
на чл. 9 ал. 2 от Наредбата на структурата и организацията на работната заплата
/НСОРС/, съгласно което при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, по отношение
служебното правоотношение на ищеца.
Съдът намира, че в настоящия случай посоченото по-горе
правило не намира приложение. Положените от ищеца часове нощен труд не следва
да се превръщат в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, при условие че приложимата през процесния
период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, която не предвижда такъв ред за
преизчисляване на часовете нощен труд. Въпросът за отчитането на нощния труд на
държавните служители по ЗМВР е преуреден, като е изоставено разрешението,
възприето в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. /отм./ броят на часовете нощен
труд да се умножава по коефициент. Не е налице празнота в правото, която да се
нуждае от преодоляване и попълване чрез прилагане на чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и в частност предвиденото в чл. 9 от нея
правило касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни
правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгласно чл. 142, ал. 2
от ЗМВР и дерогира приложението на общата норма.
Неоснователнен е доводът, че в чл.187, ал.1 ЗМВР,
използвайки израза „дневно“, законодателят е
посочил нормалната продължителност на работния ден през деня и че липсва
изрична разпоредба, от която да се прави извод каква е нормалната
продължителност на полагания труд през нощта. Вярно е, че в чл.187, ал.1 ЗМВР е
посочено, че нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Но в случая не става въпрос за времето от изгрев до залез, а за
преносното значение на думата, което е в смисъл на денонощие. Това е така,
защото продължителността на работното време се установява за определен
календарен период и се измерва с физическата единица за време – час /за ден, за
седмица и т.н./. В зависимост от календарния период, за който се определя,
мярката на труда, изразена чрез работното време, може да бъде работен ден,
работна седмица или сумирано изчисляване на работното време. Работният ден е
продължителността на работното време в рамките на едно денонощие. Работната
седмица е продължителността на работното време в рамките на една календарна
седмица. И при сумираното изчисляване на работното време законът установява
максимална седмична и ежедневна продължителност на работното време, като
особеността е свързана с изчисляването му в рамките на периода, за който е
установено. Работата на смени, каквато е била работата на въззивника, се
извършва в тази част от денонощието, в която работникът или служителят е длъжен
да изпълнява трудовите си задължения според организацията на работния процес, а
работното време се изчислява сумирано. В
ал.3 на посочения по-горе текст е посочено, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00ч, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, т.е. урежда
изключението, касаещо работата на смени, която продължава повече от 8 часа
дневно. Разпоредбата е напълно ясна и не се нуждае от тълкуване. Законодателят
изрично е уредил възможността при работа на смени да се полага труд и през
нощта, който, в зависимост от началния час на смяната може да бъде с продължителност
от 1, но не повече от 8 часа за всеки 24-часов период. При изрично
законодателно уреждане на продължителността на нощния труд при работата на
смени няма как да се приеме, че липсва уредба, поради което следва да се
приложи по аналогия КТ.
Неоснователно, позовавайки се на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, ищецът
претендира, че ползвайки се със специалната закрила по КТ по силата на тази
разпоредба, следва да получава възнаграждение за положения нощен труд при
условията на КТ, в т.ч. и приравняването му на дневен. Специалната закрила по
КТ е изрично предвидена в нормите на чл.140, чл.140а и чл.141, ал.2, но ал. 1
на чл.140 КТ е неприложима. Съгласно този текст нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Разликата
между нормалната продължителност на работното време, което е 8 часа, и
установената максимална продължителност на работното време през нощта, налага
преизчисляването му, начинът на което е предвиден в чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Тази разпоредба обаче е
неотносима към предвидената в КТ специална закрила, с която се ползват
работниците и служителите, полагащи нощен труд, защото касае начина на
изчисляването му. За служителите в МВР е установена друга максимална
продължителност на нощния труд. ЗМВР е специален по отношение на КТ, а и на
ЗДСл, поради което разпоредбите им дерогират приложението на общата норма,
независимо, че тя е установена в нормативен акт от по-горен ранг. След като
спецификата на изпълняваните от служителите на МВР служебни задължения по
охрана на обществения ред, пожарна безопасност и пр., които изискват
непрекъсваемост на процеса, налага ограничаване на предвидената в КТ специална
закрила, не може да се търси равнопоставеност с другите работници и служители,
които работят по трудово правоотношение, нито пък става дума за поставянето им
в по-неблагоприятно положение.
Неотносимо е позоваването на въззивника на чл.178,
ал.1 ЗМВР относно различните видове допълнителни възнаграждения, които се изплащат
на служителите на МВР. По делото е безспорно, че ищецът е получил допълнително
възнаграждение за положения от него нощен труд.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на тази законова
делегация е приета Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., приложима за процесния
период. В тази наредба не е предвидено правило, съобразно което отработените
часове нощен труд да се превръщат в дневни при сумарното изчисляване на
работното време. Вярно е принципното положение, установено в нормата на чл. 46,
ал. 2 ЗНА, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи
се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря
на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат
съобразно основните начала на правото на Република България. Но в случая
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не може да намери
субсидиарно приложение, тъй като няма празнина в правото, доколкото
правоотношенията, свързани с редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, работещи в МВР, са
уредени с посочената по-горе наредба на министъра на вътрешните работи. Вярно
е, че в тази наредба не е предвидено преизчисляване на нощния труд, но това
очевидно не поради пропуск, защото действалата преди това Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014 г, сега отменена, е допускала това, а поради различен начин на
уреждане на тези отношения. Празнина в законодателството има, когато липсва
изрична норма, която да урежда съдържанието на възникналите граждански
правоотношения. В случая е ясно, че съдържанието на правоотношението досежно
полагания от служителите на МВР нощен труд е напълно правно уредено – арг. и от
чл.26, ал.1, поради което няма празнина, която да налага бъде преодолявана,
прилагайки по аналогия КТ или ЗДСл. Освен това по делото няма данни размерите
на допълнителните възнаграждения на служителите в МВР да са по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Преизчисляването за приравняване на
нощния труд в дневен, не значи по-високо предвидено възнаграждение за нощния
труд. Неоснователно въззивникът,
позовавайки се на т.23 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че с
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г, е поставен в неравностойно положение
спрямо другите държавни служители и работници и служители, работещи по трудово
правоотношение, ако не се приложи общия закон. Посоченото тълкувателно решение
касае освобождаването на държавните служители в МВР от заплащане на държавни
такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение, доколкото
в специалния закон, действал към онзи момент, е липсвала изрична разпоредба в
този смисъл, поради което, въпреки, че съдебните спорове са били свързани с
права във връзка с полагания от тях труд, законодателят не ги е освободил
изрично от задължението да заплащат държавна такса, с което ги поставя в
неравностойно положение с другите работници и служители, в т.ч. и със
служителите, работещи в МВР по трудови договори.
Без значение е, че Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. е отменена с решение на 5-членен състав на ВАС. Това не ползва въззивника,
респ. не носи за него последици, които той счита за благоприятни. Безспорно е
положението в правната теория и практика, че при уреждане на гражданскоправните
отношения и в частност трудовоправните е приложим този закон, който е в сила в
момента на възникването на юридическия факт, породил правоотношението.
Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов
нормативен акт, няма обратно действие по силата на чл. 195, ал. 1 АПК. До
отмяната му актът поражда правни последици и съществуването на тези правни
последици не се засягат от отмяната на нормативния акт – ТР № 2/2016 г. на ВАС.
Този принцип въплъщава правната сигурност и предвидимост в правото, което е
особено важно при регулирането на правоотношенията, породени при полагането на
труд.
Изцяло в
смисъла на настоящия съдебен акт е и практиката на Старозагорски окръжен съд
обективирана в решение № 165/03.07.2020 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.гр.д. № 1299/2020 г., решение № 158/01.07.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.гр.д. № 1180/2020 г., решение № 157/30.06.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1217/2020 г., решение № 136/10.06.2020
г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1144/2020 г., решение №
148/19.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1182/2020 г.
По изложените
съображения съдът намира, че предявения иск с правно
основание чл.178, ал.1, т. 3 ЗМВР е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК следва да бъде
осъден ищецът да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Така мотивиран и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.178, ал.1, т. 3 ЗМВР предявен от М.К.Г. със съдебен адрес:*** 2А, офис 318 против Областна дирекция на МВР, гр. Стара Загора, ул. “Граф Н. Игнатиев“ № 16, за заплащане на
сумата в общ размер на
1598,19 лв. представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, формиран след
преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1.143 и съответното му
увеличаване е 50% както следва: за месец октомври – декември 2016г. в размер на 109,82 лв., за месец януари - март 2017 г. в размер на 137,28 лв., за месец април -
юни 2017 г. в размер на 75,50 лв., за месец юли - септември 2017 г. в размер на 123,55 лв., за месец октомври - декември 2017 г. в размер на 68,64 лв., за месец януари - март 201 8г. в размер на 153,66 лв., за месец април -
юни 2018 г. в размер на 148,66 лв., за месец юли – септември 2018 г. в размер на 132,13 лв., за месец октомври - декември 2018 г. в
размер на 148,66 лв., за месец януари -
март 2019 г. в размер на
154,63 лв., за месец април - юни 2019 г. в размер 172,83 лв., за месец юли - септември 2019г. в размер на 172,83 лв., и за сумата от общо 182,98лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК М. Канев Тенев и съдебен адрес: *** 2А, офис 318 да заплати на Областна дирекция на МВР, гр. Стара Загора,
ул.“Граф Н. Игнатиев“ № 16, сумата 100
лева, представляваща разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: