Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.12.2019 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: МАРИЯН
ИЛИЕВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2272 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-1228-001769 от 14.08.2019 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на
МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което
на Е.М.М., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от правоуправление на МПС” за срок
от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, във връзка с чл.174, ал.1,
т.1 от Закона за движението по пътищата, КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване
на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 19-1228-001769 от 14.08.2019 година на Началник група в сектор
ПП, към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018
година/, с което на Е.М.М., ЕГН **********, е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.5, ал.3,
т.1, във връзка с чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
В
жалбата и в хода на съдебните прения, чрез процесуалния представител – адвокат В.
***, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли съда същото да бъде отменено.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован не изпраща представител и не взема становище по
основателността на жалбата.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
Е.М.М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 10.08.2018
година за това, че на същата дата, около 01.25 часа в град Стара Загора, на
площад „Берое”, в посока запад, управлява личния си лек автомобил „Рено” с регистрационен
№ СТ 4566 АХ, като водачът управлява моторното превозно средство под
въздействието на алкохол. Изпробван с техническо средство алкотест „Дрегер” 7510
№ 0025, който с проба № 01989, извършена в 01.44 отчете 0.67 %0, концентрация
на алкохол в издишания въздух. Издаден талон за медицинско изследване № 0010880.
Водачът не е дал кръвна проба. Деянието е квалифицирано като нарушения по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от
правото си на възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление в което нарушението е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.174, ал.1,
т.1 от ЗДвП е наложено предвиденото там административно наказание – „глоба” в
размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
В
хода на съдебното производство, за изясняване на обстоятелства по делото са
събрани и гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни,
съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
Въз
основа на представените по делото доказателствата, съдът намира, за безспорно установено,
че на 10.08.2019 година, в сутрешните часове на дена жалбоподателя е управлявал
лек автомобил в град Стара Загора. При управлението на лекия автомобил бил
спрян за проверка от съответните оправомощени за това контролни органи в лицето
на полицейските служители. Последните изпълнявали своите задължение, по ЗМВР
във връзка за спазване на обществения ред в града. В това си задължение и
възложени от закона правомощия, проверили водача, и се усъмнили че е употребил
алкохол, за което повикали свои колеги от пътна полиция за да го тестват за
употреба на алкохол със съответното за това техническо средство - алкотест
„Дрегер”. Въз основа на тестването се установило, че в издишания от жалбоподателя
въздух има наличие на алкохол – 0.67 промила, което е наказуемо по смисъла на
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. В тази връзка на жалбоподателя бил издаден талон за
медицинско изследване – даване на кръв за установяване на точната концентрация
на алкохол в кръвта. Последния не е дал кръвна проба. В тази връзка изтъква
съображения, че се е явил в медицинското заведение което е посочено в талона,
но не са му взели кръвна проба, тъй като не бил придружен от полицай. Ето защо
счита, че е нарушено правото му на защита защото не е могъл да се защити срещу
отправеното му административно обвинение и с това му била нарушено правото на
защита.
В
разглеждания случай, съдът намира, че административното нарушение е безспорно
установено. Водачът на лекия автомобил – жалбоподателя е управлявал МПС след
употреба на алкохол. Това несъмнено се установява от всички събрани по делото
доказателства – АУАН, показанията на свидетелите, пробата извършена с
техническото средство. По тази фактическа обстановка жалбоподателя не спори, но
оспорва резултата от техническото средство. Съдът обаче намира, че правото на
нарушителя да оспори резултата от техническото средство не е било нарушено.
Разяснени са му била правата в тази насока и в негова тежест е било да докаже
че резултата на техническото средство не е верен. След като са му отказали
вземането на кръвната проба е следвало да уведоми за това проверяващите го а не
да изтъква като довод едва в жалбата пред съда. Същият не е подал възражение
против акта, където да изложи доводите с в тази насока. След като не се събраха
доказателства за нарушена процедура при установяването на алкохола с
техническото средство, то съдът се съобразява с това което е отчело то. В
тежест на жалбоподателя е било да положи усилия да докаже, че показанията при
проверката с техническо средство не са верни като даде кръвна проба. Това, че
свидетеля Хаджи му у отказал, не може да изключи виновното му поведение и да
игнорира показанията на техническото средство. В тази насока М. е трябвало
веднага да уведоми административния орган за този отказ. Несторвайки това, М.
при наличие на доказателствена тежест не е оборил административно-наказателното
обвинение и с това не му е нарушено правото на защита. Също така съдът намира,
че при изготвяне на АУАН и обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно е установено
административното нарушение и това е подкрепено със съответните надлежни
доказателства. Посочено е мястото и времето на извършване на административното
нарушение. Правилно е определена административно – наказателната отговорност. Не
са допуснати нарушения по Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози. Правомощията на актосъставителя се следват от нормата на чл.189, ал.1
от ЗДвП, а тези на издателя на обжалваното наказателно постановление от нормата
на чл.189, ал.12 от ЗДвП във връзка с представената МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018
година. Правилно е установен нарушителя и неговата вина.
Предвид
гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително, при
това виновно е допуснато административно нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. За това административно нарушение е предвидено административно наказание
– „глоба” в размер от 500 лева и лишаване от правоуправление за срок от шест
месеца. При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат пред вид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. С оглед на това, съда намира АНО, правилно и
законосъобразно е наложил предвиденото в закона административно наказание.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: