Присъда по дело №1324/2024 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта:	3
Дата:	4 февруари 2025 г.
Съдия:	Красимира Дончева Стоянова

Дело:	20245500201324
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Стара Загора, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Стоянова
СъдебниМариана Д. Бъчварова-Христова

заседатели:Слави Ив. Янулов
при участието на секретаря К.Д.Ц.
и прокурора Р. Р.
като разгледа докладваното от К.а Д. Стоянова Наказателно дело от общ
характер № 20245500201324 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. И. М. – роден на *** г., в гр. Р.,
български гражданин, с основно образование, неженен, работeщ като заварчик
във „Филипсон“ – Република Ирландия, с постоянен адрес гр. ***, неосъждан,
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 11.11.2022 г. по второкласен път
II-57, на км 11+600, в област Стара Загора, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег. № СТ 2104 ВН, в
посока от гр. Стара Загора към гр. Раднево, обл. Стара Загора, е нарушил
правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а
именно:
чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“, като не е упражнил
непрекъснат контрол върху пътното превозно средство и
чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са
1

длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство…“, като при избиране скоростта на движението
не се е съобразил с техническото състояние на превозното средство и с
атмосферните условия и със състоянието на пътя, като с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на С. Е. Е., поради което и на
основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК, вр.
чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като го
признава за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по първоначално
повдигнатото обвинение да е нарушил и чл.21, ал.2 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание «лишаване от свобода» за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
НА ОСНОВАНИЕ чл.343г, във вр. с чл.343, във вр. чл.37, ал.1, т.7
от НК ЛИШАВА подсъдимия С. И. М., с п. с., от правото да управлява
моторно превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,
считано от влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото лек автомобил
марка „Ауди А4“, с рег. № СТ 2104 ВН - на съхранение в РУ - Раднево ДА СЕ
ВЪРНЕ на подсъдимия С. И. М., негов собственик, след влизане на присъдата
в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия С. И. М., с п.с., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД на МВР –
Стара Загора сумата от 2622,66 лв. /две хиляди шестстотин двадесет и два
лева, шестдесет и шест стотинки/ – разноски по делото, направени в хода на
досъдебното производство.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране в 15-
дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 3 от 04.02.2025 г.
по НОХД № 1324 по описа за 2024 г. на Окръжен съд –
Стара Загора

Обвинението против подсъдимия С. И. М., ЕГН ********** е в това,
че на 11.11.2022 г. по второкласен път II-57, на км 11+600 м в област Стара
Загора, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ауди А4“, с рег. № СТ 2104 ВН, в посока от гр. Стара Загора към гр. Р., обл.
Стара Загора, е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за
движение по пътищата, а именно:
чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“, като не е упражнил
непрекъснат контрол върху пътното превозно средство;
чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движенито да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство…“, като при избиране скоростта на движението
не се е съобразил с атмосферните условия, със състоянието на пътя –
мокър, и с техническото състояние на превозното српедство – с
монтирана на предния мост предна дясна гума с различен /по-малък/
размер;
чл.21, ал.2 от ЗДвП – „Когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал.1 /а именно за ППС атегория
В – извън населено място – 90 км/ч./, това се сигнализира с пътен знак“,
като е управлявал лекия автомобил със скорост от 74,5 км/ч.,
сигнализирана с пътен знак „В26“ – „Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената“, като с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на С. Е. Е. – престъпление по
чл.343, ал.1, б. "в", вр. чл.342, ал.1 от НК.
В проведеното по делото разпоредително заседание, при изслушване
становищата на страните по чл.248, ал.1, т.1–8 от НПК подсъдимият М. и
защитника му направиха искане за разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава ХХVІІ от
НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият М. направи
изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Съдът конституира в качеството на частни обвинители по делото З.
Е. Е. – съпруга на починалия С. Е. Е., Е. С. Е. и Б. С. Е. – малолетни негови
деца, представлявани тяхната майка и законен представител З. Е. Е., Е. И. Е. и
1

Т. С. Е. – родители на починалия С. Е. Е..
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и
описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда да
индивидуализира наказанието “Лишаване от свобода” при превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства към минимума
предвиден в закона, което след приложение на императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една
трета. Пледира така определеното наказание „Лишаване от свобода“ да не се
изтърпява ефективно, а да се приложи института на условното осъждане и на
основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи изпълнението му. Предлага
подсъдимият М. на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК да бъде
лишен от право да управлява МПС за срока на наказанието „лишаване от
свобода“. Относно вещественото доказателство – процесния автомобил,
предлага да бъде върнат на собственика му.
Адвокат Е. Т. от АК – София, като повереник на частните обвинители
З. Е. Е., Е. С. Е. и Б. С. Е., представлявани от своята майка и законен
представител З. Е. Е., Е. И. Е. и Т. С. Е., поддържа наред с прокурора
обвинението срещу подсъдимия С. И. М. за извършено престъпление по чл.
343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК. Счита, че обвинението е доказано по
несъмнен начин и пледира за осъдителна присъда. Пледира за
индивидуализация на наказанието при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства към максималния размер предвиден в закона, действащ към
датата на извършване на деянието. Счита, че деянието разкрива по-висока
степен на обществена опасност от обичайната. Пледира за това, подсъдимият
М. да бъде наказан и с «Лишаване от право да управлява МПС» за срока на
наказанието «Лишаване от свобода».
Частните обвинители в хода на съдебните прения поддържат
пледуарията на своя повереник.
Защитникът на подсъдимия М. – адв. С. М. от АК – Стара Загора, в
хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието. Моли съдът при индивидуализацията на
наказанието „Лишаване от свобода“, което следва да се наложи на
подзащитния му, да отчете наличието единствено на смекчаващи
отговорността му обстоятелства и да бъде определено към минималния
предвиден в закона размер, което да бъде редуцирано с 1/3 заради направеното
самопризнание. Моли съдът да прецени възможността за приложение на
чл.58а, ал.4 от НК и определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК.
Пледира за приложение на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен срок. По отношение на
наказанието лишаване от право да управлява МПС, моли също да бъде
определено за минимален срок.
Подсъдимият С. И. М. в съдебно заседание изрази искреното си
разкаяние за извършеното деяние и за причинения тежък резултат. В хода на
2

съдебните прения поддържа пледоарията на защитника си, като изказа
искрените си съболезнования на близките на загиналия.
В последната си дума отново изказа съжаление за стореното.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. И. М. е роден на 30.03.2000 г., в гр. Р., български
гражданин, с основно образование, неженен, работещ като заварчик във
„Филипсон“ – Република Ирландия, с постоянен адрес гр. Р., ***, неосъждан,
с ЕГН **********.
Видно от приета като писмено доказателство по делото Справка за
нарушител/водач /приложена в т.1, л. 19 от ДП/ подсъдимият С. И. М. е
правоспособен водач на МПС, категории „В“ и „М“, като е придобил
свидетелство за управление на МПС на 03.07.2019 г., с валидност до
03.07.2029 г.. Същият е наказван по административен ред с едно издадено
срещу му Наказателно постановление от 31.08.2022 г. за допуснато нарушение
по чл.179, ал.2, предл. 1 от ЗДвП, за това, че поради движение с несъобразена
скорост е причинил пътнотранспортно произшествие, като е наказан с глоба в
размер 200 лв., тъй като деянието не е съставлявало престъпление. Няколко
пъти е санкциониран като са му налагани глоби с фишове за допуснати
различни нарушения на правилата за движение по пътищата, в това число и за
управление на технически неизправно МПС.
Подсъдимият С. И. М., пострадалият С. Е. Е. и свидетелите Т.М.Т. и
К.Б.Д. се познавали от години и били приятели, като живеели в гр. Р., обл.
Стара Загора, а през есента на 2022 г. четиримата започнали работа във фирма
в гр. Елин Пелин, обл. София. Работели на 5-дневна работна седмица и от
понеделник до петък пребивавали в гр. Елин Пелин, като се прибирали в гр. Р.
за събота и неделя. Така всяка неделя вечер тръгвали заедно от гр. Р. с
автомобила на подсъдимия М. - л. а. марка „Ауди А 4”, с рег.№ СТ 2104 ВН,
пристигали в гр. Елин Пелин, изкарвали работната седмица и след края на
работния ден в петък, отново със същия автомобил се прибирали в гр. Р., за
почивните дни.
На 11.11.2022 г. подсъдимият М., пострадалият Е. и двамата
свидетели Т. и Д. били в гр. Елин Пелин и сутринта отишли на работа с
автомобила, като по пътя се спукала предната дясна гума и това наложило
подмяната й с резервната, която обаче била с един цол /инч; размер/ по-малка -
автомобилът бил оборудван с джанти с 16-цолови гуми, а резервната гума
била с големина 15 цола /със съответната джанта/. След края на работния ден
на 11.11.2022 г., около 19,00 ч., четиримата, както обикновено, тръгнали от гр.
Елин Пелин за гр. Р. с лекия автомобил марка „Ауди А 4”, с рег.№ СТ 2104
ВН, управляван от подсъдимия С. И. М., като на предна дясна седалка пътувал
пострадалият С. Е., а на задната седалка били свидетелите Т. Т. и К. Д.. Тъй
като нямали време да поправят спуканата гума в сервиз, автомобилът все още
3

бил с 15-цоловата резервна гума с джанта, монтирана на дясната страна на
предната ос, но пътували нормално, като по пътя спрели само за зареждане с
гориво на бензиностанция, а през цялото време било дъждовно - валял слаб
дъжд и пътят бил мокър.
Около 23,30 ч. вече се движели по второкласен път II-57, в посока от
гр. Стара Загора към гр. Р., като пътното платно било мокро, в отлично
състояние и без неравности. Подсъдимият М. управлявал автомобила с
включени светлини и подминал зоната на км. 11+200, където били поставени
пътни знаци „В 24“ - „Забранено изпреварването“, „В 26“ - „Забранено е
движението със скорост по-висока от означената“, с означена на самия знак
цифрата „60“ (т.е. конкретният пътен знак „В 26“ е забранявал движението със
скорост, по-висока от 60 км/час) и „А 3“ – „Последователни опасни завои,
първият от които е надясно“. Посоченото знаково стопанство в зоната на
произшествието се установява от изготвената Справка от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с изх. 24-00-23 от 16.01.2023г. и приложената към нея
Схема на хоризонталната и вертикална сигнализация на път II-57, на км
11+600 м. 8т.1, л.50 и 51 от ДП/. Въпреки въведените с тези пътни знаци
ограничения и предупреждения и въпреки знанието, че автомобила е
технически неизправен /с монтирана на преден мост различна по размер дясна
гума/, подсъдимият не се съобразил с тях, като управлявал автомобила със
скорост от около 75 км/час. С така избраната скорост и движейки се по пътя с
десен завой изкачил надлеза на Автомагистрала Тракия, преминал над
магистралата и с приблизително същата скорост продължил по пътното
платно, правещо ляв завой надолу, в посока към първото село Сърнево,
намиращо се на същия път към гр. Р.. Така, слизайки от надлеза и следвайки
пътя наляво, в зоната на км. 11+600 автомобилът, вследствие на движението
му с висока скорост от 74,5 км/час и с монтирана предна дясна гума с по-
малък размер - изгубил сцепление с пътното платно и поднесъл, а
подсъдимият изгубил контрол над него, в резултат на което автомобилът
напуснал пътното платно вдясно от посоката му на движение, преминавайки
последователно през затревения банкет, последван от скат с денивелация от
около 2 метра надолу, където се е ударил със страничната си дясна част в
бетонен отводнителен канал, при което се е деформирало задното му дясно
окачване. Вследствие на този удар автомобилът е започнал да се преобръща,
завъртайки се по часовниковата стрелка около вертикалната си ос,
преминаваща през масовия му център и едновременно с това се е завъртял и
по хоризонталната си ос, също преминаваща през масовия му център,
перпендикулярна на надлъжната му ос, като се е преобърнал няколко пъти и
накрая се е установил на четирите си гуми на мястото, фиксирано в огледния
протокол. По време на описаното сложно ротационно и транслационно
движение се е отворила предна дясна врата, като под действието на
центробежните сили пострадалият С. Е., пътуващ в този момент без предпазен
колан, е изпаднал от автомобила и е получил травматични увреждания,
несъвместими с живота, а останалите пътуващи в същия автомобил -
4

подсъдимият М. и свидетелите Т. Т. и К. Д. получили наранявания, имащи
характер на леки телесни повреди по смисъла на чл.130 от НК.
Веднага след като лекият автомобил преустановил движението си,
причинено от преобръщането и се установил на четирите си гуми,
подсъдимият М. и свидетелите Т. и Д. започнали да се питат дали са добре и
видели отворената предна дясна врата, както и липсата на пострадалия Е. на
седалката му. Слезли от колата и видели пострадалия да лежи по гръб на
земята, в близост до предна лява гума на автомобила, като по главата му
имало кръв и не давал признаци на живот. Тримата били в шок и започнали да
търсят мобилните си телефони, като намерили телефона на пострадалия С. Е.
и от него свидетелят Т. Т. сигнализирал на телефон 112. Малко след това през
зоната на местопроизшествието минал с личния си автомобил свидетелят
Д.Ж.П., който пътувал със свои приятели от гр. Р. за гр. Стара Загора и видял
хора, осветяващи пътя с фенерчетата на телефоните си. Свидетелят Петков
спрял, като той и спътниците му слезли от колата и провели разговор с
подсъдимия М., свидетелите Т. и Д., които ги информирали какво се е случило
/подсъдимият обяснил, че карал с около 80 км/час, но пътят бил хлъзгав и не
овладял колата/ и им показали катастрофиралия автомобил встрани от пътя, до
предна лява гума на който лежал пострадалият Е.. Свидетелят Д.П.
телефонирал на стационарния телефон на дежурния служител при РУ - Р.,
който го уведомил, че вече е получена информация за настъпилото ПТП и
екипите пътуват към местопроизшествието. По подадения сигнал, на мястото
пристигнал полицейски екип на РУ - Р. в състав свидетеля Х.С.Х и колегата му
- свидетеля А.П.В., които установили самоличността на водача - подсъдимия
С. М. и го тествали за алкохол с „Алкотест Дрегер 7510“, като пробата била
отрицателна / резултата от който е приложен в т.1, на л.22/, а при проведения
разговор подсъдимият им обяснил, че е карал бавно - с около 80 км/час, но не
успял да овладее колата. Полицейските служители се заели със запазване на
местопроизшествието до идването на дежурната оперативно - следствена
група от РУ - Р., а малко по-късно на мястото пристигнал и екип на ЦСМП -
Стара Загора в състав свидетеля Т. Ж. И. - лекар, свидетелката М.Я.А. -
медицинска сестра и свидетеля В.С.К. - шофьор на линейка. Свидетелят Т. И.
констатирал настъпилата смърт на пострадалия С. Е. Е., проверил състоянието
на двамата свидетели, пътували в колата, които нямали оплаквания и тъй като
подсъдимият М. имал нужда от медицинска помощ, бил откаран с линейката в
ЦСМП - Стара Загора, за допълнителни изследвания и проверка на
състоянието му. По-късно подсъдимият бил тестван от служители на ОД на
МВР - Стара Загора и за употреба на наркотични вещества с „Дръг тест 5000“,
като пробата му също била отрицателна /т.1, л.25 /. На местопроизшествието
пристигнал и екип на Съдебна медицина, който транспортирал тялото на
пострадалия С. Е. в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ - Стара Загора, за
извършване на аутопсия и изготвяне на съдебномедицинска експертиза. На
мястото на ПТП по надлежния ред е бил извършен оглед на
местопроизшествие, със съставянето на протокола за който, по реда на чл.212,
5

ал.2 от НПК, е било образувано в неотложен случай настоящото досъдебно
производство.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на
разследването Съдебномедицинска експертиза на труп № 197/12.11.2022 г.,
при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалия С. Е. Е. е установено:
Черепно-мозъчна травма - кръвонасядания на главата,
многофрагментно счупване на черепния покрив и основа, кръвоизлив в
меките мозъчни обвивки.
Вдишана в белите дробове кръв. Гръдна травма - кръвонасядания и
охлузвания на гръдния кош, счупване на ребра двустранно, разкъсване на
сърцето, контузии на белите дробове, набиране на кръв в плеврална кухина в
ляво. Кръвонасядания на лявата мишница.
Причината за смъртта на С. Е. Е. е съчетана черепномозъчна и
гръдна травма, несъвместими с живота. Описаните травматични увреждания
са получени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени при изпадане от преобърнал се автомобил с последващо притискане
между автомобила и терена. Всички травматични увреждания са прижизнени.
Състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от първо денонощие.
Видно от заключението на изготвената в хода на разследването и
приложена по делото автотехническа експертиза:
Механизмът на настъпилото ПТП е описаният по-горе. Мястото на
удара в отводнителния канал, след напускането на автомобила на пътното
платно и пропадането му надолу, в дясно по посоката му на движение, е
фиксирано спрямо ориентира. Скоростта на движение на лекия автомобил в
момента, в който е започнал да се отклонява от пътното платно, е била 74,5
км/час. Същата не е била съобразена с максимално разрешената за
участъка, както и с конкретните пътни условия и с техническото състояние
на автомобила - на предния мост са били монтирани гуми с различен размер.
В участъка преди настъпилото ПТП е установено наличие на пътен знак „В
26“ - „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ - в
конкретния случай 60 км/час. Безопасната скорост на движение на
автомобила в конкретния пътен участък и атмосферни условия, при които
ПТП е щяло да бъде избегнато от водача, е 50 км/час. Описани са
констатираните технически неизправности при извършения на 23.03.2023 г.
оглед на автомобила /оглед на веществено доказателство/ от експертите, като
всички констатирани неизправности са в резултат от възникналото ПТП. В
хода на същия оглед е установено, че предна дясна гума е с различен размер -
195/65/R15, от размера на останалите три гуми на автомобила - 205/55/R16 и
при това положение разликата във височината на гумите от двата размера е
1,54см, а в широчината на контактното петно - 1см. Експертите са дали
заключение, че наличието на различни гуми на една и съща ос на автомобила
означава, че същият ще има неравномерно ниво на съпротивление при
6

търкаляне и сцепление, което ще се отрази на начина, по който се насочва
/завива/ и спира, а това води до дисбаланс на сцепление и съпротивление при
търкаляне. Наличието на неравномерно съпротивление при търкаляне от двете
страни на автомобила води до издърпване на волана на една страна при
шофиране. Дисбаланс на сцепление при завой или спиране е потенциално
опасен. В ситуация на аварийно спиране това може да означава, че
автомобилът не спира в права линия.
Техническите причини за настъпването на ПТП са движението на
автомобила със скорост, която не е била съобразена с техническото
състояние на автомобила и с пътно-климатичните условия. Водачът на
автомобила е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП, като е бил длъжен непрекъснато да следи пътната обстановка и да
поддържа траектория на движение на автомобила, приблизително
успоредна спрямо лентата му за движение.
Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от направените от подсъдимия М.
самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и от изцяло кореспондиращите им доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и
приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.374, вр. с чл.283 от
НПК. Кореспондиращите на самопризнанието доказателства, въз основа на
които се установява по несъмнен начин приетата от съда фактическа
обстановка са, както следва: Протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум /т.1, л.2-13 от ДП/; справка за нарушител/водач /т.1, л.19 ДП/;
справка за регистрация на МПС /т.1, л.20 от ДП/; справка „Алкотест Дрегер
7510“ /т.1, л.22 от ДП/; справка „Дръг тест 5000“ /т.1, л.25 от ДП/;
удостоверение за родствени връзки /т.1, л.35-36 и л.39-40 от ДП/;
удостоверение за наследници, /т.1, л.37 от ДП/; справка телефон 112 /т.1, л.43
от ДП/; справка от Агенция „Пътна инфрпаструктура“ за вертикална и
хоризонтална маркировка и схема към нея /т.1, л.50-51 от ДП/; фиш за спешна
медицинска помощ /т.1, л.54-55 от ДП/; справка за екипа на СМП, посетил
произшествието /т.1, л.59 от ДП/; медицински документи на С. И. М. /т.1, л.62-
63 от ДП/; медицински документи на К.Б.Д. и Т.М.Т. /т.1, л.77-83 от ДП/;
Протокол за доброволно предаване /т.1, л.115-117 от ДП/; Протокол за оглед на
веществени доказателства и фотоалбум /т.1, л.138-145 от ДП/; справка за
съдимост на подсъдимия /т.2, л.26 от ДП/; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние /т.2, л.27 от ДП/; протоколи за
разпит на свидетелите Д. Е. Е. /т.2, л.28 от ДП/, Т. Ж. И. /т.2, л.29 от ДП/,
М.Я.А. /т.2, л.30 от ДП/, М. Е. П. /т.2, л. 13 от ДП/; В.С.К. /т.2, л.32 от ДП/,
Х.С.Х /т.2, в.33 от ДП/, К.Б.Д. /т.2, л.34-35 от ДП/, С. И. М. /т.2, л.36-37 от ДП/,
Т.М.Т. /т.2, л.38-39 от ДП/, М. Д. Ю. /т.2, л.40 от ДП/, Д.Д.С. /т.2, л.41 от ДП/,
А.П.В. /т.2, л.42 от ДП/, З. Е. Е. /т.2, л.43 от ДП/, Е. И. Е. /т.2, л.44 от ДП/, Т. С.
Е. /т.2, л.45 от ДП/, Д.Ж.П. /т.2, л.46 от ДП/, И. Е. Е. /т.2, л.47 от ДП/, М. Е. Е.
/т.2, л.48 от ДП/, К. Е. Е. /т.2, л.49 от ДП/, Ю. Е. Е. /т.2, л.50 от ДП/; протокол
7

за разпит на обвиняем /т.2, л.23 от ДП/; Съдебномедицинска експертиза на
труп № 197/2022 г. /т.2, л.52-53 от ДП/; Съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 16-Б/2023 г. /т.2, л.57-61 от ДП/; Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 16-А/2023 г. /т.2, л.65-69 от ДП/;
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 16-В/2023 г. /т.2, л.73-77
от ДП/; Тройна автотехническа експертиза /т.2, л.87-114 от ДП/ и приетата в
хода на съдебното следствие актуална справка за съдимост.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът
намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието
си подсъдимият С. И. М. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на
11.11.2022 г. по второкласен път II-57, на км 11+600 м в област Стара Загора,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди
А4“, с рег. № СТ 2104 ВН, в посока от гр. Стара Загора към гр. Р., обл. Стара
Загора, е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение
по пътищата, а именно:
чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“, като не е упражнил
непрекъснат контрол върху пътното превозно средство;
чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движенито да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство…“, като при избиране скоростта на движението
не се е съобразил с техническото състояние на превозното српедство – с
монтирана на предния мост предна дясна гума с различен /по-малък/
размер и с атмосферните условия и със състоянието на пътя /валяло дъжд
и мокър път/, като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта
на С. Е. Е..
Съдът намира, че нарушението на правилата за движение по
пътищата, визирани в разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2, изр.1 от ЗДвП,
включени в обвинението срещу подсъдимият С. М. за попълване на
бланкетната норма на чл.342, ал.1 от НК стоят в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат - причинената смърт на пострадалия С. Е. Е..
Съдът намира, че макар подсъдимият М. да се е движил със скорост
от 74,5 км/ч., която е превишавала стойността на разрешената, установена с
пътен знак „В26“ – „Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената“ – от 60 км/ч., допуснатото нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП не
стои в пряка причинна връзка с причиняване на ПТП и настъпилия
вредоносен резултат. Видно от заключението на изготвената Тройна
8

автотехническа експертиза, в отговор на въпрос 6 вещите лица са заключили,
че и при движение с максималната допустима скорост от 60 км/ч. ПТП пак е
щяло да настъпи при конкретните пътни и атмосферни условия и същите
действия или бездействия на водача на лекия автомобил. Безопасната
скорост в конкретния участък при конкретните пътни и атмосферни условия,
и при констатираното при огледа техническо състояние на автомобила е 50
км/ч.. С оглед на установеното по експертен път, че ПТП би настъпило и при
движение на подсъдимият с управлявания автомобил с разрешената скорост от
60 км/ч. следва правният извод, че допуснатото от него нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП не стои в пряка причинна връзка с причинения вредоносен
резултат.
Практиката на ВКС е константна, че поначало едновременното
приложение на правилата за съобразената /чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП/ и
разрешената /чл.21 от ЗДвП/ скорост е несъвместимо. Принципно положение
е, че ако водачът е избрал скорост, по-висока от разрешената за движение за
несъобразена скорост не би трябвало да се говори. Не бива да се забравя
обаче, че нарушенията на правилата за скоростта сами за себе си не са
достатъчни за възникване на наказателната отговорност по чл.342 – 343 от
НК; необходимо е да съществува причинна връзка между тяхното нарушаване
и настъпването на предвидените в закона последици. Във връзка с това
условие е възможна следната хипотеза: от една страна – движение с
неразрешена скорост, за което е доказано, че не е причинило последиците, от
друга страна – също така доказана възможност за избягване на последиците
при движение със скорост по-ниска от разрешената и съобразена с
обстоятелствата от значение за безопасността. Така например, ако водачът е
управлявал МПС със 70 км/ч., но произшествието би настъпило и при скорост
от 60 км/ч., като същевременно е установено по експертен път, че
произшествието би било избегнато, ако избраната скорост не е надвишавала
54 км/ч.. В разглеждания случай нарушението на задължението за движение
със съобразена скорост, а не на задължението за движение с разрешена
скорост, е в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. В този смисъл е
Решение № 533/2001 г. на I н.о. на ВКС.
С оглед на гореизложеното и с оглед идентичността на настоящия
казус, съдът прие, че в пряка причинна връзка с настъпването на
предвидените в закона последици има допуснатото от подсъдимия нарушение
по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП – движение с несъобразена скорост, поради което
го призна за невинен и го оправда по първоначално повдигнатото обвинение
да е извършил престъплението по транспорта и чрез нарушението по чл.21,
ал.2 от ЗДвП. Избраната от подсъдимия скорост за движение от 74,5 км/ч. е
била несъобразена: на първо място - с техническото състояние на превозното
средство – с монтирана на предния мост предна дясна гума с различен /по-
малък/ размер, довело до дисбаланс на сцепление при завоя и поднасяне на
автомобила, като подсъдимият е изгубил контрол над него. Избраната от
подсъдимият скорост е била несъобразена и с атмосферните условия и със
9

състоянието на пътя – валял слаб дъжд и пътят бил мокър. Видно от
заключението на АТЕ, водачът е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП като заради техническата неизправност на автомобила е
трябвало непрекъснато да следи пътната обстановка и да поддържа
траектория, приблизително остта на автомобила да бъде успоредна по оста на
лентата, по която се е движел. Именно с оглед на тази техническа възможност,
установена по експертен път съдът прие, че в конкретния случай в пряка
причинна връзка с настъпването на ПТП има и допуснатото от подсъдимия
нарушение на задължението, визирано в чл.20, ал.1 от ЗДвП, изискващо от
водачите да упражняват непрекъснат контрол върху пътните превозни
средства. В случая, поради спецификата на техническото състояние на
автомобила – монтирани различни по размер гуми на предната ос на
автомобила, което е довело до дисбаланс на сцеплението при завой или
спиране, и това е било потенциално опасно във всеки един момент от
движението /като този дисбаланс е бил усещан от водача, тъй като е водело до
издърпване на волана на една страна при шофиране/, водачът е следвало да
упражнява контрол върху системите за управление на автомобила много в
повече от обичайното.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият при
форма на вина несъзнавана непредпазливост – небрежност по смисъла на
чл.11, ал.3, предл.1 от НК, тъй като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с
принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип в специалната част на закона за
извършеното от подсъдимия С. И. М. престъпление по чл.343, ал.1, б.“в”, вр.
чл.342, ал.1 от НК към момента на извършване на деянието – на 11.11.2022 г. е
била в сила редакцията на НК, ДВ, бр.60 от 2012 г., в която за извършеното
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест
години, който закон следва да намери приложение на основание чл.2, ал.1 от
НК, като наред с това същият се явява и по-благоприятен за дееца закон.
При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът отчете
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и
анализира обществено опасния характер на деянието и дееца, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства
съдът отчете: оказано пълно съдействие на разследващите органи, чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни за личността му предвид
факта на трудовата му ангажираност и водения законосъобразен начин на
10

живот, младата му възраст, изразена критичност и искрено разкаяние за
извършеното деяние /и в двете фази на процеса/.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства
следва да бъдат отчетени причинените с извършеното от него деяние
несъставомерни вредни последици, а именно: причинените телесни
увреждания на другите двама пътуващи в автомобила – свидетелите Т. Т. и К.
Д., имащи характер на леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,
които не са обхванати от състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“в”, вр.
чл.342, ал.1 от НК. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчете и допуснатите от подсъдимия М. други нарушения на правилата за
движение по пътищата, за които е наказван по административен ред.
Ниска степен на обществена опасност разкрива подсъдимият като
извършител, тъй като настоящото престъпление, извършено от него по
непредпазливост, е изолиран случай в житейския му път. Конкретното деяние,
което разкрива обичайната за този вид престъпление обществена опасност,
поради което съдът не възприема тезата на повереника на частните
обвинители , че с оглед младата възраст на починалия в резултат на ПТП
пострадал С. Е. следва да се приеме, че се касае за деяние с по-висока степен
на обществена опасност. Тъй като в случая причинената смърт е по
непредпазливост, няма как в съзнанието на дееца да има представи за
евентуалната възраст на загиналия пострадал и не може възрастта му да бъде
отчетена като отегчаващо отговорността обстоятелство или като такова,
определящо по-висока степен на опасност на деянието. В този смисъл е
актуалната практиката на ВКС.
От друга страна – допуснатите от подсъдимия две нарушения по
чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП стоят в тясна взаимовръзка помежду си
и в случая не може да се приеме, че са налице множество, респ. няколко груби
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Съдът, с оглед на гореизложеното и на основание чл.373, ал.2 от
НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието лишаване от
свобода при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, в размер на три години и шест месеца, което като намали с една
трета наложи на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода за срок от две
години и четири месеца.
Съдът прие, че изброените смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по
смисъла на чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за приложение на
чл.58а, ал.4 от НК, поради което не се уважи алтернативно заявеното искане
от защитника в тази посока.
Съдът счете, че са налице предпоставките, визирани в чл.66, ал.1 от
НК и за постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на конкретния извършител не се налага същото да бъде
11

изтърпяно ефективно. От съществено значение за определяне на начина на
изтърпяване на наказанието са всички обстоятелства, които имат отношение
към личността на подсъдимия и очертават личната му обществена опасност. В
случая личната обществена опасност на подсъдимия М., както се посочи, е
ниска. Той не е осъждан, с добра характеристика е, осъзнава вината си и
искренно съжалява. Очевидно причиненото ПТП е трагичен инцидент в
живота му, чиито последици той напълно осъзнава, видно от процесуалното
му поведение. Съдът не намери пречки за отлагане изпълнението на
наказанието, защото процесът на поправяне и превъзпитание на подсъдимия е
започнал и не се налага той да бъде изолиран от обществото в затворнически
условия.
Предвид изложеното съдът намери, че за поправянето на подсъдимия
не е наложително той да изтърпи наказанието, което следва да бъде отложено
за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът, на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на
подсъдимия М. и наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като при определяне срока на това наказание отчете
изложените вече /за наказанието лишаване от свобода/ смекчаващи и
отегчаващи отговорността му обстоятелства. Отчитайки тези обстоятелства
съдът прие, че срок от две години и четири месеца на наказанието „Лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ е достатъчен, за да се
постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция.
Съдът се произнесе по веществените доказателства по делото - лек
автомобил марка „Ауди А4“, с рег. № СТ 2104 ВН - на съхранение в РУ - Р.,
който постанови да се върне на собственика С. И. М., ЕГН **********, от гр.
Р., ***, след влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха
възложени направените по делото разноски в хода на досъдебното
производство в размер на от 2622,66 лв. /две хиляди шестстотин двадесет и
два лева, шестдесет и шест стотинки/, като съдът го осъди да заплати в полза
на Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД на МВР
– Стара Загора.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
12

Съобщи за изтекли лични данни