Определение по дело №1708/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3557
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20227050701708
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………/……………………………………. г., гр. Варна

                                                                                                         

           

Административен съд - Варна, в закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева

        Димитър Михов

 

като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД №1708/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от Граждански процесуален кодекс ГПК) във връзка с вр.чл.144 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН

Образувано е по искане от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/– гр. Варна, чрез Виктория Станчева - младши експерт в отдел „Контрол“ с юридическа правоспособност, за изменение в частта за разноските на Решение №1339/25.10.2022 г. по кас. АНД № 1708/2022 г. по описа на Адм. съд – Варна,  като РД „АА“ – гр. Варна вместо 580 лева да бъде осъдена да заплати минималното възнаграждение за адвокат.  Изложено е, че делото е протекло в едно съдебно заседание и насрещната страна не е представила допълнителна писмена защита и становища.

Ответникът – „ЕТЕЛ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. А. в писмено становище изтъква, че заплатеното възнаграждение от 580 лева е в минимален размер, съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което счита, че искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно.

Настоящият състав на Административен съд – Варна, намира искането за изменение на решението в частта за разноските, че е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно.

Предмет на спора е било Решение № 734/03.06.2022 г. постановено по АНД № 20223110201682/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0001806/24.11.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на „ЕТЕЛ ТРАНС“ ЕООД,  е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на основание чл. 97, ал.1, предл. последно от ЗАвП.

По делото „ЕТЕЛ ТРАНС“ ЕООД е представлявано от адм. А., чрез уточнения от 08.08.2022 г. и 20.09.2022 г., относно процесуалното представителство на дружеството и чрез участие на адв. А. в проведено съдебно заседание на 06.10.2022 г.

От Договор за правна защита и съдействие № 281/06.10.2022 г. се установява, че е договорено и платено в брой възнаграждение за адвокат в размер на 580 лева.  Материалния интерес по спора е в размер на 5000 лева. Стореното възнаграждение за адвокат е в минимален размер съгласно чл. 18, ал.2, във вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  /изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г. – редакцията към приключване на съдебното дирене – 06.10.2022 г./, поради което не следва да се намалява, въпреки възражението за прекомерност.

Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Предвидено е с посочената норма, че възнаграждението за адвокат се определя върху стойността на санкцията, поради което правната и фактическа сложност  на спора ще е от значение, ако се претендира възнаграждение над предвидения минимум. В случая не е така. Претендираното и присъдено възнаграждение е в предвидения минимум, поради което в случая не е налице основание за намаляване на определеното възнаграждение по арг. на чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

Следва, че искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения и на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд – гр. Варна

 

                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна за изменение в частта за разноските на Решение №1339/25.10.2022 г. по кас. АНД № 1708/2022 г. по описа на Адм. съд –Варна,  като Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна вместо 580 лева да бъде осъдена да заплати минималното възнаграждение за адвокат. 

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

 

 

  2.