№ 454
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000502443 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 3437/11.06.2024 г., постановено по гр. д. № 12692/2022
г., по описа на СГС, I ГО, 14 състав, е отхвърлен предявения иск от Р. И. И.
срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД
вр. с чл.99 ЗЗД – за сумата от 69 172, 18 лв., представляваща възнаграждение
по споразумение от 03.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането, като неоснователен. Ищецът е
осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 105
лв. – разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ищеца Р. И. И., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно. Съгласно приетата по
делото техническа експертиза в производството по обезпечаване на
доказателства, цената на имотите към датата на получаване на разрешение за
ползване и етап на строеж – акт обр.16-разрешение за ползване, е 76 513, 50
евро. Безспорно е между страните, че на 03.10.2016 г. между тях е подписано
споразумение, съгласно което стойността на извършените СМР за магазин И
103 от етап „груб строеж“ до придобиване на степен на завършеност
„разрешение за ползване“ следва да бъдат приспаднати от задълженията му
към банката. С това споразумение на него са възложени разходите за СМР,
които ще бъдат прихванати от задълженията му към банката. Тъй като по
делото не е установено извършването на прихващане между сумата на
извършените разходи за СМР за довършване на процесния имот до степен
„разрешение за ползване“ като магазин, поради което същите не са заплатени
1
от праводателя на ответника „Банка Пиреос България“ АД. По делото е
установено сключването на договор за изработка. „Крит“ ЕООД е титуляр на
учредено право на строеж на сграда, в която се намира процесния магазин И
103, който е ипотекиран в полза на „Банка Пиреос България“ АД. След
проведена публична продан банката е станала собственик на имота.
Ответникът не оспорва факта, че праводателят на ищеца е построил
придобития от банката имот, който е въведен в експлоатация. Решаващият съд
е разгледал валидността и изпълнението на споразумението, за което не е бил
сезиран. Твърди, че праводателят му е извършил доставка и монтаж на
описаните дейности, поради което е изправна страна в договорните
отношения по сключения договор за изработка. Ответникът, като
правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, не е платил никаква част от
стойността на извършените СМР, поради което е налице неизпълнение на
договорно задължение. Счита, че съдът се е произнесъл относно валидността
и изпълнението на споразумението от 03.10.2016 г., за което неизпълнение
изобщо не е бил сезиран с исковата молба, въз основа на която е образовано
производството по делото. Моли съда да обезсили обжалваното решение и да
върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по иска, предлет на
делото. В случай, че съдът приеме, че решението е допустимо, да го отмени и
да уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с който я
оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Счита, че ищецът не е представил по делото никакви
доказателства, установяващи извършване на СМР. От експертното
заключение, прието в производството по чл.207 ГПК не може да се установи
към кой момент са извършени СМР. Още с писмения отговор на исковата
молба са оспорили твърдението, че СМР са извършени, а ако са извършени, то
те са извършени от „Сет Ъп“, а не от „Крит“. Не е доказано и, че процесните
СМР са такива, че да доведат до издаване на акт обр. 16 за цялата сграда.
Твърди, че новият собственик на имота „Сет Ъп“ е извършил всички СМР.
Заявените от ищеца СМР не са били налични през 2018 г., когато е изготвена
експертната оценка. Процесното споразумение е имало за цел намаляване на
задължението на „Крит“ към банката, а не заплащане на определени суми.
Дори процесните СМР да са извършени, то уговорените последици са
различни, поради което за банката не би възникнало задължение за
заплащането им. Твърди, че не е налице изпълнение не само за магазин И 103,
но и останалите задължения не са изпълнени. В споразумението е уговорено,
че при неизпълнение на което и да е от задълженията, уговорени в него,
същото се счита за автоматично прекратено. В случая не са налице доклади и
фактури, не е внесен ДДС, не са извършени СМР в нито един обект, акт 16 не
е получен в уговорения срок и др. Доводът на жалбоподателя, че банката е
приела извършените СМР без възражения, е заявен за първи път с въззивната
жалба. Поддържа възражението за изтекла давност. Счита, че ищецът не е
доказал наличието на валидно сключен договор за цесия с „Крит“ ЕООД
покупката на имот на етап акт 14 не поражда за собственика задължение да
доплати на строителя увеличената стойност на имота при получаване на акт
16. Счита, че правилно решаващият съд е разгледал валидността и действието
на сключеното през 2016 г. споразумение, на което се основава исковата
2
претенция на ищеца. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД вр. с чл.99
ЗЗД. Ищецът твърди, че „Крит“ ЕООД е получил разрешение за строеж на
обект: многофункционален затворен комплекс, състоящ се от жилищни сгради
с подземни паркоместа, магазини, офиси и ателиета в УПИ I-414, 415, 416,,
кв.64, м. „Манастирски ливади - изток“, по плана на гр. София, район
„Триадица“, СО. Строителството на обекта било забавено поради настъпилата
след получаване на разрешението за строеж финансова криза. На 14.07.2016 г.
е издадено удостоверение за завършеност на етап „груб строеж“ и на
20.11.2016 г. бил издаден акт обр. 14. На 02.10.2017 г. било издадено
разрешение за ползване и всички обекти в комплекса били въведени в
експлоатация. Един от обектите бил магазин И103, находящ се на първи етаж,
в Секция „И“, който се състои от едно помещение и тоалетна, със застроена
площ от 25 кв. м. Във връзка с предоставен банков кредит от „Банка Пиреос
България“ АД имотът бил ипотекиран. Поради липса на редовно обслужване
на кредита банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, като е образувала изпълнително дело І 20147900400021 по
описа на ЧСИ Р. М.. В хода на изпълнителното производство е извършен опис
на процесния магазин И 103. Банката е придобил имота, който й бил възложен
с влязло в сила постановление за възлагане. Имотът към този момент е бил на
етап „груб строеж“. На 03.06.2016 г. е сключено споразумение между „Крит“
ЕООД и „Банка Пиреос Българи“ АД, по силата на който банката предоставя
фактическата власт и държане върху процесния имот на посоченото
дружество, за да извърши довършителни СМР до степен на завършеност акт
16 - въвеждане на търговския обект в експлоатация. Банката считала
посоченото споразумение за автоматично прекратено от 01.02.2017 г., поради
което липсва интерес от извършване на довършителните СМР за извършените
от „Крит“ ЕООД разходи за СМР е изслушана съдебно-техническа експертиза
в производство по обезпечаване на доказателства по реда на чл.207 ГПК.
установено било, че СМР са извършени качествено и в срок – до 02.10.2017
.Счита, че дружеството има качеството на добросъвестен владелец, който
следва да получи увеличената стойност на процесния магазин И 103. В случая
е налице договорно облигационно правоотношение – договор за изработка, по
силата на който ответникът, като правоприемник на „Банка Пиреос България“
АД, дължи заплащане на възнаграждение на ищеца, като правоприемник на
изпълнителя по силата на сключен договор за цесия. Налице е неизпълнение
на банката, за което е направено съдебно признание в производството по гр. д.
№ 5948/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав., че дължимите суми по
процесното споразумение не са платени. В условията на евентуалност
поддържа, че ако съдът приеме, че не е налице сключен договор за
изработка,да съобрази, че е налице несъщинска солидарност на двамата
ответниции, които са се обогатили за сметка на ищеца, цесионер на
дружеството, извършило СМР без основание. В случай, че съдът приеме, че
приложила е разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, в тежест на ответника следва да
се възложи стойността на извършените СМР, установена в производството по
3
обезпечаване на доказателства. Фактът на обогатяването е настъпил от
момента на издаване на разрешението за ползване – 02.10.2017 г. Поддържа,
че ищецът претендира исковата сума на основание споразумение от
03.10.2016 г. размерът на възнаграждението е установен в производството по
обезпечаване на доказателства. позовава се на водене на чужда работа без
пълномощие, като процесните СМР е следвало да бъдат извършени, за са се
въведе в експлоатация целия комплекс. Моли съда да постанови решение, с
което са осъди солидарно ответниците да му заплатят сумата от 69 172, 18 лв.
– повишената стойност на имота, в резултат от извършените полезни и
необходими разноски от ищеца – добросъвестен владелец; да осъди
ответниците да му заплатят сумата от 69 172, 18 лв. – сторени разноски от
„Крит“ ЕООД, който е недобросъвестен владелец, приравнен на
добросъвестен.; да осъди ответниците да му заплатят солидарно, на основание
чл.59 ЗЗД сумата от 69 172, 18 лв.; да заплати посочената сума на основание
чл.55, ал.1 ЗЗД; да осъди ответната банка да му заплати сумата от 69 172, 18
лв. – стойностна СМР, извършени по силата на споразумение от 03.10.2016 г.;
да осъди ответниците да заплатят солидарно сумата от 69 172, 18 лв. – на
основание чл.61 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от момента на
завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по
делото разноски.
Във връзка с дадени указания от съда относно редовността на
исковата молба ищецът е депозирал уточнителни молби, с които е заявил, че е
налице договорно правоотношение – договор за изработка, сключен между
„Банка Пиреос България“ АД, чийто правоприемник е „Юробанк България“
АД и „Пиреос Недвижими Имоти“ ЕООД, поради което предявеният иск е за
незаплатено възнаграждение по договор за изработка. Този договор не е
развален и е изпълнен. Искът е насочен срещу „Юробанк България“ АД, в
качеството на универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, а
„Пиреос Недвижими Имоти“ АД е отделено от „Банка Пиреос България“ АД и
процесният имот е в патримониума на дружеството. Ищецът е уточнил
извършените СМР, за които претендира заплащане на възнаграждение, по
имуществени пера. СМР са извършени в периода 03.10.2016 г. – 02.10.2017 г.,
когато е издадено разрешение за ползване.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба „Юробанк България“ АД оспорва предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че „Банка Пиреос България“ АД е предоставила банков
кредит на „Крит“ ЕООД в размер на 1 000 000 евро. Не оспорва, че кредитът е
в просрочие, както и че процесният магазин е изнесен на публична продан и
придобит с постановление за възлагане от „Банка Пиреос България“ АД. Не
оспорва сключването на споразумение от 03.10.2016 г. Оспорва твърдението
на ищеца, че „Крит“ ЕООД е извършвало СМР в процесния имот. Акт 15 за
имота е издаден на 20.05.2016 г. В условията на евентуалност твърди, че дори
да са извършени СМР, то те са извършени от новия собственик. По силата на
сключеното на 03.10.2016 г. споразумение всички СМР е следвало да се
извършат до 31.01.2017 г. В споразумението е уговорено, че при
неизпълнение на което и да е от задълженията, уговорени в него, същото се
счита за автоматично прекратено. Твърди, че „Крит“ ЕООД не е изпълнил
нито едно от договорените задължения. Ищецът е солидарен длъжник по
договора за банков кредит. По силата на споразумението от 03.10.2016 г.
4
същият би могъл да претендира единствено намаляване на дълга по кредита,
но не и плащане на суми от банката. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
С определение, постановено в проведеното на 05.02.2024 г. открито
съдено заседание, производството по делото спрямо „Пиреос Недвижими
Имоти“ АД е прекратено поради оттегляне на исковата молба в тази част, с
влязло в сила определение.
Видно от представения нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот в груб строеж № 67 том, IV, рег. № 5525, дело
№ 552/2012 г. на нотариус М. Н., по силата на договор за кредит № 367/2008 г.
от 07.04.2008 г. и анекси към него „Банка Пиреос България“ АД е
предоставила на „Крит“ ЕООД кредит в размер на 1 000 000 евро – за
оборотни средства, с лихва в размер на базовия лихвен процент, увеличен с
надбавка от 3 %. Срокът за погасяване на кредита е 30.12.2012 г. Р. И. И. и И.
Р. И. са встъпили като солидарни съдлъжници по договора за банков кредит. За
обезпечаване на вземанията си по посочения договор за банков кредит банката
е учредила договорна ипотека върху собствени на дружеството имоти в груб
строеж, сред които и процесиня магазин И 103.
Представен е и сключения договор за банков кредит.
По делото е ангажирано разрешение за строеж № 113/25.01.2007 г. за
жилищна сграда с подземни гаражи, магазини и офиси в УПИ I-414, 415, 416,
кв.64, гр. София, м. „Манастирски ливади“. На 20.05.2016 г. е издаден акт за
установяване годността за приемане на строежа в посочения УПИ.
С разрешение за ползване № СТ-05-1130/02.10.2017 г. е разрешено
ползването на горепосочения строеж.
С постановление за възлагане на недвижим имот по изп. д. №
20147900400021 по описа на ЧСИ Р. М., рег. № ***, процесният магазин И104
е възложен на „Банка Пиреос България“ АД.
С протокол за въвод във владение от 07.11.2016 г. банката е въведена
във владение на имота.
На 03.10.2016 г. е сключено споразумение между „Банка Пиреос
България“ АД и „Крит“ ЕООД във връзка с договор за кредит № 367/2008 г.,
изменен с описаните в споразумението анекси, за сумата от 1 000 000 евро. В
чл.4 от споразумението „Крит“ ЕООД се е задължил, в качеството си на
изпълнител на строителни дейности, да извърши СМР по отношение на
придобитите от банката недвижими имоти, описани в Приложение № 1 и
тяхното привеждане до степен на завършеност „Акт 16“, обективниран под
формата на разрешение за ползване. Страните са се съгласили, че общият
размер на фактурираните разноски, изчислени съгласно оферти, съдържащи
план-сметка на разходите, които ще бъдат изпратени от „Крит“ ЕООД във
връзка с извършването на СМР и други дейности по въвеждане на имотите в
експлоатация ще е в размер на 169 171, 82 лв. с ДДС. В чл.5 „Крит“ ЕООД е
поел задължение да предостави на банката документите, обективиращи
актуалния статус на завършеност на недвижимите имоти по Приложение № 1
в края на м.10.2016 г., м.11.2016 г., м.12.2016 г. и м.01.2017 г., като същите
следва да бъдат обобщени под формата на доклад за дейности, свързани с
извършването на СМР и други дейности по въвеждане на недвижимите имоти
в експлоатация. В чл.6 от споразумението банката се е съгласила да не продава
недвижимите имоти, описани в Приложение № 1 д срока на действие на
5
споразумението – 31.01.2017 г. В чл.7 е уговорено след предоставяне от страна
на „Крит“ ЕООД на фактури за извършените СМР и други дейности по
въвеждане на имотите в експлоатация, всички доклади по чл.5, както и
оферти, съдържащи план-сметка на разходите, общото задължение на „Крит“
ЕООД па договор за кредит № 367/2008 г. и анексите към него, изчислено към
датата на предоставяне на акт 16 ще бъде прихванато от банката само и
единствено до размера на сумата на фактура, равна на 169 171, 82 лв. с ДДС.
В чл.7.2 е предвидено, че частичното погасяване на вземането на банката по
посочения договор чрез насрещно прихващане ще се извърши след
предоставяне на доказателства от страна на „Крит“ ЕООД, че дължимият ДДС
по фактури е надлежно деклариран и внесен чрез представянето на справка –
декларация по ДДС за месеца, в който фактурата е издадена, дневник на
покупките и продажбите на „Крит“ ЕООД, както и платежно нареждане за
дължимия ДДС. В чл.10 от споразумението страните са постигнали съгласие,
че то е със срок на валидност до 31.01.2017 г., като всяко удължаване на срок
следва да бъде договорено писмено между страните. Споразумението следва
да се счита за автоматично прекратено, без необходимост от правни действия
по уведомяване на страна, в случай, че до 31.01.2017 г. не бъде изпълнен който
и да било от ангажиментите на страните по него, обективирани изчерпателно в
чл.2-чл.7 от споразумението съответно направените декларации от страните в
споразумението ще се считат при неизпълнението му, като загубили правна
сила и смисъл. Страните са установили в отношенията си, че към датата на
подписване на споразумението размерът на задълженията на
кредитополучателя, произтичащи то горепосочения договор за банков кредит,
възлизат на 317 185, 88 евро, от които: 116 961, 64 евро – главница и 200 224,
24 евро – законна лихва.
С писмо от 16.04.2020 г. „Юробанк България“ АД, като универсален
правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД2 е отговорило на „Крит“
ЕООД, че на основание чл.10 от споразумението банката счита, че то е
прекратено на 01.02.2017 г. поради неизпълнение от страна на „Крит“ ЕООД.
С прекратяване на споразумението банката е продължила изпълнението на
изискуемите вземания по договор за кредит № 367/2008 г.
По силата на договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 15.04.2021
г., сключен между „Крит“ ЕООД – цедент и Р. И. И. – цесионер, цедентът
прехвърля възмездно на цесионера вземането си в размер на 49 882, 47 лв.,
представляващо дълг на „Юробанк България“ АД, в качеството му на
универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, който дълг
представлява вземане за увеличената стойност на магазин И 103 вследствие на
подобрения, представляваща необходими и полезни разноски, извършени от
„Крит“ ЕООД, в качеството му на добросъвестен владелец, на основание
предоставена фактическа власт и владение от собственика „Банка Пиреос
България“ АД м споразумение от 03.10.2016 г., като вземането е безспорно и
съществува към момента на подписване на договора. Вземането е
прехвърлено за сумата от 20 000 лв.
С известие за прехвърляне на вземане „Крит“ ЕООД е уведомил
ответната банка за горепосочения договор за цесия, като известието е
постъпило на 14.05.2021 г.
В производството по обезпечаване на доказателства по гр. д. №
33907/2020 г. по описа на ГО, СРС, 143 състав, е изслушана и приета съдебно-
6
техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И. Х. се установява, че
към момента на извършване на огледа процесният магазин № И 103 е в
напълно завършен вид, годен за експлоатация, като са изпълнени всички
необходими за функционирането му СМР. Обектът се ползва като студио.
Магазинът е с площ от 63, 10 кв. м., а заедно с прилежащите ид. ч. – 72, 87 кв.
м., като е купен от „Юробанк България“ АД в незавършен вид – подовете са на
циментова замазка, стените – мазилка и шпакловка, таван – ст. бетонова
плоча; ВиК инсталации-частично изпълнена, на тапа, ел и ОВ инсталация –
частично изпълнени. Всички необходими довършителни СМР, с оглед
възможността за ползване и експлоатация на обекта като студио/ателие са
изпълнени от собственика. Всички СМР са само и единствено свързани с
функционирането на обекта като магазин (студио) вещото лице приема, че
стойността на извършените СМР не може да бъде посочена към момента на
извършването, нито към настоящия момент, тъй като за това следва да се
извършат конкретни измервания. При съобразяване пазара на недвижими
имоти за 2016 г. – 2017 г. за подобни обекти в района на „Манастирски
ливади“ за обекти на ниво „груб строеж“ средната цена е 700 евро за кв. м., а
за завършени обекти средната пазарна цена е 1 050 кв. м. Конкретно за
процесния магазин цената на „груб строеж“ е 51 009 евро, а при завършен
обект е 76 513, 50 евро. Вещото лице не е отчело движението на средната
пазарна цена в периода 2016 г. – 2017 г. същото е приело, че не е възможно
наличните СМР в обекта да бъдат определени без да настъпят повреди и
големи щети в самия магазин.
В открито заседание вещото лице е пояснило, че би трябвало СМР да
се извършат след груб строеж за издаване на разрешение за ползване.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно.
По релевираните оплаквания относно допустимостта на обжалваното
решение въззивинят съд приема следното:
Във въззивната жалба е заявено оплакване, че неправилно
решаващият съд се е произнесъл относно действителност и изпълнение на
подписаното на 03.10.2016 г. споразумение, за което неизпълнение същият
изобщо не е бил сезиран с депозираната искова молба, въз основа на която е
образувано производството по делото.
Решаващият съд е давал множество указания на ищеца във връзка с
редовността на исковата молба, за уточняване основанието на иска, предмет
на делото.
С молба – уточнение от 16.10.2023 г., депозирана във връзка с
указания, дадени с определение от 14.09.2023 г., ищецът е уточнил, че тъй
като съдът е квалифицирал иск с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД вр. с
чл.99 ЗЗД и е приел, че е налице сключен договор за извършване на СМР, за
7
него не е налице правен интерес от поддържане на иска в частта, в която
същият е предявен на извъндоговорно основание. Заявено е оттегляне на
исковата молба в частта, с която е предявен иск на извъндогодворно
основание.
С определение, постановено в проведеното на 05.02.2024 г. открито
съдебно заседание, съдът е прекратил производството по делото в частта на
иска, предявен на извъндоговорно основание. Определението е влязло в сила,
като необжалвано.
По изложените съображения и доколкото на основание чл.6, ал.2
ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните, решаващият съд е разгледал и се е произнесъл по
заявеното и поддържано от ищеца договорно основание за ангажиране
отговорността на ответника. Ето защо доводите на жалбоподателя за
недопустимост на обжалваното решение, като постановено по непредявен иск,
се явяват неоснователни. С оглед на това следва да се разгледат доводите
относно неговата правилност.
Ищецът претендира заплащане на възнаграждение за извършената от
него работа – СМР в процесния магазин И 103, която е приета от възложителя.
Исковата претенция се основава на сключеното на 03.10.2016 г.
споразумение между праводателите на страните – „Банка Пиреос България“
АД и „Крит“ ЕООД. С него страните са постигнали съгласие относно
задълженията, произтичащи от договора за банков кредит № 367/2008 г. и
анексите към него, като кредиторът се е съгласил вместо заплащане на
остатъка от дълга да приеме кредитополучателят да извърши в срок до
31.01.2017 г. СМР по отношение придобитите от банката недвижими имоти и
тяхното привеждане до степен на завършеност акт 16, обективиран под
формата на разрешение за ползване.
Сключеното споразумение от 03.10.2016 г. съставлява новация по
смисъла на чл.107 ЗЗД, съгласно който задължението се подновява, когато се
замени с друго по съглашение с кредитора. Тъй като страните са уговорили
нов елемент в състава на облигационното правоотношение, който засяга някои
от съществените му елементи – новият елемент се отнася до предмета на
задължението, споразумението съставлява обективна новация (решение № 136
от 06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, ТК ІІ ТО). По силата на
споразумението кредитополучателят се е задължил със съгласието на
кредитора вместо изпълнение на парично задължение да извърши СМР върху
описаните в Приложение№ 1 към споразумението обекти, придобити от
банката. В този смисъл задължението на кредитополучателя е заменено с
друго по съгласие с кредитора.
По силата на чл154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже точно изпълнение на поетите със споразумението от 02.10.2016 г.
задължения, в каквато насока е и изготвения доклад по делото по реда на
чл.146 ГПК.
В хода на производството не се установи кредитополучателят да е
извършил уговорените СМР както по отношение на всички обекти по
Приложение № 1 към споразумение от 03.10.2016 г., така и по отношение на
процесния магазин И 103. Категорични изводи в тази насока не могат да се
формират за магазин И 103 въз основа на изслушаната в производството по
обезпечение на доказателства съдебно - техническа експертиза, тъй като
8
вещото лице е установило актуалното състояние на магазина, но не може да
установи лицето, извършило довършителните работи в имота. Същевременно
ищецът не е ангажирал други доказателства относно стойността и реалното
влагане на материали и извършване на СМР за довършване на магазина до
степен на завършеност акт обр. 16 , обективиран в разрешение за ползване.
Ето защо твърдението му за извършване на уговорените СМР се явява
недоказано по делото.
Следва да се отбележи също така, че в споразумението от 03.10.2016
г. страните са постигнали съгласие относно последиците от изпълнение на
договорните задължения на кредитополучателя и представяне на уговорените
в чл.7 от споразумението фактури за извършените СМР и други дейности по
въвеждане на описаните в Приложение 1 недвижими имоти в експлоатация,
всички доклади по чл.5, както и офертите, съдържащи план сметка на
разходите - общото задължение на кредитополучателя по договора за кредит
№ 367/2008 г. и анексите към него, изчислено към датата на предоставяне на
16, подлежи на прихващане към до размера на сумата по фактурата, равна на
169 171, 82 лв. с ДДС. С оглед на при евентуално изпълнение на договорните
задължения на кредитополучателя за извършване на уговорените СМР за
всички обекти, посочени в Приложение № 1 и представяне на уговорените
документи за това, което не се установи по делото, в полза на
кредитополучателя би възникнало вземане, което обаче се прихваща с
вземането на банката по договора за банков кредит по общо съгласие на
страните и води до намаляване на задължението му към банката.
От значение за действието на споразумението от 03.10.2016 г. е
обстоятелството, че по делото се установи настъпването на уговореното в
чл.10, ал.2 от споразумението условие за прекратяване действието на
споразумението, без отправяне на волеизявления за това – до 31.01.2017 г. да
не е издадено разрешение за ползване. В случая страните не спорят, че
разрешението за ползване е издадено на 02.10.2017 г., т. е. 8 месеца след
изтичане на уговорения срок. Ето защо по силата на постигнатата между
страните уговорка и осъществяване на предвиденото прекратително условие
след 31.01.2017 г. действието на споразумението е прекратено, поради което
същото не урежда отношенията между страните.
Предвид обстоятелството, че по делото не се установи изпълнение на
договорните задължения на ищеца в уговорения срок и обем, за ответника не е
възникнало насрещно задължение към ищеца. Това обуславя неоснователност
на предявения иск.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпада, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК и
доколкото ответникът по жалбата е защитаван от юрисконсулт във въззивното
производство, следва да му се присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3437/11.06.2024 г., постановено по гр.
д. № 12692/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 14 състав.
ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ж.
к. „Южен парк“, бл.27, вх.Б, ет.3, ап.16 – адв. С. П., да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „Околовръстен път“
№ 260, сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10