Решение по дело №829/2020 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№        720                               23.06.2020 година                                    гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на единадесети юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Г. Д., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 829 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК, и е образувано по повод постъпила касационна жалба от С.П.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от пълномощника адв. Б.К. ***, против решение № 32 от 21.02.2020 г., постановено по НАХД № 633/2019 г. по описа на Районен съд- Царево.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В нея се сочи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение са допуснати нарушения, изразени в „липса на част от текста относно обстоятелствата на извършеното нарушение“ и липса на година на издаване на акта, които „изключително много затрудняват“ защитата на нарушителя. На следващо място се сочи, че при съставяне на акта неправомерно е отнет на същия акт № 106770 от 27.10.2019 г., което препятства възможността му да направи възражения. Наведени са също доводи за неизпълнение на изискванията, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 19-4635-000389 от 18.11.2019 г., издадено от началника на РУП- Приморско, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено на касатора С.П.К. административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 104а от ЗДвП. В мотивите на съдебното решение е посочено, че не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения. Прието е, че деянието е доказано по несъмнен начин и е съставомерно, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на същия.

Според настоящия касационен състав решението е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че на 28.10.2019 г. служителят на РУ- Приморско Б.И.Б.е патрулирал в гр. Приморско, на ул. „Трети март“. В 13:12 часа същият забелязал, че водачът на преминаващ в близост лек автомобил марка „Хонда“ с рег. № У 98 50 АТ използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете. Автомобилът бил спрян за проверка, при която било установен водачът на същия- касаторът С.П.К.. Срещу последния бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

Касаторът по същество не оспорва възприетите от наказващия орган фактически констатации, но счита, че в производството по издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, изразено в неизпълнение от актосъставителя на задължението да връчи четлив препис от съставения акт за установяване на административно нарушение. Това възражение обосновано и правилно е прието от ЦРС за неоснователно. Според разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му. На основание чл. 43, ал. 5 от ЗАНН при подписване на акта се връчва на нарушителя препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Тези изисквания в случая са спазени. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и е предявен на същия, за да се запознае със съдържанието му. Изпълнено е и изискването за връчване на препис от акта. Действително, в приложеното по делото копие на акта не са отпечатани няколко букви, но същото е напълно четливо и няма съмнение, че на нарушителя са известни фактите, съставляващи основание за образуване на административнонаказателното производство. Ето защо съдът приема, че не е ограничено правото на същия да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и да организира защитата си.

В касационната жалба се сочи, че при съставяне на акта неправомерно е отнет от касатора акт № 106770 от 27.10.2019 г., което препятства възможността му да направи възражения по акта. В съставения за процесното нарушение АУАН № 106774 от 28.10.2019 г. е отразено изземване на посочения от касатора акт, но с това действие не е препятствана възможността на последния да организира защитата си, доколкото в настоящото производство той се защитава по фактите, установени с АУАН № 106774 от 28.10.2019 г., а не с иззетия акт, със съставянето на който е започнало административнонаказателно производство за друго деяние. Поради това, възражението се явява неоснователно.

Неоснователни са също доводите за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразено в неизпълнение на изискванията, установени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Действително, както е отбелязано и в касационната жалба, в акта не са посочени местоработата на нарушителя и единният граждански номер на свидетеля, но тези пропуски не съставляват съществени нарушения. Нарушението на правилата е съществено, само когато води до ограничаване процесуалните права на страните. Посочените пропуски не са от естество да се отразят на правото на защита на нарушителя, тъй като не се отнасят до съставомерни признаци на деянието. В случая обстоятелствата, при които е извършено нарушението, са описани пълно и ясно в акта за установяване на административното нарушение, с което е осигурено правото на защита на същия.

Съдът счита, че в случая са налице обективните и субективните елементи от състава на административното нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП. От данните по делото е видно, че на посочената в наказателното постановление дата касаторът е използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство, при липса на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението, са установени по несъмнен начин от наказващия орган, който носи доказателствената тежест. Ето защо съдът приема, че административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана законосъобразно.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не е налице и соченото в жалбата основание за отмяна решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. 2 и чл.222, ал.1 от АПК, Бургаският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 21.02.2020 г., постановено по НАХД № 633/2019 г. по описа на Районен съд- Царево.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.

 

                            2.