Р Е
Ш Е Н И Е № 115
Гр.Хасково, 03.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, първи
въззивен граждански състав, в закрито заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Членове: ЖУЛИЕТА
СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Серафимова
в.гр.д. № 815 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК и чл. 247 ГПК.
Постъпила
е молба с вх. № 725/23.01.2018 г., подадена от Т.Й.Г., чрез адв. М.Д., за
допълване на решение от 22.12.2017 г. по горепосоченото дело. В молбата са наведени многобройни
доводи относно за нищожност и недопустимост на решението. Твърди се нарушение
на чл. 7, ал. 2 ГПК поради това, че не бил връчен препис от постановлението за
възлагане на молителя. Налице била пълна липса на категорично основание за
безспорност на изпълнителния титул. Липсвало процесуално правоприемство на МКБ
Юнионбанк и това водело да нищожност на договора за банков кредит. В мотивите
към решението не било обсъдено отстраняването на взискателя – наддавач В.В..
Навеждат се доводи, че с решението не били пирети твърденията за установена
нереграментирана държавна помощ. Обосновава се необходимостта от отправяне на
преюдициално запитване до Съда на ЕС.
Молбата за допълване на решението е
оставена без движение с разпореждане на съдията-докладчик от 24.01.2018 г., с
указания: да се посочи точно, мотивирано и изчерпателно по кои въпроси от
предмета на делото съдът е пропуснал да се произнесе и по кои от тях се иска да
бъде допълнено постановеното решение; да се уточни активната процесуална
легитимация на Т.Й.Г., като се има предвид, че производството по делото е
образувано въз основа на жалба от Й.Т.Г.; да се представи пълномощно в полза на
адв. М.Д. от името на Т.Й.Г., ако се поддържа, че същият е активно легитимиран
да подаде молба за допълване на решението. Определен е едноседмичен срок от
получаването на съобщението за отстраняване на недостатъците по молбата.
Постъпила е уточняваща молба с вх. №
863 от 25.01.2018 г., видно от която не се отстранява нито едно от
констатираните нередовности, а молителят се позовава на нищожност на
постановлението за възлагане на недвижим имот и се формулират отделни въпроси,
по които да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС. Изтъкнати са
аргументи в тази насока. Въведено е особено искане за спиране на изп.дело №
526/2015 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев.
Непосредствено
след подаването на уточняващата молба е постъпила още една молба с вх. № 870 от
26.02.2018 г., с която е отправено искане за спиране на производството по
изп.д. № 526/2015 г., искане за поправяне на очевидна фактическа грешка,
допусната в решението по съществото на делото и са отправени писмени бележки по
молбата за допълване на решението. Разпоредено е да се връчи препис от молбата
на другата страна в изпълнителното производство – „Първа инвестиционна банка”
АД за отговор в едноседмичен срок по искането за отстраняване на очевидна
фактическа грешка. Последното визира отбелязването на процесния имот в
решението по делото като нива, докато същия представлявал трайни насаждения –
овощна градина. По отношение молбата за допълване на решението отново са
внесени уточнения относно недопускането на взискателя В. до участие в проданта
и липса на произнасяне по направеното с първоначалната жалба доказателствено
искане за проверка на сметката на ЧСИ Самуил Пеев на извършено плащане от
страна на взискателя В.. По искането за спиране съдът се е произнесъл с изрично
определение № 87 от 31.01.2018 г., с което е оставил същото без уважение.
Постъпила
е молба, с вх. № 1311 от 08.02.2018 г., за продължаване на срока на основание
чл. 63, ал. 2 ГПК за отстраняване на нередовностите на молбата за допълване на
решението. В същата молба е уточнено, че е допусната грешка, като се сочи, че молбата
за допълване на решението следвало да се счита за подадена от името на Й.Т.Г.,
а не от името на Т.Й.Г.. Молбата е уважена и срокът е удължен със седем дни.
В
срок е постъпила уточняваща молба с вх. № 1544 от 14.02.2018 г. Наведени са
различни доводи едновременно по молбата за допълване на решението и по молбата
за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Обосновава се нищожност на
постановлението за възлагане на недвижимия имот поради нарушение на императивни
материално-правни норми. Съдебният изпълнител неправилно оценил недвижимия
имот, прилагайки Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, както също
така съставил протокол за нова начална цена, без да извърши опис. Съдът
неправилно изяснил фактическата обстановка по делото и невярно приложил
разпоредбата на чл. 490 ГПК, от което следвало недостигът на произнасяне по
смисъла на молбата за допълване на решението. Не била правилна преценката съда
в решението по делото, че едно имущество струва толкова, за колкото реално може
да се продаде и тази преценка на съда била грешка при възприемането на фактите
по делото, следователно, очевидна фактическа грешка. Твърди се, че едновременно
следва да бъде допълнено и следва да бъде отстранено като очевидна фактическа грешка
становището на съда в решението, че процедурата по наддаване била проведена
надлежно съобразно изискванията на ГПК. Тъй като имотът бил описан като нива, а
всъщност представлявал трайни насаждения, имало огромна разлика в цените, а
продажбата на недвижим имот под пазарните цени се явявало признак на
нерегламентирана държавна помощ. Твърди се, че не е връчен препис от
постановлението за възлагане, с което се нарушавала нормата на чл. 7, ал. 2 ГПК. Молителят се позовава на нищожност на разпореждането на съдията по
вписванията за вписване на възбрана върху имота, недействителност на публичната
продан и нищожност на протокола за обявяване на купувач, нищожност на
постановлението за възлагане и на протокола за въвод във владение. Отново е
агрументирано искането за отправяне на преюдициално запитване, като са
възпроизведени идентични доводи с тези в първоначалната молба за допълване.
Съдът
е изискал представянето на преписи от уточняващата молба. Молителят в срок е
представил преписи и едновременно с това е депозирал молба вх. № 2015 от
28.01.2018 г., с която отново е поискал спиране на изпълнителните действия по
изп.д. № 526/2015 г. на ЧСИ Самуил Пеев и налагане на възбрана върху имот №
057040.
Предвид
всичко гореизложено, съдът приема, че не са налице предпоставките за допълване
на решението. В първоначалната молба не е посочено достатъчно ясно и
изчерпателно какви са основанията за допълване на съдебния акт, като в тази
насока липсва уточнение по кои въпроси от предмета на делото съдът е пропуснал
да се произнесе. С уточняващите молби тази нередовност не е отстранена изцяло.
Отново са преповторени редица твърдения от първоначалната молба, без да се
обосновава защо молителят смята, че съдът не е се е произнесъл по тях с
решението по делото. В теорията и съдебната практика константно е прието, че
допълване може да има само при непълно решение, а такова е решението, което не
обхваща целия спорен предмет. В настоящия случай предметът на делото е очертан
още с жалбата по реда на чл. 435 ГПК, съдът правилно е определил спорния
предмет и се е произнесъл в пълнота по него. По-конкретно, в решението е налице
произнасяне по въпросите за провеждане на публичната продан, включително и
депозирането на предложените цени; налице е произнасяне по въпроса за връчване
на препис от постановлението за възлагане на недвижимия имот и нарушението на
чл. 7, ал. 2 ГПК; налице е произнасяне и по участието на наддавача В.В. и
отправеното от него наддавателно предложение. Останалите доводи на молителя
относно нарушението на императивни материални норми, неправилно приложение чл.
490 ГПК, нищожност на разпореждането на съдията по вписванията за вписване на
възбрана върху имота (и произтичащата от това недействителност на публичната
продан и нищожност на протокола за обявяване на купувач, нищожност на
постановлението за възлагане и на протокола за въвод във владение),
представляват твърдения, които изобщо не са били въвеждани като въпроси от
предмета на делото с първоначалната жалба и поради това не е налице непълнота
на съдебния акт по отношение на същите. Отделно следва да се подчертае, че
някои от тях (например, нищожност на разпореждане на съдията по вписване и
нищожност на протокола за въвод във владение) могат да бъдат обект само на
отделно, самостоятелно производство по различен от настоящия процесуален ред и
не могат да бъдат заявявани за първи път с молба по чл. 250 ГПК. Ето защо молбата
следва да бъде оставена без уважение.
Доколкото
с молбата за допълване на решението е смесена и молба за отстраняване на
очевидна фактическа грешка, съдът намира, че с оглед на изискванията за бързина
и процесуална икономия следва да се произнесе и по това искане с настоящото
решение. Доводите за очевидна фактическа грешка касаят: отбелязването на
процесния имот в решението по делото като нива, докато същия представлявал
трайни насаждения – овощна градина; неправилност на преценката съда в решението
по делото, че едно имущество струва толкова, за колкото реално може да се
продаде и тази преценка на съда била грешка при възприемането на фактите по
делото; становището на съда в решението, че процедурата по наддаване била
проведена надлежно съобразно изискванията на ГПК. По отношение на последните
две твърдения не е налице изобщо очевидна фактическа грешка, тъй като това са
правни изводи на съда по съществото на спорния предмет и те могат да
разглеждани само на плоскостта на тяхната правилност, обоснованост и
законосъобразност, а не на плоскостта на очевидната фактическа грешка. По
отношение на първото твърдение следва да се отбележи, че предмет на настоящото
производство е проверката за законосъобразност на процесуалните действия на
съдебния изпълнител по реда на чл. 435 – 438 ГПК, и по-точно на постановлението
за възлагане на недвижим имот във вида, в който същото е издадено от органа по
принудителното изпълнение. Искането за разглеждане на поправка на очевидна
фактическа грешка касае начина, по който имотът е описан в постановлението за
възлагане на недвижимия имот, а не начина, по който същото е възпроизведено в
решението по настоящото дело. Спорни въпроси относно вида на имота и начина на
трайното му ползване не са предмет на производството по чл. 435 – 438 ГПК,поради
което тяхното релевиране като очевидна
фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК е неоснователно. Ето защо искането
следва да бъде оставено без уважение.
Що
се отнася до искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, в
случая е приложимо правилото на чл. 628 ГПК. Подобно запитване следва да бъде
направено преди решаването на делото по същество и преценката за отправянето му
е изцяло и само в правомощията на националния съд. Настоящият съдебен състав в
случая не е намерил, че предмета на делото налага тълкуване на разпоредба на
правото на Европейския съюз или тълкуване на акт на органите на Европейския
съюз, поради което е решил делото съобразно националното законодателство. В
този смисъл е недопустимо за първи път с молба по чл. 250 ГПК да се въвежда
искане за отправяне на преюдициално запитване, след като делото вече е решено
по същество.
С молба вх. № 2015 от 28.02.2018 г. молителят
е поискал и спиране на изпълнителните
действия по изп.дело № 526/2015 г. на ЧСИ Самуил Пеев и налагане на възбрана
върху имот № 057040, поради искането за преюдициално запитване и очевидната вероятност да бъде извършена
разпоредителна сделка с имота,
което би увеличило значително нанесените
до този момент щети и повод за
предявяване на претенции за вреди ,вкл. и поради действия и бездействия на
съдебните органи.
По искане за спиране съдът вече се е произнесъл с определение № 87/31.01.2018 г., с което е оставено без
уважение искането за спиране на
изпълнителните действия по изп.дело № 526/2015 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев,
поради което повторно искане за спиране е недопустимо.Съгласно
разпоредбата на чл.438 ГПК, съдът може да спре изпълнението при обжалване
въпреки, че подаването на жалбата не спира действията по изпълнението. В конкретният случай няма жалба ,тъй като с решението на съда от 22.12.2017 г. жалбата против
постановлението за възлагане на недвижимия имот е отхвърлена като неоснователна
и производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител е приключило
с влязло в сила на 22.12.2017 г. решение по същото дело, по
което е и отправеното искане за спиране на изпълнението по изп.дело № 526/2015 г. и за налагане на
възбрана върху имот № 057040. В този
смисъл искането за спиране
отправено с молба вх.№ 2015 от 28.02.2018 г. се явява недопустимо и молбата следва да се
остави без разглеждане, а производството
по делото в тази му част се прекрати.
Предвид гореизложените съображения,
молбата за допълване на решението по чл.
250 ГПК и молбата за отстраняване на
очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК следва да се оставят без уважение, молба
с вх. № 2015 от 28.02.2018 г. за спиране
на изпълнителните действия и налагане
на възбрана върху имот 057040 като недопустима следва да се остави без
разглеждане.
Доколкото основното решение по
делото не подлежи на обжалване по смисъла на чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК,
настоящото решение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните, само в частта, в която е прекратено производството по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 725/23.01.2018 г. допълнена с
уточняващи молба с вх.№ 863/25.01.2018
г. и молба с вх.№ 1544/14.02.2018 г. от Й.Т.Г., чрез адв. М.Д., за допълване на решение № 484/22.12.2017 г. по в.гр.д.
№ 815/2017 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, като неоснователна.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 870 от 26.02.2018 г., допълнена с молба с вх. №
1544 от 14.02.2018 г., от Й.Т.Г., чрез адв. М.Д., за отстраняване на очевидна
фактическа грешка в решение № 484/22.12.2017 г., по в.гр.д. № 815/2017 г., по
описа на Окръжен съд – Хасково, като неоснователна.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 2015 от 28.02.2018 г. от адв. М.К.Д., ВАК,
като пълномощник на Й. Т.Г. за спиране
на изпълнителните действия по изп.д. №
526/2015 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев и налагане на възбрана върху имот 057040, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото, в тази му част.
Решението в частта, в която е прекратено производството по делото подлежи
на обжалване пред АС-Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.