Решение по дело №10108/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 04.04.2017 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на десети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                    

                                                        Съдия: Евгени Георгиев

                                            

при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 10 108 по описа за 2014 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА „П.Ф.К.Ц.” АД (в несъстоятелност) да заплати на Н.Е.Д. следните суми:

1.             28 000,00 лева на основание чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал.1, връзка с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД част от главница по споразумение от 04.09.2012 г. плюс законната лихва от 09.07.2014 г. до окончателното изплащане;

2.             825,64 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. Н.Д. е с адрес ***, а „П.Ф.К.Ц.” АД (в несъстоятелност) е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 538 от ТЗ, връзка с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД на Н.Д. срещу „П.Ф.К.Ц.” АД съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца 50 000,00 лева по запис на заповед, издаден от „П.Ф.К.Ц.” АД на 04.09.2012 г. ОБЕЗСИЛВА заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени на 06.12.2013 г. по ч. гр. д. 46 894/2013 г., на СРС, 49-ти с-в

 

[3] ОСЪЖДА Н.Д. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „П.Ф.К.Ц.” АД (в несъстоятелност) 2 326,28 лева разноски по делото.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

[5] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 500,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако ответникът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 560,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[6] ДА СЕ ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА в счетоводството на СГС каква сума е постъпила като държавна такса от Н.Д. по настоящото дело. Ако сумата 2 680,00 лева е внесена, да се възстановят на Н.Д. 560,00 лева от внесената държавна такса. Ако сумата е под 2 120,00 лева, делото да се докладва. Резултатът от проверката да се докладва писмено на съдията от счетоводството на СГС.

 

 

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[7] Н.Д. заявява в исковата молба от 09.07.2014 г., че Г. П. е предоставил на ответника „П.Ф.К.Ц.” АД (ЦСКА) 78 000,00 лева. За тях ЦСКА е издал запис на заповед с падеж 26.06.2013 г. в полза на Г. П.. Тъй като ЦСКА не е платил на падежа, Г. П. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение само за 50 000,00 лева. На 06.12.2013 г. такава заповед му е била издадена заедно с изпълнителен лист за 50 000,00 лева.

 

[8] На 13.12.2013 г. Г. П. е цедирал вземането си към ЦСКА на Н.Д., за което ЦСКА е бил уведомен. ЦСКА е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Затова Н.Д. моли съда:

1. да установи, че ЦСКА ѝ дължи сумите по издадената заповед за изпълнение;

2. да осъди ЦСКА да ѝ заплати остатъка от 28 000,00 лева по споразумението, по което Г. П. е предал на ЦСКА 78 000,00 лева (исковата молба, л. 2-5).

 

2. На ответника

 

[9] Ответникът ЦСКА е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. споразумението и записът на заповед не са били подписани от изпълнителния директор на ЦСКА към онзи момент В.Ж.;

2. ЦСКА не е получило 78 000,00 лева по споразумението;

3. цесията е привидна, а ЦСКА е бил уведомен за нея след изтичането на срока, определен в цесията. Затова ЦСКА моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 45-47).

 

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.             Обстоятелства, които съдът установява

        

[10] На 04.09.2012 г. е било изготвено споразумение между Г. П. и ЦСКА. С него Г. П. се е задължил да финансира ЦСКА с 78 000,00 лева, които ЦСКА да му върне до 26.03.2013 г. В споразумението е било вписано, че за обезпечаване на задължението на ЦСКА, той издава запис на заповед в полза на Г. П. за 78 000,00 лева с падеж 26.03.2013 г. Споразумението е било подписано от Г. П. (споразумението, л. 15). То не е било подписано от законния представител на ЦСКА – В.Х. (вж. заключението на вещото лице Г.М., л. 90-93). Издаденият по споразумението запис на заповед също не е бил подписан от В.Х. (пак там).

 

[11] Г. П. е предоставил на ЦСКА следните суми на следните дати: 1. 7 300,00 лева на 19.03.2013 г.; 587,00 лева на 22.04.2013 г.; 27 000,00 евро или 52 807,41 лева на 13.05.2013 г.; 12 163,43 лева на 09.04.2013 г. и на 29.05.2013 г. (чрез М.Ц.); 7 296,78 лева на 28.06.2013 г. Общата стойност на предоставените от Г. П. на ЦСКА суми е била  77 752,48 лева. Тази обща сума е била осчетоводена от ЦСКА като задължение към Г. П. (заключението на вещото лице Б., л. 71-73).

 

[12] На 13.11.2013 г. Г. П. е подал заявление до СРС за издаване на заповед за изпълнение по запис за заповед от 04.09.2012 г., издаден от ЦСКА в полза на Г. П. за 78 000,00 лева. Г. П. е искал от съда да издаде заповед за изпълнение само за 50 000,00 лева (заявлението, л. 7-8). На 06.12.2013 г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (заповедта, л. 11-12, и изпълнителния лист, л. 13).

 

[13] ЦСКА е възразил срещу заповедта за незабавно изпълнение. Затова на 28.03.2014 г. СРС е указал на Г. П. да предяви иск за установяване на вземането си (разпореждането, л. 32).

 

[14] Междувременно, на 13.12.2013 г. Г. П. е цедирал на ищцата Н.Д. вземането си към ЦСКА по споразумението от 04.09.2012 г., чието изпълнение е обезпечавал записа на заповед от 04.09.2012 г., както и по самия запис на заповед (договора, л. 26-28). Цената по цесията е била 9 000,00 лева. (пак там). На 24.04.2014 г. Г. П. е уведомил ЦСКА за цесията (нотариалната покана, л. 29-30).

 

[15] Н.Д. е заплатила общо 2 120,00 лева държавна такса (л. 36)[1] и 180,00 лева депозит за вещо лице (л. 62). ЦСКА е заплатил 180,00 лева депозит за вещо лице (л. 79), 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 81) и 3 444,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 142).

 

2.             Спорни по делото обстоятелства

 

[16] Основното спорно обстоятелство е било дали В.Х. е подписал процесните запис на заповед и споразумение. Съдът приема, че В.Х. не ги е подписал, тъй като това категорично се установява от заключението на вещото лице Г.М..

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[17] Н.Д. е предявила два иска. Първият иск е по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 538 от ТЗ, връзка с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за установяване наличието на вземане по запис на заповед. Вторият иск е по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал.1, връзка с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сума по договор за заем. Първият иск е неоснователен и съдът го отхвърля. Вторият иск е основателен и съдът го уважава.

 

1. По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 538 от ТЗ, връзка с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД     

 

[18] Издателят на записа на заповед при настъпване на падежа дължи плащане по него на лицето, в чиято полза е издал записа (чл. 538 от ТЗ). Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това (чл. 99, ал. 1 от ЗЗД). Прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ЦСКА да е издал запис на заповед в полза на Г. П.; 2. този запис на заповед да е валиден; 3. ЦСКА да не е заплатил на Г. П. сумата по записа; 4. Г. П. да е прехвърлил валидно вземането си към ЦСКА на Н.Д., за което ЦСКА да е бил уведомен; 5. ЦСКА да не е заплатил на Н.Д..

 

[19] Съдът приема, че ЦСКА не е издал запис на заповед в полза на Г. П.. Съдът приема това, защото законният представител на ЦСКА не е подписал записа на заповед.

 

[20] Действително, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването (чл. 301 от ТЗ). Потвърждаването по този начин на каузална сделка, обезпечена със запис на заповед, не се счита за потвърждаване на действията по издаване на самия запис на заповед (Решение на ВКС 171-2015-1 Т. О. по т. д. 3 028/2014 г. Решението е било постановено по реда на чл. 290 от ГПК и е задължително за първоинстанционните и въззивните съдилища).

 

[21] В случая ЦСКА е узнал за записа на заповед с връчването на заповедта за незабавно изпълнение и той е възразил срещу нея. Следователно ЦСКА не е потвърдил действията на действалия без представителна власт от ЦСКА, подписал процесния запис на заповед.

 

[22] Съдът установява, че ЦСКА е осчетоводил свои задължения към Г. П. за почти 78 000,00 лева. Това доказва, че ЦСКА е знаел за задълженията по споразумението и не им се е противопоставил. Следователно ЦСКА е одобрил действията на действалия без представителна власт, подписал споразумението за ЦСКА. Правилото обаче е, че потвърждаването на каузалната сделка по начина, предвиден в чл. 301 от ТЗ, не води до потвърждаване на действията по издаване на записа на заповед, обезпечаващ каузалната сделка. Затова съдът приема, че ЦСКА не е издал процесния запис на заповед.

 

[23] Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2. По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, връзка с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД

 

 

[24] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това (чл. 99, ал. 1 от ЗЗД). Прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между трето лице и ответника, по който третото лице да е заемодател, а ответникът заемополучател; 2. третото лице да е предал парите на ответника; 3. третото лице да е прехвърлило на ищеца вземането си към ответника, като е уведомило за това ответника; 4. ответникът да не е заплатил на ищеца.

 

[25] Съдът приема, че между ЦСКА и Г. П. е налице валиден договор за заем, по който ЦСКА е заемополучател, а Г. П. заемодател. Това е така, защото макар споразумението от 04.09.2012 г. да не е подписано от законния представител на ЦСКА, съдът установи, че Г. П. е предоставил на ЦСКА 77 752,48 лева, които последният е осчетоводил като задължение към Г. П.. Следователно с осчетоводяването на това свое задължение към Г. П., ЦСКА е потвърдил действията на действалия без представителна власт при подписването на споразумението. Съдът установи и, че Г. П. е предал 77 752,48 лева на ЦСКА, който ги е осчетоводил като получени. ЦСКА не е върнал на Г. П. тази сума. Г. П. е прехвърлил на Н.Д. вземането си към ЦСКА, като е уведомил ЦСКА за това. ЦСКА не е платил на Н.Д..

 

[26] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Н.Д. търси 28 000,00 лева. Затова съдът осъжда ЦСКА да заплати на Н.Д. 28 000,00 лева.

 

[27] ЦСКА е възразил, че е бил уведомен за цесията след изтичането на уговорения в нея срок за уведомяване. Това е без значение за валидността на цесията, редовността на уведомяването и отговорността на ЦСКА. Евентуалното неспазване от Г. П. на срока за уведомяване, би могло да доведе до вреди за Н.Д., но не и до нередовност на уведомяването на ЦСКА за цесията.

 

[28] ЦСКА е възразил, че цесията е симулативна, тъй като цената по нея е 9 000,00 лева. Цената на едно вземане се определя освен от неговия размер и от риска от несъбирането му. Предвид известните финансови затруднения на ЦСКА, е съществувал сериозен риск от несъбиране на вземането на Г. П.. Затова нито договорената цена за продажбата на Н.Д. на това вземане, нито недекларирането на продажбата пред НАП от Г. П. са достатъчни, за да приеме съдът, че цесията е симулативна. Затова съдът приема, че възражението на ЦСКА е неоснователно.

 

3. По разноските

 

[29] Н.Д. търси разноски. Тя е направила такива за 2 300,00 лева.

 

[30] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 28 000,00 лева при предявен размер от 78 000,00 лева. Затова съдът осъжда ЦСКА да заплати на Н.Д. 825,64 лева разноски по делото.

 

[31] ЦСКА също търси разноски. Той е направил такива за 3 629,00 лева.

 

[32] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 50 000,00 лева при предявен размер от 78 000,00 лева. Затова съдът осъжда Н.Д. да заплати на ЦСКА 2 326,28 лева разноски по делото.

 

Съдия: