№ 114
гр. Габрово, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело
№ 20214210101452 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на "БИ ЕНД Б" ЕООД гр.
Габрово, п.к. 5300, бул./ул. ул."Йоан Предтеча" № 7, ет. 4, ап. 5 чрез УПРАВИТЕЛЯ Б.И.Н.
и пълномощник адвокат Е.П., ПРОТИВ "ЛМ ИНСТАЛАЦИИ" ЕООД; ЕИК203403318,
със седалище и адрес на управление: с Яворец, ул. „Георги Д." № 47, представлявано от
управителя М.Л., чрез адв. М.Д.; Съдебен адрес: гр. Габрово, ул. „Евтим Дабев" № 8 , ет. 3;
ОТВЕТНИКЪТ ДЕПОЗИРА ОТГОВОР В СРОК.
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ , че на 01.09.2019 г. между ищеца -
наемодател и ответника- наемател е сключен договор за наем на следния недвижим имот:
част от имот с идентификатор № 87120.38.59 - 500 кв м., находящ се в северната част и
800 кв м. закрита площ, находящ се в с Яворец, общ. Габрово. Съгласно чл. 2 от договора
наемателят е поел задължение да заплаща наемна сума в размер на 1000,00 лева без ДДС, до
10-то число на текущия месец, по банков път след издаване на фактура. Недвижимият имот,
предмет на договора за наем, е бил предаден на ответника още в момента на сключване на
договора, като оттогава последният е разположил в него машини и друга техника, която е
била необходима за извършваната от него дейност. Ответникът към настоящия момент не
изпълнява своето задължение за заплащане на наемни вноски, като за това задължение от
страна на ищеца- наемодател са издадени три броя фактури, а именно:
фактура № ********** от 30.04.2021 г,
фактура № ********** от 02.06.2021 г. и
фактура № ********** от 15 07.2021 г.
Общото задължение по издадените фактури възлиза на стойност 27 600,00 лева,
като на 01.06.2021 г. ответникът е направил частично плащане по издадената фактура №
********** от 30.04.2021 г. в размер на 5 200, 00 лева , като по този начин дължимата към
този момент сума е в размер на 22 400,00 лева. Въпреки многократните покани от страна на
1
ищеца към ответника да изпълни дължимото от него парично задължение, последният
отказва и към настоящия момент продължава да дължи горепосочената сума. Между
страните е налице валидно облигационно отношение, породено от сключения между тях
договор за наем, а извършеното от ответника плащане по Фактура № ********** от
30.04.2021 г. представлява извънсъдебно признание на ответника за наличието на валидни
задължения за сумите по фактурите.Налице е виновно неизпълнение на поети от страна на
ответника договорни задължения във връзка със сключения между него и ищеца договор за
наем на недвижим имот. На осн. чл.86. ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за
забавено плащане на неизплатената наемна цена за периода от 11.09.2019 г., от която дата
съгл. чл. 84. ал.1 от ЗЗД във вр. с приетия в чл.2, ал. 2 от договора краен срок за плащане на
наемната цена до 10-то число на следващия календарен месец е изпаднал в забава
наемателят. Или за периода от 11.09.2019 г. до 24.08.2021 г. се дължи мораторна лихва
238,02 лв.
ИСКА ДА СЕ ОСЪДИ ответника да му заплати: сумата от
22 400,00 лева, представляваща неизплатени от страна на последния месечни наемни
вноски за периода от 01.09.2019 г. до 31.07.2021 г.,
ведно с законната лихва за забава върху горепосочената сума от 11.09.2019г. до
окончателното й изплащане;
сумата 238,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.09.2019 г. до
24.08.2021 г.
В отговора си ответникът изразява следното становище: Не оспорва
наличието на наемно правоотношение, възникнало въз основа на Договор за наем на
недвижим имот от 01.09.2019 г. Не оспорва и дължимостта на сумата в общ размер на 22
400 лева. Твърди обаче, че ищецът от своя страна дължи на дружеството-ответник
сумата в размер на 10 136,70 лева за рециклирането на отпадъци от пластмасови
изделия. За извършената услуга е издадена Фактура № 79 от 20.12.2019 г., с която ищцовото
дружество е запознато. Дори и да бъдат наведени възражения за незнание за съществуването
на фактурата, то следва да се има предвид, че съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, ако не е
уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен
срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване
на фактурата или поканата за плащане не може да се установи, срокът започва да тече от
деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата. Тоест, дори и да не е получил
фактурата, ищецът е получил услугата на датата, на която е издадена фактурата, поради
което дължи плащането й с изтичането на 14-дневния срок - 04.01.2020 г. е изпаднал в
забава. Предвид горното с отговора на исковата молба ответникът прави възражение за
прихващане на двете насрещни задължения до размера на по-малкото, като уведомява
ищеца, че "ЛМ ИНСТАЛАЦИИ" ЕООД прихваща сумата в размер на 10 136,70 лева,
представляваща задължение по Фактура № 79 от 20.12.2019 г. с вземането на ищеца до този
размер, което произтича от Фактура № ********** от 30.04.2021 г. По този начин
задължението на „БИ енд Б" ЕООД, ЕИК:********* по Фактура № 79 от 20.12.2019 г. се
погасява изцяло, а задължението на "ЛМ ИНСТАЛАЦИИ" ЕООД с ЕИК ********* по
Фактура № ********** от 30.04.2021 г. се редуцира до 9 863,30 лева. В случая са налице
предпоставките за прихващане по смисъла на чл. 103 и сл. от ЗЗД, а именно: налице са две
насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни - установени по основание и размер
задължения, като е извършено и съответно изявление (възражение) за прихващане, което се
счита за достигнало до ищеца с връчването на отговора на исковата молба. Съгласно
разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД на прихващането има обратно действие, като двете
насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
2
прихващането е могло да се извърши. В този смисъл прихващането в настоящия случай има
обратно действие и двете насрещния вземания се считат погасени към 11.05.2021 г. Това е
така, тъй като заплащането на задълженията по Договора за наем е уговорено да става до 10-
то число на текущия месец по банков път след издаване на фактура. Тоест, за да възникне
задължение за заплащане на наемната цена е необходимо да бъде издадена фактура. За
наемния период от 01.09.2019 г. до 31.05.2021 г. такава е издадена на 30.04.2021 г. С оглед
разпоредбата на чл. 2 от Договора, ответникът е имал срок до 10.05.2021 г. да заплати
задължението по фактурата. Поради неплащането му, последното е станало изискуемо на
11.05.2021 г., като към тази дата следва да се счита за извършено прихващането. Ако
съдът приеме, че за да възникне задължение за плащане на наемните вноски не е било
необходимо издаването на фактура, то в този случай следва да се приеме, че двете насрещни
задължения се считат за погасени, както следва:
1. Към 11.01.2020 г. задължението на „БИ енд Б" ЕООД по Фактура № 79 от 20.12.2019
г. в общ размер на 10136.70 лв. се е погасило до размера на дължимите към тази дата 5
броя наемни вноски в общ размер на 6000 лв. с вкл. ДДС и са останали дължими
4136.70 лв., а задължението на "ЛМ ИНСТАЛАЦИИ" ЕООД за заплащане на наемни
вноски за периода от м. 09.2019 г. до м. 01.2020 г. се е погасило изцяло.
2. Към 11.02.2020 г. задължението на „БИ енд Б" ЕООД с ЕИК ********* по Фактура №
79 от 20.12.2019 г. се е погасило до размера на дължимата една наемна вноска 1200 лв.
и са останали дължими 2936,70 лв., а задължението на "ЛМ ИНСТАЛАЦИИ" ЕООД с
ЕИК ********* за заплащане на наемна вноска за м. 02.2020 г. се е погасило изцяло.
3. Към 11.03.2020 г. задължението на „БИ енд Б" ЕООД с ЕИК ********* по Фактура №
79 от 20.12.2019 г. се е погасило до размера на дължимата една наемна вноска 1200 лв.
и са останали дължими 1736,70 лв., а задължението на "ЛМ ИНСТАЛАЦИИ" ЕООД с
ЕИК ********* за заплащане на наемна вноска за м. 03.2020 г. се е погасило изцяло.
4. Към 11.04.2020 г. задължението на „БИ енд Б" ЕООД с ЕИК ********* по Фактура №
79 от 20.12.2019 г. се е погасило до размера на дължимата една наемна вноска 1200 лв.
и са останали дължими 536,70 лв., а задължението на "ЛМ ИНСТАЛАЦИИ" ЕООД с
ЕИК ********* за заплащане на наемна вноска за м. 04.2020 г. се е погасило изцяло.
5. Към 11.05.2020 г. остатъкът от задължението на „БИ енд Б" ЕООД с ЕИК *********
по Фактура № 79 от 20.12.2019 г. в размер на 536,70 лв. се е погасило изцяло, а
задължението на "ЛМ ИНСТАЛАЦИИ" ЕООД с ЕИК ********* за заплащане на
наемна вноска за м. 05.2020 г. се е редуцирало до 663,30 лв.
Що се отнася до размера на претендираната лихва, ответникът изразява следното
становище: За да възникне задължението за плащане на наемната вноска следва да е била
издадена фактура, а в конкретния случай първата фактура е издадена на 30.04.2021 г. От
тази дата може да започне да тече лихвата, а не от 11.09.2019 г„ както претендира ищецът.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищецът претендира лихва върху сумата от
1200 лева за периода от 11.09.2019 г. до 24.08.2021 г. Тоест ищецът претендира тази лихва
да му бъде заплатена за наемната цена за м. 09.2019 г., която е включена в първата фактура.
Дори и да се приеме, че началната дата, от която започва да тече лихвата е 11.09.2019 г.,
следва да се вземе предвид на първо място направеното възражение за прихващане, което
има обратно действие. На следващо място следва да се съобрази обстоятелството, че на
01.06.2021 г. е извършено плащане, с което е погасено задължение по ф-ра № ********** от
30.04.2021 г., в която е включена сумата, върху която се претендира заплащането на лихва.
С плащането и на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗД е погасено най-старото задължение,
включително и сумата върху, която се претендира заплащането на мораторна лихва.
Предвид гореизложеното и с оглед направеното възражение за прихващане, дружеството-
ответник признава дължимостта на сумата в общ размер 12 263,30 лева, представляваща
част от задължение по Фактура № ********** от 30.04.2021 г. (9863.30 лева), както и изцяло
3
задълженията по Фактура № ********** от 02.06.2021 г. (1200 лева) и по Фактура №
********** от 15.07.2021 г. (1200 лева) всички с вкл. ДДС. Намира обаче искането за
заплащане на мораторна лихва за неоснователно и недоказано, поради което моли съда да го
отхвърли.
Правна квалификация- Предявени са два обективно съединени осъдителни иска:
Иск за дължими наемни вноски с правно основание чл. 232 ал. 2 във вр. с чл. 79 ал. 1
от ЗЗД и
по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД по отношение на претендираната лихва за забава.
Направеното от ответника възражение за прихващане е по чл. 104 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД
и е допустимо за разглеждане, тъй като е направено в срока на писмения отговор.
Същото има евентуален характер, тъй като на този етап вземането е неликвидно
/оспорено/. Чл. 298 ал. 4 ГПК допуска прихващане с неликвидно вземане и когато е
направено с възражение, тъй като произнасянето на съда по него се ползва със сила на
присъдено нещо, т.е. прави го ликвидно.
На осн.чл. 146 ал. 1 т. 3 ГПК, съдът приема, че между страните се признават
следните права и обстоятелства: Между тях е сключен договор за наем на недвижим
имот от 01.09.2019 г., по силата на който ищецът е отдал под наем на ответното дружество
имот с идентификатор №87120.38.59 - 500 кв. м., находящи се в северната част и 800 кв. м.
закрита площ, находящ се в с. Яворец. обл. Габрово, общ. Габрово. за сумата 1000 лв. без
ДДС месечен наем, платим до 10-то число на текущия месец по банков път след издаване на
фактура. Ответникът признава, че по силата на сключения между страните договор за него е
възникнало задължение да заплати на ищеца сумата от 22 400,00 лева, представляваща
месечни наемни вноски за периода от 01.09.2019 г. до 31.07.2021 г.
В съдебно заседание на 15 март 2022 г. представителят на ответното
дружество заявява, че съгласно представеното от ищеца платежно нареждане, с което
същите са заплатили сумата по ф-ра № 79/20.12.2019 година, направеното ВЪЗРАЖЕНИЕ
за прихващане е неоснователно и ОТТЕГЛЯ същото. Съгласно приложения договор, с
който са ПРИЗНАЛИ вземането, така както е претендирано от ищцовата страна за
22 400 лв. счита, че същата сума се дължи, тъй като не е заплатена от страна на доверителя
му. Но мораторната лихва не се дължи от 11.09.2019 година, а се дължи считано от
11.05.2020 година, като тази претенция е съгласно чл. 2 от договора за наем, в чиято ал. 2 е
записано, че наемателят е длъжен да заплаща наемната цена до 10-то число на текущия
месец в пълен размер по банков път, след издаване на фактура. Видно от доказателствата
първата фактура е от 30.04.2020 г.
Съдът, като взе предвид писмените доказателства и направеното
признание, установява следното:
Между страните е сключен договор за наем на недвижим имот от 01.09.2019 г.,
по силата на който ищецът е отдал под наем на ответното дружество имот с идентификатор
№87120.38.59 - 500 кв. м., находящи се в северната част и 800 кв. м. закрита площ, находящ
се в с. Яворец. обл. Габрово, общ. Габрово. за сумата 1000 лв. без ДДС месечен наем, платим
до 10-то число на текущия месец по банков път след издаване на фактура.
4
Към настоящия момент ответникът дължи 22 400,00 лева, представляваща
неизплатени от страна на последния месечни наемни вноски за периода от 01.09.2019 г. до
31.07.2021 г., поради което същият следва да баде осъден да ги заплати.
Мораторната лихва се дължи от 11.09.2019 година, тъй като съгласно чл. 2, ал.2
от Договора за наем, наемателят е длъжен да заплаща наемната цена до 10-то число на
текущия месец в пълен размер по банков път, след издаване на фактура. Очевидно е, че
падежът на задължението е посочен в договора като 10- то число на текущия месец -
месецът, за който е дължима наемната цена, тъй като наемната цена се дължи за всеки месец.
Уточнението в края ал.2 на чл. 2 следва да се тълкува, че наемодателят следва да издаде
фактура. Не може да договорът да се тълкува превратно- че уговаряне на задължението за
съставяне на документ за целите на данъчното облагане на сделката и уговорените
периодични плащания на цената /наемните вноски/ променя самия падеж на задължението
за месечната наемна вноска.
Предявените искове следва да бъдат уважени в пълен размер, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца:
22 400,00 лева, представляваща неизплатени от страна на последния месечни наемни
вноски за периода от 01.09.2019 г. до 31.07.2021 г.,
ведно с законната лихва за забава върху горепосочената сума от 24-8-2021 г. до
окончателното й изплащане;
сумата 238,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.09.2019 г. до
24.08.2021 г.
РАЗНОСКИ
Ищецът е поискал да му се присъдят направените разноски и е представил
списък на същите, поради което и поради изхода на спора следва му се присъдят такива в
размер на 2146 лв. в тежест на ответника от които:
1200 лева адвокатски хонорар по исковото производство;
896 лв. + 10 лв. държавни такси по исковото производство;
40 лв. ДТ по обзпечителното производство- ч.гр.д.1330/2021 г. на ГРС.
Разноските в изпълнителото производство за реализиране на обезпечението се
събират по чл. 79 от ГПК в самото изпълнително производство.
Освобождаването на гаранцията на ищеца се извършва по реда на чл. 403,ал. 2 от
ГПК, в рамките на обезпечителното произовдство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЛМ ИНСТАЛАЦИИ" ЕООД; ЕИК203403318, със седалище и
адрес на управление: с. Яворец, ул. „Георги Д." № 47, представлявано от управителя М.Л.,
5
чрез адв. М.Д.; Съдебен адрес: гр. Габрово, ул. „Евтим Дабев" № 8 , ет. 3; да заплати на
"БИ ЕНД Б" ЕООД гр. Габрово, п.к. 5300, бул./ул. ул."Йоан Предтеча" № 7, ет. 4, ап. 5
чрез УПРАВИТЕЛЯ Б.И.Н. и пълномощник адвокат Е.П. ; 22 400,00 лева- месечни
НАЕМНИ ВНОСКИ за периода от 01.09.2019 г. до 31.07.2021 г. на основание чл. 232, ал.
2 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, ведно с ЗАКОННАТА ЛИХВА за забава от 24-8-2021 г. до
окончателното й изплащане и сумата 238,02 лв.- МОРАТОРНА ЛИХВА за периода от
11.09.2019 г. до 24.08.2021 г. на основание чл. 86 от ЗЗД и 2146 лв.- разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2- седмичен срок от връчване на
страните, пред ОС Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6