Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 30.10.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 457 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
В исковата молба се твърди, че
ищцата е работила като „месач“ в ответната кооперация, като със заповед № .г.
трудовият ù договор бил прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Сочи, че за времето от 01.04.2020 г.
до 30.06.2020 г. не ù било изплатено дължимото трудово възнаграждение,
както следва: за месеците от април до юни 2020 г., вкл. – сумата в общ размер
на 1600,00 лева - брутно трудово възнаграждение или по 700,00 лева за месец
април и месец май и 200,00 лева за месец юни.
Твърди също, че към момента на
прекратяване на трудовия договор не ù било заплатено и обезщетение по
чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 19 дни за 2018 г. в размер
на 700,00 лева, 20 дни за 2019 г. в размер на 700,00 лева и 8 дни за 2020 г. в
размер на 200,00 лева, или общо сумата от 1600,00 лева.
Ответникът ù дължал и
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за
един месец, а именно 700,00 лева.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответната кооперация да заплати на ищцата
следните суми: 1600,00 лева – незаплатено трудово възнаграждение за месеците от
април до юни 2020 г., вкл.; ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 09.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и мораторна
лихва за забава в размер на 15,00 лева за периода от 01.05.2020 г. до
09.07.2020 г.; 743,60 лева – обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ (след допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
09.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1600,00 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 19 дни за
2018 г., 20 дни за 2019 г. и 8 дни за 2020 г., както и мораторна
лихва за забава, както следва: 5,00 лева – лихва за забава за периода от
08.06.2020 г. до 09.07.2020 г. върху главницата от 700,00 лева – неизползван
платен годишен отпуск за 2018 г.; 5,00 лева – лихва за забава за периода от
08.06.2020 г. до 09.07.2020 г. върху главницата от 700,00 лева – неизползван
платен годишен отпуск за 2019 г. и 2,00 лева – лихва за забава за периода от
08.06.2020 г. до 09.07.2020 г. върху главницата от 200,00 лева – неизползван
платен годишен отпуск за 2020 г.
Процедурата по размяна на книжа е
спазена. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който е признал иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ до размера от
537,76 лева – нетно трудово възнаграждение за месец април 2020 г. и месец май
2020 г. и е оспорил иска за разликата до пълния предявен размер, като по
отношение на претенцията, касаеща дължимото се
трудово възнаграждение за м. юни 2020 г., е изложил твърдения, че същата е
предсрочно предявена.
Ответникът е признал иска с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ за нетната сума от 1355,40 лева и го е оспорил за
разликата до пълния предявен размер, като е признал и иска с правно основание
чл. 221, ал. 1 КТ за пълния предявен размер от 700,00 лева.
В съдебно заседание ищцата, редовно
призована, чрез упълномощен представител поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, чрез
упълномощен представител изразява становище за основателност на предявените
искове в размерите, посочени в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че ищцата е работила
в ответната кооперация на длъжност „месач“, като по силата на заповед № .г. е
прекратено трудовото правоотношение между ответната кооперация и ищцата Г.Й.Ч. на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 08.06.2020 г. Заповедта е връчена
на ищцата на 08.06.2020 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно
- счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че за периода от
м. 04.2020 г. до м. 06.2020 г. на ищцата се дължи брутно трудово възнаграждение
в размер на 1658,63 лева, като от така посочената сума следва да се приспадне
сумата от 600,00 лева – заплатен аванс, след което остава дължима сумата от 1058,63
лева. Лихвата за забава върху дължимото се на ищцата брутно трудово
възнаграждение, според вещото лице, възлиза на 5,72 лева. Размерът на дължимото
и неизплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е 743,60 лева. Наред с това,
брутното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 47 дни неползван платен годишен
отпуск е в размер на 1506,82 лева, а нетният размер е 1356,14 лева, което не е
заплатено от ответника. Според вещото лице лихвата за забава върху
обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ за периода от 08.06.2020 г. до 09.07.2020 г.
е в размер на 6,20 лева, а лихвата за забава върху обезщетението по чл. 224,
ал. 1 КТ за същия период е 12,56 лева.
Съдът кредитира заключението по
допуснатата и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза, като
неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа
страна обуславя следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
При
предявен иск по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на работника/служителя е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника през спорния период и размера
на уговореното трудово възнаграждение, а в тежест на работодателя е да докаже,
че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
Наличието
на трудово правоотношение между страните в периода до 08.06.2020 г., когато
същото е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, не е спорно
между тях, а се установява и от събраните в производството писмени
доказателства. Установява се също и че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е връчена лично на ищцата срещу подпис на 08.06.2020 г.
Съгласно
разпоредбите на чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд, както и да им плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се предполага до
доказване на противното (по делото не се и твърди недобросъвестно изпълнение на
трудовите задължения от страна на ищцата). Предвид изложеното, съдът приема, че
ищцата е изпълнявала възложените ѝ трудови задължения съобразно
договореностите ѝ с работодателя и същият ѝ дължи пълния размер на
уговореното трудово възнаграждение.
Съгласно
заключението на съдебно - счетоводната експертиза, съдът приема за доказано, че
по ведомостите за заплати при ответника е начислено брутно трудово
възнаграждение на ищцата в размер общо на 1658,53 лева за периода от м. 04.2020
г. до м. 06.2020 г., вкл., като във ведомостите на ответника са налице данни за
авансови плащания на ищцата в общ размер на 600,00 лева (съдът съобрази
разпоредбата на чл. 270, ал. 2 КТ, според която трудовото възнаграждение се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е
уговорено друго) и след приспадане на заплатения аванс остава да се дължи
сумата от 1058,63 лева. Следователно ищцата доказва наличието на трудово
правоотношение с ответника през процесния период, за
който се претендира, че има право на трудово възнаграждение и наличието на
отработване на претендираното трудово възнаграждение,
а същевременно ответникът не е доказал, че е изпълнил задължението си да
заплати изцяло уговореното трудово възнаграждение на ищцата. Ето защо, съдът
намира иска за процесния период за доказан по
основание и до размера от 1058,63 лева. До пълния предявен размер от 1600,00
лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Възражението
на процесуалния представител на ответната кооперация, касаещо
предсрочно предявяване на претенцията за брутното трудово възнаграждение за м.
юни 2020 г., е неоснователно, тъй като макар към датата на депозиране на
исковата молба – 09.07.2020 г., същото да не е било изискуемо, то към настоящия
момент вземането на ищцата за посоченото трудово възнаграждение за м. юни 2020
г. е вече изискуемо и съдът следва да съобрази този факт по реда на чл. 235,
ал. 3 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от КТ при забавено изплащане на трудовото
възнаграждение работодателят дължи законната лихва за забава на работника.
Трудовото възнаграждение се дължи ежемесечно (чл. 270, ал. 2 КТ), доколкото не
е уговорено друго. По делото не се спори, че трудовите възнаграждения при
ответника се заплащали считано до последното число на месеца, следващ месеца,
за който се отнася плащането, като в този смисъл е и заключението по
изслушаната СЧЕ. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД). Оттук и
предвид диспозитивността на нормата на чл. 270, ал. 2 КТ, то ответникът ще се счита за изпаднал в забава за заплащането на всяко едно
дължимо трудово възнаграждение от първото число на последващия
месец след този, през който е положен трудът. Лихвата за забава е изчислена от
вещото лице по изслушаната СЧЕ върху дължимото брутно трудово възнаграждение от
1058,63 лева за процесния период и е в размер на 5,72
лева, до която сума искът по чл. 86 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
При
предявен иск по чл. 221, т. 1 КТ в тежест на работника/служителя е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника през спорния период, което е
било прекратено с цитираната в исковата молба заповед на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ и при доказване на тези обстоятелства в тежест на работодателя е да
докаже, че е изплатил обезщетение за неспазен срок на предизвестието. По делото се
установи, че поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения от страна на
ответника – работодател, ищецът е прекратил трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, което обстоятелство от своя страна обуславя
извод за основателност на иска по чл. 221, ал 1 КТ. Съгласно разпоредбата на
чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника
или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено. В заключението вещото лице е констатирало, че дължимото обезщетение
е начислено в счетоводството на ответника и е в размер на 743,60 лева и след
като ищцата претендира същия размер, искът по чл. 221, ал. 1 КТ следва да бъде
изцяло уважен.
По
иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Съгласно
разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Видно от
разпоредбата, фактическият състав на това обезщетение включва два елемента: 1)
прекратяване на трудовото правоотношение и 2) наличие на неизползван платен
годишен отпуск.
Обезщетението
по чл. 224, ал. 1 КТ по силата на нарочната законова регламентация - чл. 224,
ал. 2 КТ (в отклонение от правилото на чл. 228 КТ), се изчислява от полученото среднодневно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е
отработил най-малко 10 работни дни. По делото е установено, че трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено от 08.06.2020 г., като с процесната заповед № .г. е разпоредено
на ищцата да се изплати и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение за неползван платен отпуск в размер на 19 дни за 2018 г., 20 дни
за 2019 г. и 8 дни за 2020 г. Посочената заповед е частен свидетелстващ
документ, на който е даден вид да е подписан от председателя на ответната
кооперация. При липса на доказателства, установяващи неавтентичността му,
документът обвързва ответника с обективираните в него
неизгодни факти – дължимостта на посоченото в него
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за съответните дни - арг.
от чл. 180 ГПК. От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че на ищцата се дължи обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, определено за 19 дни за 2018 г., 20 дни за 2019 г. и 8 дни за 2020 г. и
възлизащо в брутен размер на 1506,82 лева. Ответникът не е доказал, че е
изпълнил задължението си да заплати дължимото обезщетение на ищцата. Ето защо,
съдът намира иска за процесния период за доказан по
основание и до посочения размер.
По
отношение на обезщетенията по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ
работодателят изпада в забава за плащането им след покана (аргумент от
определение № 901/10.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 376/2010 г., ГК, III г. о.).
По делото не се доказа такава покана да е отправена до работодателя. Ето защо
лихва се дължи от деня, в който искът е предявен – в този смисъл Тълкувателно
решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението, тъй като присъдената сума по чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ е за възнаграждение за работа и безусловно
подлежи на предварително изпълнение. Понятието обезщетение за работа не е
дефинирано в ГПК, поради което обемът му следва да бъде очертан от специалния
закон, уреждащ видовете обезщетения, дължими по трудовото правоотношение –
Кодекса на труда. Присъдените в настоящия случай обезщетения са уредени в
раздел ІІІ на глава Х от КТ, озаглавен „Други видове обезщетения” и са свързани
с полагане на труд. Видно е, че законодателят придава на посочените вземания
характер на обезщетения, свързани с трудовото правоотношение, а процесуалният
закон, взимайки предвид този им характер, осигурява своевременното им
удовлетворяване. Ето защо обезщетенията, дължими по чл. 221, ал. 1 и чл. 224,
ал. 1 КТ, попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 242 ГПК и следва да бъде
постановено предварителното им изпълнение. Това обаче не се отнася за
присъденото обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение, тъй като
съобразно посочената норма и нейния обхват, предварително изпълнение може да се
допусне само на главните вземания, но не и на акцесорните
такива, каквото се явява обезщетението за забава.
По разноските:
При този изход на спора и съобразно разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна има право на разноски
съразмерно с уважената част от исковете. Същата претендира и доказва такива в
размер на 300,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 09.07.2020 г., от които ответната кооперация
следва да бъде осъдена да заплати сумата от 250,45 лева.
Съдът намира, че при разпределяне на
отговорността за разноски не следва да намери приложение разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК, тъй като с незаплащането на дължимите суми на ищцата в срок
ответникът е дал повод за завеждане на делото и наред с това с отговора на
исковата молба е признал само отчасти исковите претенции.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът също има право на разноски, които възлизат на сумата от 300,00 лева
- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 24.09.2020 г., от които съразмерно с отхвърлената част от исковете ищцата
следва да бъде осъдена да заплати сумата от 49,55 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Радомир дължимата държавна
такса в размер 160,50 лева, както и 66,79 лева – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГПК„Н.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***
ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: *** следните суми:
на основание чл. 128, т. 2 КТ - сумата от 1058,63
лева (хиляда и петдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки) – незаплатено
трудово възнаграждение за периода от м. април до м. юни 2020 г., вкл.; ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 09.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава в размер на 5,72 лева (пет лева и
седемдесет и две стотинки) за периода от 01.06.2020 г. до 09.07.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ до пълния предявен размер
от 1600,00 лева (хиляда и шестстотин лева) и с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 128, т. 2 КТ до пълния предявен размер от 15,00
лева (петнадесет лева), като неоснователни и недоказани;
на основание чл. 221, ал. 1 КТ – сумата
от 743,60 лева (седемстотин четиридесет и три лева и шестдесет стотинки), ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 09.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
на основание чл. 224, ал. 1 КТ - сумата
от 1506,82 лева (хиляда петстотин и шест лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 19 дни за 2018 г., 20 дни
за 2019 г. и 8 дни за 2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 224,
ал. 1 КТ до пълния предявен размер от 1600,00 лева (хиляда и шестстотин лева),
както и иска за мораторна лихва за забава, както
следва: 5,00 лева (пет лева) – лихва за
забава за периода от 08.06.2020 г. до 09.07.2020 г. върху главницата от 700,00
лева (седемстотин лева) – неизползван платен годишен отпуск за 2018 г.; 5,00
лева (пет лева) – лихва за забава за периода от 08.06.2020 г. до 09.07.2020 г. върху
главницата от 700,00 лева (седемстотин лева) – неизползван платен годишен
отпуск за 2019 г. и 2,00 лева (два лева) – лихва за забава за периода от 08.06.2020
г. до 09.07.2020 г. върху главницата от 200,00 лева (двеста лева) – неизползван
платен годишен отпуск за 2020 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
ГПК„Н.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.Ч.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 250,45 лева (двеста и петдесет лева и
четиридесет и пет стотинки) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
Г.Й.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ГПК„Н.“, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 49,55 лева (четиридесет и девет
лева и петдесет и пет стотинки) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА ГПК„Н.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Радомир в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 160,50 лева (сто и
шестдесет лева и петдесет стотинки) - държавна такса, както и 66,79 лева (шестдесет
и шест лева и седемдесет и девет стотинки) – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения и обезщетения по чл. 221, ал. 1 КТ и чл.
224, ал. 1 КТ, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.