РЕШЕНИЕ
№…249/ 05.08.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети
юли две хиляди и двадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №378 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №271/01.04.2020г.,
постановено по гр.д.№1464/2020г. по описа на РС- П. е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ към МВР С. ,
представлявана от Директор на ГД „ПБЗН“
Главен Комисар Н.Н., административен адрес: гр.С., ул.“П.“ №171А, да заплати на А.П.П., ЕГН **********
***, на длъжност „Началник на дежурна смяна
при PC „ПБЗН“ гр.П., към ГД „ПБЗН“
към МВР С. следните суми: сумата
от 1748,27лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
08.11.2016г.- до 08.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от
1748,27лв., считано от 11.11.2019г. до
окончателното изплащане на паричното вземане; сумата от 156,76лв.,
представляваща обезщетение за забава върху размера на главния иск.
Осъдена е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР С. , представлявана
от Директор на ГД „ПБЗН“ Главен Комисар Н.Н.,
административен адрес: гр.С., ул.“П.“
№171А, да заплати на А.П.П., ЕГН ********** ***, сумата от 350лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Осъдена е Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“
към МВР С., представлявана от Директор на ГД „ПБЗН“ Главен Комисар Н.Н.,
административен адрес: гр.С., ул.“П.“
№171А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- П.
сумата от 419,93лв., от които 119,93лв. държавна такса и 300лв. разноски от
бюджета на Съда за извършената експертиза.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР С., представлявана от Директор
на ГД „ПБЗН“ Главен Комисар Н.Н., чрез
процесуалния му представител ст.юриск.С.С..
Твърди се в същата, че обжалваното
решение на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано.
В тази връзка се визира, че
решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната
уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството
на вътрешните работи.
Сочи се, че в процесния период
от 08.11.2016г. до 08.11.2019г. е действала Наредба №8121з- 776/29.07.2016г.,
която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР.
Приема се, че организацията на
работното време на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР се урежда именно с
тази наредба, като е недопустимо прилагането на общите правила установени по
Кодекса на труда и НСОРЗ.
Счита се, че мотивите на съда
за приложимост на НСОРЗ към предмета на настоящия спор са несъстоятелни.
Твърди се, че не е доказано, че
е налице и неизплатен извънреден труд за съответното тримесечие, тъй като видно
то приложени платежни бележки, на служителя са изплатени всички дължими суми.
Визира се, че следващия
съществен пропуск на съда се състои в това, че не мотивира по никакъв начин
извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане,
като извънреден труд.
Приема се, че дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за
да обоснове претенцията си е недопустимо преизчисляването на часовете нощен
труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. В този
смисъл е налице позоваване на съдебна практика, цитирана във въззивната жалба.
В този смисъл се излагат
подробни съображения.
Моли се за отмяна на
обжалваното решение, като неправилно и необосновано.
Прави се възражение за
прекомерност, ако съдът се произнесе в полза на ищеца.
Моли се за присъждане на
направените по делото разноски
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- А.П.П..
В съдебно заседание, за
жалбоподателят ГД „ПБЗД- МВР“- С. се явява
юриск.С.. От страна на последния се моли да бъде уважена подадената
въззивна жалба, като се отмени обжалваното решение, като неправилно и
незаконосъобразно. В тази насока излага подробни съображения изложени в
представена писмена защита.
Прави възражение за
прекомерност, ако съдът се произнесе в полза на ищеца. Моли за присъждане на
направените разноски- юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответникът А.П.П., редовно
призован не се явява. Несе явява и процесуалния му представител- адв.М.. От
страна на последната е постъпила писмена молба с изложен допълнителен довод, че
продължителността на нощния труд за пръв път е дефинирана в ЗМВР със ЗИДЗМВР, обнародван
в бр.60 ДВ/07.07.2020г. и тя е определена на 8 часа за всеки 24- часов период,
положени в периода от 22.00ч. до 6.00ч. Твърди се, че това, че до обнародването
на това изменение този въпрос не е бил уреден, т.е. е налице празнота в закона,
която следва да бъде запълнена чрез прилагане по аналогия на общия закон- в случая
КТ.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл.269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е
образувано производство по повод на подадена искова молба от А.П.П. против
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР С., с
която са предявени обективно съединени искове, с правно основание по чл.179,
ал.1, пр.второ от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се от страна на ищецът А.П.,
че работи като Пожарникар- Началник при PC „ПБ“ ЗН гр. П., към ГД „ПБЗН“ към
МВР - С..
Твърди се, че работата в
системата на ГД „ПБЗН“ била организирана на смени- от по 24 часа непрекъснати
денонощни дежурства /или 12- часа/, по предварително утвърдени графици за
смените .
Визира се, че през периода
08.11.2016г. до 08.11.2019г. е изпълнявал служебните си задължителни смени,
всяка от които включвала полагането на нощен труд- в часовия интервал от
22.00ч.- до 06.00ч. на следващия ден. Така общо за посочения период бил
отработил 230 нощни смени.
Сочи се, че положения от него
труд при сумирано изчисляване на работното време следвало да се изчислява
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР в работни дни- подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период.
Приема че, съгласно чл.187,
ал.5 от ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период- за служители работещи на смени. Така от организацията на работа на
служителя на 24 -, респ. 12- часови смени, при сумирано изчисляване на
работното време следва да се приема, че в случая, отношенията се уреждат,
съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. В настоящият случай намирала приложение и нормата на
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Основанието за това било,
тъй като според чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурства,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на
Министъра на вътрешните работи. В процесният период действащи били Наредба №8121з
-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
Сочи е, че в тези наредби
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен и тази
липса не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а
представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време на неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства,
времето на отдих и почивката на държавните служители в МВР. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следвало
субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласяла, че при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно
време, или коефициент 1.143. Неприлагането на тази разпоредба щяла да доведе до
поставяне на държавните служители, работещи в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо другите държавни служители, което било недопустимо.
Към датата на завеждане на ИМ
положеният извънреден труд- неизчислен и незаплатен от работодателя, за исковия
период 08.11.2016г.- 08.11.2019г. бил 250 часа, в парична равностойност от 1
500лв.
Визира се, че задължението на
работодателят за заплащане на възнаграждение за извънреден труд било част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното бил
установен срок.
Счита се от страна на ищецът,
че съобразно чл.84, ал.1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава след изтичане
на срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение. Предвид на
това се приема, че ответникът дължи и обезщетение за забава- общо за
тригодишния исков период в размер на 220лв.
Искането е да бъде постановено
решение, с което ответникът Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР С., представлявана
от Директор на ГД „ПБЗН“- Главен Комисар Н.Н., да бъде осъден да му заплати
сумата от 1500лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 08.11.2016г. до 08.11.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на паричното вземане, както и сумата от 220лв.,
представляваща обезщетение за забава върху размера на основния иск.
Претендират се и разноски.
В срокът по чл.131 от ГПК е
подаден писмен отговор от страна на ответникът„Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР С., представлявана от Директор на ГД „ПБЗН“- Главен
Комисар Н.Н.. В него се оспорват предявените искове, както по основание, така и
по размер. Основанието за това се аргументира, че в случая е неприложима НСОРЗ
и предвиденото от тази Наредба преизчисляване и коефициент на нощен към дневен
труд, а приложими били специални наредби, отнасящи се до държавните служители в
МВР, съобразно чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР.
В проведеното на 05.03.2020г.
открито съдебно заседание, по реда на чл.214, ал.1 от ГПК и съобразно приетото
заключение на икономическата експертиза от страна на ищецът е направено
изменение в размера на предявените искове. В тази връзка, първоинстанционният
съд е уважил това искане, в резултат на което главния иск е увеличен до размер
от 1670,05лв., а акцесорното искане за лихва за забава е намалено до размер на
147,91лв.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно между страните по
делото, че ищецът А.П.П. работи като „Пожарникар- Началник на ДС“ при PC „ПБЗН“
гр.П., към ГД „ПБЗН“ към МВР- С.. В този аспект е и Служебна бележка- л.21,
която установява, че длъжността на ищецът е „Началник на дежурна смяна“ при PC
„ПБЗН“ гр.П. към РД „ПБЗН“ Пазарджик при ГД „ПБЗН“ МВР.
Безспорно е, че работата на
ищеца е организирана на смени по предварително утвърдени графици за смените,
като през периода 08.11.2016г. до 08.11.2019г., ищецът е изпълнявал служебните
си задължителни смени, всяка от които включва полагането на нощен труд в
часовия интервал от 22.00ч. до 06.00ч. на следващия ден.
Видно от заключението на
съдебно- икономическата експертиза се установява, че положения от ищеца нощен
труд за заявения исков период - 08.11.2016г.- 08.11.2019г. възлиза на 1746
часа, равняващи се на 218 броя нощни смени. Положеният нощен труд от 1 746 часа
е заплатен съгласно Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на Министъра на Вътрешните
работи по 0.25лв./на час. Брутният размер на паричната равностойност на
действително положения и незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд
съобразно методиката въведена в Наредба за структурата и организацията на
работната заплата на база общия брой отработени нощни часове, изчислен съгласно
разпоредбите на чл.187 ал.6 от ЗМВР с 50% увеличение върху месечното основно
възнаграждение е 1 748,27лв., а размерът на обезщетението за забава върху
главницата в сумарна величина е 156,76лв.
При така установеното от фактическа страна от правна, съдът намира
следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, като същата е подадена от активно легитимирана страна в процеса и в преклузивния двуседмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК, като обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
По съществото си, същата е неоснователна.
За да се разреши конкретния
спор е необходимо да се анализират текстовете на закона, уреждащи спорните
отношения.
Относимия текст на ЗМВР е
чл.187, ал.1, 2 и 3, който има следното съдържание: „Нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица.
(2) За държавните служители,
които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за
живота и здравето, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-
часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския
институт на МВР може да се определя и 6- часова смяна. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Това е редакцията на текста
преди последното му изменение /ДВ бр.60 от 2020г./.
С последното изменение текстът
е добил следната редакция:
“Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5- дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се
полага между 22,00 и 6,00ч.
(2) (Изм.- ДВ, бр.14 от 2015г.)
За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при
специфични условия и рискове за живота и здравето се установява намалено
работно време.
(3) (Изм.- ДВ, бр. 14 от
2015г., изм. и доп., бр.81 от 2016г., относно изречение първо, в сила от
14.10.2016г., относно изречение второ, в сила от 1.02.2017г., изм., бр.60 от
2020г.) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24- часова смяна е по изключение.
(4) (Нова- ДВ, бр. 60 от
2020г.) При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през
нощта по ал.1.
Тези въпроси са разрешавани и в
разпоредбите на КТ. В чл.140 на КТ изрично е предвидено, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 7 часа през периода от 22.00ч.
до 6.00ч. За определяне на допълнителните трудови възнаграждения в чл.9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е прието, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
За приложението на ЗМВР също са
издавани наредби. Първо е издадена НАРЕДБА №8121з-407 от 11.08.2014г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /отм./. В чл.31 ал.2 на тази наредба е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
В следващите наредби при абсолютно
идентичен текст на закона, такава разпоредба няма. За периодът на претенцията е
действала НАРЕДБА №8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /отм./.
Както в нея, така и в действащата към момента НАРЕДБА №8121з-36 от 07.01.2020г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, такъв текст няма.
Този анализ на развитието на
законодателството се прави от настоящата инстанция, за да се обърне внимание на
непоследователността на самия законодател, защото счита, че от анализа на
текстовете, уреждащи положението на работещите в МВР, може да се направи
извода, че до последното изменение на закона /бр.60/2020г./, конкретния относим
към спора въпрос, а именно каква е нормалната продължителност на работното
време през нощта и как следва да се извършва отчитането и заплащането му при
сумирано отчитане на работното време, всъщност не е бил уреден в специалния
закон. С последните си действия по изменението на текста на чл.187 от ЗМВР,
законодателят на практика изцяло подкрепя тази теза. Отделен е въпросът за
приложимостта на разпоредбата на ал.4 на същия тест след изменението, като се
има предвид, че нормалната продължителност и на дневното и на нощното работно
време е 8 часа, но този въпрос касае настоящото производство.
Изложеното до тук мотивира
въззивният съд да приеме, че към релевантния за спора момент законодателят не е
определил нормалната продължителност на работното време през нощта за
категорията служители, за които се прилага ЗМВР.
С дължимото уважение към автора
на представената по делото правна консултация, съдът не възприема тълкуването
на нормата на чл.187 от ЗМВР направено в нея. Като се има предвид разпоредбата
на ал.3 на чл.187 от ЗМВР преди изменението, не става ясно как нормата на ал.1
би се приложила в смисъла, който се влага в представената правна консултация.
След като в специалният закон е
налице пропуск, празнота, тя следва да се запълни с прилагане на правото по
аналогия. Действията на законодателят с последното изменение на закона в тази
част показват, че действително тези отношения не са били уредени или не са били
уредени достатъчно конкретно. Прилагането на нормите на КТ, респ. подзаконов
акт към него вече е приемано от ВКС при постановяването на ТР №8/2013г. на
ОСГК. Нормата на чл.188, ал.2 от КТ също дава основание за това.
За да се разреши спорният
въпрос, следва да се приложи нормата на чл.140 от КТ, респ. чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
При прилагане на тези текстове
следва да се съобрази заключението на експерта, прието по делото, чрез което се
установява, че положеният от ищеца нощен труд за периода 08.11.2016г.-
08.11.2019г. възлиза на 1746 часа, равняващи се на 218 броя нощни смени.
Паричната равностойност на действително положения, незаплатен и неотчетен от
работодателя нощен труд на база общия брой отработени нощни часове, ако бъдат
приложени разпоредбите на НСОРЗ през процесния период е в размер на
1 748,27лв. (брутен размер). Сумата на обезщетението за забава върху
главницата, изчислена от падежа на всеки от тримесечните периоди до датата на
завеждане на исковата молба е 156,76лв.
Като е уважил исковите
претенции до тези размери, районният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
Съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивна
инстанция, защото спорът е сложен от правна страна и уговореното и платено
възнаграждение е напълно адекватно на усилията, положени от упълномощения
процесуален пълномощник за подготовката и провеждането на процесуалните
действия във връзка с реализиране правата на ищеца.
Предвид на гореизложеното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№271/01.04.2020г., постановено по гр.д.№1464/2019 г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР С., представлявана от Директор на ГД
„ПБЗН“ Главен Комисар Н.Н., с административен адрес гр.С., ул.„П.“ №171А, да ЗАПЛАТИ на А.П.П., с ЕГН**********,***,
сумата от 480лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.