№ 50
гр. Сливен, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20232200500047 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №958/06.12.2022г. по гр.д.
№2988/2022г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по
отношение на „ЕВН Електроразпределение - юг” ЕАД, гр.Пловдив, че Р. С. Р. и К. С.
Г., в качеството им на наследници на И.К.Г. починала на 31.05.2022г. не дължат сумата
от 1350,91лв. по фактура №********** за консумирана електроенергия за отчетен
период от 01.12.2021г. до 01.03.2022г. и сумата от 2929,54лв. по фактура №**********
за консумирана електроенергия за отчетен период от 01.12.2021г. до 01.03.2022г. и на
ищците са присъдени разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство „ЕВН Електроразпределение - юг” ЕАД, гр.Пловдив и с нея се атакува
решението изцяло.
В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство
„ЕВН Електроразпределение - юг” ЕАД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е
неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в
нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали
на обективната истина, а правните изводи – на закона. От решението не ставало ясно и
1
с какви мотиви се уважавал иска. Съдът не посочил кои разпоредби от ПИКЕЕ са
нарушени, което да доведе до незаконосъобразно начисляване на допълнителните
количества електрическа енергия. Посочва, че корекцията е извършена на основание
ЗЕ и ПИКЕЕ, чиято процедура е спазена. Проверката била извършена при спазване на
разпоредбата на чл.49 от ПИКЕЕ, установена била неправилна схема на свързване на
електромерите и методиката по чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ била правилно приложена, а
допълнителното количество електрическа енергия – правилно остойностено.
Задължението за периодични метрологични проверки е отнасяло до СТИ, а не до
електромерните табла, които не измерват преминали количества електрическа енергия.
Посочва, че не е нужно да бъде налице единствено безспорно доказан нерегламентиран
достъп до СТИ, за да се приложи нормативната уредба, допускаща корекция на сметки.
Счита, че съставения констативен протокол отговаря на изискванията. С ПИКЕЕ от
2019г. отпаднало изискването на операторите да доказват началния период на
неточното отчитане на електромера /чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ/. Установило се, че е
извършена промяна на схемата на свързване на електромерите към разпределителната
мрежа по смисъла на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, като самите електромери не са били
манипулирани, тъй като манипулацията била извършена извън вътрешността на
електромерите. Преизчислението на количествата ел. енергия се извършвала само въз
основа на съставения констативен протокол по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. С новите
ПИКЕЕ отпаднало изискването при промяна на схема на свързване на електромера,
констативния протокол да е съставен в присъствието на органите на полицията, а
единствено да бъде уведомено МВР, съгласно чл.58 от ПИКЕЕ, което било сторено
чрез регистрирано обаждане на тел.112, надлежно отбелязано в съставените
констативни протоколи и потвърдено от свид. Г.. Съгласно установената съдебна
практика не следвало да се доказва виновно поведение на клиента, съобразно чл.82 от
ЗЗД от страна на крайния снабдител. Тъй като процедурата по преизчисляване на
количествата ел. енергия на клиента била спазена, то въззивникът счита, че исковата
сума е основателно начислена и дължима. От въззивния съд иска отмяна на
атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло
предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноските, направени
пред двете съдебни инстанции. Направено при условията на евентуалност възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на насрещната страна и искане за намаляването му.
С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
В с.з., дружеството въззивник „ЕВН Електроразпределение - юг” ЕАД,
2
гр.Пловдив, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено
становище от процесуален представител по пълномощие юриск. Николов, който
посочва, че поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли съда да
я уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
въззиваемите.
В с.з. въззиваемите Р. С. Р. и К. С. Г., редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от процесуален представител по пълномощие адв. К., който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно
решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и ПРЕПРАЩА своята към
нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд, които са
обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия
спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и
правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е
достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен
иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, при
който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното
вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество. В тежест на
3
ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на
ел.енергия.
На първо място следва да се посочи, че ищците имат качеството потребител на
електрическа енергия за процесния обект, находящ се в гр.Сливен, м. „Вилна зона“,
като наследници по закон на собственика и титуляр на партидата И.К.Г. починала на
31.05.2022г. В обекта са монтирани два електромера, съответно за трифазен и
еднофазен ток, като са налице два ИТН.
В случая се касае за оспорване от страна на ищците в първоинстанционното
производство на допълнително начислена сума за електрическа енергия за всеки един
от двата ИТН за периода от 01.12.2021г. до 01.03.2022г., като извършена едностранна
корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.
С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително
количество електрическа енергия, към настоящия случай са отчасти приложими
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр. 35 от
30.04.2019г., изм. ДВ. бр.57 от 9 юли 2021г.
Твърденията на електроснабдителното дружество, носещо доказателствената
тежест, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ процедура относно извършване на
проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна
корекция на сметката.
По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната
корекция на сметката за минал период, въззивният съд счита, че такава е допустима по
принцип, с оглед приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г.
Въззивният съд, въз основа на събраните в първоинстанционното производство
писмени и гласни доказателства, намира, че дружеството въззивник не е спазило
нормативно установената процедура по извършване на проверката, съставянето на
констативния протокол и корекцията на сметката.
Проверката на средствата за търговско измерване е извършена от представители
на оператора на мрежата, като установеното е следвало да бъде закрепено в
констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. Съгласно чл.49, ал.2 от
ПИКЕЕ, констативният протокол се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от ползвателя или негов представител, като съгл. ал.3 при
отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен
протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на
оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както
и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е
направен такъв. В този случаи констативния протокол се изпраща на клиента с
препоръчано писмо с обратна разписка в седемдневен срок от датата на съставянето на
4
констативния протокол.
Въз основа на отразеното в констативния протокол и показанията на свид. Г. –
служител на въззивното електроразпределително дружество, присъствал на
проверката, въззивният съд стига до извода, че не са изпълнени изискванията на чл. 49,
ал.2 - ал.4 от ПИКЕЕ.
Ответното дружество, носещо доказателствената тежест, не е установило
абоната да е бил търсен и поканен да присъства при извършване на проверката и при
съставяне на констативния протокол. Не е налице и отказ от негова страна.
В настоящия случай не може да се приеме, че процедурата е надлежно
осъществена, тъй като посочения в протокола свидетел не е достатъчно
индивидуализиран - няма отбелязани никакви други идентифициращи го белези, освен
имената – ЕГН, адрес, отношение към проверката /съсед, присъствал на място и т.н./,
които да позволят откриването му и евентуалния му разпит, както и най-вече
преценката явява ли се безпристрастен и незаинтересован свидетел на проверката,
какъвто е смисъла на нормативната разпоредба. Напротив, показанията на свид. В.Г..
се установява, че свидетелят е служител на охранителната фирма, с която операторът
на мрежата работи, чийто служители ходят при проверките с проверяващите
служители на оператора и се явяват един вид нарочни свидетели на тези проверки,
спрямо които съдът не приема, че е спазено изискването за безпристрастност.
По отношение на абоната, ответното дружество, носещо доказателствената
тежест, не е установило същия да е бил търсен и поканен да присъства при извършване
на проверката и при съставяне на констативния протокол. Такова отразяване в
протокола липсва, а показанията на свид. Г., безспорно заинтересован като служител
на дружеството и извършващ проверката, съдът не кредитира, тъй като те не се
подкрепят по никакъв начин от останалия доказателствен материал по делото. По този
начин са нарушени правата на абоната – той или негов представител да присъства при
извършване на проверката и да подпише съставения констативен протокол.
По делото е установено, че ответното дружество не е изпълнило задължението
си по чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ – в седмодневен срок от датата на съставяне на
констативния протокол да го изпрати на абоната с препоръчано писмо с обратна
разписка. Двата констативни протокола са изпратени на 14.03.2022г. на абоната, а
съставянето им е било на 01.03.2022г. Следователно не е налице спазване и на тази
законова разпоредба. Ирелевантна е датата, означена на съпроводителното писмо от
самия мрежови оператор. От значение е отбелязването на пощенския оператор.
Освен това, извън тези нарушения на процедурата, регламентирана в чл.49 от
ПИКЕЕ, следва да се отбележи, че за въпросния обект абоната Иванка Г.а е подала на
31.10.2016г. нарочно заявление за прекъсване на ел. захранването към имота от стълб и
включване на същото само по нейна нарочна молба. До момента на проверката, а и
5
след това данни, а и твърдения, че е подадена молба за възстановяване на захранването
към обекта няма подадена. Поради това е и напълно необяснимо действието на
служителите на ответното дружество при проверката, че са възстановили схемата на
свързване и са възстановили един от двата електромера на обекта /свид. Г./.
Тъй като абоната, на практика, въз основа на заявлението от 2016г., не е
присъединен към мрежата на оператора, то според съда, операторът при констатиране
на незаконно включване към мрежата при наличие на безспорни данни за извършено
престъпно посегателство от неустановено лице /в тази насока е и подадения до
органите на полицията сигнал от проверяващия екип, а и от наследниците на абоната
Г.а и течащата проверка/, не може да насочи претенцията си за заплащане на
начислени допълнителни количества ел. енергия към абоната. При това положение, не
следва да се ангажира договорната отговорност на абоната, а да се насочи претенция за
обезвреда спрямо извършителя на деликта, след установяването му от органите на
полицията. Поради това съдът счита, че не е налице правилно процедиране при
начисляване на суми по реда на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ на абоната от страна на
ответното дружество.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищците не дължат исковата сума, в
качеството им на наследници на абоната И.Г. като предявения от тях отрицателен
установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да
бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищците в пълен
размер направените от тях разноски в първоинстанционното производство.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на
процеса, следва да се възложи на дружеството въззивник и то следва да понесе своите
така, както са направени и да заплати на въззиваемите направените от тях разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
В тази насока е направено възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователното. Договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е в размер на 500лв. по всеки отделен договор, за всеки
един от въззиваемите и е в минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Въз основа на материалния интерес на всеки
въззиваем /2140,22лв./ минималния размер на адвокатското възнаграждение за всеки
един от въззиваемите, определено по правилото на чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ, възлиза
на сумата от 514лв., при договорен и заплатен такъв от 500лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №958/06.12.2022г.,
постановено по гр.д.№2988/2022г. по описа на Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА „ЕВН Електроразпределение - юг” ЕАД, гр.Пловдив, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ********, ЕИК ******** да заплати на Р. С. Р. с
ЕГН ********** от гр. София, *********** сумата от 500лв., представляваща
направени във въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА „ЕВН Електроразпределение - юг” ЕАД, гр.Пловдив, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ********, ЕИК ******** да заплати на К. С. Г. с
ЕГН ********** от гр. Сливен, ********** сумата от 500лв., представляваща
направени във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7