№990 /9.12.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ –
касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември, две
хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
При секретар |
Антоанета
Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.н.а.х. дело № 1153 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по
касационна жалба на ДНСК София против решение № 260011/04.09.2020 г.,
постановено по н.а.х. дело № 354/2019 г. по описа на Районен съд гр.
Велинград.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № Пз.-11-ДНСК
от 15.08.2019г. на заместник Началника
на ДНСК София, с което на ОБЩИНА
ВЕЛИНГРАД с адрес : гр.Велинград,бул.”****”№ 35,ЕИК
*********,представлявана от кмета д-р Костадин Т. К., на основание чл. 232, ал.2 от ЗУТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 /
хиляда / лева, за нарушение на чл.
154, ал.2, т. 1 ЗУТ ,във вр. с чл. 137, ал.2 от ЗУТ. В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствните правила и
необоснованост. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание за касатора,
редовно призован се представлява от юрк. М., която поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба – Община Велинград в писмено
становище оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита жалбата за неоснователна и предлага решението на РС да бъде оставено
в сила.
Административен съд – Пазарджик, като
взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства,
установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети
законосъобразни правни изводи относно материалната незаконосъобразност на
оспореното накаазателно постановление.
С решението си Районен съд гр. Велинград
е е отменил Наказателно
постановление № Пз.-11-ДНСК
от 15.08.2019г. на заместник Началника
на ДНСК София, с което на ОБЩИНА
ВЕЛИНГРАД с адрес : гр.Велинград,бул.”***”№ **,ЕИК
*********,представлявана от кмета д-р К. Т. К., на основание
чл. 232, ал.2 от ЗУТ, е наложена имуществена санкция в размер на
1000 /
хиляда / лева, за нарушение на чл.
154, ал.2, т. 1 ЗУТ ,във вр. с чл. 137, ал.2 от ЗУТ.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел следната фактическата
обстановка:
Във връзка с
принудително изпълнение на Заповед №
ДК-02-ЮЦР07 от 03.07.2015г. на Началник РЗНСК, ЮЦР за премахване на незаконен
строеж-„Съоръжение за отводняване 1“, находящо се в УПИ ХІХ-8793, кв. 229 /дере
„Власа“/ по плана на града, на 11.03.2019г.
работна група в състав инж. Р. Р., инж. Н. П. и инж. М. Х., и двамата на
длъжност главен инспектор в РО „НСК“, Пазарджик и инж. М. Ч., главен
специалист „ИБКТ“, при Община Велинград, установили, че в границите на дерето е
положен водопровод за гореща минерална вода ø160мм. с топлоизолация,
съобразно Разрешение за строеж № 247 от 15.12.2016г. Разполагането му пречило да се извършат
изкопни работи в района на дерето за премахване на незаконния строеж, тъй като
щяло да се стигне до срутване на земни маси и подкопаване на водопровода.
От служители на РО НСК
Пазарджик при РДНСК ЮЦР на 13.03.2019 година е извършена проверка по документи
и на място , на строеж „Нов подземен водопровод за минерална вода“ от т. „А“
УПИ I в кв. 229-Сондаж № 4 „Власа“, до т. „В“- ОДЗ „Фантазия“-Велинград в УПИ
VI, кв. 353 по плана на гр. Велинград, в присъствието на представителя на
„Пловдивинвест“АД- инж. П. Г., е съставен
Констативен протокол № 251/13.03.2019г. за извършена проверка на строителна
площадка на строеж. С него е установено,
че част от водопровода е изграден в нарушение на ПУП, като е изпълнен върху
„Съоръжение за отводняване 1“, намиращо се в ПИ 8793 в УПИ XIX /дере „Власа“ в
кв. 229 по плана на гр. Велинград и представляващо незаконен строеж. При извършено замерване на
място на 18.03.2019г. от служители на РО НСК Пазарджик при РДНСК ЮЦР, се
установило, че отклонението на водопровода от трасето /ПУП/ и навлизането в ПИ
8793-дере „Власа“ е около 50 м.л., като в този участък част водопроводът
преминава върху Съоръжение за отводняване-1, намиращо се в същия имот. Прието
е, че прокарването на новия водопровод за минерална вода върху съоръжението за
отводняване, което е признато за незаконен стоеж с Констативен акт № 148/23.02.2015г. на РО НСК Пазарджик при
РДНСК ЮЦР и подлежащ на премахване, съгласно влязла в сила Заповед №
ДК-02-ЮЦР-07/03.07.2015г., е в отклонение от действащия ПУП , утвърден със
Заповед № 633/18.03.2016г. и представлява част от незаконен строеж по смисъла
на чл. 225 ал.2, т.1 и т. 3 от ЗУТ, във вр. чл. 154, ал.2, т. 1 ЗУТ. На същата
дата е съставен Констативен протокол № 261, в който констатациите от проверката
са обективирани.
Предприета е следваща проверка от работна група съставена от служители
на РО „НСК“, Пазарджик. За резултатите от същата е съставен Констативен акт №
279 от 21.03.2019г., съобразно който на място е установен строеж – „Част от
водопровод за минерална вода с дължина L=50м.л. – изпълнен върху „Съоръжение за
отводняване 1“, Велинград, УПИ ХІХ—хотел, ресторант, плувен басейн и
атракционни заведения“, кв. 229, урегулиран поземлен имот №8793, дере „Власа“,
собственост на Община Велинград, съобразно АПОС № 143 от 17.03.2015г. Според
констатациите в акта, действащият устройствен план на населеното място е
одобрен със Заповед № 633 от 18.03.2016г., като същият предвижда ПУП-схема за обект нов подземен водопровод за
минерална вода от т.А-сондаж „Власа“ до т.Б- УПИ VІ, детско заведение, кв. 533
по плана на гр. Велинград. Установеният строеж не отговаря на одобрения
подробен устройствен план, като част от водопровода се отклонява от трасето по
плана в п.и. 8793 – дере „Власа“ и продължава около 50 м.л. в и върху
„Съоръжение за отводняване 1“, което е незаконен строеж по Заповед №
ДК-02-ЮЦР07 от 03.07.2015г. на Началник РЗНСК, ЮЦР. Прието е, че в случая е
нарушена разпоредбата на чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Въз основа на
констатациите, обективирани в Констативен акт № 279 от 21.03.2019г., на 20.05.2019г.,
бил съставен АУАН № Пз-11/20.05.2019г. ,в който е посочено че ОБЩИНА
ВЕЛИНГРАД, в
качеството си на възложител на строеж „Нов подземен водопровод за минерална вода с дължина L-1578 м.л.
от т.“А“ в УПИ I-кв.229, сондаж № 4 „Власа“, до т. „В“-ОДЗ „Фантазия“ в УПИ VI-
за детско заведение кв. 353 по плана на
гр. Велинград, е допуснала част от строежа на водопровод за минерална
вода с дължина L-50 м.л., изграден в ПИ № 8793, част от УПИ XIX-8793 /дере
„Власа“/ , кв. 229 по плана на гр. Велинград, да бъде изпълнен в отклонение
от Разрешение за строеж № 247/15.12.2016г. и действащия ПУП-ПП, одобрен със
Заповед № 633/19.03.2016г. на Кмета на Община Велинград; при реализиране на
строежа са допуснати съществени отклонения от одобрените строителни книжа и ПУП в нарушение
на разпоредбите на чл. 154 ал.2 т.1 от ЗУТ, поради кето и строежът се явява
незаконен съгл. чл. 225 ал.2 от ЗУТ. Прието е, че строителството е реализирано в периода
от 22.06.2018г. /датата на съставяне на протокола за откриване на строителна
линия и ниво на строежа/, до
17.10.2018г. /датата на съставяне на акт за установяване на всички видове СМР,
подлежащи на закриване/. В АУАН е посочено,че нарушението е установено,при изпълнение на влязла в сила Заповед №
ДК-02-ЮЦР-07/03.07.2015г. на Началника на РДНСК-ЮЦР за премахване на строеж
„съоръжение за отводняване 1“, находящ се в ПИ № 8793, част от УПИ ХIX-8793
/„дере „Власа“/, кв. 229 по плана на гр. Велинград, общ. Велинград, обл.
Пазарджик,както и че че с посоченото деяние
Община Велинград е нарушило разпоредбата на чл. 154, ал.1 ЗУТ и е
осъществила състава на чл. 237, ал.1,т. 1 ЗУТ. Община Велинград е подала
възражение, което не било възприето от административно- наказващия орган и било
издадено оспореното в настоящото производство наказателно постановление.
При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в несъответствие при излагането на
фактическите обстоятелства от състава на нарушението в АУАН и НП. В АУАН не се
сочело кога е установено нарушението. От друга страна е приел, че е допуснато
нарушение и на чл. 42 т.5 от ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН във връзка с
квалификацията на нарушнието, като в АУАН е посочено нарушение на чл. 154 ал.1
от ЗУТ, а в НП на чл. 154 ал.2 т.1 от ЗУТ и чл. 137 ал.3 от ЗУТ. Всичко това,
според контролираната инстанция възпрепятства санкционираното дружество да
разбере административното обвинение и да се упражни в пълен обем правото си на
защита.
Касационният
състав споделя изводите на РС Велинград за допуснати съществени процесуални нарушения на административната
фаза на процеса, макар и по различни от изложените в оспореното решение
съображения. Съгласно
разпоредбата на чл.13 от ЗАНН за извършено административно нарушение по смисъла
на чл.6 от ЗАНН се предвиждат и налагат следните по вид административни
наказания: обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност. Така предвидените административни
наказания могат да се налагат единствено по отношение на физически лица,
доколкото съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН, административно наказателната
отговорност е лична, а чл.6 от ЗАНН предвижда като елемент от състава на всяко
административно нарушение и наличието на вина. За да не бъде изключена възможността за
ангажиране отговорността на юридически лица и едноличните търговци за извършени
от тях нарушения на произтичащи от нормативен акт задължения, законодателят е
предвидил в чл.83, ал 1 от ЗАНН възможността при неизпълнение от страна на
посочените субекти да се налага имуществена санкция, при това само в случаите
предвидени в съответния нормативен акт. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен като
обективна, безвиновна отговорност на юридическите
лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на
юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. Видно е, че законодателят прави ясно разграничение между
глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти
доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни
нормативни разпоредби. Имуществената
санкция не е сред административните наказания, визирани в чл.13 от ЗАНН, които
се налагат за административни нарушения, за които административно наказателна
отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица.
В настоящия казус, на юридическо лице- в случая Община
Велинград е наложено административно наказание глоба, което се каза може да се
налага само на физически лица. По този начин е допуснато съществено
нарушение на материалния закон, тъй като субект на административно наказателна
отговорност е юридическо лице
и следва по аргумент от чл.83 ал.1 от ЗАНН в съответствие с принципа на законоустановеност
на наказанието, наложеното такова по вид следва да
бъде “имуществена
санкция”. Такова наказание не е предвидено в състава на нарушението по чл. 232 ал.2
от ЗУТ, затова административнонаказателния орган е следвало да обсъди
възможонстта да приложи различна санкционна норма- например тази на чл. 237
ал.1 т.1 от ЗУТ.
В допълнение към изложеното, съдът
намира, че не се установява от събраните по делото доказателства, наказаният
субект да е извършил и нарушението за което му е повдигнато административно
обвинение и в този смисъл се солидаризира с изводите на контролирания съд, за допуснати
на административната фаза на процеса нарушения на материалния закон. Съгласно
заключението на изготвената по делото техническа експертиза, която правилно е
кредитирана от въззивния съд не е констатирано отклонение от действащия ПУП и
издаденото разрешение за строеж. Доводите в касационната жалба за предубеденост
на вещото лице и негова емоционална ангажираност, тъй като е участвал в друго
административно производство с АНО са необосновани. На вещото лице не са задавани въпроси в
съдебно заседание поставящи под съмнение експертните му изводи, а голословното
твърдение, че е предубеден, базиран на личното му участие в друго
адмиинистативно производство, без връзка с настоящото не може да дискредитира
заключението му.
Ето защо и след като експертизата не е
констатирала отклонение на строителството от действащия ПУП, правилно районният
съд е приел, че липсва осъществен състав на нарушение на чл. 154 ал.2 т.1 от ЗУТ и чл. 137 ал.3 от ЗУТ. Като логично последица на това и законосъобразно е
било отменено оспореното наказателно
постановление.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд
гр. Велинград следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна - без уважение.
При този изход на спора, на ответника
се дължат разноски, които се констатират в размер на 360 лв., заплатен
адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението на процесуалния представител
на касатора за прекомерност на възнаграждението, предвид фактическата и правна
сложност на казуса и факта, че заплатения хонорар е малко над минималния разме,
визиран в чл. 7 ал.2 вр. чл.18 ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260011/04.09.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 354/2019 г. по описа на Районен съд гр. Велинград.
ОСЪЖДА ДНСК София да заплати на Община Велинград
направени разноски в размер на 360 /триста и шейсет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2/П/