Р Е
Ш Е Н
И Е №515
гр.Пазарджик, 20.12. 2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев
Мариана Димитрова
при
секретаря Г. Младенова, като разгледа докладваното от съдия ИЛИЕВ в.гр.д.№769
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и
следващи от ГПК.
С Решение №436/01.04.2019г.,
постановено по гр.д.№1458/2018г. по описа на РС Пазарджик е признато за установено на основание чл.422 от ГПК е отхвърлен предявения от
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, против М.М.Я., ЕГН-********** ***, иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Я. дължи
на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит №********** от 30.12.2015г., задълженията по който да са предсрочно изискуеми, а именно: сумата от
4790.23лв. /четири хиляди седемстотин и
деветдесет лева и двадесет и три
стотинки/- остатъчно неизплатено парично задължение по сключения договор ,
ведно със законната лихва върху главницата от 09.02.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед №330 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
17.02.2017 г. по ч.гр.д. №508/2017 г. по описа на РС- Пазарджик, като
неоснователен и недоказан. С Решение №1282/01.10.2019г.,
постановено по гр.д.№1458/2018г. по описа на РС Пазарджик е допусната поправка на очевиднафактическа грешка в Решение №436/01.04.2019г.,
постановено по гр.д.№1458/2018г. по описа на РС Пазарджик,като в диспозитива на решението да се чете: “Отхвърля предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, против М.М.Я., ЕГН-********** ***, иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че М.М.Я., ЕГН-********** ***, дължи на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит №********** от 30.12.2015г., задълженията по който да са предсрочно изискуеми, а именно: сумата от
4790.23лв. /четири хиляди седемстотин и
деветдесет лева и двадесет и три
стотинки/- остатъчно неизплатено парично задължение по сключения договор ,
ведно със законната лихва върху главницата от 09.02.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед №330 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
17.02.2017 г. по ч.гр.д. №508/2017 г. по описа на РС- Пазарджик, като
неоснователен и недоказан, както и в целия диспозитив да се чете М.М.Я., Решението се
обжалва в срок с въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД . Във въззивната жалба се излагат съображения
за неправилност на обжалваното
решение ,поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила .
Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат
предявените искове . Претендира се
заплащането на съдебно –деловодни разноски за двете инстанции. В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната
страна.В отговора се оспорва въззивната
жалба. Прави се искане решението на
районния съд , като правилно и законосъобразно да се потвърди .
В открито съдебно заседание страните чрез
пълномощниците си поддържат становищата си. Пазарджишкият
окръжен съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши
преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от
компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно
и допустимо.
Въззивната
жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговаря на
изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страна с правен интерес, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима
и следва да бъде разгледана по същество. За
да се произнесе по съществото на спора, съобразявайки наведените в жалбата
доводи, съдът взе в предвид следното. В исковата молба против М.М.Я., ЕГН-********** *** ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. София,
бул.“България“№49,бл.53Е, „вх.В“ твърди,че на 29.12.2015г. М.Я. подал до „ПРОФИ
КРЕДИ" попълнено и подписано искане за отпускане на потребителска КРЕДИТ
Стандарт със зададени параметри. След като „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
одобрил отпускането на заем на дата 30.12.2015г. с ответника е сключен Договор
за потребителски заем №**********. Клиентът М.Я. е получил одобрение да закупи
и поискания от него Пакет от допълнителни услуги, и е подписал Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Получил е отново и Стандартен
европейски формуляр за информация за потребителски кредит с Допълнителна
преддоговорна информация, на които е положил имената и подписа си. Сочи се, че М.Я.
поел задълженията по Договора за потребителски кредит със закупен Пакет от
допълнителни услуги да върне отпуснатия кредит в срок от 36 месеца с месечна
вноска по погасителен план в размер на 140.89 лева и падежна дата всяко 26-то
число на месеца. Договорът за кредит и Споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги са подписани при
Общи условия /ОУ/. ОУ са неразделна част от договора и Споразумение на Пакет от
допълнителни услуги, предадени са на клиента при подписването им и той е
декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги е приел, нямал забележки към
тях и се задължил да ги спазва, за което се подписал. Общото задължение по
договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги е както
следва: общо задължение по договора: 5072.04 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 140.89 лв.; Дата на погасяване: 26-ти ден от месеца. С част от сумите
по договора е поискано рефинансиране по друг договор, които клиентът сключил с
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД „Допълнителни възможности за
клиента"): Вътрешно рефинансиране
към „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД - сума за рефинансиране: 687.59 лева.Изготвен
е погасителен план с определени 36 вноски, с падежна дата - всяко 26-то число
на месеца. Погасителния план е получен от длъжника на 30.12.2015г., заедно с
Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация, предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Твърди се, че
ответника М.Я. не е изпълнил задължението, което е поел по договора.
Преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднал е в забава,
направил е само две плащания по заема на следните дати: на дата 31.12.2015 г.
са платени 140.90 лв.; на дата 08.04.2016 г. са платени 141.85 лв.. Твърди се,
че общата сума на направените плащания по ДПК ********* споразумение е в общ
размер) е в размер на 282.75 лева. С нея размер на 281.81 лева, съгласно
задължението по погасителен план изцяло две вноски, частично плащане в размер
на 0.03 лв. има по общата сума на получените плащанията са включени и постъпи,
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план плащане на
вноските със забава са били начислени лихви в размер на 9.74 лв., които към
момента са заплатени частично, видно от приложената справка за начислени лихви
по договор № **********. Сочи се, че
след като са отразени направените плащания, оставащото неизплатено задължение,
съгласно погасителния план към ДПК ********** е в размер на 4790.23 лв.Твърди
се, че М.Я. е усвоил предоставената му в заем сума, поел е изпълнение на
уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него, направил е плащания. От
тези обстоятелства може да се направи извод, че ответникът е запознат с
условията на сключения с ПРОФИ КРЕДИТ Договор за потребителски кредит и
Споразумение и се е съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с
получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни
предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването на
договора, към който момент бил наясно с общата сума, която трябвало да върне,
така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор и с
погасяването на вноска.Формулирано е искане да се постанови решение, с което да
установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД срещу
длъжника ни М.М.Я., възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит №********** в общ размер на 4790.23 лв., сума
представляваща остатъчното неизплатено задължение по сключения договор, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.Сочат се доказателства и се правят се доказателствени искания.
Претендират се направените разноски производство и в исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му от съда особен
представител, в който се твърди, че исковата молба е допустима, но
неоснователна. Оспорват се изцяло описаните в исковата молба обстоятелства.Твърди
се, че в исковата молба, ищецът е посочил, че тъй като се касае за договор за
кредит с небанкова институция, то по отношение на него не следва да намери
приложение т.18 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС относно
момента на настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за
банков кредит. Възразява се, че М.М.Я. е бил уведомен от ищеца, чрез
Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора. От доказателствата по
делото не се установява, че изявлението на „Профи кредит България" ЕООД за
настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника М.М.Я. преди
подаване на Заявлението за издаване на Заповед №330/17.02.2017г. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. №508/2017г. на Районен съд-Пазарджик. Ищецът е
представил по делото (на лист 57) Уведомително писмо, с дата от 06.07.2016г.,
но липсват доказателства, че същото е изпратено и получено от М.М.Я.. Нито в
заповедното, нито в исковото производство „Профи кредит България" ЕООД е
представил писмени доказателства за това, че преди подаване на заявлението за
издаване Заповед за изпълнение е обявил кредита за предсрочно изискуем, каквото
е изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Няма данни по делото, че ищецът е упражнил
субективното си потестативно право да направи кредита предсрочно изискуем. Също
така няма данни да е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита и това негово волеизявление да е достигнало до М.М.Я.. При положение,
че кредита не е „обявен" за предсрочно изискуем от кредитора, съгласно
чл.60, ал.2 от ЗКИ и кредитора не е уведомил длъжника за „обевяване" на
предсрочната изискуемост не може да се приеме, че вземането на „Профи кредит
България" ЕООД е станало изискуемо въз основа на настъпилата автоматично
предсрочна изискуемост.Възразява се, че предсрочната изискуемост е настъпила
преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение. Относимите
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се
осъществили преди 09.02.2017г.. датата на подаване на заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение №330/17.02.2017г. по ч.гр.д.№508/2017г. на Районен
съд- Пазарджик и в случая вземането на „Профи кредит България" ЕООД не е
станало изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Твърди се, че
не се установява ищцовото дружество „Профи кредит България" да се е
възползвало от уговорената в негова полза възможност да обяви вземанията по
договора за предсрочно изискуеми и да е уведомило длъжника М.М.Я. за това, като
следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението- 09.02.2017г.
(по пощата) не е настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по
договора и не е настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален
момент и следователно предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен. Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
иска на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД за признаване на установено, че М.М.Я.
дължи следните суми по Договор за потребителски кредит №********** от
30.12.2015г. в общ размер на 4790.23 лв., сума представляваща остатъчното
неизплатено задължение по сключения договор, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед №303 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
17.02.2017 г. по ч.гр.д. № 508/2017 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, като
неоснователен. Въззивният съд, като се
запозна с твърденията на страните обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено следното: От приложените по
делото писмени доказателства, в това число
искане за отпускане на потребителски кредит от 30.12.2015г.; договор за
потребителски кредит №********** от 30.12.2015г.; споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
30.12.2015г.; общи условия; погасителен план; и др., се установяват изложените
в исковата молба факти и обстоятелства именно ,че на
дата 30.12.2015г. с ответника
М.Я. е сключен Договор за потребителски заем №********** . Въз основа на сключения между
страните договор, ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнил точно
и в срок задължението си, като на 30.12.2015г. превел по посочена от длъжника
банкова сметка ***, което се установява от приложеното преводно нареждане. Общото задължение по договора, включващо и
задължението по Пакета от допълнителни услуги е както следва: общо задължение
по договора: 5072.04 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 140.89
лв.; Дата на погасяване: 26-ти ден от месеца. С част от сумите по договора е
поискано рефинансиране по друг договор, които клиентът сключил с „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД „Допълнителни възможности за клиента". М.Я. поел задълженията по Договора за потребителски кредит със закупен
Пакет от допълнителни услуги да върне отпуснатия кредит в срок от 36 месеца с
месечна вноска по погасителен план в размер на 140.89 лева и падежна дата всяко
26-то число на месеца. Ответникът
М.Я. не е изпълнил задължението, което е поел по договора,като е преустановил плащанията на погасителните вноски, изпаднал е
в забава, като е направил само две
плащания по заема на следните дати: на дата 31.12.2015 г. - платени 140.90 лв.;
на дата 08.04.2016 г. - платени 141.85 лв..Общата сума на направените плащания
по ДПК ********* е в размер на 282.75 лева. С нея е погасена сума в размер на 281.81 лева, съгласно задължението
по погасителен план- заплатени са изцяло две вноски, частично плащане в размер
на 0.03 лв. има по третата вноска.
По делото е приложено уведомително писмо от 06.07.2016г. от ищцовото дружество до
ответника М.Я., но липсват данни и не са представени каквито и да е
доказателства, от които да е видно, дали изпратеното писмо е достигнало до знанието на ответника, както и
дали същият е бил информиран ,че договорът бил едностранно прекратен, а
задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми.
Поради неизпълнение на договорните задължения от страна
на М.Я. , ищецът инициирал производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Видно от приложените по
делото материали по частно гражданско дело №508/2017г. по описа на Районен съд
Пазарджик, ищцовото дружество е пристъпило към принудително събиране на вземанията
си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е било частно гражданско
дело №508/2017г. по описа на Районен съд Пазарджик, по което била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №330 от 17.02.2017г. Поради
обстоятелството, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК, ищецът е предявил иск пред РС-Пазарджик за
установяване на вземанията си в размера по заповедта за изпълнение.
По делото не са били
разпитвани свидетели за установяване на фактическата обстановка. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
съобрази следното: Така предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, която
не е влязла в законна сила. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване
съществуването вземанията, обективирани в издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане
на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и
осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея
вземане /чл. 416 ГПК/. Уважаването на иска с правно основание
чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на
съществуването на вземането по издадената заповед за ицпълнение. Затова в
тежест на ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на
съответните доказателства. Касае е се за специален установителен иск за
установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение
длъжникът възрази срещу нея,за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че
вземането относно,което е подадено заявление по реда на заповедното
производство съществува. Искът следва да се счита за предявен от момента на
подаване на заявлението.В случая предявеният иск е допустим, подаден е в законоустановения
срок.Разгледан по същество искът е
неоснователен. От събраните по делото
доказателства е безспорно,че между страните по делото е
възникнало облигационно правоотношение. Доколкото ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, съдът преценява
от доказателствата, че са налице обективните предпоставки за обвяването на
същата, уговорени в т.12.3 от договора, а именно просрочено плащане на една
месечна вноска с повече от 30 дни. Овен това с отговора на исковата молба са
въведени възражения за липса на данни за уведомяване на длъжника
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита ,за приложението на т.18 от ТР
№4/18.06.2014г. на ОСГК на ВКС относно
момента на настъпване на предсроччната изискуемост на вземането и възражения
относно настъпването и преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение които съдът ще обсъди по-долу. Въззивната инстанция подкрепя извода на районния съд за това ,че разрешенията
дадени в т.18 от ТР № 4/18. 06.2014г. на
ОСГТК на ВКС относно предпоставките за настъпване на предсрочната
изискуемост при договора за банков
кредит по чл. 430 ал. 1 от ТЗ следва да се прилагат и при договора за потребителски кредит по чл. 9
ал.1 от ЗПК. В мотивите на т. 18 от
ТР № 4/18. 06.2014г. на ОСГТК на ВКС(
както и в други решения на ВКС , постановени по реда на чл. 290 от ГПК
) е посочено,че предсрочната изискуемост
на вземането при договора за банков кредит настъпва при наличието на две
предпоставки: -обективна предпоставка
( условията за настъпване на предсрочната изискуемост , които са посочени в
договора за банков кредит ) и - субективна предпоставка
( волеизявлението на кредитора до длъжника за това ,че счита кредита за
предсрочна изискуем.) Предсрочната изискуемост се счита за настъпила от момента на „обявяването й“ от кредитора(чл. 60 ал. 2 от ЗКИ) , т. е . от
момента , когато волеизявлението
на кредитора за това, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника.
В конкретния казус, тъй
като не се касае за договор за банков кредит ,правното основание на
предсрочната изискуемост не е текста на чл.
432 от ТЗ , а текста на чл. 71 от ЗЗД. Това е така,тъй като по своята правна природа договора за
потребителски кредит по чл. 9 ал. 1 от ЗПК е разновидна форма на договора за заем за потребление по
чл. 240 ал. 1 от ЗЗД( виж определението на договора за потребителски кредит , което е дадено в чл. 9
ал. 1 от ЗПК). В този смисъл е и
разрешението , което е дадено в Решение № 114/ 07. 09. 2016г. по т. д. №
362/2015г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС. Въззивната инстанция подкрепя извода на районния съд за това ,че и при договора за
потребителски кредит, както и при
банковия кредит ,условията за настъпване на предсрочната изискуемост , които
са посочени в договора , както и
волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост трябва да
са осъществени преди подаване на
заявлението по чл. 410 или по чл. 418 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение. Това изискване на т. 18
от ТР № 4/18. 06.2014г. на ОСГТК на ВКС е съвсем логично , като се има предвид
характера на установителния иск по чл. 422 от ГПК .Този иск няма самостоятелно
съществуване . Съществуването на този иск( правото на иск ) е поставено в
зависимост от развило се предходно заповедно производство , което е приключило
с издаването на заповед за изпълнение или на
заповед за незабавно изпълнение.
Искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , когато е спазен
срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК. Ето защо
преди подаване на заявлението(преди подаването на иска ) трябва да са осъществени всички предпоставки
на предсрочната изискуемост , които бяха посочени по – горе. След като в
исковата молба,респективно в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ищеца се позовава на предсрочна изискуемост на вземането предпоставките на
предсрочната изискуемост трябва да са
осъществени преди подаване на исковата молба в съда . Спорният въпрос по
делото е относно правните последици от волеизявлението на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост , когато това волеизявление е достигнало
до длъжника с връчване на преписа от
исковата молба и приложенията към нея.
По делото е установено
,че волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочо изискуем
не е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК( Уведомителното писмо от 06.07.2016г. не връчено на
длъжника ). Волеизявлението на
кредитора за предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника с връчването на
преписа от исковата молба и приложенията към нея.
В съдебната практика на
ВКС са застъпени две становища по този въпрос.
Първото становище застъпено в редица
решения на ВКС се приема следното: Няма законова
пречка волеизявлението на кредитора за предсрочната изискуемост да бъде връчено
на длъжника след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
или след подаване на исковата молба по чл. 422
от ГПК. Това има за правна последица настъпване на предсрочната
изискуемост към този момент( което действително
е така). Това обаче променя основанието
, от което произтича вземането на кредитора по издадената заповед за
изпълнение. Вземането на кредитора не се основава вече на издадената заповед за
изпълнение , а на облигационните отношения между страните. Това дава основание
на кредитора да предяви нов осъдителен иск или да подаде ново заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Предявеният установителен иск по чл.422
от ГПК ще следва да се отхвърли , като неоснователен.Разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК не може да бъде
приложена по аналогия, тъй като е променено основанието ,от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Цитира се разрешението
, което е дадено в т 11б на ТР № 4/18. 06.2014г. на ОСГТК на ВКС,според което в
производството по чл. 422 от ГПК е недопустимо да се променя основанието, от което
произтича вземането на кредитора по издадената заповед за изпълнение, при
хипотезите на чл. 214 ал. 1 от ГПК.
Второто становище застъпено в множество решения на ВКС приема следното : В
установителното производство по чл. 422
от ГПК е допустимо да се приложи разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Настъпилата предсрочна изискуемост след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, респективно след подаване на исковата молба в съда следва да бъде взета предвид от съда,като факт с правно значение. При
това положение изискуеми и подлежащи на принудително изпълнение са просрочените
вноски с настъпил падеж към момента на
приключване на устните състезания във въззивната инстанция . От тези две становища
районния съд е възприел първото становище.
Приел е ,че иска следва да се отхвърли ,като неоснователен , тъй като
предсрочната изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а след това – с връчване на преписа от
исковата молба и приложенията към нея. Приел е ,че при това положение се
променя основанието от което произтича
вземането на кредитора по издадената заповед за изпълнение. Приел е ,че за кредитора съществува правната
възможност да предяви нов осъдителен иск
за вземането си или да подаде ново заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
Настоящият съдебен
състав споделя тези изводи на
първоинстанционния съд .
Както бе посочено по
–горе, съдебната практика на ВКС няма противоречие за това ,че предсрочната
изискуемост настъпва в момента ,в който тя бъде обявена на длъжника чрез
волеизявление на кредитора до длъжника. Съдебната практика на ВКС също е единодушна по въпроса за това ,че
предсрочната изискуемост на вземането може да бъде обявена от кредитора на длъжника и след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение,респективно след подаване на
исковата молба по чл. 422 от ГПК , като има за правна последица настъпване на
предсрочната изискуемост към този момент. Поставя се въпроса – в този случай
променя ли се по някакъв начин основанието , от което произтича вземането на
кредитора по издадената заповед за
изпълнение ? Отговорът на този въпрос е
отрицателен, тъй като основанието ,от което произтича вземането на кредитора не
се променя . Основанието на вземането на кредитора е договорното правоотношение
между страните и неизпълнението на
договорните задължения от страна на длъжника. Променя се обаче правната природа
на иска , което е недопустимо .Исковата претенция няма вече установителен
характер , каквато е правната природа на иска по чл. 422 от ГПК, а има
осъдителен характер. Това е така , тъй като към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение вземането на кредитора не е било изискуемо .То не е било изискуемо и към момента на издаване на заповедта за изпълнение .
Изискуемостта на вземането е настъпила в
един по-късен момент. Както бе посочено по – горе, установителния иск по чл.422 от ГПК няма самостоятелно съществуване , а е
обусловен от предходно развило се заповедно производство ,приключило с
издаването на заповед за изпълнение.
Целта на установителната
претенция по чл. 422 от ГПК е да установи съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение. При положение ,че към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, респективно към момента на издаването на
заповедта за изпълнение вземането на кредитора
не е било изискуемо правната природа на иска няма установителен
характер, тъй като вземането на кредитора не е било изискуемо към този момент.
Претенцията на ищеца има осъдителен
характер-което е достатъчно основание
иска да се отхвърли ,като неоснователен.
При положение ,че
правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението на районния съд, като
правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди ,както и решението за
поправкана очевидна фактическа грешка. Относно обжалваемостта на въззивното решение. От приложеното удостоверение за търговска регистрация на
дружеството „ Профи Кредит България“
ЕООД се установява ,че дружеството по занятие сключва договори за парични заеми
, със средства , които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства .Дружеството
е „търговец „ по смисъла на чл. 1 ал. 2 т. 1 от ТЗ - търговско дружество .При
това положение , договора за
потребителски кредит от 30. 12. 2015г. следва да се
определи, като „търговска сделка“ по смисъла на чл. 286 ал. 1 и ал. 3 от ТЗ.
При положение ,че за едната страна сделката е търговска,разпоредбите на ТЗ за
търговските сделки се прилагат и за двете страни - чл. 287 от ТЗ . По неуредените въпроси (
какъвто е настоящия казус , тъй като сделката представлява договор за заем за
потребление по чл. 240 от ЗЗД, който не се урежда от разпоредбите на ТЗ ) ще
следва да се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство и по
конкретно тези на ЗЗД - чл. 288 от ТЗ. От съдържанието на исковата молба се
установява ,че вземането на кредитора е с
обща цена под 20, 000 лв.,поради
което на основание чл. 280 ал. 3 т.1 от
ГПК решението не подлежи на касационно обжалване . Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 436/ 01. 04 .2019г. на районен
съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 1458/2018г. по описа на същия съд, и Решение №1282/01.10.2019г.,
постановено по гр.д.№1458/2018г. по описа на РС Пазарджик.
На основание чл. 280 ал.
3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.