РЕШЕНИЕ
№ 2374
гр. Пловдив, 18
декември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II състав, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесетата година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното от председателя административно дело № 857 по описа за 2019
год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с чл.23, т.2 и чл. 24, ал. 1 от Закона за закрила на детето ЗЗД/.
Образувано е по жалбата на Р.Н.Т., с ЕГН **********,***
против заповед № ЗД-РВ-РД-001/ 28.01.2019 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Родопи, потвърдено с решение № 16-РД04-0087/ 26.02.2019 г. на
директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, с което на
детето Г.П.Т. и родителите му Р.Н.Т. и П.Х.Т. са насочени да ползват социални
услуги в Център за обществена подкрепа към Комплекс за социални услуги за деца
и семейства – гр. Пловдив, ул.“Неофит Бозвели“ № 38 със срок на услугата 4 месеца,
считано от датата на сключване на договора.
Жалбоподателката оспорва заповедта като счита същата
за незаконосъобразна и издадена в
несъответствие с материалноправните разпоредби. Счита, че не са били налице
предпоставките за издаване на оспорената заповед за ползване на социална
услуга. Твърди, че синът й Г.Т. не е дете в риск и не се намира в конфликт на
лоялност. Посочва, че не е отказвала обсъждането с бащата на въпроси, касаещи
грижата за детето. Позовава се на становище на детски клиничен психолог О.Д.,
представен на горестоящия административен орган с жалбата. Твърди, че заповедта
на директора на ДСП Родопи е издадена въз основа на изготвен социален доклад, с
който жалбоподателката не е била запозната. Счита, че е следвало е да бъде
запозната с този доклад, тъй като в него са направени констатации за дете,
което не е на отговорността на ДСП – Родопи, а на нейна отговорност като
родител, на когото са предоставени родителските права след развода й с бащата
на детето. Твърди, че е подложена на натиск да приема становища, с които не е
съгласна, да прави възражения, на които няма насрещен отговор, да посочва
затруднения за срещи в работно време, които са игнорирани, поради което като
родител не приема такъв подход към висшите ценности на детето си. Посочва, че
не са обсъждани възраженията й срещу предложения й последен „План за действие“,
които имали пряко отношение към предлаганите социални услуги, нито направените
такива по отношение на доставчиците на социални услуги, предлагани от ДСП
–Родопи. Твърди, че синът й общува свободно с баща си в дните на режима на
лични контакти и има постоянна връзка с него. Посочва, че няма случай, в който
да не се е съобразила с режима на лични контакти с детето и няма никаква
приложена санкция за неизпълнението му. Счита, че наличието на съдебни дела
между двамата съпрузи не са основание за насочване към социална услуга, а
изводът за необходимостта от нови социални услуги не е подкрепен с никакви
обективни мотиви и доказателства. Твърди в тази връзка, че всички оспорени от
нея актове са съставени на база на документи, без участието на родителите, без
запознаването им с тях. Не е налице според жалбоподателката т.нар. синдром на
родителско отчуждение, нито се посочват конкретни рискови фактори за това.
Развива подробни съображения в представената писмена защита чрез адв. Е..
Претендира отмяна на издадената заповед и присъждане на направените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата - директор на Дирекция
"Социално подпомагане" Родопи при АСП, лично и чрез процесуалния си представител юриск. Г., оспорва
жалбата, като неоснователна и недоказана. Твърди, че работата по случая е
започнала по заявление на майката за ползване на социални услуги за разрешаване
на проблем, свързан с детето й. Към момента на подаване на заявлението е бил
налице тежък родителски конфликт, в който е било въвлечено детето, като същото
не е могло да контактува пълноценно с единия си родител. Посочва, че заповедта
е била издадена при съблюдаване на висшите интереси на детето, които към
момента на издаването й са били нарушени. Твърди, че преценката необходими ли
са социални услуги за деца и техните родители се извършва от професионалисти, а
не от самите родители. Приложените и приети в съдебното производство документи
доказвали, че детето е било дете в риск. Счита заповедта за мотивирана, като не
е необходимо в оспорения акт да се съдържат всички мотиви за неговото издаване.
Излага подробни съображения в писмен защита. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – П.Х.Т. намира жалбата за неоснователна. Счита, че
към момента нещата били по-добре благодарение на социалните работници. Откакто
има дела, режимът се спазвал, а с детето се чувал нормално. Според него заповедта
е законосъобразна изцяло и моли същата да бъде потвърдена. Смята, ДСП че са
добра институция и са си свършили работата.
Заинтересованата страна – Г.П.Т., чрез особения представител адв. Н. моли
да се отмени обжалвания административен акт, ведно със всички последици. Счита същия
за незаконосъобразен и неоснователен и издаден при необективно, едностранно
възприемане на доказателства. От
огромния обем доказателства не може да се направи категоричен извод, че детето
е в конфликт на лоялност и че е дете в риск. Представя писмени бележки.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Относно допустимостта на жалбата, следва да се
отбележи, че по делото няма приложени доказателства относно датата на връчване
на жалбоподателката на решението, с което е потвърдена заповедта на директора
на ДСП – Родопи, въпреки многократните опити на съда да се представи пълната
административна преписка /с разпореждане от 25.03.2019 г. – л.28, разпореждане
от 03.04.2019 г. – л.109 и с определение от 06.11.2019г. – л.181, в т.ч.
заповедта на горестоящия орган и доказателства за връчването й на
жалбоподателката/. Поради това съдът приема оспорването за направено в
преклузивния срок от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване,
поради което жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да издаде заповедта с процесия предмет,
административния орган в лицето на директора на ДСП – Родопи приема, въз основа на изготвен социален доклад от 25.01.2019 г., че
се касае за дете на разведени родители, чиито отношения са конфликтни. Посочено
е, че дълго време режимът на лични отношения между детето не бил спазван, като
майката ограничавала контактите на детето с бащата, което довело до образуване
на изпълнително дело. Посочено е, че майката има сключен втори брак, както и че
детето се намирало в тежък конфликт на лоялност. Майката отказвала да обсъжда с
бащата въпроси, касаещи грижите за детето. Посочено е, че майката Р.Т. отказала
да съгласува последния план за действие, както и отказала да подаде заявление
за ползване на социални услуги. Посочено е също, че поради несъдействие в
периода от март 2018 г. до май 2018 г. на майката Р.Т. било издадено
задължително предписание, което било оспорено в съда. Според мотивите на
заповедта било необходимо да бъдат представени социални услуги, а именно:
актуална оценка на рисковите фактори при родителите и детето, свързани със
синдром на родителско отчуждение; индивидуална работа с детето и родителите
след изготвяне на оценка; оказване на правна помощ при констатирана
необходимост.
По делото са представени доказателства, от
които е видно, че със заповед № ЗД/Д-РВ-РД-003 от 11.02.2020 г. на директора на
ДСП – Родопи, процесната заповед е била отменена. Делото не е прекратено, предвид
изрично заявеното от жалбоподателката Т.
чрез нейния процесуален представител, че не желае делото да бъде прекратено,
позовавайки се на нормата на чл. 156, ал.2 АПК.
Няма спор по делото, че жалбоподателката Р.Т.
и заинтересованата страна П.Т. са бивши съпрузи, като упражняването на родителските права спрямо роденото
по време на брака им дете Г.П.Т. са предоставени на майката. С него е определен
и режимът на лични отношения между бащата и детето. Няма спор също така, че от
2013г. жалбоподателката живее на семейни начала с Я. Т., като на 08.01.2017г.
двамата са сключили граждански брак.
От 03.01.2017 г. Дирекция "Социално
подпомагане" Родопи е ангажирана по случая на детето Г.Т. във връзка
изострени взаимоотношения между родителите и възникнал инцидент, на който
детето е станало свидетел по повод конфликт между двамата родители и втория
съпруг на майката. В тази връзка и по повод възстановяването на режима на лични
отношения между бащата и детето, от 19.01.2017г. в продължение на 6 месеца
родителите и детето са ползвали социални услуги в Център за социална
рехабилитация и интеграция на деца от рискови групи /ЦСРИДРГ/ при фонд ИГА, а
от 19.10.2017г. в продължение на 4 месеца
- в Център за социална рехабилитация и интеграция за подкрепа на деца за
развиване на умения за самостоятелен живот и превенция на рисково поведение
/ЦСРИ/.
Във връзка с предоставяне на социалната
услуга за времето от нейното начало до издаването на процесната заповед, по
делото са представени съставените индивидуален план, протоколи от проведени
срещи - индивидуални и съвместни,
доклади по случая, в тома число доклад от 20.03.2018 г. за резултати от
предоставена социална услуга, изготвен от медицински психолог. На 29.03.2018г.
е издадено второ направление за ползване на социални услуги със срок 3 месеца в
ЦСРИ гр.Пловдив., следствие на който на 04.04.2018 г. е включен нов договор за
ползване на социални услуги със срок от 3 месеца. Приложен е индивидуален план
за действие от 23.04.2018 г., подписан от Р.Т. и П.Т., в който в таблица е
посочена регулярността на сесиите.
На 14.05.2018г. в ОЗД Родопи е проведена екипна среща
по случая на детето Г.Т., на която са присъствали НО ЗД, управителя на ЦСРИ,
както и КСР – ЦСРИ, психолог от ЦСРИ и ВСР на детето. За срещата е изготвен
протокол, в който са отразени следните констатации: на 14.05.2018г. Р.Т. е
информирала КСР от ЦСРИ, че детето е болно и е невъзможно да се проведе сесия,
и самата Т. е потвърдила среща за 18.05.2018г. На същата среща психолога в ЦСРИ
е обсъдил поведението на детето от проведената на 23.04.2018г. среща. Взети са
следните решения: да се промени плана за действие; да се промени интензитета на
сесиите в ЦСРИ; да се изготви оценка на риска от насилие; да се провеждат сесии
с психолог във връзка с претърпян инцидент с бащата.
По делото е представен и протокол от среща с
институция от 22.05.2018г., в който е отразено, че не са осъществени срещи с
психолога и детето и индивидуална среща с майката и бащата, както и че
потвърдената за 18.05.2018г. от Т. среща с детето не е проведена, като от
страна на Т. не е осъществен контакт за договаряне на нови дати. Посочено е
също, че от страна на Т. не е спазена уговорката за телефонно обаждане. Като
резултат в протокола е отразено, че работата по случая продължава и се очаква Р.Т.
да спази уговорката и да прояви инициатива.
На 31.05.2018г. социален работник в отдел „Закрила на
детето“ Нина К. е изготвила социален доклад, съгласуван с началник отдел
„Закрила на детето“, в който е посочено, че майката не изпълнява в пълната си
цялост решението на ПРС от 2013г. за осъществяване на личните контакти на
детето с бащата и не се придържа към поетите ангажименти и не сътрудничи за
изпълнението на целите и дейностите, съгласно разписания от всички
заинтересовани страни план за действие от 20.03.2018г. Със социалния доклад е
предложено на Р.Т. да бъде издадено предписание.
На 01.06.2018г. е издадено задължително предписание на
Директора на ДСП Родопи при АСП, като е посочено правно основание чл.21 ал.1
т.3 от ЗЗД във връзка с чл.18 от ППЗЗД. В задължителните предписания е указано
на майката: - да съдейства на Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Родопи, за
изпълнение на планираните дейности, заложени в Плана за действие; – да посещава
и да осигури присъствието на детето Г.Т. в Център за социална рехабилитация и
интеграция за подкрепа на деца за развиване на умения за самостоятелен живот и
превенция на рисково поведение, съгласно изготвения в ЦСРИ график за провеждане
на индивидуални сесии; - да участва в обсъждане на проблемите и грижите за
детето на съвместни срещи с бащата, в това число планиране на пребиваване на
детето при бащата през лятната ваканция; - да съдейства за осъществяване на
режима на лични отношения между бащата и детето, както е постановено в
съдебното решение; и - след приключване на предоставените социални услуги за
детето в Центъра за социална рехабилитация и интеграция за подкрепа на деца за
развиване на умения за самостоятелен живот и превенция на рисково поведение да
се подаде заявление за предоставяне на услуги за детето Г.Т..
Посоченото предписание е оспорено от жалбоподателката Т.,
като с Решение № 1719/ 09.08.2019 г. по адм.д.№ 2416/ 2018 г. по описа на
Административен съд – Пловдив същото е било отменено. Решението е било
потвърдено с Решение № 2211 от
11.02.2020 г. на Върховния административен съд по адм.д.№ 13218/2019 г.
Във връзка с констатираното от органа неизпълнение на
съдебното решение за родителските права и поетите ангажименти по плана за
действие, съдът е отбелязал, че такова не се констатира, нито е налице отказ на
майката за сътрудничество. Съдът е отбелязал, че констатираните случаи на отсъствие
на детето от срещите по предоставянето на услугата са подкрепени със съответния
оправдаващ документ за отсъствието. Посочено е също, че не е налице нито
вербален, нито отказ чрез действия или бездействия да съдейства за изпълнението
на услугата.
По делото е приложен протокол от среща с институция
ОЗД при ДСП – Родопи от 28.06.2018 г., заключителен доклад от 09.07.2018г. за предоставяне на услуги в
ЦСРИ, Пловдив, проект на план за действие от 21.09.2018г. по случая на детето Г.Т.,
протокол от преглед на плана за действие от 21.09.2018 г., подписан с особено
мнение от жалбоподателката поради непредставяне на социален доклад, план за
действие от 08.10.2018 г.
По делото са представени и всички налични при
ответника доказателства след издаване на задължителното предписание от
01.06.2018 г., посочени в подробен опис на л.474 и сл., в това число подавани
от родителите на Г.Т. жалби и сигнали – за упражнено насилие, за неспазване
режима на лични отношения, за здравето на детето, за липса на комуникация за
разпределяне на дните от лятната отпуска, за нарушена комуникация между бащата
и детето по телефона, отговори, писма и изготвени социални доклади по тях,
писма от и до държавен съдебен изпълнител, възражения от жалбоподателката по
повод непредставяне на документи и декларирано изпълнение на режима на лични
отношения, протоколи от срещи; сигнали от Р.Н.Т. и П.Х.Т. до Директора на Социално
подпомагане Отдел „Закрила на детето“, Община Родопи и до Началника на отдел за
закрила на децата на Община Родопи.
От страна на жалбоподателката в хода на съдебното
производство са представени множество документи, сред които съдебно-психологична
експертиза по гр.дело 1548/2017г. на Пловдивски окръжен съд на в.л. О.Д. и Психологично становище от
13.10.2018 г. на О.Д. – клиничен психолог относно детето Г.Т., трудов договор
на жалбоподателката от 01.11.2019 г. и длъжностна характеристика, Решение №
2211/11.02.2020 г. по адм. дело № 2416/2018 г. по описа на Административен съд
– Пловдив и Решение № 1066/24.07.2018 г. по гр.д. № 1677/2018 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд,служебна бележка от 29.06.2018 г. на СУ „Свети Партиарх
Евтимий“ – Пловдив и 2 броя протоколи от 17.05.2018 г. и 14.06.2018 г.
От заинтересованата страна П.Т. се представи протокол
от 17.11.2017 г. на ДСИ СИС при Пловдивски районен съд, в заверено копие.
В изпълнение на изискванията на чл.15 от Закона за
закрила на детето, детето Г.Т. се изслуша от съда в защитено пространство /синя
стая/ КСУДС при Община Пловдив. От разпита му става ясно, че детето расте в
среда, в която е обичан и обгрижван от близките си. Посочва, че баща му го
подкрепя, а през времето, когато го взема, играят, разхождат се навън. Не помни
поради каква причина, но преди време не можел да се вижда с него и поради това
поискал помощ от социалните служби. Това било отдавна – когато бил в първи или
втори клас. Посочва, че сега няма печка да се виждат, посочва и времето, през
което е с баща си. За срещите със социалните работници посочва, че се налагало
да го вземат и после да го връщат в училище и това не му било приятно. Не ходел
с желание на тези срещи. Там не му било уютно. Посочва,че срещите били, когато
не се виждали с баща му. Не помни да е подписвал документи на социалните
работници, но не е сигурен. Твърди, че си има график да се чува с баща си по
телефона, както и че не изпитва трудности да си говори с него.
По делото се изслуша съдебно- психологична експертиза
на детето Г.Т., която след запознаване с фактите по делото и след проведено
интервю и обследване на детето дава заключение, че детето не е въвлечено в
конфликта на родителите си и няма нито един показател за синдром на родителско
отчуждение – детето обича, цени, уважава и зачита ролята и авторитета на
двамата родители. Има изградена емоционално- доверителна връзка на обич,
признателност и уважение с баща си, както и топла емоционално -доверителна
връзка на обич и уважение с майката. Според експерта при проведеното
психологично интервю и наблюдение не се отчита криза на лоялност към
родителите, а осъзната морална отговорност, съпричастност, разбиране и
емпатийност към двамата родители. Посочва, че детето е нефрустрирано,
безконфликтно не само по отношение на своите родители, но и на разширения кръг
на родството, цени и уважава грижата, вниманието и обичта на бабите и
дядовците, чувства се обичано, сигурно и
щастливо дете. Към пастрока си Я. Т. също има изградена емоционална
връзка на доверие и обич, оценя неговото внимателно и добро отношение както към
себе си, така и към майка му. Към социалните работници детето има
безразлично-неглижиращо, отколкото негативно отношение – не е успяло да изгради
в съзнанието си образът им на хора, на които може да се довери, защото не
разбира подпомагащата им функция. Към минал момент детето ходело при тях, за да
се вижда по-често с баща, си, но към момента намира ролята им за изчерпана и не
разбира с какво може да са му полезни вече тези посещения в социалните служби и
срещите със социалните работници. Чувства се тревожно и безпомощно от факта, че
е дете и неговото желание и избор могат да не бъдат зачетени, а това, според
експерта, допринася за емоционален вакуум и психологически дискомфорт в
неговото съзнание. В случая детето, на базата на собствения си познавателен
опит, е доволно от общуването и контактите си с баща си и не разбира тяхната
функция и роля. Вещото лице прави заключение, въз основа на отчетените данни и
резултати от обследването, че не е необходимо спрямо родителите и детето им Г.Т.
да бъдат прилагани мерки за превенция на синдром на родителско отчуждение, тъй
като детето се чувства удовлетворено от настоящата действителност и
взаимоотношенията си с двамата родители. Посочва се в заключението, че висшите
интереси на детето предполагат то да се развива спокойно в емоционално-психичен
аспект, а следва своето личностно развитие, образователни потребности и
интереси като личност, родител, човек, подпомаган от своите родители, с които
има трайно изградена връзка на доверие и обич. Според детето двамата родители
нямат проблеми помежду си и той се чувства спокоен, доволен и обгрижван от
двамата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено от страните.
В съдебно заседание на 16.12.2019г. е разпитана
свидетелката О. В. Д., а в с.з. на 14.09.2020 г. са разпитани свидетелите Я.А.Т.,
С.Г. Т. и Г. А. Ц..
Свидетелката О. В. Д. – е запознала с Г. и родителите
му във връзка с назначаването й като вещо лице по гражданско дело в ПОС за
насилие за инцидент през 2016 г. Направила среща с родителите и изготвила
психологическо изследване и заключение как е реагирало детето по време на
инцидента. Според нея детето изцяло поддържало майка си, съжалявало за нейното
състояние. Обвинявало бащата и бабата по бащина линия. Тогава детето подробно
разказало за инцидента пред транспортна болница, където баща му го закарал на
лекар. Било с температура 39 градуса и бащата се обадил на майката да вземе
детето. По това време детето и бащата излезли от болницата и майката го сложила
в колата. Бащата се намесил грубо, отворил вратата и взел детето. Преди това я
блъснал и я ударил. Бащата взел телефона на майката и го хвърлил. При
протегната ръка ударил пастрока. Свидетелката посочва, че към 2017 г. детето
било много тревожно, когато се говорело за конкретната ситуация и било в
страхова готовност – казвало, че обича и двамата родители, и че бащата се държал
много лошо с майката.
След една година свидетелката видяла детето по повод
молба на майката да прегледам детето и направи експертиза с оглед на това, че
трябвало да посещава социалните служби. Спомня си, детето било доброжелатено,
адаптивно и тревожността беше на ниско ниво. Детето нямало забележка нито към
майката, нито към пастрока, нито към бащата, нито депресивни и страхови състояния. Детето посочило,
че е завършил трети клас в Патриарх Евтимий – занимавал се с футбол,
разностранно се развивало, обичало да чете. Твърди, че детето е интелигентно и
развито интелектуално на много добро ниво. Посочва, че и при изследването си първия
път детето нямало синдром на родителско отклонение. Детето било спокойно.
Нямаше забележки към родителите си, нито към никой друг, не можело да се говори
за конфликтна лоялност - принудително избиране на единия родител. Посочва, че детето
не разбирало какво е точно това социална услуга и според него трябвало да се
вижда с едни госпожи и които за едно 9-годишно дете били неискрени, тъй като
поведението им било да дискредитират майката. Посочва, че според нея детето Г.Т.
е дете в риск. Виждала е детето от 2017 г. при първата експертиза и през 2018
г., когато изготвила становището по молба на майката. Детето било спокойно и казвало,
че обича абсолютно всички – майка, татко и пастрока, и разширеното семейство, и
бабата по бащина линия. Ходело с желание при баща си и при баба си. Свидетелката посочва, че детето има много
добро възпитание и отношение, защото детето ходи с желание до бащата. Никога не
казва лошо за никого. Спомня си, че когато изследвала детето за становището, то
нямало забележки към никой, но казало, че не ходи до баба Славка, защото още й
бил обиден. В интервюто през 2017 г. си спомня, че детето й казало, че има
заповед за защита и няма как да общува с
баща си, но когато заповедта отпадне и бащата бъде добър, ще общува с него. През
2017 г. Г. й казал, че когато отпадне ограничителната заповед, ще се вижда с
баща си. Не си спомня, но може и детето да е казвало, че не му разрешават да
говори по телефона с баща си. Майката Р.Т. й казала, че самата е решила да
използва социални услуги и е подала молба. Според свидетелката детето не се нуждае от
социални грижи, защото не е отчуждено. Детето винаги има нужда от двамата
родители. Посочва, че от 2018 г. до предишната седмица не е виждала детето.
Видяла го в събота – било доволно и щастливо, че живее в хармонична среда - от
това, че излиза с бащата и с майката. Посочва, че детето не е споделяло, че
говори с баща си от тоалетната, нито е споделяно от детето, че не може да
набира бащата по телефона.
Свидетелят Я.А.Т. – съпруг на Р. Т. заявява, че Г. живее в домът му от 2013
г., заедно с майка си. Сключили граждански брак през 2017 г. Посочва, че са
имали нормални отношения и са се старали бащата да вижда детето. Проблем с
контактите на бащата с детето възникнал през 2016 г. при неприятен битов
инцидент, свързан с домашно насилие, на което детето станало свидетел -извършен побой от бащата над съпругата му и
над него. Имало заповед за незабавна защита спрямо нея и детето. Според
свидетеля, Р. е поискала да ползва социалната услуга за възстановяване на
контактите на детето с баща му, за да го преодолее детето да започне да се
вижда отново с баща си. Сочи, че са ходили при социалните работници, лично е
водел детето, играли са футбол тримата. През 2018 г. срещите се възстановили в пълен обем, с
помощта на г-жа К.. Посочва, че детето изпитвало притеснение, но с тяхна помощ
и разговори, го убеждавали да вижда и уважава баща си. Твърди, че с помощта на
майката, детето тръгнало да ходи при баща си. Никога не позволявала на детето
да прави негативни оценки за баща си, а да го уважава.
Посочва, че
детето обича майка си, прегръщат се, споделя с нея. Спомня си, че нцидентът от
декември 2016 г. се е коментирал в случая, когато имало нужда да се помогне на
детето. Отдавна не се говори. Посочва, че детето има телефон и няма ограничения
да говори с баща си. Баща му винаги можел да му се обажда. Свидетелят посочва,
че детето не разбирало смисъла на посещенията при социалните служби. За него
било неприятно отделянето му от социалната му среда с неговите съученици. Искал
свидетелят да говори с баща му това да се спре. Неудобно му било, защото в
училище го питали. Според него детето свързвало нещата с ходенето при социалните,
за да се вижда с баща си. Посочва, че
съпругата му винаги е получавала съвети от социален служител, къде нормални,
къде не. Например той бил отстраняван, въпреки, че е неин съпруг, с мотив, че е
никой. Според него възпитава детето и не е никой. Посочва, че е имало натиск
върху нея да се разбират по въпроси, свързани с детето с г-н Т.. Изразявали се
в конкретни внушения и заплахи, че ще бъде изведен Г. от дома й. Такива имало
от г-жа С.. Чувал е такива и от учителката на детето, която била извикана,
заедно с психолога и предупредена, че г-жа С. ги е предупредила да стои на
страна, защото щели да изведат Г.. Това му го казала г-жа И., учителката на Г..
Посочва, че са идвали вкъщи социалните на проверки, имало доклад, в който пишело,
че детето не е в риск, който бил непосредствено след делото за домашно насилие.
Спомня си, че когато Г. бил във втори клас, го водел редовно при социалните.
Г-жа С. привиквала съпругата му, идвали на проверки и вкъщи, където също я
притискали – да напусне работното си място, за да дойде вкъщи. Превърнало се в
систематика това да става в работно време. Освен това била заливана от писма,
но от пощата отказвали да ги дават на него, а съпругата му трябвало лично да ги
взима. Посочва, че бащата идвал да взима детето с г-н Ц., който му е пастрок, и
пак го връща с него. Предполага, че си съпругата му и г-н Т. си говорят, но не я
следи. Посочва, че детето Г. слуша майка си, подхожда с разбиране, изразява
мнение и несъгласие. Предполага, че и към баща си е така без притеснения. Посочва,
че по отношение на обучението на детето имат различия с бащата. Те държат да
ходи на състезания, по математика, на олимпиади, а го записали и на курс по информатика.
Веднъж го бях записал на олимпиада, а бащата не го завел, защото били в гр.
София на разходка в зоологическата градина. Св. посочва, че знае за предмета на
делото. На детето не се говорело за дела, а за предишното дело детето го моли
да се прекрати - да прекрати оплакванията към социалните служители. Посочва, че
знае за дело за родителски права, което е спряно в момента. Жалбите са били
пуснати от съпругата му. Посочва, че майката лично посреща детето или той е до
нея. Никога не е удрял детето. За случая на гребната база свидетелят си спомня
- притеснил се за самото дете, тъй като майката звъняла многократно, а не си
вдигали телефоните. Детето било на гребната база с приятелка на г-н Т. и за два
дни било изяло едно кебапче. Свидетелят заявява, че не знае за сигнал от 04.06.2018
г. за упражняване на психическо и физическо насилие от неговата майка. Посочва,
че майка му не е пипнала с пръст детето. Посочва, че никога не е имал намерение
да осинови детето. Заявява, че детето не може да избира никой от собствения си
телефон, освен майка си и него, тъй като картата му е в група. Детето имало
хубав, скъп телефон с 2 карти и е казвал на бащата Т. той да постави сим карта.
Посочва, че баща му можел да му се обажда. Посочва, че няма поставена втора сим
карта и към момента, но има възможност технически детето да приема обаждания от
баща си и имал неограничен достъп до интернет. Твърди,че детето ходи на
олимпиади по наставление на учителите. Спомня си за случай, в който бащата не
завел сина си на олимпиада. Всички
състезания били обявени в сайта на училището и бащата е можел да ги види.
Уведомяван бил за всяка стъпка на майката, която търсела начин за комуникация.
Учителката се обажда на свидетеля, той казвал на съпругата си, а тя на свой ред
се обаждала на бащата и го уведомявала. За конкретния случай с олимпиадата си
спомня, че г-н Т. присъствал на тази родителска среща, когато станало ясно, че
детето ще е на олимпиада. Посочва, че за периода на ограничителната заповед Г.
нямал телефон. За периода на забраната г-н Т. не се бил обадил веднъж на сина
си. Свидетелят посочва, че не занимават детето с дела. Посочва, че като съпруг
на Р. не я следи, не я пита, не я спира да се вижда с бащата на детето и да
обсъжда неща свързани с детето. Не си спомня Р.Т. дали сама е пуснала молба в
отдел закрила на детето и е подписала заповед за социална услуга през месец
декември 2016 г. По дела е ходил с нея, но не винаги. Когато съпругата му е
била на работа, той водел детето при социалните, когато имало услуга. Случвало
се често, защото било през деня. Не си спомня да е подписвал план. Според
свидетеля майката не е излизала да посреща детето 2-3 пъти за целия период от
2016 г. до сега, ако е била в тоалетната или се е къпала. Тъй като детето живее
в неговия дом, той излиза и го посреща. Обикновено детето се обаждало на него
или на майка му. Не знае детето да е спокойно, когато говори с баща си от
тоалетната, тъй като това са твърдения на г-н Т.. Посочва, че детето имало стая
25 кв.м. Когато бащата му звънял, детето си било в стаята или играело на плейстейшъна.
Свидетелят С.Г. Т. – свекърва на Р. посочва, че тя и
детето дошли през м. октомври на 2013 г. Тя гледала детето през деня лятото,
занимавала се с него и детето много си споделяло. Снежина Т. заявява, че имат
повече от нормални отношения с бащата, като до 2016 г. контактите между бащата
и детето били прекрасни, но след побоя, който организирал П. на Р. и сина й Я.
на улицата пред детето, отношенията се влошили. На бащата забранили да го вижда
и после чула от снаха си, че трябва да се ходи
при социалните, за да може да свикне с вижданията си с баща си. Посочва,
че всички съдействали, за да се вижда с баща си. На следващата година, от
началото на 2018 г. всичко си потръгнало - 1 месец престой през лятото, събота,
неделя, вторник и четвъртък. С желание ходел при баща си и казвал, че обича
всички. Предаването на детето на бащата било безпроблемно, свидетелката също го
е предавала. Бащата на Г. идвал със свидетели, с фотограф, с камери. Снимали
нея и къщата. Р. спазвала в пълнота режима, не е отказвала да отиде на срещите,
когато може за каквото трябва. Имало трудности за писмата, които идвали в с.,
защото искали лично да ходи да ги получава. Тогава се налагало да напуска
по-рано работа. Посочва, че в дома й са идвали социални работници са идвали, а
на две срещи ги е посрещала лично. На една от срещите, Р. й се обадила – имало
много сигнали от бащата и идвали да проверяват. Било м.май 2018 г. Не може да
каже какви са били сигналите. Спомня си, че единият случай било по повод завършване
на учебната година Било пълно с деца в двора и учителката казала на децата да
се събират. Видяла, че Г. е отсреща при баща си, махнала му с ръка, че трябва
да започват и му казала друг път да се обажда. После тържеството започнало. На
връщане, бащата с една тяхна близка чакали до самата стълбичка и поискали да
видят свидетелството. Оставила ги да се снимат и после си тръгнали. След
няколко дни разбрала, че има сигнал, че свидетелката била Г. в училищния двор,
на което детето възразило. Твърди, че е била свидетел как социалните карат
детето да подписва протокол, който не прочели на нея. Било в тях на терасата, а
там били г-жа С. и г-жа К. също беше
там, но тя стояла отстрани и си водела записки. Сочи, че е присъствала на среща
със социалните работници в нейния дом на 17 май 2018 година, като и преди това
е имало, но ги е посрещала Р.. Твърди, че С. е проявила арогантно отношение към
Р. с няколко реплики и че й казала повече да не подава сигнали, защото ще
започнат процедура по извеждане на детето от дома, след което Р. се разплакала.
Посочва, че при социалните Г. в началото ходел там и рисувал, но започнало да
му става скучно. Свидетелката твърди, че детето не е искало да работи с г-жа С.
и не искало да остава само с нея. Посочва, че отношенията между родителите му
могат да бъдат нормални. Г. съвсем нормално е приел нещата, живее в неговия
свят, учи и е с викнал, че се водят дела. Счита, че няма риск за детето.
Възприема Р.Т. като преживяла майка, полага грижи и няма по-добра майка.
Посочва, че социалните искали Р. да води детето сама, да го изолира. Г-н Т.
взимал и връщал Г. вкъщи, заедно с неговия пастрок. Последните месеци идвали
без камери и фото. В последните четири месеца Р. винаги присъствала на изпращането и
посрещането на детето, щом си е вкащи.
Спомня си случай, в който бащата бил паднал и
пострадал, детето е било само с него и се е изплашило. Р. било уведомила
социалните за това, но г-жа С. неглижирала това, щом се отнася за П..
Счита, че детето се е успокоило и няма нужда от тази
помощ, каквото трябвало след побоя. Детето било свидетел и не искало да ходи
при баща си. Дошла и полиция, но детето не искало да ходи с баща си. Посочва,че
детето се е оплаквало, че излиза от клас, но не знае колко пъти се е налагало. Когато
излиза от занималня, се налага вечер да дописва домашни. Твърди, че не е удряла
Г. в училищния двор, нито когато и да било.
Посочва, че по време на побоя през 2016 г. детето е
трябвало да бъде при баща си, но той се обадил, че детето има температура и
извикал майката, защото детето е зле. Отишли с Я. и там той им организирал
капан.
Твърди, че социалните не са искали обяснения от нея за
случая в края на учебната година. Дошли и говорили общи неща. Искали насаме с
детето да говорят. После свидетелката разбрала, че става въпрос за този случай.
Говорили 10 минути с детето, което било спокойно и им разказало какво са
правили. Точно това бил случаят, в който видяла детето да подписва протокола на
г-жа С..
Свидетелят Г. А. Ц. – пастрок на заинтересованата
страна П.Т., твърди, че почти нямали комуникация П. с Р.. Контактували повече с
смс-и ако трябвало той да попита нещо. Правело му впечатление, че Р. не иска да
има допир до сина му във връзка с детето. П. често му споделял, че би искал да
знае какво е здравословното състояние, дали хапчета пие, да го заведе на лекар.
Спомня си, че детето имало със зъбчетата проблем, но не можели да постигнат
съгласие. Твърди, че бащата не е научавал какво е състоянието на детето. Твърди,
че детето обича майка си, но има може би имало проблем с другите хора около
него. Свидетелят питал Г. дали Я. му е посягал и първият път детето ми казало,
че не знае, а вторият път се разплака и повече не съм го питал. Не се спомням
кога е било това. Придружавам синът ми от самото начало от 2017 г. След
ограничителния период детето се разплакал. Посочва за случай, в който П. бил със
счупена ръка и крак, и свидетелят отишъл да вземе детето, но Р. отказала да му
го даде. Това било през 2018 г. Върнах се и взел П. с патериците. Посочва, че е
останал с впечатлението, че дори да има най-доброто желание да нямат конфликти,
да взимат детето и да го връщат, да не се стига го неприятни неща, не можело да
се получи. Нямал желание да контактувам с тези хора, но ходи с П. всеки път
заради него и по съвет на адвокат. Свидетелят твърди, че детето не иска да
отговори на въпроса дали Я. му посяга и спрял да го пита, когато се разплакало.
Твърди, че Г. бил потиснат и не искал да говори. Посочва, че от декември месец
2016 г. до края на август и началото на септември 2017 г. детето не се е чувало
с баща си, тъй като имало ограничителна заповед. Само той ходел в училището, но
после и на него забранили да ходи. Детето взело да го избягва и него. През този
период не се е обаждал на сина си, спазвал си ограничението. Веднъж носел
играчки на детето, но то го видяло и се скрило. Учителката казала, че това било
решение на майката. Не може да каже колко време след ограничителната заповед
продължил да не е изпълнява режимът. Обаждали се на полицията за съдействие и
са писали показания в Първо РУ на МВР. Това било непосредствено след ограничителната
заповед Имало и случаи, в които детето отказвало да тръгне с баща си в този
период. Патрулът бил там, всички били там и Я., и Р. и го питали. Полицаят също
го питал дали иска да отиде при баща си,
а детето казало, че сега не иска. Случвало се било да казват, че детето е болно
и да не го дадат, често било, но не си спомня колко. В месеца можело да го
вземе два пъти и единия път откажат. Свидетелят твърди, че отивали да го
вземат, а им казвали, че детето не може
- в момента учи, спи или нещо такова. Такъв случай да е болен, помни само
веднъж. Не казвали да отидат след малко. Посочва, че майката от много дълго
време не съм я виждал при предаването на детето. В порядъка на една година тя
не излизала да го изпрати или посрещне. Посочва, че стоели на тротоара стоим,
вътре не са влизали. Къщата била на улицата, а отстрани на вратата имало къса
ограда. Те стоели по-настрани на тротоара, тъй като имало стари коли. Твърди,
че Я. извеждал детето, а ако него го нямало или не излизал, майката на Я. го
извеждала.
Относно обажданията от детето, според свидетеля такива
не е имало - бащата можел да звъни, детето не можело. След като социалните
работници се намесили, тогава детето започнало да вдига телефона. Майката се
обаждала, че сега детето не може да говори. Синът му спазвал и в определен час се
обаждал. Твърди, че от 2018 г. насам комуникацията е доста по-добра. Твърди, че
биха искали да прекарват повече време с детето, а и то искало да бъде само с
баща си, имало предварителна нагласа за игри, за забавление. Твърди, че детето
се държало при тях по-освободено, играело с децата волейбол, все едно не е имал
такава възможност, а като си тръгвал, не говорел, докато го изпращат. Твърди,
че детето с баща си също учело, четяли книги, а ако идвал в събота и неделя,
подготвяли уроците за училище. Отрицателно е отношението на свидетеля към
насилието. Посочва, че синът му живее наблизо в друго жилище. Бил пенсионер от
2 години. Синът ми работел с нормално работно време от понеделник до петък.
Режимът на детето бил за три дни от петък вечер от 17 часа до неделя до 18
часа. За два-три часа го взимал във вторник и четвъртък, в месеца. Когато
трябвало да го вземат, му се обаждал. Детето, като го вземели, всеки път било
различно, по-често при баща си прекарвало времето. В съботите и неделите не си
спомня колко време е оставало при него. Взимали го и отивали с баща си играят
тенис, футбол, компютърни игри, минавали през тях за един час и се виждали. Твърди,
че не бил споделял с бащата на Г. въпросът за това дали Я. му е посягал. Близки
били със сина си. Не е уведомил сина си, защото така бил преценил. Посочва, че
не знае детето да е споделяло детето за медицински проблем с бащата, нито за
проблем с участие в олимпиада. По време на ковид бащата е имал нормални контакти
с детето. Няма представа какви сигнали е подавал синът му спрямо Р. относно
несъгласие за контакти с детето. Посочва, че Г. е добро и лъчезарно дете, не е
казвал нищо лошо за майка си и бил много
привързан към нея. Не е коментирал нищо с детето за посещения на социални
услуги.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Следва да се посочи, че на основание чл. 145, ал. 2,
т. 1 от АПК предмет на спора е издадената заповед на директора на ДСП –Родопи,
а не решението на директора на РДСП - Пловдив, с което тази заповед е
потвърдена. Само когато при оспорване по административен ред, административния
акт е изменен, отменен и въпросът е решен по същество, решението на по-
горестоящия административен орган подлежи на оспорване – арг. от чл. 145, ал.
2, т. 2 от АПК.
Заповедта на директора на ДСП – Родопи е издадена от материално
и териториално компетентен орган по чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗД и чл.23,т.2 вр. с
чл.24, ал.1 от ЗЗД, издадена е в изискуемата от закона форма и при липса на
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Съдът намира, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните
разпоредби.
В разпоредбата на чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗД, посочена
като правно основание за издаване на процесната заповед е посочено, че в
случаите, при които: не може да се постигне контакт или няма заявено желание от
страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат
грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на
заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".
Посочената като правно основание разпоредба не
отговаря на установените по делото факти, поради което заповедта се явява
материално незаконосъобразна.
Анализирани в тяхната съвкупност, доказателствата по
делото не могат да обосноват безспорен извод, че за детето Г.Т. е дете в риск и
не е преодолян рискът от синдром на родителско отчуждение, поради което е
наложително ползването на социална услуга. Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗЗД
"дете в риск" е дете: а) чиито родители са починали, неизвестни,
лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето
е останало без тяхната грижа; б) което е жертва на злоупотреба, насилие,
експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или
наказание в или извън семейството му; д) за което съществува риск от отпадане
от училище или което е отпаднало от училище. В процесната заповед нито една от
посочените хипотези не е доказана. От събраните по делото доказателства също не
се установява да е налице едно от така изброените обстоятелства, което би могло
да мотивира извод, че Г. се явява дете в риск по смисъла на закона. В
констатациите на заповедта е посочено само, че родителите са разведени и поради
ограничаване на личните контакти между баща и син за известно време, предвид създалата
се ситуация и обтегнатите отношения между родителите, следва детето и неговите родители да ползват социални услуги,
за да се избегне родителско отчуждение. При това положение съдът намира, че
административният акт не отговаря на изискванията на правните норми, въз основа
на които е издаден, което обуславя материалната му незаконосъобразност. Г. е
добро и чувствително дете, което действително е било натъжено от развилите се
през м.декември на 2016 г. отношения между неговите най-близки хора – майка му,
баща му и пастрока му. Към онзи момент детето е било огорчено, но в никакъв
случай не е било настроено негативно срещу баща си. То изрично заявява, че
желае да се вижда с него след отпадане на ограничителната заповед.
Именно с оглед на възстановяването на нормалните
отношения между баща и син, от страна на майката Р.Т. е била подадена молба от
22.12.2016 г. за ползване на социална услуга. Такава е била ползвана през 2017
г. и началото на 2018 г., когато с нейна помощ и тази на близките му, детето е
възстановило нормалните отношения с бащата. За това свидетелстват показанията
на всички свидетели по делото, в т.ч. и на св.Ц.. Установява се по делото, че детето
има желание да комуникира с баща си, въпреки сложната ситуация на физическа
агресия между лицата, които обича, и на която е станало свидетел.
Съдът кредитира показанията и на разпитаната по делото
св. Д., която е имала възможност да наблюдава и да работи с детето както
непосредствено след възникналия спор, така и на по-късен етап при
необходимостта от преценка за отпадане нуждата от ползването на социалната
услуга. Обстоятелството, че детето се чувства спокойно, уверено и успешно в
учебния процес, в контактите си с връстниците, в къщата на пастрока си, както и
фактът, че ходи с желание и очаква срещите със своя баща, по никакъв начин не
навеждат на извода, че Г. е дете в риск.
Доказателство за горното е изразеното лично пред съда
от детето желание родителите да спрат с делата и нежеланието му да посещава
социалните работници, защото там не се чувства уютно, а и вече се вижда с баща
си.
Съдът кредитира и изготвената по делото
съдебно-психологическа експертиза на детето Г., която не противоречи на
останалите по делото доказателства – свидетелски показания и изслушване на
детето. В нея вещото лице подробно излага установените факти и излага компетентни
изводи относно психологичното и емоционално състояние на детето.
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира,
че заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона. Съобразно
правилата на ЗЗД, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси чрез прилагане на мерки за закрила. Съобразно разпоредбата на § 1, т.
1 от ДР на ЗЗД "закрилата на детето" е система от законодателни,
административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете при спазване
на установените от закона принципи, в т. ч. и при осигуряване най-добрия
интерес на детето, който съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД съставлява преценка
на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето. В този смисъл целта на мерките за
закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в
зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. От
доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че в настоящия случай
при издаване на заповедта не са взети предвид горните изисквания - изслушано в
съдебно заседание детето категорично заявява, че не желае делата между
родителите му да продължават, нито иска да посещава социалните работници,
защото изпитва недоверие към тях и смята тези дейности за безмислени и
несъобразени с възрастта му. Нещо повече, детето се чувства удовлетворено от
взаимоотношенията си с двамата родители, чувства се спокоен, обгрижван и
обичан.
От съвкупния доказателствен материал не се установява наличието
на алтернативно предвидените в нормата на чл. 20, ал. 1, т. 4 ППЗЗДет.
предпоставки за осъществяване на фактическия й състав. В конкретния случай
майката сама е подала първоначална и последваща молба за удължаване на срока на
направленията за ползване на социалната услуга. Същата е била предоставяна
редовно, регулярно са изготвяни доклади. Тук е мястото да се посочи, че по
отношение на изготвените протоколи и направени изводи на административния орган
за несъдействие от страна на майката до 01.06.2018 г., същите са оборени от
представените доказателства по повод оспорването на издаденото задължително
предписание, в процеса на който е прието
от двете съдебни инстанции, че не се касае за несъдействие, тъй като за всяка
уговорена дата и препятствие, от страна на Р.Т. са били представени надлежни
уважителни причини.
По отношение на представените доказателства –
протоколи и проект за план за следващия период, са налице доказателства, че
майката неколкократно в своя молба до административния орган и чрез подписан с
особено мнение протокол от преглед на плана за действие от 21.09.2018 г., както
и при отказ да подпише протокола от 31.10.2018 г. е поискала окончателен
социален доклад за причините, поради които следва да бъде подписан нов план за
действие и нуждата от сключване на нов договор, без да се знае какъв вид
социална услуга ще бъде ползвана, както и да й се предостави заключителен доклад
от ЦСРИ, с който да се запознае.
Доводите на административния орган, изтъкнати в
съдебно заседание, относно причините за издаване на процесната заповед се
свеждат и до обстоятелството, че от страна на бащата били подавани множество
жалби, както и наличието на две такива от майката. Видно от представените по
делото жалби на бащата П.Т., същите основно касаят нарушен контакт с детето по
телефона, както че майката не уведомява бащата за отпуска си през лятото и
сигнал за някакъв медицински проблем при детето.
Съдът намира, че в тези случай административният орган
е следвало при стриктно съблюдававане принципите на равнопоставеност на извърши
проучване и да направи оценка на подадените сигнали. Видно от представената
кореспонденция между страните по делото, административният орган дава превес на
твърденията на бащата, като в същото време вменява в задължение на майката да
следи за редовната комуникация по телефона с бащата, за което същата не е
длъжна, предвид нормалните отношения и спазването на режима на лични контакти
на бащата с детето. От събраните доказателства по делото се установява, че
пречките по отношение на ползването на телефона са били обективни, в това число
и като детето му е затваряло по невнимание, а невъзможността на детето да
набира баща си касаят липсата на друга сим карта, която няма пречка да бъде
закупена от бащата, но това не било сторено.
Прави впечатление, че през 2018 г. няма жалби и
оплаквания на бащата за нарушен режим на лични контакти, с изключение на
случай, при който детето е посетило организирана училищна екскурзия, един
случай, в който детето е било на тренировъчен лагер и един случай, в който
детето е било болно, за които също са представени надлежни доказателства. В
този смисъл съдът не кредитира показанията на св. Ц., в които посочва, че се
случвало често детето да не им бъде предавано под предлог, че е болно или не си
е научило или нещо друго. Св. посочи, че в месеца това се случвало поне веднъж.
Тези твърдения са изолирани и не кореспондират с нито едно друго доказателство
по делото. В случай, че режимът на лични контакти по някакъв начин е бил
нарушаван, то би следвало активността на бащата да е осезаема. В същото време
жалби са подавани основно във връзка с
нарушена комуникация по телефона.
Административният орган напълно е неглижирал
обстоятелството, както се разбра от събраните по делото доказателства – писмени
и гласни, че именно въз основа на старанието и добрата воля на майката, както и
на системната помощ, която оказват останалите родини и пастрока по възпитанието
на детето в лоялност и уважение към родителите си, е осигурена възможността да
се възстановят нормалните отношения между баща и син.
В този смисъл недоумение будят констатациите на
доклада от 25.01.2019 г. относно обстоятелството, че детето се намира в тежък
конфликт на лоялност, в който е въвлечено от родителите си. Правят се изводи,
че детето Г. желае да поддържа връзка с баща си, но майка му не му разрешава,
както и че въпреки постигнатия напредък, майката продължава да не се придържа
стриктно към режима на лични отношения.
От събраните по делото доказателства не се установяват
препятствия от страна на майката по отношение спазването на режима на лични
отношения с другия родител. В този смисъл на нито един етап във времето не се
установява да е налице тежък конфликт на лоялност, нито на опасност от синдром
на родителско отчуждение.
С оглед на изложеното се налага извода, че чрез
предприетата от страна на органите за закрила на детето мярка за закрила -
ползване на социална услуга, без да е ясно в какво се изразява същата, по
никакъв начин не се осигурява интересът на детето, а това би оказало
отрицателно влияние върху него и би го поставило в риск, като въздейства върху
емоционалното му и личностно развитие.
Изложеното дотук налага извода за незаконосъобразност
на издадената заповед, поради което същата следва да бъде отменена.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 143, ал.1 от ДР на АПК, на жалбоподателката следва да се присъдят
сторените по делото разноски, които се установиха в размер на 1370 лв.,съгласно
представен списък с разноските, от които 10 лв.- държавна такса, 560лв. депозит
за вещо лице, 400 лв. заплатен адвокатски хонорар за особен представител на
детето и 400лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №
ЗД-РВ-РД-001/ 28.01.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Родопи, потвърдено с решение № 16-РД04-0087/ 26.02.2019 г. на директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати
на Р.Н.Т., с ЕГН **********,*** сумата от 1370/хиляда триста и седемдесет/ лева
разноски по делото за тази инстанция.
Решението подлежи на касационно оспорване пред
Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/