№ 141
гр. Варна, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000088 по описа за 2022 година
Производството е образувано e по въззивна жалба на М. Т. Р. и Т. ГР. Р., двамата от
гр.Варна, срещу решение №260108/25.05.2021г. по т.д.№ 1959/2019г. по описа на ВОС, в
частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, че М. Т. Р.
и Т. ГР. Р. дължат на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД-гр. София, в условията на солидарност,
в качеството си на длъжници по Договор за кредит продукт Нов Алфа кредит за покупка,
строителство и ремонт № 129-249/2008 от 24.11.2008г. и Анекс №1 от 11.01.2010г., Анекс
№2 от 14.10.2010г. и Анекс №3 от 27.01.2012г. към него, сумата, представляваща част от
общото задължение на длъжниците, както следва: 71 580,86 EUR – част от главница в общ
размер от 130 960,59 евро, дължима по Договор за кредит № 129-249/2008 от 24.11.2008г. и
анекси, законната лихва върху главницата от 71 580.86 EUR, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.02.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума има издадена заповед № 1738/28.02.2019г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 3079/2019г. на ВРС.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, като се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението,
изразяващи се в противоречие с материалния закон и с процесуалните правила, с подробно
изложени съображения за това.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от насрещната страна
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с който се оспорва основателността на жалбата и се иска
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
1
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 ГПК, предявен от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД срещу М. Т. Р.-кредитополучател
и Т. ГР. Р.-солидарен длъжник, за установяване в отношенията между страните, че
ответниците дължат на ищеца, при условията на солидарност в качеството си на длъжници
по Договор за кредит продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт №
129-249/2008 от 24.11.2008г. и допълнително споразумения към него - Анекс №
1/11.01.2010г., Анекс № 2/14.10.2010г. и Анекс № 3/27.01.2012г., следните суми,
представляващи част от общото задължение на длъжниците: 71 580,86 евро – част от
главница в общ размер от 145 390 евро, дължима по Договор за кредит № 129-249/2008 от
24.11.2008г. и допълнителни споразумения към него; 994,51 лв. – дължими нотариални
разноски; законна лихва върху главницата от 71 580,86 евро начиная от 25.02.2019 г. –
датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед № 1738/28.02.2019г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3079/2019г. на
ВРС.
Ищецът излага, че на 24.11.2008г., по силата на сключен между АЛФА БАНКА АД-
Гърция, чрез Алфабанка клон България КЧТ /с правоприемник Юробанк България АД/ и
двамата ответници М. Т. Р. с ЕГН ********** и Т. ГР. Р. Договор за кредит продукт Нов
Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт № 129-249/2008 от 24.11.2008г. и Анекс
№1 от 11.01.2010г., Анекс №2 от 14.10.2010г. и Анекс №3 от 27.01.2012г. към него, е
отпуснал на същите сумата от 145 000 евро, които средства кредитополучателят се е
задължил да ползва съгласно уговореното в договора и да върне в договорения 13-годишен
срок – до 2023 год., ведно с уговорените лихви, без гратисен период (чл. 6.1), на 156 месечни
анюитетни вноски (чл. 6.2. от Договора), от които последната е изравнителна, включващи
главница и лихви съгласно погасителен план. Кредитополучателят е спрял плащанията по
кредита съгласно договореното, поради което банката, по реда на заповедното
производство, се е снабдила с изпълнителен лист (въз основа на издадена по гр.д. №
15901/2013г. на ВРС заповед за незабавно изпълнение) за просрочените (само) суми по
кредита, без да обявява последния изцяло за предсрочно изискуем, образувайки и
изпълнително дело – изп.д. № 867/2013г. по описа на ЧСИ Тодорова, с рег. № 717 на КЧСИ,
с район на действие ОС-Варна. Поради продължило необслужване на кредита и просрочие
банката е упражнила правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем на осн. чл.
60, ал. 2 ЗКИ и чл. 29.2 от ОУ, за което чрез изпратени до длъжниците покани по реда на чл.
18, ал. 5 ЗЧСИ е изпълнила задължението си за уведомяването им. Поканите-уведомление са
получени от длъжниците на 17.01.2019г., но действия съгласно указаното в тях не са
предприети, поради което банката се е снабдила с втора заповед за изпълнение на парично
вземане (предявено за част от общото задължение по кредита) издадена въз основа на
заявление по гр.д. № 3079/2019г. по описа на ВРС и изпълнителен лист на осн. чл. 417 ГПК
и е пристъпила към принудително събиране на вземането си по целия кредит. По молба на
взискателя образуваното вече изпълнително дело по описа на ЧСИ Тодорова е било
прехвърлено при ЧСИ Георгиев – рег. № 892 на КЧСИ и район на действие ОС-Варна и е
образувано изп. д. № 417/2019г. по описа на същия. Вторите изпълнителен лист и заповед за
изпълнение издадени по гр.д. № 3079/2019г. на ВРС взискателят е присъединил към вече
2
образуваното изп.д. № 417/2019г. на ЧСИ Георгиев с предмет събиране вземането по
изпълнителния лист и заповед за изпълнение издадени по гр.д. № 15901/2013г. на ВРС за
събиране част от вземането по същия кредитен продукт.
Ответниците с писмения отговор оспорват изцяло иска като недопустим и
неоснователен. Навеждат доводи за нарушение на императивното правило на чл. 58 ЗПК.
Считат, че с договора и допълнителните споразумения е допуснато олихвяване и
капитализиране на лихви, представляващо забранен от закона анатоцизъм. Твърдят
нищожност на уговорката за право на кредитора да внася промени в лихвения процент и да
събира наказателни лихви върху просрочени лихви, както и да увеличава общото
задължение чрез нови погасителни планове. Твърдят наличие на неравноправни клаузи при
договарянето, изразяващо се в правото на банката едностранно да променя лихвения
процент по субективна преценка, а критериите за това са неясни и неразбираеми. Оспорват
настъпване правото на предсрочна изискуемост, считайки същото за неравноправно.
Въведени са възражения относно валидността на допълнителните споразумения, с които
положението за кредитополучателя е станало по-неблагоприятно отколкото първоначалното
съдържание на договора. Считат сключените анекси за нищожни. Въвеждат възражение за
погасяване на задължението при прилагане на общата погасителна давност. Ю
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от приобщените писмени доказателства се установява,
че в полза на въззивника ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК - №1738/28.02.2019 г. по
ч.гр.д. № 3079/2019г. по описа на ВРС и изпълнителен лист № 1666/01.03.2019г. за сумата от
71 580,86 евро, представляваща част от главница в общ размер 148 390 евро дължима по
Договор за кредит продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт № 129-
249/2008 от 24.11.2008г. и Анекс №1 от 11.01.2010г., Анекс №2 от 14.10.2010г. и Анекс №3
от 27.01.2012г. към него, сключени между АЛФА БАНКА АД-Гърция, чрез Алфабанка клон
България КЧТ /с правоприемник Юробанк България АД/, от една страна, като кредитодател,
и М. Т. Р. – в качеството му на кредитополучател, и Т. ГР. Р. – в качеството й на солидарен
длъжник, от друга страна, ведно с прилежащите към него допълнителни споразумения,
подробно описани по-горе, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката-
кредитор. Срещу издадената заповед са подадени възражения от длъжниците в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, а в едномесечния законоустановен срок от уведомяването, от името на
заявителя ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, чрез адв. М, са представени доказателства за
предявен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Следователно налице са
предпоставките за допустимост на предявените искове.
Между страните изрично е уговорено, в случай на неизпълнение (неизправност) от
страна на кредитополучателя, възможността банката да обяви останалата неизплатена част
от кредита за предсрочно изискуема при просрочие плащането на която и да е погасителна
вноска по кредита – частично или пълно (чл. 28 и чл. 29 от ОУ). Следователно предсрочната
изискуемост изцяло или частично, може да се обяви от банката при пълно или частично
неплащане на всяка една, която и да е вноска по кредит. Изискуеми стават и всички
3
дължими такси, комисиони и разноски, като е предвидена и възможността да се
предприемат мерки по принудително събиране на дължимите суми по договора за кредит
(чл. 29, т. 3 ОУ). Тази уговорка, съответства както на разпоредбата на чл.60, ал.2 от Закона
за кредитните институции където е предвидено, че банката може да обяви кредита за
предсрочно изискуем при неплащане дори и само на една вноска, така и на нормата на
чл.432 от ТЗ, според която, в договора страните могат да уговорят случаите, в които банката
може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита.
Последното плащане по кредита е било на 28.02.2013г. в размер на 245,09 евро, които
са били погасени заплатените от банката договорени застраховки. За пълнота на изложеното,
предхождащото последното плащане е от дата 30.11.2012г. в размер на вноската от 2 560
евро, с което плащане са били погасени вноските за лихви с падеж 27.08.2012г., 27.09.2012г.
и 27.10.2012г. С допълнителните споразумения е въведен гратисен период по отношение
плащането на вноски за погасяване на главницата, поради което за времето от 27.01.2012г.
до 27.01.2013г. такива не се дължат. Обобщено, в настоящия случай, кредитополучателят е
допуснал неизпълнение, изразяващо се в непогасяване на 64 вноски за главница считано от
27.10.2013г. до 17.01.2019г. и на 64 вноски за лихва начиная от 27.11.2012г. Просрочието е
дало основание банката да упражни правото си по чл. 29 ОУ, обявявайки целия кредит за
предсрочно изискуем на осн. чл. 60, ал. 2 ЗКИ и да предприеме мерки по принудително
събиране дължимите по договора суми. Чрез изпратени до длъжниците покани по реда на
чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ е изпълнила задължението си за уведомяването на длъжниците за
упражненото право банката едностранно да обяви остатъка от кредита за предсрочно
изискуем, респ. за настъпилата предсрочна изискуемост на същия. Съгласно възприетото в
т.18 от ТР №4/2013г. на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост предполага
изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуем, вкл. и вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да
съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 ЗКИ или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си
да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В процесните покани (л. 32 от гр.д. №
3079/2019г. на ВРС), кредиторът ясно е посочил разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 от ОУ към
Договора и предвижданите последици от неплащане задължението по договорения кредит.
Процесният договор по същността си представлява банков ипотечен кредит на
физическо лице, като няма спор, че кредитополучателят е усвоил пълната отпусната сума в
размер на 145 000 евро на 28.11.2008г. с транзакция реф.№ 249ZTRF08333001S. Договор за
кредит за покупка на недвижим имот има характер на финансова услуга по смисъла на
пар.13 т.12, б.Б (редакцията ДВ бр. 36/04.04.2008г.) от ДР ЗЗП, както и по смисъла на
действащата разпоредба. Ищецът е търговец по смисъла на пар.13 т.2 от ДР ЗЗП. Безспорно
и ответниците имат качеството на потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР ЗЗП,
възпроизвеждащ чл.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Ето защо процесният договор попада
в приложното поле на ЗЗП и по отношение на него следва да намерят приложение
разпоредбите на чл.143 – чл.148 от същия.
Съгласно договореното между страните и погасителния план, неразделна част от
Договора, кредитираната сума е следвало да се възстанови за срок от 13 години, на 156
4
месечни вноски, вносими от кредитополучателя на нарочна банкова сметка в евро, от които
155 равни и 1 – последна, изравнителна вноска, включващи главница и лихви. Целта на
отпусната сума е закупуване на недвижим имот-жилищна сграда, ведно с второстепенни
стопански постройки, и дворно място в с. Здравец, подробно описани в чл. 1 .1 и чл. 1.2 от
Договора. За обезпечаване на отпуснатия кредит, ведно с дължимите лихви, такси,
комисиони и разноски, е учредена ипотека на описаните в чл. 7.1 – 7.3 от Договора
недвижими имоти. Олихвяването на кредита е ясно уговорено с чл. 4 от Договора. От датата
на усвояване на кредита (28.11.2008г.) до 17.01.2019г. (обявяването на предсрочната
изискуемост) първоначално определения с процесния договор и анексите към него годишен
лихвен процент е изменян въз основа на промяна в сройностите на 12 М EURIBOR 3 M
EURIBOR – това е онагледено в таблица № 7 на л. 183. Възможността банката да стори това
едностранно е уговорено в чл. 13 от ОУ. Неколкократно са подписвани допълнителни
споразумения в периода януари 2010 г. до януари 2012 г. и с всяко едно от тях е установяван
дължимия до момента на подписването на съответното споразумение размер (видно и от
приложените погасителни планове) както на пълното задължение, така и поотделно по пера.
Извършвано е реструктуриране на кредита, вкл. с въвеждане на съответен гратисен период,
капитализация на лихви към главница и въвеждане на нови-различни от първоначалните,
лихвени проценти и надбавки. С подписаните анекси неплатените задължения към датите на
отделните споразумения се преоформят служебно от банката, като същите се натрупват към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит.
Във всички подписани между страните актове в периода 2010 г. - 2012 г. Съответно банката
е извършила операции с текст „автоматично усвояване на кредит след увеличаване на
договорения размер“, служебно преоформяйки главницата с натрупване на неизплатените
лихви и олихвяването им с нов лихвен процент и надбавка, поради което общо усвоената
главница по кредита вещото лице определя в размер на 155 889,37 евро, съответно
допълнително усвоената главница вследствие подписаните допълнителни споразумения
възлиза общо в размер на 10 889,37 евро (л.177).
С Решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС - 3-то г. о, е даден
отговор на въпроса за приложението на предвиденото в чл. 143, ал. 3, т. 1 ЗЗП изключение
от правилото за неравноправност на клаузи, даващи право на търговеца да завишава в
значителна степен цената на стоката, без потребителят да има право да се откаже от
договора, по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
и услуги, чиято цена се изменя поради външни независещи от търговеца фактори.
Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да се
дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в
чл. 143 от ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля. Изведено
е, че за преценката дали е налице изключението от общия принцип на неравноправност, е
необходимо методът за индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и
недвусмислен начин и потребителят да е получил достатъчно конкретна информация как
търговецът може едностранно да промени цената. С Решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. №
1899/2015 г. е уточнено, че за да се приложи изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, е
5
необходимо в клаузите, допускащи едностранна промяна на цената на кредитния ресурс от
страна на банката, да съдържат както посочване на обективните обстоятелства, които могат
да доведат до промяна на лихвения процент по кредита, така и методиката и
математическият алгоритъм за начина на формиране на изменението, и обвързаността на
конкретния размер на промяната на лихвата с конкретния размер на изменението на
пазарния индекс /в т. см. и Решение на СЕС от 21.03.2013 г. по дело С-92/11 г. /. Съдът не
следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока /Решение на СЕС от
14.06.2012 г. по дело С-618/2010 г. /. При съмнение обаче, съдът има право да тълкува тези
клаузи по благоприятен за потребителя начин /чл. 147, ал. 2 от ЗЗП/, във връзка с всички
останали клаузи на договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата /чл. 145, ал. 1 от
ЗЗП/. Константната практика на ВКС, която и първоинстанционният съд е съобразил,
предвижда, че за определяне на договорна клауза като неравноправна е необходимо
установяване, че клаузата не е индивидуално уговорена и е сключена в нарушение на
принципа на добросъвестността, създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията им и е сключена във вреда на потребителя. Само тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй
като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля.
С оглед наличието на погасителен план, приложен както към Договора, така и към всяко
едно от допълнителните споразумения. Съдът намира, че липсват съмнения и неясноти
относно договорната лихва, т.к. същата е изчислена и включена в месечната погасителната
вноска съгласно прилагания погасителен план.
Не така стопи въпросът с преструктурирането на кредита и капитализацията на лихвите
съгласно допълнителните споразумения. Последните допускат капитализиране
неизплатените лихви по кредита към редовната главница (водещи до увеличаването й) и
олихвяването им с нова - изменена, договорна лихва. Т.е. върху неизплатената лихва
кредитополучателят ще дължи предвидената договорна лихва, а в случай на просрочие - и
наказателна надбавка /т. е. уговорен е анатоцизъм/, което води до задължаване на
потребителя в случай на неизпълнение да заплаща необосновано високо обезщетение на
банката. Резултатът е оскъпяване на кредита, а потребителите, бидейки в затруднено
финансово състояние, не биха могли да предвидят икономическите последици от
предложеното реструктуриране на кредита. Сочените клаузи съдът намира, че не са
индивидуално договорени, тъй като не са част от основния договор, нито са от договора за
встъпване в дълг (в настоящия случай е 1 договорът – с него встъпва и в дълг солид.дл.).
Същите не са включени в ОУ на банката, по делото не са представени доказателства
кредитополучателите да са имали възможност да влияят върху съдържанието на договора.
Отделно от това и при лежаща върху банката доказателствена тежест, съдът намира да не е
установено по делото посочените клаузи да са уговорени индивидуално. Ето защо съдът
намира, че в допълнителните споразумения се съдържат неравноправни клаузи по см. на
чл.143, т.10-12 и т.19 ЗЗП, същите с нищожни и не следва да бъдат прилагани при
изчисляване размера на вземането по исковата претенция.
За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за
изключване на общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен
6
начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация
как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на
свой ред да реагира по най-уместния начин. В конкретния случай с подписаните
допълнителни споразумения са уговорени неравноправни клаузи (в посочения по-горе
смисъл и противоречащи на чл.143, т.10, т.6, т.12 ЗЗП), които се отразяват негативно върху
правата на потребителите, поради което са нищожни по арг. на чл.146 ЗЗП. Лисват данни за
индивидуално договаряне по споразуменията в периода 2010 - 2013г., поради което ако са
ясни и разбираеми не могат да бъдат преценени като неравноправни (чл.145, ал.2 ЗЗП). Със
споразуменията страните реално са постигнали съгласие за привидно облекчаване
погасяването на кредита, въвеждайки гратисни периоди при намаляване на месечните
вноски. Както правилно ВОС е констатирал налице е нарушение нормата на чл. 10, ал. 3
ЗЗД, тъй като банката едностранно, извършвайки преструктуриране на кредита е прибавила
изтеклите лихви към главницата, които по този начин са преобразувани в главница и върху
тях са начислявани лихви, т.е. получава се нов размер на главницата, върху която се дължат
договорна лихва и такси. Ето защо, с оглед качеството на договарящите с банката
кредитополучател и съдлъжник – физически лица, договореното в допълнителните
споразумения преоформяне чрез натрупване върху главницата на просрочени лихви и такси,
е в нарушение на закона и поради това, е нищожно.
Предвид гореизложеното, съобразявайки даденото експертно заключение и
съдържащите се изчисления на вещото лице (след преизчисляване размера на дълга, без
прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси по всеки анекс предвид наличието
на неравноправни клаузи по см. на чл. 143, т. 12 ЗЗП /в сила от 10.06.2006 г./), съдът намира,
че към дата 18.01.2019г. (денят следващ уведомяването на длъжниците) общия размер на
предсрочно изискуемата главница възлиза на 134 500,63 евро. Безспорно по делото, поради
необжалване решението в съответната част, е установено погасяването по давност на
вноските по главница за периода от 27.10.2013г. до 25.02.2014г. Следователно дължимата
главница възлиза в размер на 130 960,59 евро. Съобразявайки частичното предявяване на
иска до размера от 71 580,86 лв., съдът, вземайки предвид всички представени и приети по
делото доказателства, настоящият състав на съда приема иска с правно основание чл. 422
ГПК за основателен, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.417 ГПК, на 25.02.2019 г. до окончателното изплащане на дълга.
Като е стигнал до същите правни изводи, ВОС е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден, като на осн. чл.272 от ГПК, съдът препраща и към
мотивите на първоинстанционния съд.
По разноските:
На основание чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя
на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Санкцията от непредставянето на списък на разноските е изрично
разписана в закона в изречение второ на чл. 80 от ГПК и това е невъзможността на страната
да поиска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждането на разноските в
производството е по реда на чл. 78 от ГПК и непредставянето на списък на разноските от
страната не е пречка за присъждането на разноски, ако такива действително са направени и
от страната е направено искане за присъждането им. При извършена проверка по делото
7
въззивният съд не откри доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е
представено пълномощно /л. 188-189/, но договор за правна помощ или други доказателства
за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение няма представени. Същите не са
инкорпорирани и в писмения отговор на въззивната жалба.
Ето защо, въпреки изхода от спора и неоснователността на въззивната жалба, искането
на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява неоснователно с оглед липсата
на списък по см. на чл. 80 ГПК, както и на доказателства за реално направени разноски,
поради което такива не следва да й се присъдят.
Водим от горното, съдът на осн.чл.272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260108/25.05.2021г. по т.д.№ 1959/2019г. по описа на
ВОС, в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, на основание
чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, че
М. Т. Р. и Т. ГР. Р. дължат на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД-гр. София, в условията на
солидарност, в качеството си на длъжници по Договор за кредит продукт Нов Алфа кредит
за покупка, строителство и ремонт № 129-249/2008 от 24.11.2008г. и Анекс №1 от
11.01.2010г., Анекс №2 от 14.10.2010г. и Анекс №3 от 27.01.2012г. към него, сумата,
представляваща част от общото задължение на длъжниците, както следва: 71 580,86 EUR –
част от главница в общ размер от 130 960,59 евро, дължима по Договор за кредит № 129-
249/2008 от 24.11.2008г. и анекси, законната лихва върху главницата от 71 580.86 EUR,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед № 1738/28.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 3079/2019г. на ВРС.
В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в законна
сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ,
при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8