РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Златоград, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20225420100098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на ЗК „Л.И.“ АД срещу А. Р.
К..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че на 08.08.2017 г., в 00,30 ч. на р.път III-865.2 км. 26+600,
ответникът А. Р. К., като водач на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с peг.
№ **** реализирал ПТП, вследствие на което, причинил средна телесна
повреда на Р.Ю. В., ЕГН **********, изразяващо се в многофрагментно
счупване на дясната мишнична кост, причинило усложнение на десния лъчев
нерв (пареза), което е довело до трайно затруднение на движението на горния
десен крайник. Образувано било НОХД № 151/2017 г. по описа на PC З., в
което е отразено, че виновният А. Р. К. е управлявал процесното МПС с
концентрация на алкохол в кръвта от 1,67 промила. В исковата молба се сочи,
че към датата на събитието за лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с peг. №
*****, в ЗК „Л.И.” АД имало сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите №****** от 17.12.2016
до17.12.2017 г., покриваща отговорността за вредите, които водачът на МПС
би причинил на трети лица и за които отговаря съгласно българското
законодателство. За обезщетение на претърпените от Р.Ю.В. неимуществени
вреди било сключено споразумение № 520/07.08.2018 г., като след
запознаване с приложените от досъдебното производство САТЕ и Съдебна
експертиза, Експертна комисия към застрахователя е определила обезщетение
в размер на 18 000 лева - изплатено на 08.11.2018 г. Излагат се съображения,
че с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”, ищецът Застрахователна компания
1
Л.И.” АД е придобил право на регрес срещу виновния водач за сумата от 18
000 лева. Ищецът счита, че за него е възникнало и правото да претендира от
длъжника и лихва за забава в размер на 5485.44 лева изчислена за периода от
08.08.2017 г, до 17.02.2022 г. При тези твърдения, моли съдът да постанови
решение с което да признае за установено, че ответникът А. Р. К., му дължи
сумата от 18 000 лв. – регресно вземане по изплатено обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 12/2022 г. по описа на РС-З.. и сумата от
5 485,44 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено
за периода 08.08.2017 г. – 17.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12/2022 г. по описа на РС-З.
Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който сочи, че не оспорва задължението за главница в размер на
сумата от 18 000 лв. – регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадалото лице Р. Ю.
В., по който иск може да бъде постигната спогодба и да започне разсроченото
й изплащане. Ответникът оспорва предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава, като сочи, че не е имал срок за
изпълнение и не е поставен в забава, предвид липсата на доказателства за
връчена покана от страна на ищеца. Изразява се становище, че искът за лихва
следва да бъде уважен от 19.01.2022 г.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът се представлява от
процесуален представител, който заявява, че поддържа предявения главен иск
и предвид заявеното от ответника признание, моли съдът да се произнесе с
решение по реда на чл. 237 ГПК – при признание на иска. По отношение на
акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на сумата от
5 485,44 лв. - законна лихва върху главницата, за периода 08.08.2017 г. –
17.02.2022 г., пълномощникът заявява оттегляне, което съдът е приел като
допустимо при условията на чл. 232 ГПК и е прекратил производството по
делото в тази част.
Ответникът се представлява от представител, който поддържа
депозирания отговор на исковата молба, както и заетата процесуална позиция
за признание на главния иск.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК и с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за присъждане на сумата от 18 000 лв.,
представляваща регресна претенция за изплатено от ЗК „Л.И.“ АД (в
качеството му на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност")
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди претърпени от Р. Ю.В.,
ЕГН ********** в резултат на ПТП настъпило на 08.08.2017 г., в 00,30 ч. на
р.път III-865.2 км. 26+600, при което ответникът управлявал л.а. лек
автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с peг. № *****, с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата по закон норма – над 1,2 ‰, ведно със законната
лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до окончателното й плащане, за която сума е издадена заповед за
2
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12/2022 г. по описа на РС-З.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. С отговора на исковата
молба надлежно упълномощеният представител на ответника е заявил, че не
оспорва иска за главница, като признанието е нарочно потвърдено в
проведеното ос.з. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3
ГПК, поради което и съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да
постанови решение при признание на иска.
По разноските.
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква и за двете страни,
съразмерно с уважения иск, респ. за частта в която производството е
прекратено. В настоящото исково производство ищецът е направил разноски
в общ размер на сумата от 570 лв., от които 470 лв. – държавна такса и 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8
ГПК, като пропорционално на уважената част от предявените искове, в
тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 436,87 лв. В
производството по ч.гр.д. № 12/2022 г. на РС-З., ищецът е направил разноски
в размер на сумата от 520 лв., от които пропорционално следва да му бъде
присъдена сумата от 398,54 лв. Следователно общо дължимите от страна на
ответника разноски възлизат на сумата от 835,41 лв. за исковото и
заповедното производства. Ответникът не е доказал извършването на съдебни
разноски, като по делото не е представен нито договор за правна защита и
съдействие, с посочен начин на плащане – „в брой“, който да служи за
разписка за предаване на договорен хонорар, нито банков документ,
удостоверяваш плащане. Представено е единствено пълномощно, в което е
посочено, че сумата от 400 лв., била заплатена на адв. Топов „на ръка“, при
подписване на пълномощното, което обаче не може да служи за разписка, тъй
като съдържа единствено подписа на упълномощителя – ответника по делото,
поради което липсва изявление на адвоката, че е получил сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК и на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, че А. Р. К., ЕГН **********, с адрес: с. С.,
общ. З., обл. С., дължи на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № *, сумата от 18 000 лева (осемнадесет
хиляди лева) - регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от Р. Ю. В., ЕГН ********** в резултат
на ПТП, настъпило на 08.08.2017 г., в 00,30 ч. на р.път III-865.2 км. 26+600,
при което ответникът управлявал л.а. марка „Ф.“, модел „П.“ с peг. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 ‰, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение от 02.02.2022 г., по ч.гр.д. №
12/2022 г. на РС-З., ведно със законната лихва върху главницата , считано
от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 19.01.2022 г., до окончателното й плащане,
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Р. К., ЕГН **********, да
3
заплати на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *, сумата от 835,41 лева (осемстотин
тридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки) - разноски за настоящото
исково производство и за производството по ч.гр.д. № 12/2022 г. по описа на
РС-З.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _____________В.Д.__________
4