Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 08.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3
с-в в публично съдебно заседание на осми
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна Аврамова, разгледа търговско дело
№ 1456 по описа за 2019г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л.А/С, търговско
дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Дания, CVR 54562519, което твърди да е носител на авторски права
върху 20 броя изобразени върху кутии сцени/картини и всички елементи от
съдържанието на всяка от кутиите /вкл. пластмасови части и човечета/. Ищецът
твърди, че е търговско дружество, част от корпоративната група L./Л./, което
притежава авторските права и правата на регистрирани и нерегистрирани
промишлени дизайни върху играчките Л.. Твърди, че по силата на Регламент ЕС
608/2013 година е подал съюзно заявление за намеса на митническите органи, в
резултат на което са издадени процесните решения, удовлетворяващи исканията за
намеса. Сочи, че в изпълнение на установеното в Регламента е уведомен за
задържани стоки, за които се предполага, че нарушават права на интелектуална
собственост, притежавани от дружествата Л.– 10 548 броя конструктори в
разглобен вид, от пластмаса и съдържащи фигуративно и/или словно наименование Л./LEGO/. Сочи, че играчките са декларирани за режим за
допускане в свободно обръщение. Сочи, че при извършения преглед е констатирал
нарушение на авторски права, дал е съгласие за унищожение, като в срок е
постъпило възражение от получателя на задържаната стока – ответника по делото.
Сочи, че дори ответникът да е притежател на търговски марки или промишлени
дизайни, същите са непротивопоставими на авторските
права, притежавани от ищеца. В сроковете по цитирания Регламент предявява
исковете в настоящото производство за защита на правата си.
Ищецът сочи и че както изобразените картини върху
кутиите, така и пластмасовите части в тях са обект на авторски права и
представляват произведения на изобразителното, приложното изкуство и са
резултат от творческа дейност на дизайнери – автори, сключили трудови договори
с Л.С.А/С, според които авторските права върху всеки създаден обект ще се
притежават от това дружество и са негова изключителна собственост. Твърди, че Л.С.А/С
и ищецът имат лицензионен договор, по силата на който ищецът притежава
авторските права, разработени от Л.С.А/С. Твърди първи да е разгласил
произведенията и да ги е разпространил в България и че не е дал разрешение за
осъществения внос или разрешаване на използването им.
Ищецът твърди, че в резултат на извършените нарушения
на авторските права е претърпял имуществени вреди – пропуснати ползи и разходи
за съхранение на стоките и тяхното унищожаване.
Ответникът М.2. ООД, ЕИК: *****оспорва исковата молба
изцяло. Твърди да е закупил стоките от Китай и да е заплатил съответната цена
за тях. Не оспорва, че като търговец на едро е закупил процесните стоки и е
наредил вноса им в България. Възразява, че е регистрирал промишлен дизайн на
детски играчки – минифигурки, на кутии и конструктори,
както и търговска марка „БЕЛА”, обхващащи всеки от обектите, без № 18 и 19.
Възразява, че сочените от ищеца обекти не са авторски произведения и съответно
– не са обект на закрила по чл. 3 ЗАПСП, сочи че те не подлежат на регулация по
този закон. Твърди и че дори да отговарят на критериите за творческо
произведение, ищецът не е притежател на авторските права върху тях, а
посочените от ищеца лица не са техни автори. Отделно твърди и че картините,
изобразени на кутиите, пластмасовите елементи и човечета от съдържанието на
кутиите, конструкторите, играчките и опокавките им не
са нито идентични, нито сходни, с тези, посочени от ищеца. Възразява, че върху
представените от ищеца снимки на обекти не е поставен идентифициращ ищеца като
автор знак, нито пък е налице заявен или регистриран промишлен дизайн от него.
Напротив, твърди, че той е регистрирал добросъвестно промишлен дизайн в СЕС за
интелектуална собственост за кутиите и конструкторите и обосновава правото си
да внася процесните конструктори на територията на страната и да ги ползва с
тях и с регистрирани търговски марки по отношение на обекти 18 и 19. Оспорва и
наличието на общи елементи и човечета между обектите, внесени и посочени по т.
18 и т. 19 от исковата молба и посочените под номера L 2 и L 9.
Оспорва твърденията на ищеца и във връзка с
оповестяването на авторските права на общността от страна на ищеца, както и че
вносът не е такава противопоставима форма на
оповестяване, разгласяване на авторски права. Изтъква и наличието на достатъчно
различия в изображения, минифигурки, конструкторите –
по цвят, големина, форма, наименование върху кутиите и т.н.
Твърди и че не е налице извършено нарушение, тъй като
ответникът не е производител, нито е възлагал производството им, а стоките са
закупени на свободен пазар в Китай.
Оспорва и представените трудови договори с аргумент от
чл. 37 ЗАПСП. Счита, че е действал добросъвестно и не е налице виновно
поведение. Оспорва настъпването и размера на претендираните вреди, както и
причинно-следствената връзка.
Предявени са обективно и евентуално съединени искове с
правно основание, както следва:
- Иск
по 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за установяване на факта на нарушението по
отношение на 20 броя обекти, описани в исковата молба – по този иск ищецът носи
тежест да докаже, че е носител на авторски права върху посочените от него
произведения на изобразителното и приложното изкуството – рисунки и фигурки,
пластмасови части; факта на нарушението
/използване от страна на ответника по смисъла на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗАПСП по
описания в исковата молба начин и време на извършване/, а ответникът носи
тежест да докаже, че е имал разрешение от носителя на авторските права за
използване на произведенията на изкуството или право да използва същите, както
и възраженията си;
- Искове
по чл. 95б, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗАПСП – за преустановяване на
неправомерно използване и постановяване на изземване и унищожаване на стоките,
както и за предаване на вещите – по тези искове ищецът носи тежест към датата
на даване ход на устните състезания неправомерно ползване, както и броя и вида
на задържаните стоки; наличност на стоките и мястото им на съхранение към
датата на даване ход на устните състезания;
- Иск
по чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП – за разгласяване за сметка на ответника на
диспозитива на решението;
- Искове
по чл. 95, ал. 1, вр. ал. 2 ЗАПСП – за имуществени вреди от нарушенията –
обезщетение за извършени разходи за съхранение и унищожаване на процесните
стоки, а при условията на евентуалност – по чл. 95, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за същите вреди;
- Искове
по чл. 95, ал. 1, вр. ал. 2 ЗАПСП – за имуществени вреди от нарушенията –
обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено лицензионно
възнаграждение и при евентуалност – по чл. 95, ал. 1, вр. чл. 95а, ал.1, т.
1 ЗАПСП – обезщетение за същите вреди, определено по реда на чл. 95а ЗАПСП.
По исковете за обезщетение тежест на доказване на
претърпените вреди, които са настъпили в резултат на поведението на ответника и
техния вид и размер носи ищецът. Ответникът носи тежест да докаже евентуално
погасяване на задълженията.
Съдът,
като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, възприема от фактическа и правна страна следното:
На
първо място, следва да се направят няколко уточнения във връзка с междунараднота компетентност на българския съд и
приложимото право.
Според
чл. 13, ал. 1 от КМЧП, българските съдилища са компетентни по искове за
авторски права и права, сродни на авторското, когато закрилата се търси на
територията на Република България. Съдът разглежда делото по българското право
(чл. 29 от КМЧП), т.е. по реда на българския процесуален закон - ГПК. Същото се
установява и съгласно чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 12.12.2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела -
искове срещу лица, които имат местожителство в държава членка, независимо от
тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка.
С
оглед предмета на предявените искове и обстоятелството, че за автори на
процесните произведения се сочат лица, които са граждани на държава – членка на
ЕС, съответно имат постоянен адрес в такава или са граждани на държава, с която
Република България е обвързана с международен договор в областта на авторското
право /което се установява от представените извлечения от трудови договори на
л. 649 и сл. от делото, сред които присъстват наети лица по трудов договор с
посочени постоянни адрес в Дания, Тайван, Испания, Великобритания, Япония, САЩ/,
са налице предпоставките за привързване на спорното отношение към българското материално
право, уредени в чл. 71, ал. 1 КМЧП и чл. 99, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАПСП.
Последната
норма е от категорията на т.н.
препращащи норми и сочи приложимия закон, който в случая е българският, но
съобразно чл. 99, ал. 2 ЗАПСП, когато този закон се прилага за произведения,
създадени от граждани на чужди държави, или за произведения, които са били
публикувани за пръв път в чужбина, носителят на авторското право се определя по съответния
чуждестранен закон, който закон е датският. Или датското право е приложимо по
отношение на фактите, свързани с установяване за това дали ищецът се легитимира
като носител на авторските права, заявени от него по отношение на процесните
произведения. Идентична е регламентацията и в чл. 8 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №
864/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 2007 година. Датското право в
тази насока е установено по реда на чл. 43 КМЧП и съобразно възможностите по
Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, съставена в
Лондон на 07.06.1968 година.
Така,
при горните уточнения, на първо място по делото и за уважаване на всички
предявени искове по чл. 95б, ал. 1 и чл. 95 ЗАПСП следва да се установи
наличие на авторско или сродно право, обект на закрила по ЗАПСП, чийто носител
е ищецът.
В
случая, обектите, по отношение на които са заявени да са нарушени авторски
права представляват рисунки и изработени пластмасови
фигурки и части, елементи от процесните конструктори. Както изображенията, така
и фигурките попадат в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП и могат да се
квалифицират като произведения на изобразителното и приложното изкуство. Оригиналът,
първообразът на всяко от изображенията, картините, както и на изработените
фигурки на човечета или геометрични такива от пластмаса /съдържащи се във всеки
един конструктор/, биха били резултат на творческа дейност и обект на закрила
по ЗАПСП само, ако са създадени от конкретно физическо лице и същото това лице
/авторът/
е вложило собствените си усилия при създаването. Възпроизвеждането на друго произведение
/копиране/ или изработване на нещо по вече отработен и съществуващ метод и
начин не може да е обект на авторско право, тъй като няма да е творчески
резултат и в този смисъл няма да притежава качеството оригиналност,
произведението няма да е самостоятелно, а повторено или създадено на основата
на вече съществуващо. В тази насока и за установяване на факта, че
изображенията и частите на процесните конструктори се свързват за първи път по
време с ищцовото дружество като носител на авторски
права, прехвърлени му по силата на споразумение от авторите /съавторите на
произведенията/, са представени единствено фактури /в превод на л. 604 и сл. от
делото/, които като частни свидетелстващи документи и при липса на други
доказателства за тези обстоятелства и такива, установяващи редовността на
вписванията, не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Следователно
и не установяват, че първообразът на рисунките върху кутиите и елементите,
съдържащи се в тях са създадени в резултат на интелектуален труд и усилия от
авторите – физически лица, посочени от ищеца, както и не установяват, че именно
тези първични производения впоследствие са
възпроизведени и се съдържат в разпространените под търговската марка Л.конструктори.
Тоест, не се установи процесните обекти да имат
характера на оригинално произведение, създадено от служителите на Л.Системс
А/С.
Действително,
според заключението на вещото лице В., което съдът кредитира като мотивирано,
обективно и съобразено с поставените по делото и относими към предмета на
доказване задачи, всички посочени в исковата молба обекти /изображенията,
рисунките, сцените върху кутиите и съдържащите се в тях елементи, човечета и
блокчета за конструиране/ на авторски права на ищеца са възпроизведени
/прекопирани/ върху внесените в страната от ответника продукти. Вещото лице
сочи и че констатираните различия са несъществени и забележими при детайлен и
целенасочен преглед. Тоест, налага се изводът, че се касае до копия на едни и
същия произведения, въпроизведени, както върху и в елементите,
съставните части на конструкторите, предлагани на пазара от ищеца, така и в тези,
внесени от ответника. Същевременно, обаче, ищецът не проведе пълно и главно
доказване относно създаването на първичния обект на закрила по смисъла на чл. 3
от ЗАПСП, по отношение на който твърди да е носител на авторски права. Тук
следва да се допълни и че представените снимки от уеб страници,
разпространяващи видеоклипчета с Л.конструктори нямат
характер на писмени документи и предвид изричното оспорване от страна на
ответника, също не могат да послужат като противопоставимо
на ответника доказателство за времето на разпространението на клипчетата и съответно - за доказване на факта, че ищецът
първи е разгласил произведенията, предмет на исковете, като ги е довел до
знанието на неограничен брой лица. В заключение, от представените по делото
доказателства не се установи ищецът да търси закрила за обекти, създадени по начина
и отговарящи на изискванията по на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, тъй като не доказа същите
да са първични произведения на приложното и изобразително изкуство - резултат от творческа, оригинална и интелектуална
човешка дейност, съобразно твърденията в исковата молба.
Дори,
обаче, това обстоятелство да беше доказано и да се приеме, че е налице годен
обект за закрила, по делото не се установи и вторият елемент, а именно, че
автори на обектите са именно посочените от ищеца физически лица, от които е
придобил авторските права. В този аспект по делото са представени извлечения от
трудови договори, от които единствено се установява наличието на трудовоправна връзка в определен период от време между Л.С.А/С
/трето за делото юридическо лице/ и посочените в документите лица, както и че
същите са се съгласили резултатите от тяхната дейност да
преминават в собственост на дружеството, което може свободно да ги упражнява и
прехвърля правата на трети лица /в този смисъл съдът намира, че следва да се
тълкува изричната и идентична за всички договори клауза по чл. 6 – макар
наличието на разлики във формулировката, както и че в обема на прехвърлените
права се включват и авторските /. Договорите, обаче, не установяват, че конкретните
произведения са създадени в рамките на уговореното в трудовото правоотношение, нито
дори да са част от възложената и изпълнявана работа. От тези писмени
доказателства не следва и извод за времето на създаване на произведенията и
дали правоотношенията между работодателя и служителите са съществували тогава.
Както
беше посочено, по отношение на това кой е носител на авторските права приложим
е датският закон, поради което възраженията на ответника по чл. 37 от ЗАПСП са без
правно значение в спора. Според § 1 от датския закон за авторското право,
последното принадлежи на лицето – автор, създало произведението, тоест, както и
в българското право носител на авторските права е физическото лице. Доколкото
по делото не се установи нито изображенията, нито елементите от съдържанието на
кутиите да са обозначение с името/имената на създателите си, не е приложима
презумпцията по § 7 от датския закон. Тук изрично следва да се спомене и че
конструкторите, обозначени върху кутиите/опаковките с търговската марка на
ищеца не установяват авторските права върху самостоятелните, отделните
произведения – изображения и различни фигурки и части, тъй като не съдържат
идентификационен знак - не носят името или друго обозначение на автора. Марката има своето самостоятелно
значение и регулация и е относима най-вече за отличаване на стоките на
определен производител и търговец, с оглед свързването им с качествените характеристики за сходни
продукти. Тоест, тя насочва към стандарта на продуктите, произвеждани от
дружеството, но не и към автора на рисунките и елементите, като съставна част
от конструкторите. Същевременно търговската марка не се твърди и не се установява
да съдържа и името на авторите.
Според
§ 53 от датския закон, притежателят на авторските права може да ги прехвърля
изцяло /при спазване единствено на ограниченията за обозначаване на
произведението с името на автора и за правото на автора на възнаграждение при
препродажба/ чрез нарочно споразумение. Не се установиха изрични разпоредби,
свързани с прехвърляне на авторски права, когато произведението е създадено в
условията на трудово правоотношение. При тази нормативна уредба и представените
доказателства, може да се приеме за доказано, че посочените в представените
трудови договори физически лица са прехвърлили със споразумение на Л.С.А/С
правата върху създавани от тях произведения, вкл. авторски права. Същевременно,
обаче, не се доказа, че тези конкретни физически лица са автори, създатели - че
в резултат на техните лични усилия и труд са реализирани процесните обекти и
самостоятелни произведения – картини и фигури, елементи. В тази насока по
делото не са ангажирани никакви доказателства, а при невъзможност за прилагане
и на презумпцията на § 7 от датския закон, авторството върху произведенията на
изкуството остава недоказано.
За
пълнота и с оглед възраженията на ответника следва да се отбележи, ако беше
установено, че сочените служители на Л.С.А/С са създали процесните
произведения, ищецът би се легитимирал като носител на авторските права върху
тях. В тази връзка е представено Лицензионно споразумение /л. 598 и сл./ от
01.01.2007 година, действащо и към м. 01.2020 година, по силата на което Л.С.А/С
/чл. 5.1./ се задължава да провежда изследвания и разработва нови продукти,
като авторските права в резултат на тази дейност ще се считат за собственост на
ищеца. Не се установи разпоредба в датското приложимо право, по силата на която
работодателят да придобива качеството на притежател на авторските права върху
създадено в рамките на трудовото правоотношение произведение. Следователно,
правата са прехвърлени по силата на обективираното в трудовите договори
споразумение по § 53 от датския закон за авторското право. В глава 3 от ЗАП на
Дания не е предвидена възможност притежателят на прехвърлени от автора права
свободно да ги прехвърля на трето лице. Поради това, по силата на § 54, вр. §
чл. 56, ал. 2 от закона, страните следва изрично да предвидят тази възможност,
което в случая е било сторено, предвид представените трудови договори, всички
от които с идентично съдържание в тази си част.
Въпреки
това, при липсата на доказана връзка на сочените от ищеца като автори физически
лица с конкретните обекти на закрила – отделните произведения на
изобразителното и приложно изкуство, обосновават извод на съда да приема за недоказано,
че ищецът е носител на авторските права върху процесните произведения.
При
това положение всички искове подлежат на отхвърляне, вкл. и тези в условията на
евентуалност, предпоставка за уважаване на които е също установяване, че ищецът
притежава, носител е на авторските права върху процесните
произведения на изкуството.
Отново
във връзка с възраженията и доводите на страните следва да се отбележи и че съгласно
чл. 4, ал. 1, изр. второ от ЗПД, правото на авторство върху дизайна се ползва
от защита по този закон, независимо от защитата, която самият автор може да
получи и по други закони, вкл. ЗАПСП /чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП/, произведенията
на дизайна като обект на авторското право са резултат на творческа дейност и са
изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Или
закрилата върху едни и същи обекти би могла да се раелизира
по различен ред, в случай, че попада
в обхвата и предпоставките на
нормативната регламентация в различните закони, от която паралелна възможност
ищецът се е и възползвал, видно от представените искови молби и решение по образувати гр.д. № 1459 /2019 година и № 1430 /2019 година
на СГС, ТО. Поради това и представените от ответника сертификати за
регистрирани на негово име дизайни на Общността в СЕСИС са непротимопоставими
сами по себе си на доказано възникнали по-рано авторски права върху същите
обекти, което обаче в процеса не е сторено.
По
разноските
Съобразно
изхода на производството и съответните искания, право на разноски има ответника
и следва да му се присъдят 3247,57 лева– адвокатско възнаграждение и разноски
за вещо лице. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
намира за неоснователно с оглед броя на предявените неоценяеми
искове и размера на осъдителните такива, както и предвид значителната
фактическа и правна сложност на делото и събраните по делото доказателства и извършени
процесуални действия, още повече и самият ищец е оценил труда за оказаната
защита на 12 105, 37 лева, каквото възнаграждение за адвокат претендира.
Воден
от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.А/С, търговско
дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Дания, CVR 54562519, срещу
М.2. ООД, ЕИК: *****искове с правно
основание по чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за установяване на факта на
нарушението по смисъла на чл. 18, ал. 1, вр. ал. 2
ЗАПСП чрез извършен внос на територията на страната на 10548 броя комплекти
играчки, представляващи екземпляри от 20 обекта - произведения на
изобразителното и приложното изкуството – рисунки, фигурки /вкл. Л.човечета/ и
пластмасови части /блокчета/ в търговско количество, обективирани
върху кутии на конструктори с код на производителя №70669, №21152, №21148,
№70680, №76117, №76134, №76116, №70670, №21151, №76114, №21149, №70667, №70665,
№70668, №21150, №76115, №76113, №76133 и съдържащи се в същите кутии Л.човечета
и други части от пластмаса, които са елементи от посочените модели конструктори,
които стоки са декларирани за режим допускане за свободно обращение
с митническа декларация № 19BG002002010399R6 от 24.06.2019 година, с получател
ответника и задържани с разписка за задържане №01411342/27.06.2019г. в Митница
Варна; по чл. 95б, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗАПСП – за преустановяване
на неправомерно използване и постановяване на изземване и унищожаване на описаните
по-горе стоки, както и за предаване на същите вещи; по чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП – за разгласяване за сметка на ответника на диспозитива
на решението; по чл. 95, ал. 1, вр. ал. 2 ЗАПСП –
за претърпени имуществени вреди от нарушенията – обезщетение за извършени
разходи за съхранение и унищожаване на процесните
стоки общо в размер на 892, 50 лева и по 2.10 лева на куб.м. на ден от подаване
на исковата молба за съхранение и 6000 лева – разходи за унищожаване на стоките
и евентуалент иск
по чл. 95, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП
за същите вреди за сумата от 6000 лева за унищожаване на стоките и разходи за
съхранение на процесните стоки общо в размер на
892,50 лева за съхранение и по 2.10 лева на куб.м. на ден от подаване на
исковата молба; по чл. 95, ал. 1, вр. ал. 2 ЗАПСП
– за имуществени вреди от нарушението – обезщетение за пропуснати ползи,
изразяващи се в неполучено лицензионно възнаграждение в размер на 7259,55 лева и евентуален иск по чл. 95, ал. 1, вр.
чл. 95а, ал.1, т. 1 ЗАПСП – за справедливо обезщетение за същите вреди,
определено по реда на чл. 95а ЗАПСП в размер на 7259,55 лева.
ОСЪЖДА Л.А/С,
търговско дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Дания, CVR
54562519 да заплати на М.2. ООД, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3247,57 лева – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок.
СЪДИЯ: