Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 12.06.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при
секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №6948 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.03.2018 год., постановено по гр.дело №54647/2016 год. по описа на
СРС, ГО, 71 с-в, З. „У.“ АД е осъдено да заплати на Р.С.П. по иск с правно основание
чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 11 366.45
лв. – обезщетение, дължимо по договор за имуществено застраховане на лек
автомобил „Мазда 5“ с рег.№*******– полица №15226110010 от 19.08.2015 год. за
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на
12.09.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 29.09.2016 год. до окончателното й изплащане,
като искът е отхвърлен като неоснователен в останалата му част до пълния
предявен размер от 15 000 лв. и ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на
1 197.27 лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 109 лв.
Срещу решението в частта му, в която е уважен предявения
иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба
от ответника З. „У.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че в изготвения доклад по чл.
146 ГПК първоинстанционният съд не бил разпределил изчерпателно доказателствената
тежест и не допуснал изслушването на повторна съдебна автотехническа
експертиза. Сочи, че част от уврежданията на лек автомобил „Мазда 5“ не били
получени при процесното ПТП /т.е. част от щетите били видимо стари/, а
установяването на тези обстоятелства било в тежест на ищеца. Действително
съставеният протокол за ПТП се ползвал с материална доказателствена сила за
фактите, отразени в него, но дори и да се приемело, че описаното ПТП е
настъпило, това не доказвало по категоричен начин, че уврежданията по процесния
автомобил са следствие от това. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 2 КЗ
/отм./, застрахователят обезщетявал само тези вреди, които са следствие от
застрахователното събитие и се намират в причинно-следствена връзка с него. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът –
отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата Р.С.П. счита, че решението на СРС
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Доказано били кои детайли на
процесния автомобил били увредени при настъпването на произшествието. Претендира
и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с
правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но е частично неправилно.
Безспорно е по делото, а и въз
основа на събраните доказателства се установява, че на 19.08.2015 год. бил
сключен валиден договор за застраховка „Каско“ на МПС, клауза „А4 – пълно
Каско, между ищеца Р.С.П., от една страна, като застрахован и З. „У.“ АД, от
друга страна, като застраховател, с предмет лек автомобил „Мазда 5“ с рег.№*******/който
е собственост на ищеца/, със срок на застрахователно покритие от 12 месеца – от 19.30
ч. на 19.08.2015 год. до 24.00 ч. на 18.08.2016 год. и застрахователна сума в
размер на 22 890 лв., при уговорена застрахователна премия от 1 197.75 лв.,
платима на 2 вноски от по 598.87 лв.
Не се спори между страните, че ищецът
е заплатил на ответното дружество първата вноска от уговорената застрахователна
премия, поради което договорът е влязъл в сила – арг. от чл. 187 КЗ /отм./.
Въз основа на съвкупната преценка на
писмените доказателства по делото – протокол за ПТП от 12.09.2015 год.,
съставен от служител на РПУ-Радомир /който по своето естество е официален
документ/ и от заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани в
първоинстанционното производство първоначална и допълнителна съдебни
автотехнически експертизи, както и от заключението по допусната и изслушана във
въззивното производство повторна съдебна автотехническа експертиза, които не си
противоречат по отношение на механизма на настъпване на ПТП и при преценката им
по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране, въззивният съд приема за
установено, че на 12.09.2015 год., в 20.35 ч., на път ІІІ 603 на кръстовището
за с.Радибоеш в посока от с.Радибоеш за път ІІІ 603, процесният автомобил,
който навлизал в кръстовището, не пропуснал движещия се с предимство лек автомобил
„Тойота Рав 4“ с рег.№*******, в резултат на което последвал удар между двете превозни
средства. В момента на удара лек автомобил „Тойота Рав 4“ се движел в условията
на ляв завой, а лек автомобил „Мазда 5“ – в условията на десен завой, като при
това движение на превозните средства ударът между тях е настъпил с предната
лява зона на лек автомобил „Мазда 5“ в страничната дясна зона на лек автомобил „Тойота
Рав 4“.
Несъмнено е по делото, че в срока по
чл. 206, ал. 1 КЗ /отм./ застрахованият /ищецът/ е уведомил застрахователя за
настъпването на застрахователното събитие – на 14.09.2015 год., които избрал
застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка на застрахователя.
Спорните по делото въпроси са
свързани с вида и характера на причинените щети на застрахования автомобил и
причинната им връзка с настъпило застрахователно събитие, както и дали
ответникът е заплатил изцяло дължимото застрахователно обезщетение.
В съставения протокол за ПТП са
описани следните видими щети на двете превозни средства, а именно: по лек
автомобил „Мазда 5“ – деформирани преден капак, преден ляв калник, преден десен
калник, предна греда, спукан радиатор, счупена предна броня, 2 бр. фарове,
мигачи, пекнато предно челно стъкло, отворен аербег на водача, а по лек
автомобил „Тойота Рав 4“ – деформирани предна и задна десни врати, броня
отдясно, преден десен калник, счупени стъкла на 2 бр. врати, дясно странично
огледало, десен мигач, пукнато предно челно стъкло, деформирана колонка
отдясно, отворени 2 бр. аербег.
За изясняване на въпроса кои увреждания
на процесния автомобил са в причинно-следствена връзка със застрахователното
събитие са изслушани първоначална съдебна автотехническа експертиза /в
първоинстанционното производство/ и повторна съдебна автотехническа експертиза
/във въззивното производство/. Заключенията не вещите лица не си противоречат
по отношение на констатацията, че уврежданията в горния десен ъгъл на водния
радиатор и във вътрешната страна на интеркулера не могат да бъдат получени от
процесното ПТП, поради което и СГС ги кредитира, като посочените възли
/детайли/ на превозното средство не са били включени при остойностяване на
щетите в изготвеното от вещото лице инж. Ж.Е. заключение по допълнителната
съдебна автотехническа експертиза.
Същевременно от заключението по
повторната съдебна автотехническа експертиза се установява и че деформацията на
преден ляв калник на лек автомобил „Мазда 5“ /показана на снимка №11/ е
невъзможно да се получи при процесното ПТП, а е получена преди това. При
разпита си в откритото съдебно заседание, проведено във въззивното
производство, вещото лице П.П. е пояснило, че предвид местоположението на
деформацията в задната част на калника е невъзможно да бъде получена по описания
в протокола за ПТП начин. Същата представлявала следа от задиране в твърд
предмет или от твърд предмет, което показвало посока отзад – напред, а в случай
била изключена подобна насоченост на удара. Настоящият съдебен състав намира,
че следва да кредитира заключението на вещото лице П. в обсъжданата част, като
по-обективно и компетентно дадено и отчитащо всички значими обстоятелства,
свързани с движението на участниците в произшествието, мястото на удара между
превозните средства и неговата насоченост.
Следователно настоящият съдебен
състав счита, че по делото е доказано, че в срока на действие на
застрахователния договор на процесния автомобил са били причинени увреждания в
предната му лява зона в резултат на процесното ПТП, а останалите щети са
получени по-рано.
По отношение на размера на дължимото
застрахователно обезщетение въззивният съд приема следното:
Съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на събитието. Обезщетението не може
да надвишава възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в т.ч. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка – чл. 203, ал. 3 КЗ /отм./. При съобразяване на
заключението по допълнителната съдебна автотехническа експертиза и при
приложението на правилото на чл. 162 ГПК, въззивният съд приема, че възстановителната
стойност по средни пазарни цени на подлежащите на отстраняване повреди към датата
на настъпване на ПТП възлиза на 10 803.43
лв. /след приспадане на сумата за възстановяване на уврежданията по преден
ляв калник на процесния автомобил, включваща резервни части, механична работа и
боядисване, посочени в калкулациите-ремонт, представляващи приложение към
горепосоченото заключение/, до който и размер релевираната претенция се явява
основателна и подлежи на уважаване, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ето защо решението на СРС следва да
бъде отменено в частта му, в която предявеният иск е бил уважен за разликата
над 10 803.43 лв. до размера от 11 366.45 лв. /т.е. за сумата от
563.02 лв./, която претенция подлежи на отхвърляне. Първоинстанционното решение
трябва да бъде отменено и в частта му, в която ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски за първоинстанционното производство за разликата над 1 137.96
лв.
В останалата обжалвана част
решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ответникът по жалбата /ищецът/ следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ответника/ неприсъдената част от
разноските за първоинстанционното производство за възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 16.90 лв., както и направените
разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 11.26 лв. и
сумата от 7.43 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от въззивната жалба, респ. отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят
/ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 665.33
лв., съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба, респ. уважената част
от иска.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 16.03.2018 год., постановено по гр.дело №54647/2016 год. по описа на
СРС, ГО, 71 с-в, в частта му, в която е уважен предявения от Р.С.П.
срещу З. „У.“ АД иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата
над 10 803.43 лв. до
размера от 11 366.45 лв. /т.е. за сумата от
563.02 лв./, както и в частта му, в която ищецът Р.С.П. е осъден да
заплати на ответника З.
„У.“ АД разноски за първоинстанционното производство за
разликата над 1 137.96 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.П.
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу З. „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-13, иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ
/отм./ за разликата над 10 803.43 лв. до размера от 11 366.45 лв. /т.е. за сумата от 563.02
лв./ – обезщетение, дължимо по договор за имуществено застраховане на лек
автомобил „Мазда 5“ с рег.№*******– полица №15226110010 от 19.08.2015 год. за
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на
12.09.2015 год., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 29.09.2016 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Р.С.П. с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на З. „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***-13, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК
направените разноски в първоинстанционното
производство за възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 16.90 лв., както и направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 11.26 лв. и сумата от 7.43 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***-13, да заплати на Р.С.П. с ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер
на 665.33 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 16.03.2018
год., постановено по гр.дело №54647/2016 год. по описа на СРС, ГО, 71 с-в, в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/