№ 1134
гр. Варна, 29.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
при участието на секретаря Елвира М. Ботева
и прокурора М. В. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Цв. Атанасов Частно
наказателно дело № 20233100201433 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Лишеният от свобода Н. Р. Д. – явява се лично, като се води от
Затвора - Варна.
За Затвора–Варна се явява представител - инспектор Антон Андонов,
редовно упълномощен от началника на затвора - Йордан Йорданов и приет от
съда.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречки за даване ход на делото.
ИНСП.АНДОНОВ: Моля да се даде ход на делото, не са налице
процесуални пречки.
Л. СВ. Д.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода и
приложените към делото писмени документи.
Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по
чл.439А от НПК, както и актуална справка за изтърпяното наказание.
Съдът счете делото за изяснено от юридическа и фактическа страна и
дава ход на същото
1
ПО СЪЩЕСТВО:
ИНСП.АНДОНОВ: Уважаеми г-н Председател, считам, че молбата е
допустима и основателна. Поддържам становището на началника на Затвора –
Варна, чието мнение е същата да бъде уважена. Налице са предпоставките на
чл. 70, ал. 1 от НК, а именно лишения от свобода Д. е изтърпял фактически не
по-малко от 1/2 от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, както и
необходимия обем от доказателства за неговото поправяне съгласно чл.439а
от НПК. Спрямо лишения от свобода Д. до настоящия момент е приложена в
цялост прогресивната система във връзка с изпълнение плана на присъдата и
процеса на ресоциализация е завършен успешно, като у него е изградено
поведение за водене на законосъобразен начин на живот и на този етап можем
да обосновем извода, че наказанието е постигнало своите целите, съгласно чл.
36 от НК. Предлагам да бъде наложена мярка за пробационен надзор, на
основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, изразяваща се в задължителни
периодични срещи с пробационен служител, като срока и да бъде 3 години,
съгласно чл.42а, ал.3, т.1 от НК.
Предвид изложеното, Ви моля за Вашия съдебен акт, с който да уважите
молбата на лишения от свобода Н. Р. Д. и същия да бъде условно предсрочно
освободен.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, считам, че подадената от
Н. Р. Д. молба за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка
от наказанието „Лишаване от свобода“ е основателна. Причините за това са
следните, безспорно е, че е налице първата от кумулативно изискуемите
предпоставки по чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване, а
именно Д. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ и въз основа на съдържанието на материалите от
затворническото досие на Д. и съдържанието на становищата, които във
връзка с подадената молба за условно предсрочно освобождаване са
изготвени от служителите на администрацията на Затвора – Варна може да се
направи извод, че с поведението си Д. е дал доказателства за своето
поправяне, поради което считам, че е налице и втората от кумулативно
изискуемите по чл.70, ал.1 от НК предпоставки за условно предсрочно
освобождаване на лицето. Това е така, т.к. се установява, че докато е
изтърпявал наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, Д. е работел, Д.
е награждаван общо 24 пъти, като през повечето време не е наказван.
Налице е спад в оценката на риска от рецидив по отношение на Д., като
актуалната такава оценка на 21 точки. С оглед изложеното, подадената от Д.
молба за условно предсрочно освобождаване считам, че следва да бъде
уважена при постановяване на условно предсрочно освобождаване по
отношение на Д. и установяване на изпитателен срок в рамките на този
изпитателен срок да бъде постановена пробационна мярка, задължителни
периодични срещи с пробационен служител.
2
Л.СВ. Д.: Желая да ме пуснете условно предсрочно. Считам, че
направих голяма грешка, за което съжалявам.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, материалите в
личното досие на молителя Н. Р. Д. и писмените материали, приложени по
делото, намира, за установено следното:
Постъпила е молба от л.св. Н. Р. Д. с което се моли условно предсрочно
освобождаване. В молбата е посочено правното основание, че е изтърпял
законовия срок , даващ тази му възможност, по време на който не е наказван,
а е награждаван,както и че търпи наказанието в общежитие от открит тип и
полага труд на външен обект без охрана.
Администрацията на Затвора Варна изказва еднозначни становища.
Началник на Затвора Варна мотивира виждане за подкрепа молбата на
осъденото лице, като се посочва, че са налице предпоставките на чл.70 НК и
доказателствата в чл.439а от НПК, но с оглед личността предлага
определянето на пробационна мярка по чл.42,ал.2,т.2 НК. В делото са
приложени становища подготвени от инспекторите Г. Н. ИСДВР в ЗО
„Разделна”, гл. инсп. И. Тодоров – НС ЗООТ; М. И. зам.н-к Затвора Варна. В
тях освен правното основание, предвидено в чл.70, ал.1, т.1 от НК се сочат и
мотиви за уважаване на молбата, с обстоятелствата -намалена оценка на
риска, цялостното добро поведение на осъдения, отношението му към труда,
наложените поощрения, ролята на превъзпитателния процес показал
мотивация за промяна и достатъчно желание на позитивно развитие в
личностен план при предоляване на дефицитите в профила на зоните с нужда
от помощ и др. Към посочените документи е приложено и експертна оценка
за актуално психическо и емоционално състояние изготвено от психолог М.
М. и доклад за пробационен надзор изготвен от инсп. Д.К.
Неоспорим факт , е че л.св. Н. Д. е изтърпял към момента всичко, 9
години, 6 месеца и 19 дни от общо наложеното му наказание лишаване от
свобода за срок от 13 години и 4 месеца с Определение по ЧНД 406/17г. на
ОС Разград, с което са групирани наказания за деяния по чл.116,ал.1,т.6 НК и
чл.343б,ал.1 НК, което е повече от законно изискуемия срок от една втора
изтърпeни от наложеното му наказание, съгласно чл.70, ал.1, т.1 от НК. Този
срок би се увеличил към срока по чл.440,ал.2, изр.2 НПК. Съдът приема, че Д.
се е включвал в реалния трудов процес на както на доброволни начала, така и
чрез полагане на труд на външен обект без охрана. Трудовата терапия спрямо
него е била с добър ефект спрямо поведението му за законосъобразен начин
на живот. Награждаван е за добро поведение, като режимът му е заменен на
„лек“, считано от 07.09.2022г. Актуалната оценка на риска от рецидив от е на
ниско ниво - 21 точки, като е отчетено намаление 17 пункта спрямо
първоначалната от 38 точки.
Независимо от изложеното по горе съдът взема предвид, че основните
цели поставени в планирането на присъдата, са не изпълнени в нужната
3
степен с оглед целите на чл.36 от НК. Данните от пробационния доклад в
принципен план са само позитивни, но въпреки това в случай на уважаване на
молбата е предложена пробационна мярка по чл. 42а НК, която е залегнала и
в становището на Началника на Затвора Варна за срок не повече от
допустимия по закон от три години. И тъй като за тази мярка не са изложени
самостоятелни мотиви, както и за нейнаната продължителност, съдът приема,
че по отношение на осъденото лице е необходимо доизграждане на социално-
приемливи форми на поведение в живота на свобода, което е обаче се явява в
противоречие с постигането на индивидуалната превенция. Касае се за лице
по отношение на което е постановено първо осъждане с определено
наказание „лишаване от свобода” за две деяния едното от които е завършило
със смърт. И тук е мястото да се отбележи, че наказанието което е определено
постигащо целите на чл.36 от НК по НОХД № 789/16г на ОС Разград е в
размер на двадесет години. Единствено ползваната процесуална процедура е
дала възможност определеното наказание да бъде редуцирано ,т.е намалено с
1/3 , което към настоящия момент законодателя е изключил като възможност.
В потвърдителното Решение на Апелативен съд Варна № 73 от 11.04.2017г
изрично е посочено, че предпочетеното наказание „лишаване от свобода“
пред „доживотен затвор“ е несъответно на личността на Д., но това е било
невъзможно да се поправи поради липсата на протест. В случая сме
изправени пред рядко срещаната, но съществуваща в практиката хипотеза,
когато влязъл в сила съдебен акт може да се коригира на формално основание
въз основа на мотивирани от поведението на осъденото лице становища на
затворническата администрация в рамките на период и когато план на
присъдата въобще не е изпълняван. Настоящия състав на съда, в случай като
настоящия намира за правилно по особено да се обърне внимание на
характеристиките на личността към момента на извършване на деянието и
към момента в който се счита за поправен за да напусне мястото от лишаване
от свобода. При разглеждане на наказателното производство и съдебните
инстанции са приели становището, че деянието е извършено с особена
жестокост, което ноторно е израз на личността на извършителя. Към това
следва да се прибави, че и двете престъпления за които се търпи наказанието
са извършени в „пияно състояние“ Личността на осъденото лице е била
предмет на СППЕ в заключението на което се чете : „ .. подсъдимият е
общителен и незадълбочен. Със слаб самоконтрол и нисък праг на раздраза.
Склонен е към конфликти. Във взаимоотношенията си обича да доминира.
Емоционално беден, не е предразположен към дълбоки емоционални
преживявания Социалното функциониране е затруднено, поради
невъзможност да изрази потенциала. Изпитва трудности при създаването и
поддържането на близки интимни отношения. Проявява склонност към
дезадаптивно поведение вследствие на агресивното отреагирване и
отношение на недоверие. То е дисхармонична личност, със засилена
лабилност, тревожност, агресивна готовност окастрена от към емоции висока
импулсивност и слаба саморегулация“ В делото не са налице доказателства
4
от които съдът да направи обоснован извод, какъв е бил планът на изпълнение
на присъдата към посочените характерови особености., въпреки препоръките
дадени в становището на психологическо изследване при постъпването му в
Затвора.
В експертната оценка за актуално психическо и емоционално състояние
всичко посочено по горе е отчетено и изрично e отбелязано,че следва да се
„работи по развитието на социално и адаптивни умения и контакти, които да
му помогнат за изграждане на социални връзки с лица, които са с чисто
криминално минало, а това би спомогнало за по добрата ресоциализация …“
Направен е извод за известен риск от недобра реинтеграция „в случай на
силно притискане поради финансови подбуди или започне отново да
злоупотребява с алкохол. До колкото съдът не може да тълкува посоченото
освен според действителното му съдържание , то съставлява и дефицит по
отношение изискуемата законова предпоставка за наличие на доказателства за
поправяне на молителят.
Изложеното по горе мотивира съдът да приеме, че към настоящия
момент не са налице убедителни доказателства за поправянето на лишения от
свобода за времето през което е търпял наказание лишаване от свобода,
въпреки някои положителни индиции в тази насока.
На основание изложеното и съобразно разпоредбата на чл.440 ал.1 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Р. Д. ЕГН ********** за
УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ от изтърпяване на
останалата част представляваща 3 години и 9 месеца и 11 дни от наложено
му с Определение по ЧНД 406/17г. на ОС Разград наказание лишаване от
свобода в размер 13 години и 4 месеца.
Определението може да се обжалва от осъдения или протестира от
прокурор в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е написан в съдебно заседание, което приключи в 14:16 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5