О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260564
гр. Пловдив, 25.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. ч.
гр. дело № 475 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 423 ГПК.
Делото е образувано по постъпило Възражение вх. № 265754/
17.02.2021 г. по описа на ОС – Пловдив, от В.А.С., ЕГН **********, подадено
чрез адв. И.К., на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК против издадена
Заповед № 1779/22.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 2791/ 2018 г. по описа на РС – Пловдив, IV гр. състав. По изложение във възражението
съображение за нередовност на връчването на посочената заповед за изпълнение се
иска от окръжния съд да спре изпълнението и да обезсили процесната заповед за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Представени са
писмени доказателства и са направи доказателствени искания във връзка с
нередовността на връчването на заповедта. Претендират се разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по
възражението – „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********, подаден чрез юрк. Г.Н., с който отговор се оспорва искането за
приемане на възражението от въззивния съд. Претендират се разноски.
Окръжен съд – Пловдив, като съобрази становището на
страните и взе предвид представените по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд,
когато е налице една от предвидените в т. 1 – 4 на същия член предпоставки.
Следователно, за да бъде прието в настоящото производство направеното
възражение, е нужно да се установи, че възражението изхожда от длъжника по
заповедта за изпълнение, че възражението е направено в едномесечния преклузивен
срок от узнаването на заповедта, както и наличието на поне едно от основанията
по чл. 423, ал. 1, т. 1-4 ГПК. Тежестта за доказване на посочените
обстоятелства е за лицето, подало възражението, като липсата на кое и да е от
тези обстоятелства води до неприемане на възражението.
Констатира се, че депозираното възражение по чл. 423,
ал. 1 ГПК изхожда от надлежна страна, адресат на издадена заповед за
изпълнение.
В обстоятелствената част на настоящото възражение се
твърди, че длъжникът В.А.С. е узнал за издадената срещу него заповед за
изпълнение на дата 15.12.2020 г. чрез неговия адв. И.К., който извършил справка
в Районен съд – Пловдив за наличие на образувани съдебни производства срещу С..
Видно от пощенското клеймо на депозираното възражение, същото е изпратено на
13.01.2020 г. и е входирано в регистратурата на районния съд на 14.01.2020 г.,
т.е. в едномесечен срок от твърдяната дата на узнаване. Следва да се отбележи
обаче, че към депозираното възражение не са представени писмени доказателства в
подкрепа на тези твърдения на длъжника, касателно датата на узнаване на
заповедта. Не са направени и доказателствени искания в тази насока, доколкото
направените такива с възражението се отнасят само до доказването на твърденията
за нередовност на връчването на заповедта за изпълнение и в частност за
действителното местоживеене на длъжника. Предвид липсата на обективни данни по
делото, извън твърденията на длъжника, за действителния момент на узнаване на
заповедта за изпълнение, за настоящият съдебен състав е невъзможно да определи
дали възражението е предявено в едномесечния преклузивен срок. С оглед на това,
че е в тежест на длъжника да докаже разглежданото обстоятелство, а именно
своевременното депозиране на възражението, то поради недоказването му следва да
се приеме, че възражението е просрочено.
Доколкото длъжникът не доказва наличието на една от
законоустановените предпоставки – спазването на едномесечния срок, то
безпредметно се явява изследването дали заповедта за изпълнение е надлежно
връчена или пък не е била връчена лично на длъжника и в деня на връчването той
не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.
Следователно безпредметно е и събирането на доказателства в тази насока.
По изложените съображения процесното възражение няма
да бъде прието.
По отношение претенциите за разноски следва да се
посочи, че такива в настоящото производство не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА Възражение
вх. № 265754/ 17.02.2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, от В.А.С., ЕГН **********,
подадено чрез адв. И.К.,***, офис 303, на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК против издадена Заповед № 1779/22.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2791/ 2018 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, IV гр. с-в.
Настоящото
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: