Определение по дело №475/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260564
Дата: 25 февруари 2021 г.
Съдия: Костадин Божидаров Иванов
Дело: 20215300500475
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

260564

гр. Пловдив, 25.02.2021 г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:  

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

            ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

             КОСТАДИН ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело №  475 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 423 ГПК.

Делото е образувано по постъпило Възражение вх. № 265754/ 17.02.2021 г. по описа на ОС – Пловдив, от В.А.С., ЕГН **********, подадено чрез адв. И.К., на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК против издадена Заповед № 1779/22.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2791/ 2018 г. по описа на РС – Пловдив, IV гр. състав. По изложение във възражението съображение за нередовност на връчването на посочената заповед за изпълнение се иска от окръжния съд да спре изпълнението и да обезсили процесната заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Представени са писмени доказателства и са направи доказателствени искания във връзка с нередовността на връчването на заповедта. Претендират се разноски.   

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по възражението – „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, подаден чрез юрк. Г.Н., с който отговор се оспорва искането за приемане на възражението от въззивния съд. Претендират се разноски.  

Окръжен съд – Пловдив, като съобрази становището на страните и взе предвид представените по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато е налице една от предвидените в т. 1 – 4 на същия член предпоставки. Следователно, за да бъде прието в настоящото производство направеното възражение, е нужно да се установи, че възражението изхожда от длъжника по заповедта за изпълнение, че възражението е направено в едномесечния преклузивен срок от узнаването на заповедта, както и наличието на поне едно от основанията по чл. 423, ал. 1, т. 1-4 ГПК. Тежестта за доказване на посочените обстоятелства е за лицето, подало възражението, като липсата на кое и да е от тези обстоятелства води до неприемане на възражението.    

Констатира се, че депозираното възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК изхожда от надлежна страна, адресат на издадена заповед за изпълнение.

В обстоятелствената част на настоящото възражение се твърди, че длъжникът В.А.С. е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение на дата 15.12.2020 г. чрез неговия адв. И.К., който извършил справка в Районен съд – Пловдив за наличие на образувани съдебни производства срещу С.. Видно от пощенското клеймо на депозираното възражение, същото е изпратено на 13.01.2020 г. и е входирано в регистратурата на районния съд на 14.01.2020 г., т.е. в едномесечен срок от твърдяната дата на узнаване. Следва да се отбележи обаче, че към депозираното възражение не са представени писмени доказателства в подкрепа на тези твърдения на длъжника, касателно датата на узнаване на заповедта. Не са направени и доказателствени искания в тази насока, доколкото направените такива с възражението се отнасят само до доказването на твърденията за нередовност на връчването на заповедта за изпълнение и в частност за действителното местоживеене на длъжника. Предвид липсата на обективни данни по делото, извън твърденията на длъжника, за действителния момент на узнаване на заповедта за изпълнение, за настоящият съдебен състав е невъзможно да определи дали възражението е предявено в едномесечния преклузивен срок. С оглед на това, че е в тежест на длъжника да докаже разглежданото обстоятелство, а именно своевременното депозиране на възражението, то поради недоказването му следва да се приеме, че възражението е просрочено.

Доколкото длъжникът не доказва наличието на една от законоустановените предпоставки – спазването на едномесечния срок, то безпредметно се явява изследването дали заповедта за изпълнение е надлежно връчена или пък не е била връчена лично на длъжника и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Следователно безпредметно е и събирането на доказателства в тази насока.      

По изложените съображения процесното възражение няма да бъде прието.

По отношение претенциите за разноски следва да се посочи, че такива в настоящото производство не се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НЕ ПРИЕМА Възражение вх. № 265754/ 17.02.2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, от В.А.С., ЕГН **********, подадено чрез адв. И.К.,***, офис 303, на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК против издадена Заповед № 1779/22.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2791/ 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр. с-в.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: