Р Е Ш Е Н И Е
№ 2600010 03.07.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На първи юли 2020 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 2267 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове – иск за установяване на вземане – за незаплатени далекосъобщителни услуги , по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с издадена заповед по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1805/2019г. по описа на РСТ и осъдителен иск –за незаплатени лизингови вноски, с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД..
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 951/23.10.2019г. по Ч.гр.д. № 1805/2019г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника /ответника/ да заплати на ищеца: от 402,20лв., главница по неизпълнени задължения за заплащане на абонаментни такси за потребени услуги за периода от 15.07.2017г. до 14.12.2017г. по Договор да мобилни услуги от 18.02.2016г., ведно със законната лихва от 22.10.2019г. до изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 70,89лв. да периода от 31.12.2017г. до 26.09.2019г., на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.1-5 от ГПК. С последващо определение № 110/13.01.2020г. по Ч.гр.д. № 1805/2019г. по описа на РСТ е обезсилена цитираната по-горе заповед в частта за вземането за главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за разликата от 268.43 лв. до пълния размер на вземането по заповедта 402.20 лв. и за вземането за мораторна лихва в размер на 70.89 лв. за периода 31.12.2017 год. – 26.09.2019 г. год.
Между длъжника /ответника/ и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги от 18.02.2016г., във връзка с който ответникът е абонат с абонатен № ********* и титуляр на мобилен № 0895/348216 с избрана абонаментна програма Стандарт+ 20.99 лв. с уговорен срок на действие на програмата 24 месеца – до 18.02.2018г. Страните подписали Допълнително споразумение от 02.01.2017г. към договор за мобилни услуги с уговорен срок на действие 24 месеца до 02.01.2019г., като абонатът избира ползването на абонаментна програма Нонстоп 60.99лв./промо 40.99лв.Коледа 2016. При възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата 02.01.2017г., по силата на който е взел мобилно устройство марка SAMSUNG модел Galaxy S7 32GB Gold на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 10.29лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Като лоялен клиент на Оператора и при възползване от преференциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е взел втори абонаментен план с предпочетен мобилен № 0894/075154 с избрана абонаментна програма Старт 11.99лв., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 02.01.2017г. с уговорен срок на действие 24 месеца до 02.01.2019г.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.
На осн. чл. 26 от ОУ за потребените от абоната-ответник услуги за мобилен № 0894/075154 и моб.№ 0895/348216 са издадени съответните фактури. След извършени частични плащания от абоната, с Кредитно известие №**********/15.11.2017г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -15.37лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 10.29лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 273.51лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 268.43лв. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 268.43лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Ш.Р.С. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №********* на дата 15.12.2017г. крайна фактура №********** /15.12.2017г с начислена обща сума за плащане в размер на 1257.55лв. /освен 268.44 лв. включва неустойка 855.35 лв. и незаплатени лизингови вноски 133.77 лв./
Датата па деактивация на процесния абонамент е 11.12.2017г.
Поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставените на абоната устройства Samsung модел Galaxy S7 32GB Gold , ca обявени за предсрочно изискуеми, дължими след месец 12/2017г, когато е издадена крайната фактура **********/15.12.2017г., съгласно уговорения погасителен план, както следва: за устройство марка SAMSUNG модел Galaxy S7 32GB Gold, взето във връзка с мобилен номер 0895/348216, се дължи цената в размер на 133.77/сто тридесет и три лева и 77ст./ след месец 12/2017г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е след м. 12/2017г. до м. 12/2018г.
Ответникът е подписал договор за услуги и договор за лизинг с мобилния оператор, ползвал е мобилен № 0894/075154 и моб.№ 0895/348216 и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги и лизингови вноски, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да уважи така предявените обективно съединени искове:
1.За установяване на вземане в размер на 268.43 лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № ********* за периода от 15.07.2017г. до 14.12.2017 г. за които е издадена заповед № 951/23.10.2019 г. по Ч.гр.д. № 1805/2019г. по описа на РСТ, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда – 22.10.2019г. до окончателното изплащане.;
2. Осъдителен иск за сумата от 133.77 лв.- дължими лизингови вноски, за периода след м.12.2017г. до м.12.2018г. по Договор за лизинг от 02.01.2017г. с аб.№ ********* за устройство Samsung модел Galaxy S7 32GB Gold.
Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Постъпила е писмена молба-становище с Вх.рег.№ 5408/26.06.2020 г. от адв. В.Г. ***, действаща като пълномощник на ищеца, като поддържа предявените искове и моли да бъдат присъдени направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, видно от който счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендираните от ищеца суми по фактури като дължими суми за ползване на моб. услуги и незаплатени лизингови вноски не са основание, на което се дължат тези суми. Общите условия, представени по делото, не са представени на ответника. Редовно призован в открито заседание , ответникът не се яви лично и се представлява от адв. Н.С. от АК-Търговище, който в хода на устните състезания призна изрично, че установителният иск за сумата от 268.43 лв.-цена на потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги е основателен, но оспорва осъдителният иск за сумата в размер на 133.77 лв.-дължими лизингови вноски след м.12.2017г. до м.12.2018г., счита че е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 951/23.10.2019г. по Ч.гр.д. № 1805/2019г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника /ответника/ - Ш.Р.С. да заплати на ищеца: сумата от 402,20лв., главница по неизпълнени задължения за заплащане на абонаментни такси за потребени услуги за периода от 15.07.2017г. до 14.12.2017г. по Договор да мобилни услуги от 18.02.2016г., ведно със законната лихва от 22.10.2019г. до изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 70,89лв. да периода от 31.12.2017г. до 26.09.2019г., на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.1-5 от ГПК и на кредитора е указано да предяви иск по реда на чл.415 ГПК. Ищецът има правен интерес от воденото на иск за установяване съществуването на вземане против ответника за сумата от 268.43 лв. - незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по посочената заповед, което е по-малка част от главница на непогасено задължение по договор за далекосъобщителни услуги от 18.02.2016г., поради което и този иск е допустим.. С последващо определение № 110/13.01.2020г. по Ч.гр.д. № 1805/2019г. по описа на РСТ е обезсилена цитираната по-горе заповед в частта за вземането за главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за разликата от 268.43 лв. до пълния размер на вземането по заповедта 402.20 лв. и за вземането за мораторна лихва в размер на 70.89 лв. за периода 031.12.2017 год. – 26.09.2019 г. год. Предявеният кумулативно съединен осъдителен иск за сумата от 133.77 лв. – дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 02.01.2017г. с аб.№ ********* за устройство Samsung модел Galaxy S7 32GB Gold, за периода „след м.12.2017г. до м.12.2018г.“ също е допустим.
Безспорно е, че между ищеца-„Теленор България“ ЕАД, като оператор, и ответника – Ш.Р., като потребител, е сключен договор за мобилни услуги от 18.02.2016г., във връзка с който ответникът е абонат с абонатен № ********* и титуляр на предпочетен мобилен № 0895/348216 с избрана абонаментна програма Стандрат+ 20.99 лв. , с първоначален уговорен срок на действие на програмата – 24 месеца. Потребителят е декларирал писмено от 18.02.2016г. , че е запознат и е съгласен с ОУ на „Теленор България“ ЕАД. Съгласието на потребителя с ОУ е удостоверено с неговия подпис. След като са му били предоставени и е изразил писмено съгласие с тях, ОУ обвързват потребителя, на осн. чл.147а от ЗЗП.
Страните по договора сключили допълнително споразумение от 02.01.2017г. към договор за мобилни услуги - с уговорен срок на действие 24 месеца до 02.01.2019г., като абонатът избрал ползването на абонаментна програма Нонстоп 60.99лв./промо 40.99лв.Коледа 2016., като съгласно раздел ІІ. чл.1 при подписване на споразумението потребителят получава следното мобилно устройство: марка SAMSUNG модел Galaxy S7 32GB Gold със съответния сериен номер. Във връзка със същия мобилен № 0895/348216 и в същия ден на сключване на визираното допълнително споразумение, страните сключили и договор за лизинг от 02.01.2017г. , като „Теленор България“ ЕАД като лизингодател е предоставил на ответницата като лизингополучател мобилно устройство - SAMSUNG модел Galaxy S7 32GB Gold, който има право да придобие собствеността върху устройството на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски всяка от които в размер на 10.29 лв., съгласно погасителния план по лизинговия договор. Погасителният план е инкорпориран в самия договор за лизинг съгласно чл.5 от него , в табличен вид. Лизингополучателят е декларирал писмено на 02.01.2017 г., че е получил, запознат е изцяло, приема Общите условия на договора за лизинг на устройство, както и ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги. Няма спор между страните, че като лоялен клиент на Оператора и при възползване от преференциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е взел втори абонаментен план с предпочетен мобилен № 0894/075154 с избрана абонаментна програма Старт 11.99лв., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 02.01.2017г. с уговорен срок на действие 24 месеца до 02.01.2019г.
В договорите за мобилни услуги е посочено, че датата на издаване на фактура е 15 число на всеки месец. Във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената от него цена при предоставянето му от оператора цена в брой. След изтичане на 24-месечния срок на действие на договора за мобилни услуги, съответно допълнителното споразумение, същият се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време. Правото на оператора да прекрати едностранно индивидуалния договор за мобилни услуги е регламентирано в раздел ІІІ. „Индивидуални договори“, чл.19б. от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги , а правото за разваляне на договора и предсрочна изискуемост на лизинговите вноски са уредени в чл.12 от ОУ на договора за лизинг на устройство.
На осн. чл. 26 от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, потребените от абоната-ответник услуги за периода от 15.07.2017г. до 14.12.2017 г. „Теленор България“ ЕАД е издал следните фактури с абонатен номер № *********: -Фактура №**********/15.08.2017г. за отчетения период на потребление 15/07/2017г.- 14/08/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 99.88лв. /с ДДС/. След внесени плащания във фактурата е отразен баланс в размер на -1.51лв. с ДДС, при което сумата за плащане възлиза в размер на 98.37лв. с ДДС. Дължимата сума е платима в срок 30.08.2017г.; -Фактура №**********/15.09.2017г. за отчетения период на потребление 15/08/2017г.- 14/09/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 111.87лв. /с ДДС/. Дължимата сума е платима в срок 30.09.2017г.; -Фактура №**********/15.10.2017г. за отчетения период на потребление 15/09/2017г.- 14/10/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 63.27лв. /с ДДС/. Дължимата сума е платима в срок 30.09.2017г.; -Фактура №**********/15.10.2017г. за отчетения период на потребление 15/09/2017г.- 14/10/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 63.27лв. /с ДДС/. Дължимата сума е платима в срок 30.09.2017г. С Кредитно известие №**********/15.11.2017г. е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -15.37лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 10.29лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 273.51лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 268.43лв.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да спази договорените срокове за ползване на абонаментните планове, на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на потребителя Стефанов за ползвания абонамент, като във фактура № ********** /15.12.2017г с начислена обща сума за плащане в размер на 1257.55лв. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 855.35лв.; фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 133.77лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 268.43лв. Към всяка от фактурите са приложени разпечатки по отношение на потреблението. Съгласно чл.27 от ОУ плащането на посочената сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. Няма доказателства от ответника, че изобщо е платил посочената сума в указания срок или дори и след това, и към настоящия момент. Ищецът твърди, че датата на деактивация на процесния абонамент е 11.12.2017г., като същата е генерирана автоматично по вградената електронна система на оператора. По делото няма писмени доказателства, че потребителят е уведомен за едностранното прекратяване на договора от оператора, нито за сочената деактивация.
Съгласно чл.12 ал.2 от ОУ на договора за лизинг на устройство, месечните вноски и други дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договор/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания. Предвид прекратяването на договора за мобилни услуги на потребителя, лизингодателят обявил за предсрочно изискуеми месечните лизингови вноски, съобразно погасителния план в договора за лизинг, както следва: за устройство марка SAMSUNG модел Galaxy S7 32GB Gold, взето във връзка с мобилен номер 0895/348216, се дължи цената в размер на 133.77 лв. след месец 12/2017г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е след м. 12/2017г. до м. 12/2018г. Съгласно чл.1 ал.2 от договора за лизинг, лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното му за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството най-малко 10 дни преди изтичане срока на договора за лизинг и след като заплати фиксираната допълнителна сума. Съгласно чл.1 ал.3 от договора за лизинг, ако лизингополучателят не упражни правото си по ал.2 устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане срока на договора, а ако устройството не бъде върнато или ако не бъде върнато в определеното състояние респ. ако лизингодателят заяви изрично в писмена форма, че не желае да закупи устройството, то лизингополучателят е длъжен да заплати „неустойка респ. допълнителна сума“ в конкретно посочения размер по договора 10.29 лв..
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основателността на предявения иск за установяване задължението на ответника да заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност 268.43 лв. за абонатен № ********* за периода от 15.07.2017г. до 14.12.2017 г. , се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума; настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Представените договори за мобилни услуги и допълнително споразумение и ОУ към тях съставляват и установяват юридическия факт, породил облигационни правоотношения между страните, които са срочни и валидни за срок до 02.01.2019г. В този смисъл за претендирания от ищеца период: 15.07.2017г. до 14.12.2017 г. , отразен във фактурите, страните са били обвързани от облигационно правоотношение. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано. За да е елемент от правоотношението задължението на ответника да заплати стойността на потребени далекосъобщителни услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за процесния период. Представените данъчни фактури не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСчет., даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл. 182 ГПК. Действително всяка от фактурите не установява осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса и с оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им. По отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднала в забава, съгласно т. 26 от Общите условия, след изтичане на 18-дневния срок за плащане, след датата на издаването на съответната фактура, откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите претенции са с настъпила изискуемост. Наличието на всички конститутивни елементи от фактическия състав, обуславящ основателността на претенцията на ищеца, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наличие на валидно правоотношение, елемент от което е задължение за заплащане на стойността на месечни абонаментни такси и потребени от ответника чрез далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и неизпълнение на последното, са налице, което обуславя извод за доказаност на иска за установяване на вземането за стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност 268.43 лв. за абонатен № ********* за периода от 15.07.2017г. до 14.12.2017 г. Още повече, че пълномощникът на ответника в хода на устните състезания в открито заседание по делото заяви, че установителният иск е основателен.
Досежно осъдителния иск за заплащане на сума в размер на 133.77 лв.- дължими лизингови вноски, за периода след м.12.2017г. до м.12.2018г. по договор за лизинг от 02.01.2017г. за взето мобилно устройство: Ищецът следва да докаже по иска с правна квалификация чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД: извършена двустранна правна сделка – сключен договор за лизинг, изпълнение на задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя и настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски. Безспорно е, че страните са сключили договор за лизинг от 02.01.2017г. за устройство марка SAMSUNG модел Galaxy S7 32GB Gold. Този договор за лизинг ведно с ОУ на договор за лизинг на устройство, са източник на облигационно правоотношение със съдържание задължението на лизингодателя да предостави за ползване движима вещ – съответното мобилно устройство във връзка с посочения мобилен номер на лизингополучателя срещу задължението на последния да заплаща лизингови вноски, съгласно уговорен погасителен план. Изискуемостта на задължението за заплащане на лизингови вноски е настъпила, тъй като същото е уговорено като срочно – с падеж 2-ро число на месеца –по погасителния план, като покана от страна на кредитора не е необходима. Доказано е и предаването на лизинговата вещ - с подписване на договора, лизингополучателят декларирал, че лизингодателят му е предал устройството, предмет на договора. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за лизинг. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Съдът, съобразявайки, че към момента на предявяване на иска - 27.12.2019г. всички лизингови вноски по договорите за лизинг са с настъпил падеж, като в случая е безпредметно да се изследва дали е била надлежно обявена предсрочна изискуемост преди предявяването на иска, още повече че не се твърди лизингополучателят да е върнал лизинговата вещ - предмет на договора, намира, че предявеният иск е доказан за сумата в размер на 123.48 лв. /а не в претендирания размер от 133.77 лв./ Искът в останалата част за сумата над 123.48 лв. до пълния претендиран размер от 133.77 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Ищецът, нито с исковата си молба, нито с подадената преди о.з. молба-становище вх.рег.№ 5408/26.06.2020г. не направи доказателствено искане за ССЕ за доказване размера на претенцията, за което има указание при разпределяне на доказателствената тежест още с определението по реда на чл.140 от ГПК. Заявената претенция за лизингови вноски в исковата молба е за периода „след м.12/2017г. до м.12/2018г.“ т.е. м .12.2017г. не се включва, поради което за оставащите 12 месеца лизинговите вноски в размер на по 10.29 лв. всяка са общо 123.48 лв. Освен това съдът счита, че не е доказано наличие на предпоставките по чл. 1 ал.3 във вр. ал.2 от договора за лизинг, за възникване на задължение за заплащане на т.нар. „неустойка респ. допълнителна сума“ – нито има подписан от лизингополучателя договор за изкупуване на устройството/по ал.2/, нито „Лизингодателят заяви изрично в писмена форма, че не желае да закупи устройството..“/ал.3/.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Доколкото ищецът е предявил установителен иск само за част от вземанията по издадената по ч. гр. д. № 1971/2018 г. по описа на РСТ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, то направените по делото разноски в заповедното производство следва да се разпределят съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК. В заповедното производство доказаните разноски представляват внесена държавна такса в размер от 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв., от които ищецът има право на общо 116.32 лева, на осн. чл.78 ал.1 и вр. ал.4 ГПК. В исковото производство доказаните разноски на ищеца представляват довнесена държавна такса-75 лв.; адвокатско възнаграждение -180 лв., от които ищецът има право на общо 248.47 лв. Ответницата е направила разноски в исковото производство в размер на 150 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощен процесуален представител. С оглед изхода на спора, ищецът следва да и заплати сумата от 3.83 лв. – за разноски в исковото производство, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК. След извършване на компенсация между основателните разноски на ищеца и на ответницата в исковото производство, ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 244.64 лв., на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., действащи чрез пълномощник – адв.В.П.Г. от САК, съдебен адрес: *** против Ш. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** , действаща с упълномощен процесуален представител – адв. Н.С. от АК-Търговище, за сумата: 268.43 лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № ********* за периода от 15.07.2017г. до 14.12.2017 г. , за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 951/23.10.2019 г. по Ч.гр.д. № 1805/2019г. по описа на РСТ.
ОСЪЖДА Ш. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** , действаща с упълномощен процесуален представител – адв. Н.С. от АК-Търговище ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., действащи чрез пълномощник – адв.В.П.Г. от САК, съдебен адрес: *** размер на 123.48 лв. - дължими лизингови вноски, за периода след м.12.2017г. до м.12.2018г. по Договор за лизинг от 02.01.2017г. с аб.№ ********* за устройство Samsung модел Galaxy S7 32GB Gold, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на дължими лизингови вноски В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ над 123.48 лв. до пълния претендиран размер от 133.77 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ш. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** , действаща с упълномощен процесуален представител – адв. Н.С. от АК-Търговище ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., действащи чрез пълномощник – адв.В.П.Г. от САК, съдебен адрес: ***, сумата от 116.32 лв., представляваща направени в заповедното производство разноски и сумата от 244.64 лв., представляваща по компенсация направени в исковото производство разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: