Р
Е Ш Е Н И Е
№............/09.08.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
град Варна, в публичното заседание на девети юли две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА Г.
при
участието на секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7868 по описа за 2019 г.
Производството е по реда на чл.341 ГПК
и е във втората фаза – по извършването на допуснатия до делба имот.
С
влязло в сила решение № 3582/30.07.2020г. по гр.д. № 7868/2019 г. по описа на
Районен съд – град Варна, е допусната да бъде извършена съдебна делба на
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР
на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: *, находящ се в сграда № *, разположена в поземлен
имот с идентификатор *, предназначение: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, площ: 66.26 кв. м., прилежащи части: избено помещение с площ 7.43
кв. м. и 2.4148 % идеални части от общите части на сградата; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *.*, *.*, под обекта – няма,
над обекта – *.*, МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ В.Я.Н., ЕГН ********** и Д.Н.Я.,
ЕГН ********** ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: ½ идеална част за В.Я.Н., ЕГН **********,***;
½ идеална част за Д.Н.Я., ЕГН **********,***.
В
срока по чл. 346 ГПК между страните са предявени и приети за разглеждане
следните искове по сметки, както следва:
Д.Н.Я., ЕГН **********
срещу В.Я.Н., ЕГН ********** два обективно кумулативно съединени иска както
следва:
1/ иск по реда на
чл.30, ал.3 от ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 8780
лева, представляваща половината от стойността на извършените в периода от декември
2018г. до януари 2019г. необходими разноски изразяващи се в смяна на водопровод;
смяна на щрангове; смяна на водомери; смяна на канализация; направа на канали в
стените и тавана; демонтаж и монтаж на електро табло; демонтаж и монтаж на
електроинсталация; демонтаж и монтаж на осветителни тела; демонтаж и монтаж на
контактни ключове; демонтаж на подова настилка; монтаж на плочки; монтаж на
ламиниран паркет; направа и монтаж на кухненски шкафове; доставка и монтаж на
кухненска мивка; доставка и монтаж на кухненски плот; монтаж на печка; монтаж
на пералня; монтаж на хладилник;
2/ иск по реда на
чл. 30, ал.3 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1200
лева, представляваща половината от стойността за извършените със съгласие на
съсобственика полезни разноски в периода от месец декември 2018г. до месец
януари 2019г., изразяващи се в шпакловане на стени, боядисване с латекс.
По исковата
претенция по реда на чл.30, ал.3 от ЗС за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 8780 лева, представляваща половината от стойността на
извършените в периода от декември 2018г. до януари 2019г. необходими разноски
ищецът заявява, че СМР се изразяват в смяна на водопровод - 2300 лева; смяна на
щрангове на стойност 700 лева; смяна на водомери на стойност 300 лева; смяна на
канализация на стойност 900 лева; направа на канали в стените и тавана на
стойност 1500 лева; демонтаж и монтаж на електро табло на стойност 650 лева;
демонтаж и монтаж на електроинсталация на стойност 2500 лева; демонтаж и монтаж
на осветителни тела на стойност 450 лева; демонтаж и монтаж на контактни
ключове на стойност 200 лева; демонтаж на подова настилка на стойност 1500
лева; монтаж на плочки на стойност 1500 лева; монтаж на ламиниран паркет на
стойност 500 лева; направа и монтаж на кухненски шкафове на стойност 1950 лева;
доставка и монтаж на кухненска мивка на стойност 680 лева; доставка и монтаж на
кухненски плот на стойност 1380 лева; монтаж на печка на стойност 200 лева;
монтаж на пералня на стойност 250 лева; монтаж на хладилник на стойност 100
лева. Общата стойност на извършените необходими разноски е в размер на
17 560 лева, от които половината претендира от В.Н.. По исковата претенция
по реда на чл. 30, ал.3 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 1200 лева, представляваща половината от стойността за извършените със
съгласие на съсобственика полезни разноски в периода от месец декември 2018г.
до месец януари 2019г. заявява, че същите се изразяват в шпакловане на стени
-1600 лева, боядисване с латекс-800 лева и са на обща стойност от 2400 лева.
Твърди, че разноските са извършени със знанието и съгласието на Я.Н.Я. – баща на
съделителя В.Я.Н.. Последната отказва извънсъдебно уреждане на спора.
По предявените
претенции по сметки ответникът В.Я.Н. заявява, че претендираните необходими
разноски за демонтаж и монтаж на осветителни тела, за направен монтаж на
кухненски шкафове, за доставка и монтаж на кухненска мивка, за доставка и
монтаж на кухненски плот, монтаж на печка, монтаж на пералня и монтаж на
хладилник, не представляват необходими разноски, тъй като не са трайно
прикрепени към процесния имот. Заявява по отношение на полезните разноски, че
не са извършени от ответника. Дори и да са извършени, те не са със съгласието
на съсобственика.
Във втора фаза на
делбата не са направени възлагателни претенции от съделителите.
Съдът
като прецени изложеното от страните и като съобрази събраните по делото
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
Приета по делото е съдебно
техническа експертиза, от която се установява, че делбеният имот е неподеляем
като пазарната стойност на същия е в размер на 90 163 лева.
Приети по делото са писмени доказателства.
Първото от тях е протокол акт.19 № 1/01.02.2019 г. с възложител Д.Н.Я. и „*“
ЕООД, от който се установява, че в апартамент, находящ се в *са извършени
следните строително монтажни работи – смяна на водопровод /2300 лева/, смяна на
щрангове /700 лева/, смяна на водомери /300 лева/ и смяна на канализация /900
лева/ на обща стойност от 4200 лева с ДДС. Към него е издадена фактура от 01.02.2019
г. с получател Д.Н.Я. и издател „*“ ЕООД и фискален бон към нея за сумата от
4200 лева.
От протокол акт.19 № 2/11.02.2019 г.
с възложител Д.Н.Я. и „*“ ЕООД, от който се установява, че в апартамент,
находящ се в *са извършени следните строително монтажни работи – направа на
канали в стените и тавана /1500 лева/, демонтаж и монтаж на електро табло /650
лева/, демонтаж и монтаж на електро инсталация /2500 лева/, демонтаж и монтаж
на осветителни тела /450 лева/ и демонтаж и монтаж на контакти и ключове /200
лева/ на обща стойност 5300 лева с ДДС. Към него е издадена фактура от 11.02.2019
г. с получател Д.Н.Я. и издател „*“ ЕООД и фискален бон към нея за сумата от 5300
лева.
От протокол акт.19 № 3/19.02.2019 г.
с възложител Д.Н.Я. и „*“ ЕООД, от който се установява, че в апартамент,
находящ се в *са извършени следните строително монтажни работи – демонтаж на
подова настилка /1500 лева/, шпакловане на стени /1600 лева/, боядисване с
латекс /800 лева/, монтаж на ламиниран паркет /500 лева/ и монтаж на плочки
/1500 лева/ на обща стойност от 5900 лева с ДДС. Към него е издадена фактура от
19.02.2019 г. с получател Д.Н.Я. и издател „*“ ЕООД и фискален бон към нея за
сумата от 5900 лева.
От протокол акт.19 № 4/28.02.2019 г.
с възложител Д.Н.Я. и „*“ ЕООД като изпълнител се установява, че в апартамент,
находящ се в *са извършени следните строително монтажни работи – направа и
монтаж на кухненски шкафове /1950 лева/, доставка и монтаж на кухненска мивка
/680 лева/, доставка и монтаж на кухненски плот /1380 лева/, монтаж на печка
/200 лева/, монтаж на пералня /250 лева/ и монтаж на хладилник /100 лева/ на
обща стойност от 4560 лева с ДДС. Към него е издадена фактура от 28.02.2019 г. с
получател Д.Н.Я. и издател „*“ ЕООД и фискален бон към нея за сумата от 4560
лева.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели на
страната на Д.Н.Я. – С. Р. С.и Н. М. Д..
От показанията на първия свидетел С. Р. С.се
установява, че присъствал в края на лятото, началото на есента 2018 г. на
разговор между Д.Н. и брат му Я., който е починал в последствие, по време на
който те се разбрали да извършат ремонта на апартамента, находящ се на ул. „*.“
бл.*,
който щял да се финансира от Д., а Я.при възможност ще му ги възстанови
направените разходи. Твърди, че ремонтът е извършван от външна фирма като е бил
цялостен и е подменена ВиК и ел. инсталации, паркет, ламинат, мазилки. Заявява,
че ремонтът е направен началото на 2019 г., през зимата като същият възлизал на
20 000 лева. Посочва, че не знае дали в апартамента живее синът на Д. – П.и
дали Д. живее в Полша. Заявява, че последният ходи в Полша, но по какви въпроси
не знае. Сигурен е, че през лятото на 2018 г., началото на есента 2018 г. е
проведен разговорът между братята относно извършването на ремонта.
От показанията на свидетеля Н. М. Д.
се установява, че знае, че в апартамента на Я.и Д.,*** е извършван ремонт,
преди три години. Посочва, че лятото, август 2018 г. братята са се разбрали да
извършат ремонт на недвижимия имот като Д. щял да го заплати, а Я.в последствие
да оправи задължението си. Твърди, че ремонтът е извършван от фирма. Заявява,
че Д. живее в Полша от много години. Не знае къде живее синът на Д. – П..
Уточнява, че самият свидетел не живее на адреса от 5-6 години, а живее на
адрес: ул. „*“.
Като писмено доказателство по делото
е прието удостоверение № 365000-18868, екз. № 2 от 10.05.2021 г., издадено от
МВР при ОДМВР – Варна, скетор „Български документи за самоличност“, от които се
установява, че Д.Н.Я. за периода от 07.05.2016 г. до 07.05.2021 г. има следните
регистрирани пътувания – излизане на 02.09.2016 г. и 11.09.2019 г. и влизане –
15.08.2016 г. и на 26.08.2019 г.
По делото е приета съдебно техническа
експертиза, от която се установява, че строително монтажните работи, които са
извършени в апартамента са необходими, с изключение на боядисването, което
служи за поддръжка на имота. Вещото лице е посочило, че са извършени следните
СМР ремонт и подмяна на ВиК – 1412.66 лева; ремонт и подмяна на ел.инсталация –
2220.37 лева; шпакловка по стени – 475.38 лева; шпакловане на стени – 475.38
лева; боядисване с латекс – 542,36 лева; настилка с ламиниран паркет – 750,87
лева; доставка и монтаж на теракот – 238.10 лева; доставка и монтаж на фаянс –
784.87 лева, изграждане на кухня шкаф мивка – 1500 лева и изхвърляне на
строителни отпадъци. В съдебно заседание вещото лице посочва, че при
отразяването, че е извършен ремонт и подмяна на В и К инсталацията не ги
оценявам като отделни позиции със смяна на щранг, смяна на водомер, смяна
канализация, а те са включени вътре в ремонта на В и К, който оценява на
1412,66 лева, защото не е уточнено индивидуалните белези на подменените тръби
като метри и диаметър. По същия начин подхожда и при отразяване на ремонт и
подмяна на ел.инсталация, тъй като не знае колко метра кабели с какъв диаметър
и затова го е посочила като стойност от 2220,37 лева чрез използване на уедрени
показатели по формура, но все пак е съобразила всички позиции, посочени в
уточнителната молба на Д.Н.. Относно демонтаж и монтаж на осветителни тела е
посочила, че те влизат в ремонта на ел.инсталацията, както и демонтаж и монтаж
на контакти – ключове, осветителни тела. Заявява, че не е включила в позициите
си направен монтаж на кухненски шкафове, доставка и монтаж на кухненски плотове
и на печка, пералня и хладилник, а само единствено на шкаф - мивката, тъй като
е трайно прикрепен, а невключените са подвижно оборудване.
След
съвкупната преценка на установеното от фактическа страна, съдът при
съобразяване на относимите правни норми установи следното от правна страна:
По
отношение начина на извършване на делбата:
Съсобствеността във втора фаза на делбеното
производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене
на жребие - чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на
публична продан - чл. 348 ГПК.
Основен
критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя
на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има
обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на реални дялове за
всички съделители съобразно квотата им от допуснатите до делба имоти, както и
становището на съделителите досежно начина на нейното извършване.
Предвид
заключението на СТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено, досежно
поделяемостта на недвижимия имот, предмет на делбата, съдът приема, че
процесният недвижим имот е реално неподеляем, съобразно изискванията на
действащите нормативи. Основният способ за ликвидиране на съсобствеността в
делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, който не може да
бъде поставен в един от дяловете, е изнасянето му на публична продан.
По изключение, ако се касае до неподеляем
жилищен имот и са налице другите изисквания на закона съсобствеността може да
се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите - чл. 349, ал.
1 и ал. 2 ГПК. В конкретния случай не е налице претенция за възлагане от нито
един от съделителите.
На
основание горните мотиви, съдът намира, че делбата на процесния имот следва да
бъде реално извършена чрез изнасянето му на публична продан.
По
отношение исковите претенции за заплащане на половината от стойността на
извършените необходими разноски, съдът намира следното от правна страна:
Всеки съсобственик е длъжен да участва в
тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските по поддържането й,
аргумент от чл.30, ал.3 ЗС.
Последователно в съдебна практика се застъпва
становището, че необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се
нуждаят от съгласието на останалите съсобственици. При извършването на такива
необходими разноски дори и без полученото съгласие на съсобствениците,
последните дължат възстановяването им на съсобственика, който ги е заплатил,
съобразно притежавания от всеки дял в общата вещ.
С
оглед гореизложеното претендиращия заплащането на такива разноски следва да
доказва само, че тези необходими разноски са предпазили вещта от развала или
погиване. Не е задължително разходите за необходими поправки да са увеличили
стойността на съсобствената вещ. Достатъчно е да са били действително
необходими и да са употребени за нейното запазване и нормална употреба и то с
грижата на добър стопанин.
От
съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства, неоспорени от
страните и от заключението на назначената по делото съдебно техническа
експертиза се установява, че в апартамента е извършен ремонт и подмяна на ВиК
инсталация чрез смяна на водопровод, смяна на щрангове, смяна на водомери,
смяна на канализация, както и ремонт и подмяна на ел. инсталация чрез направа
на канали в стените и тавана, демонтаж и монтаж на електро табло, демонтаж и
монтаж на електроинсталация, а също така демонтаж на подова настилка, монтаж на
плочки, монтаж и демонтаж на ламиниран паркет, доставка и монтаж на кухненска мивка.
За последното СМР вещото лице в съдебно заседание уточнява, че шкафът мивка не
може да бъде преместен, а е изграден като едно цяло. Съдът намира, че
горепосочените строително монтажни работи представляват необходими разноски,
тъй като са свързани с поддръжката на общата вещ и са предпазили същата от
погиване. Тези разноски /ремонт на ВиК инсталацията и ел. инсталацията и
подмяна на подовата настилка/ са необходими, тъй като ако не бъдат извършени
имотът може да бъде повреден, което ще затрудни или направи невъзможно
използването му по предназначение. Такава разноска се явява и направеният шкаф
мивка, тъй като без нея имотът не би могъл да се използва по предназначение,
т.е. да има действаща кухня. Горепосочените СМР са направени с цел не за
увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността на вещта. От
приобщените писмени доказателства – протоколи за извършените строително
монтажни работи се установява, че същите са извършени в претендирания период.
По
отношение тези разноски /ремонт и подмяна на ВиК инсталация чрез смяна на
водопровод, смяна на щрангове, смяна на водомери, смяна на канализация, както и
ремонт и подмяна на ел. инсталация чрез направа на канали в стените и тавана,
демонтаж и монтаж на електро табло, демонтаж и монтаж на електроинсталация, а
също така демонтаж на подова настилка, монтаж на плочки, монтаж и демонтаж на
ламиниран паркет, доставка и монтаж на кухненска мивка/, съдът не кредитира
заключението в частта, относно посочения размер на същите, доколкото вещото
лице е сметнало същите отдалечено във времето, съобразно момента на тяхното
извършване, а освен това вещото лице посочва, че е сметнало цените по
„Справочник за цените в строителството“, издание 2020 г. и е използвало уедрени
показатели по формули, тъй като не е знаело колко метра кабели и тръби са
използвани, с какъв диаметър и прочие. Съдът относно размера на разноските /ремонт
и подмяна на ВиК инсталация чрез смяна на водопровод, смяна на щрангове, смяна
на водомери, смяна на канализация, както и ремонт и подмяна на ел. инсталация
чрез направа на канали в стените и тавана, демонтаж и монтаж на електро табло,
демонтаж и монтаж на електроинсталация, а също така демонтаж на подова
настилка, монтаж на плочки, монтаж и демонтаж на ламиниран паркет, доставка и
монтаж на кухненска мивка/ кредитира изцяло представените по делото писмени
доказателства, неоспорени от страните – протоколи, фактури и фискални бонове
към тях. От същите се установява, че стойността на извършените необходими
разноски, изразяващи се извършен ремонт и подмяна на ВиК инсталация чрез смяна
на водопровод, смяна на щрангове, смяна на водомери, смяна на канализация,
както и ремонт и подмяна на ел. инсталация чрез направа на канали в стените и
тавана демонтаж и монтаж на електро табло, демонтаж и монтаж на електроинсталация,
а също така демонтаж на подова настилка, монтаж на плочки, монтаж и демонтаж на
ламиниран паркет, доставка и монтаж на кухненска мивка са в общ размер на 13 030
лева като дължимата стойност от съсобственика В.Я.Н. /наследник на починалия на
03.01.2019 г. Я.Н.Я./, съобразно нейният дял възлизат на 6515 лева. До този
размер исковата претенция се явява доказана и основателна.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че е извършен
демонтаж и монтаж на осветителни тела, демонтаж и монтаж на контактни ключове,
направа и монтаж на кухненски шкафове, извършена доставка и монтаж на кухненски
плот, монтаж на печка, монтаж на пералня и монтаж на хладилник. Тези извършени
разноски не представляват необходими такива, доколкото извършването им не е било
необходимо с цел запазване на вещта. За яснота съдът следва да посочи, че
същите не са и подобрения по смисъла на постановките на Постановление 6/1974 г.
на Пленума на ВС и Тълкувателно решение 85/1968 г., които запазват действието
си и към настоящия момент. Подобренията са това, което се изменя във вещта
вследствие на направените полезни разноски и се увеличава нейната стойност. Те
са трайно закрепени и не могат да бъдат премахнати.
С
оглед гореизложените мотиви съдът намира, че демонтаж и монтаж на осветителни
тела, демонтаж и монтаж на контактни ключове, направа и монтаж на кухненски
шкафове, извършената доставка и монтаж на кухненски плот, монтаж на печка,
монтаж на пералня и монтаж на хладилник не могат да се окачествят нито като
необходими разноски, нито като полезни такива, поради което сторените за тях
разноски както следва в размер на 450 лева, 200 лева, 1950 лева, на 1380 лева,
200 лева, 250 лева и 100 лева или общо 4530 лева не следва половината от тях да
се възлагат в тежест на В.Я..
На
основание гореизложените мотиви, исковата претенция за присъждане на сторените
необходими разноски подлежи на уважаване в размер от 6515 лева, а за горницата
над 6515 лева до пълно претендирания размер от 8780 лева исковата претенция
подлежи на отхвърляне.
По отношение втората
искова претенция, съдът намира следното от правна страна:
Квалификацията
на иска за заплащане на подобрения, изразяващи се в извършване на СМР
/шпакловане и боядисване/ по чл.30, ал.3 от ЗС е с оглед наведените от ищеца по
този иск твърдения за извършени подобрения в съсобствения имот със знанието и
съгласието на другия съсобственик. В този смисъл Решение № 339 от 10.10.2011г. по гр.д. № 1072/2010г.
по описа на ВКС, I г.о.
В
тежест на ищеца по тази претенция е да докаже, че е извършил въпросните
подобрения в твърдения от него период със съгласието на другия съсобственик,
размера на разходите, които е направил за извършване на подобренията и увеличената
стойност на имота вследствие на извършените подобрения.
С
оглед представеното по делото писмено доказателство, издадено от МВР при ОДМВР
– Варна, от 10.05.2021 г., се установява, че последното влизане на Д.Н. в
страната е на 26.08.2019 г. като е излязъл от страната на 11.09.2019 г., а
преди това регистрираното влизане в страната е на 15.08.2016 г. и съответно
излизане на 02.09.2016 г. Съдът кредитира изцяло това писмено доказателство,
което опровергава твърденията на двамата свидетели, които твърдят, че са
присъствали на разговор между Я.Н. и Д.Н. края на лятото на 2018 г., по време
на който двамата са се разбрали да извършват ремонт в съсобствения им
апартамент, тъй като по това време Д.Н. изобщо не е бил в България. На
основание гореизложените мотиви съдът не кредитира събраните по делото гласни
доказателства. На основание гореизложените мотиви следва изводът, че не е
налице съгласие между съсобствениците /Д. и Я.– преди настъпване смъртта на
последния/ за извършване на твърдените подобрения.
С
оглед горното съдът намира, че отношенията между съсобствениците Д.Н. и В.Н.
/наследник на починалия Я.Я./ следва да бъдат уредени по правилата на водене на
чужда работа без пълномощие – чл.60 и сл. от ЗЗД. В този смисъл е Решение № 339 от 10.10.2011г. по гр.д. № 1072/2010г.
по описа на ВКС, I г.о., както и решение № 146/15.02.2021 г. по гр.д. №
1238/2020 г. по описа на ВКС, Първо г.о. В настоящия случай е налице хипотезата
на чл.60 във вр. с чл.61, ал.2 от ЗЗД, тъй като съсобственикът е действал и в
свой интерес, предвид което другият съсобственик отговаря само до разбера на
обогатяването си.
Предвид
изложеното на съсобственика Д.Н. се дължи по-малката сума между извършените
разходи и увеличената стойност на имота. В този смисъл решение № 339/10.10.2011
г. по гр.д. № 1072/2010 г. на Първо г.о., Решение № 461:12.05.1986 г. по гр.д.
№ 570/1985 г. на ВС, Второ г.о. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира в тази част се установява, че увеличената стойност е в размер на
12 277 лева. От приетите по делото писмени доказателства – протоколи за
извършени СМР и фактури към тях ведно с фискалните бонове се установява, че
разходите за извършените подобрения – шпакловане и боядисване възлизат в общ
размер 2400 лева. Този е и претендираният от ищеца размер, а не увеличената
стойност. С оглед гореизложените съображения съдът намира, че искът за
заплащане стойността на подобренията е основателен за сумата от 1200 лева
/съобразно притежавания от В.Я.Н. дял като наследник на починалия на 03.01.2019
г. Я.Н.Я./, като сумите са дължими на основание чл.60, ал.1 вр. с чл.61, ал.2
от ЗЗД и следва да бъдат присъдени, независимо, че не се доказа претенцията по
чл.30, ал.3 от ЗС. Когато се касае за претенция за подобрения квалификацията се
извлича от твърденията на ищеца, но доколкото се установява, че подобренията
действително са направени, същите са дължими, при съобразяване на конкретното
основание за дължимост и съответно сумата, която се следва в случай, че има
разлика между разходите за подобренията и увеличената стойност на имота. В този
смисъл е и трайната практика на съдилищата, обективирана в ППВС № 6/1974 г., ТР
№ 63/1. 06. 1965 г. по гр. д. № 38/65 г. на ОСГК на ВС, решение № 66 от 1. 07.
1988 г. на ОСГК на ВС , ТР № 85/2. 12. 1968 г., решение № 441 от 12. 04. 1991
г. по гр. д. № 1718/1990 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 404 от 27. 03. 1995 г. по
гр. д. № 122/94 г., на ВКС, 2 г.о., решение № 91 от 22. 10. 2020 г. по гр. д. №
4284/2019 г. на ВКС, 1 г.о.
По отношение на разноските, съдът на основание чл. 355 във връзка с чл.
78 ГПК намира следното от правна страна:
Съобразно квотите на съсобствеността
и стойността на допуснатия до делба недвижим имот, определена по заключението
на СТЕ, страните следва да заплатят държавна такса в размер по 4% върху
стойността на притежавания от всеки от тях дял, аргумент от чл. 8 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата.
С оглед гореизложеното и предвид фактът, че дяловете
на съделителите са равни, следва изводът, че дължимата от В.Я.Н. и Д.Н.Я.
държавна такса е в размер на по 1803.26 лева за всеки от тях.
По претенциите по сметки и съобразно правилото на чл.
355 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК В.Я.Н. следва да заплати държавна такса сумата
от 273.60 лева, съобразно уважения иск с правна квалификация чл. 30, ал.3 ЗС,
предявен от Д.Н.Я. за направените от него необходими разноски в съсобствения
между тях недвижимия имот и 50 лева - съобразно уважената част от предявения
иск за извършените подобрения, заявен от Д.Н.Я..
Отново на осн. чл.355, изр.2 ГПК и чл.78, ал.3 ГПК вр.
чл.3 от Тарифата за ДТ по ГПК, Д.Н. по претенцията по сметки следва да заплати
по сметка на ВРС държавна такса в размер на 77,60 лева за отхвърлената част от
претенцията.
Д.Н. претендира и заплащане на сторените от него
разноски – 1200 лева – заплатено възнаграждение за процесуално представителство
във втората фаза на делбата относно предявените искови претенции; 75 лева
депозит за СТЕ и 300 лева – депозит за СТЕ.
Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, поради което съдът дължи произнасяне.
При съобразяване разпоредбите на Наредбата № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, чл.7, ал.2 и с оглед размера на
предявените искови претенции, следва изводът, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение за двете предявени искови претенции възлиза на
1370.80 лева. На основание гореизложените мотиви следва изводът, че
възражението за прекомерност е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Сторените разноски по първоначално назначената
експертиза в размер на по 75 лева за всяка от страните следва да останат в
тежест на всяка страна, доколкото същите са свързани със способа на извършване
на делбата.
При определяне на дължимите разноски по предявените
искови претенции по сметки съдът следва да съобрази сторените такива в размер
на 1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лева – заплатен
депозит за СТЕ. С оглед предявените искови претенции и предвид частичното
уважаване на едната от тях в полза на Д.Н. следва да се присъдят разноски в
размер на 1004.96 лева, които да се възложат в тежест на В.Н..
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: *, находящ
се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *, предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, площ: 66.26 кв. м.,
прилежащи части: избено помещение с площ 7.43 кв. м. и 2.4148 % идеални части
от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – *.*, *.*, под обекта – няма, над обекта – *.*, с пазарна стойност 90 163 лева, при начална цена,
определена от съдебния изпълнител, като
получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно
техните квоти, а именно: ½ ид.ч. за В.Я.Н., ЕГН ********** и
½ ид.ч. за Д.Н.Я., ЕГН **********, на основание чл. 348 ГПК
ОСЪЖДА В.Я.Н.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Д.Н.Я., ЕГН **********, адрес: *** на
основание чл. 30, ал.3 ЗС сумата от 6515
лева, представляваща половината от стойността на извършените в периода от декември
2018г. до януари 2019г. необходими разноски изразяващи се в смяна на водопровод;
смяна на щрангове; смяна на водомери; смяна на канализация; направа на канали в
стените и тавана; демонтаж и монтаж на електро табло; демонтаж и монтаж на
електроинсталация; демонтаж на подова настилка; монтаж на плочки; монтаж на
ламиниран паркет; доставка и монтаж на кухненска мивка като отхвърля исковата претенция за горницата над 6515 лева до пълно
претендирания размер от 8780 лева, представляваща половината от стойността
на извършените в периода от декември 2018г. до януари 2019г. необходими
разноски изразяващи се в демонтаж и монтаж на осветителни тела; демонтаж и
монтаж на контактни ключове; направа и монтаж на кухненски шкафове; доставка и
монтаж на кухненски плот; монтаж на печка; монтаж на пералня; монтаж на хладилник,
ОСЪЖДА В.Я.Н., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на Д.Н.Я., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1200 лева, представляваща
половината от стойността за извършените полезни разноски в периода от месец
декември 2018г. до месец януари 2019г., изразяващи се в шпакловане на стени,
боядисване с латекс, на основание чл. 60 във връзка с чл. 61, ал.2 ЗЗД
ОСЪЖДА В.Я.Н., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на Д.Н.Я., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1004.96 лева,
представляващи сторени от последния разноски съразмерно на уважената част от
исковите претенции, предявени по реда на чл. 346 ГПК
ОСЪЖДА В.Я.Н., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд – град Варна държавна такса в размер на 1802.72
лева върху стойността на дела, на основание чл. 355 във връзка с чл. 78 ГПК
ОСЪЖДА Д.Н.Я., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд – град Варна държавна такса в размер на 1802.72
лева върху стойността на дела, на основание чл. 355 във връзка с чл. 78 ГПК
ОСЪЖДА Д.Н.Я., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд – град Варна държавна такса в размер на 77,60
лева за отхвърлената част от претенцията по сметки, на основание чл. 355, изр.2 ГПК и чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.3 от Тарифата за ДТ по ГПК
ОСЪЖДА В.Я.Н., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати държавна
такса в размер на 323.60 лева държавна такса по исковете по сметки на основание
чл. 355 във връзка с чл. 78 ГПК
УКАЗВА на В.Я.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, че може да
заплати присъдените в полза на Д.Н.Я., ЕГН **********, адрес:
*** суми по
негова банкова сметка ***одлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: