Р
Е Ш Е Н И Е
№
…….……./……………..2023 г.
гр.
София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-6ТИ СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при
участието на секретар Антоанета Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова
гражданско
дело № 6561 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът С.Р.К. с ЕГН ********** *** представлявана от адв.
Д. и адв. Й. от САК с адрес за връчване на съдебни
книжа и прозоваване
гр.София, ул. „*********е предявила против ответника ЗАД „ОЗК-З.“ с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** представлявано от А. П. Л. и Р.К.Д., осъдителен иск с
пр. основание чл.432 КЗ, вр. Чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД с цена на иска 50095.00, от които 50 000.00 лева, претендирани като
обезщетение за неимуществени вреди и 95.00 лева, претендирани като
обезщетение за имуществени вреди, всички настъпили в следствие на противоправно
деяние ПТП осъществено на 22.11.2019 г.
в гр.София, ж.к. Симеоново по
непредпазливост от водач на автобус
марка „Мерцедес Конекто“ с рег.№ *******, чиято
отговорност за причиняване на вреди на трети лица се покрива от застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответника на 18.10.2019 г., от което противоправно деяние ищцата
твърди, че са и нанесени телесни повреди – фрактура на шиен прешлен, мозъчно
сътресение и контузия на главата париетално. В
обстоятелствената част на исковата молба, ищцата излага фактически твърдения
относно механизма, по който са настъпили вредите, вида на нанесените телесните повреди и преживените страдания и
обстоятелства свързани с оздравителния процес и неговата продължителност,
извършените разходи за възстановяване.
След редовна размяна на съдебни книжа, ответникът чрез
процесуален представител адвокат Х. оспорва исковете като неоснователни, като
прави възражение за липсата на вина у водача на автобус марка „Мерцедес Конекто“ с рег.№ ******* като въвежда фактическо твърдение,
че удара е настъпил в опасната зона за спиране на водача на лекия автомобил и
същият не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Оспорва вредите, като обосновава, че претендираните дискомфорт, болки и страдания са резултат от предходни
дегенеративни заболявания на ищцата. Оспорва наличието на пряка причинно-
следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди, като счита, че са опосредени от обективни фактори. В условията на
евентуалност твърди съпричиняване от страна на
ищцата, като посочва, че в нарушение на чл.137а от ЗДвП е пътувала в автомобила
без поставен предпазен колан, както и поради нарушение на чл.24, ал. 1 и ал.2
от ЗДвП, намалила скоростта си внезапно и без причина, като е спряла
нерегламентирано на платното за движение, както и поради нарушение на чл.94,
ал.З от ЗДвП, спирайки за престой/паркиране в нарушение на разпоредбата, с
което е застрашила останалите участници в движението. Оспорва иска по чл.86 ЗЗД.
Съдът
след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в съвкупност спрямо материално правните норми регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
За осъщественото ПТП на 22.11.2019 г. е съставен КП №
К-693. В неговото съдържание е включена констатация, че в ПТП осъществено на
бул. „*********** в района на № 326 са участвали три превозни средства - автобус марка Мерцедес, л.а. марка Форд-
Фокус и л.а. Шкода. От констатираните щети по превозните средства се
установява, че удара е нанесен от возача
на автобуса, който е ударил задната част на
л.а. Форд Фокус, който е ударил задната част на л.а. Шкода. Пострадали са двете водачки на
леките автомобили, които са настанени в УМБАЛ „СВ.Анна“ с първоначални диагнози
– фрактура на 11 и 12 гръден прешлен – за първата и комоцио
за ищцата. Видно от Епикриза № 1112 е констатирана
фрактура на тялото на С-5, без данни за разместване на фрагментите. Три дни
по-късно е закупена твърда шийна яка на стойност от
95 лева. За разхода е представена фактура и касова бележка издадени от „М.“
ЕООД. Представените мидицински
изследвания са били обект на изследване извършено от вещо лице – д-р П.Г.Г. – специалист по образна диагностика. От осъществения
анализ на компютър томографското изследване, вещото
лице не е установило фрактура на тялото, педикулите.
дъгата, страничния и спинозния израстък на пети шиен
прешлен (С5). Естеството на констатираните дегенеративни промени - остеохондроза с формиране на диск -остеофит
комплекс и спондилоартроза говорят за голяма давност
на измененията (същите са възникнали месеци и години преди процесното
ПТП). Наличието им е затрудняващ рутинната интерпретация в условия на спешност
фактор и би могло да е причина за неправилна интерпретация при първоначалната
обработка на пациентката. От констативно съобразителната част на същото
заключение се установява, че при хоспитализацията в УМБАЛ „Св.
Анна” е извършено томографско изследване съхранено на
диск, което обхваща цялата глава заедно с най-горната част на гръбначния стълб,
включваща всички шийни и първи торакален
прешлен. При анализ на изображенията на главния мозък не са установени данни за
вътречерепни кръвни колекции, които да ангажират
мозъчния паренхим, вентрикулната
система, субарахноидните пространства, субдурално и епидурално
пространства.Констатироно е, че мозъчната тъкан е с
обичайна за възрастта структура и обем
на КТ изображенията. Не са констатирани фрактурни
линии на костите, които изграждат черепния свод и течност в околоносните
кухини и в клетъчните системи на двата мастоидни
израстъка, които са индиректен белег за травматично увреждане. За пети шиен
прешлен дегехеративното преустройство е най-изразено
и по долната дискална повърхности се установяват високостепенни ръбови остеофити, обхващащи цялата му циркумференция
. Между пети и шести шиен прешлен, вещото лице е установило стара (частично вкалцена) високостепенна дискова протрузия, а на представените изображения не се установява
разширение на меките тъкани около шийния сегмент на
гръбнака, като белег за мекотъканно увреждане и
развитие на хематом.
От заключението на
КСМЕ, чието предмет е следвало да отговори на въпроси свързани с
възражението на ответника за съпричинаване, по
твърдението, че пострадалата не е поставила предпазен колан, се установява, че няма данни, които да
конкретизират еднозначен извод за този факт. От обобщен анализ на
доказателството, настоящият съд приема, че не се установено противоправно
бездействие на ищцата относно задължението за поставяне на предпазен колан.
Този извод следва от вида на травматичните увреждания и техния интензатет. Съдът приема, че при липса на предпазен колан,
те щяха да са по-изразени. Медицинските изследвания установяват дехидратирани интервербални
дискове в шийния отдел, като тези С-5, С-6 и С-7 са
снишени, на ниво С4-С-5 е констатиран остефит
комплекс, С-6 и С-7 стеноза на десния невроформален и
притискане на нервното коренче. В
заключение,вещите лица са установили, че измененията до момента на травмата са
протичали безсимптонно, но след травмата процесът се
очаква ускоряване на процеса на дегенерация в шийния
сегмент на гръбначния стълб на ищцата, а измененията са довели да изява на аксиални шийни болки влияещи се
от движение, студено и влажно време. Същата
КСМЕ установява, че при удара са
получени множество изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб, което е обосновало
поставянето на шийна яка, а продължителния период на
възстановяване около шест месеца е следствие на тези ставни травми съчетани с
предходното състояние на гръбнака на ищцата.
От САТЕ се
установява, че причината на ПТП са обективните действия на водача на автобуса,
който не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява и е предизвикал ПТП и от удара е настъпил „камшичен удар“ на главата ищцата, характерен с първоначално
силно изместване назад, не посредствено след това рязко политате напред в
следствие на инерционната сила от удара.
Прието като доказателство по делото е заключението на СМЕ
изготвена от вещото лице д-р П.С.П., специалист неврохирург, което съда
кредитира като обективно и компетентно дадено. От заключението се установява,
че осен изкълчвания и навяхвания в шийната област на гръбначния стълб ищцата е получила
мозъчно сътресение, контузия в рамената област на главата с оток на меките
тъкани и макар да липсва обективен критерий за оценка на болката, най- честия
симптом при мозъчното сътресение е
главоболието, което е било много интензивно към момента на катастрофата. Следвало
е да отшуми между 3 и 5 седмици, но при наличие на травма и в шийната област на гръбнака този период е продължил шест месеца.
Съдът не
кредитира свидетелските показания, дадени от водача на автобуса, поради
противоречене със съдържанието на останалите доказателства, включително и на
констативния протокол относно изложеното пред съда, че е липсвало
съприкосновение между двата леки автомобила. От показанията на свидетелката
Соколова, се установява, че ищцата е
носила шийната яка и след изписване от болницата.
Имала е нужда от помощ при извършване на ежедневни нужди за около един месец.
Основните притеснения са били свързани със състоянието на гръбначния стълб и страха от нова дискова херния след махане
на яката. Предвид възрастта и предстоящото
пенсиониране, ищцата се е притеснявала от продължителното лечение и
отражението върху трудовите и интереси.Свидетелката посочва, че наблюдава
последици от катастрофата като силно главоболие, схващане на ръката, а по
отношение на психиката страх от
оперативно лечение на гръбначния стълб.
При тази фактическа установеност, съдът извежда
следните правни изводи:
Налице е противоправно
деяние - ПТП, вината за което е на
водача на автобуса и тези факти обуславят материално правната легитимация на
ответника при наличие на договор „гражданско отговорност“ , за който не се
спори. Не се установи съпричиняване от пострадалата. Настъпили са вреди изразяващи се в описаните
по-горе травматични увреждания, чието естество съда преценява на базата на
предхождащото катастрофата здравословно състояние на ищцата, като тежко във
връзка с опасност от развитие на травмите в негативна посока, конкретна само за
тази ищца. До констатациите във връзка с извършеното в съдебното производство,
разчитане на образното изследване, ищцата е знаела, че има контузия на шиен
прешлен, което се е отразило на цялостния възстановителен процес, като протичащ
за възстановяване от травма получена в следствие на ПТП. Макар и травмата да е
била стара, този факт е станал известен на ищцата едва в съдебното
производство, поради което съдът зачита в осъществените неимуществени вреди
особените притеснения от зле разчетената диагноза към момента на
хоспитализиране и в продължение на целия възстановителен процес. Мозъчното сътресение не е спорно и
представлява телесно увреждане, което е придружено с негативи, свързани както с физически дискомфорт,
така и със социален, предвид, че ищцата е била в трудоспособна възраст и
работата и е била свързана с компютър. Налице е пряка причинно следствена
връзка между протипоправното
деяние и вредите настъпили за ищцата, като наличието на стари травми не ги игнорира,
а представлява факт, който има значение
към възстановителния процес, продължил повече от шест месеца.
Претенцията за обезщетение на установените не
имуществени вреди в размер на 50 000 лева е завишена и несъобразена с
действителните увреждания. От правна страна, след анализ на съдебната практика,
настоящия съд приема, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съобразно приложимото ППВС №
4/1968г. е паричен еквивалент на претъпените болки и страдания, понесени от
пострадалото лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. Отчитайки вида и характера на
травмите, естеството на проведеното лечение, вида на препоръчаните мерки,
продължителността на болката, дълго обездвижване с твърда шийна
яка, съпътстващите това състояние дискомфорт и нужда от
чужда помощ, обстоятелството, че ищцата е пострадала в пред пенсионен
период, в който се е формирал размера на бъдещата пенсия, а неполагането на
труд, независимо от причината би се отразило негативно на тази перспектива, а и
предвид старите травматични увреждания, здравето не би могло да бъде напълно
възстановено, съдът приема, че справедливо обезщетение би било в размер на половината от претендирания.
Върху този размер се дължи лихва, която
следва да бъде присъдена от датата на предявяване на претенцията.
По разноските: Страните имат право на разноски както
следва- ищцата в размер съобразен с уважената
част от иска и ответната страна в размер
съобразен с отхвърлената част от иска. Видно от списъците за
разноски представени по делото, ищцата претендира разноски в размер на 400
лева, платени като депозит за възнаграждение на вещо лице и присъждане на
адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38 от ЗА, което съобразно
Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адв.
Възнаграждения, към датата на сключване
на договора за правна защита и съдействие 02.05.2021 г. то е в размер на на 1280 лева
съответен на уважената част от иска и към тази сума следва да се прибавят
разноски в размер на 200.37 лева за възнаграждение на вещо лице. Ответната
страна е представила списък на разноските, като е претендирала адв.възнаграждение в размер на 2 439.20 лева, 400 лева
депозит за възнаграждение на вещо лице, разход за призоваване и за съдебни
удостоверения в размер на 70 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищцата следва
да бъде присъден разход в размер на
1457.35 лева. В тежест на
ответната страна следва да се присъди и държавна такса съобразно уважената част
от иска, която е в размер на 1003.80
лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** представлявано от А. П. Л. и Р.К.Д., ДА ЗПЛАТИ на С.Р.К. с ЕГН ********** *** представлявана от адв.
Д. от САК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр.София, ул. „*********сумата от 25 095 /двадесет хиляди и деветдесет и пет/ лева, от които 25 000 лева
обезщетение на нанесени неимуществени вреди и 95 лева обезщетение за нанесени
имуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП осъществено на 22.11.2019 г. в
гр.София, ж.к. Симеоново, извършено по непредпазливост от водач на автобус марка „Мерцедес Конекто“
с рег.№ *******, който е имал сключена на ответника застраховка „Гражданска отговорност“ валидна
за периода от 18.10.2019 г. до 17.10.2020 г., ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска 08.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението, и
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 25000 лева
до претендираните 50 000 лева неимуществени
вреди, на основание чл.432 КЗ, вр. Чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** представлявано от А. П. Л. и Р.К.Д., ДА ЗПЛАТИ да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от на 1003.80
/хиляда и три точка осемдесет / лева, представляваща дължимата държавна
такса съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** представлявано от А. П. Л. и Р.К.Д., ДА ЗПЛАТИ на С.Р.К.
с ЕГН ********** *** представлявана от адв. Д. от САК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр.София, ул. „*********сумата от 200.47
/двеста точка четиридесет и седем/ лева,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от А. П. Л. и Р.К.Д., ДА
ЗПЛАТИ на адв. Д. от САК с
адрес за връчване на съдебни книжа и прозоваване гр.София, ул. „*********сумата от на 1280 /хиляда
двеста и осемдесет/ лева, представляваща адв.
Възнаграждение , на основание чл. 38 от
ЗА и чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Р.К. с ЕГН ********** *** представлявана от адв.
Д. от САК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр.София, ул. „*********“ ***ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК-З.“ с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** представлявано от А. П. Л. и Р.К.Д.
сумата от 1457.35 /хиляда четиристотин петдесет и седем точка тридесет и пет/ лева, представляваща направените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт.
Съдия
при СГС