Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260324
гр.Бургас, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 279 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Я.П.К. ЕГН ********** *** против наказателно
постановление № 20-0769-000502/16.03.2020г., издадено от Началник на Група към
ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което 1) за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 10 лева; 2) за нарушение на чл. 150a, ал. 1 ЗДвП на
основание чл. 185 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лева; 3) за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП на
основание чл. 185 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лева и 4) за
нарушение на чл. 186, ал. 7 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 20 лева.
С
жалбата жалбоподателят счита, че са допуснати съществени нарушения като не била посочена дата на
нарушенията и обстоятелствата, при които били извършени. Нарушението по т. 2 се
осъществявало чрез бездействие и с непосочвА.о на изтичане на срока за
валидност на свидетелството за управление на МПС било допуснато съществено
нарушение. За деянията, описани в т. 3 и т. 4, счита, че не следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност. Моли да се отмени
наказателното постановление.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
За
Административно - наказващия орган, редовно призован, не се явява представител,
депозирано е становище, с което жалбата се намира за неоснователна, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 04.01.2021 г., а
жалбата е депозирана на 08.01.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира
следното:
На
19.01.2020г. свидетелят К.Т.М. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) срещу Я.П.К. за това, че около 12:18 часа в гр. Бургас, бул. „Т.“,
срещу Магазин „А.“ в посока бул. „Стефан Стамболов“ управлява л.а. Ауди А8 с
рег. № ******* като при проверка не представя СУМПС и контролен талон към него.
При направена справка с ОДЧ се установило, че СУМПС е изтекло и има незаплатени
глоби в срок по НП №
17-0769-001710/07.06.2017г. връчено на 12.05.2019г. влязло в сила 21.05.2019г.
и фиш серия Н № 153299/09.02.2019г.; фиш серия Н № 153300/09.02.2019г. и фиш сер. Н №
940678/03.10.2019г.
АНО
е възприел констатациите в АУАН като е приел, че СУМПС е с изтекъл срок на
валидност до 30.05.2019г. и е издал обжалваното наказателно постановление, с
което 1) за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 1,2 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лева; 2) за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 20 лева; 3) за
нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 20 лева и 4) за нарушение на чл. 186, ал. 7 ЗДвП на основание
чл. 185 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства.
Съдът
в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност
и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави следните
правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената по делото
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато
е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършвА.о на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
В
случая съдът намира, че при издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения като е нарушено правото на защита на
жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение се обвинява.
Съгласно
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство
е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. В случая при извършената
проверка водачът не е носил СУМПС от съответната категория и контролен талон като
СУМПС е валидно до 30.05.2019г. съгласно
справка за нарушител/водач.
С
обжалваното наказателно постановление К. е наказан и за нарушение на чл. 150а,
ал. 1 ЗДвП, която разпоредба предвижда, че за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс
и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
За
да бъде задължен водачът да носи СУМПС и контролен талон по смисъла на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, той следва да ги
притежава. В случая е доказано обратното, че е изтекъл срокът на валидност на
СУМПС и е санкциониран на основание чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Не може да бъде
налагано наказание за обективно неизпълнимо задължение - носене на нещо, което
не съществува (така Решение № 719 от 22.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 234 /
2020 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас; Решение № 1505 от
04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1804 / 2020 г. на XVI състав на
Административен съд – Бургас). Затова, наказателното постановление в частта, в
която е наложено наказание за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП следва да
се отмени.
Този
състав намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя относно
дадената квалификация на нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП като не е посочена
конкретната хипотеза, която се твърди, че е нарушена. Чл. 150а, ал. 1 ЗДвП
предвижда 1. Водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
2. да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, 3. свидетелството
му за управление да е в срок на валидност, 4. да не е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс
и 5. да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено. АНО не е посочил конкретната хипотеза, която се твърди, че е налице
като в АУАН се посочва, че СУМПС е „изтекло“, което понятие не е използвано от
законодателя. Налице е нарушение на чл.
42 т. 4,5 ЗАНН като не са посочени обстоятелствата във връзка с повдигнатото
обвинение в извършване на нарушение, както и точната правна квалификация. Едва
НП конкретизира, че се касае за изтекъл срок на валидност на СУМПС като
посочва, че СУМПС е с изтекъл срок на валидност до 30.05.2019г. С това е
нарушено правото на нарушителя да разбере конкретните факти, срещу които следва
да се защитава. Отделно от посоченото НП не конкретизира коя от хипотезите,
предвидени в чл. 150а, ал. 1 ЗДвП е налице – дали водачът се санкционира за
това, че СУПМС не е в срока за валидност или е обявено за невалидно. По тези
съображения НП следва да се отмени и в частта, в която е наложено наказание за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
По
отношение на санкциите по чл. 185 ЗДвП, наложени за нарушения на чл. 190, ал. 3 ЗДвП и чл. 186, ал. 7 ЗДвП съдът намира, че следва да се държи сметка за
принципа за законоустановеност на административните нарушения и наказания,
установен с чл.2 ал.1 от ЗАНН, съгласно който деянията, които
съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ.
В
светлината на този принцип следва да се тълкува нормата на чл.185 от ЗДвП, съгласно която за нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20лв. За да
е налице нарушение по чл.185 ЗДвП следва привлеченото към
отговорност лице да не е изпълнило изрично вменено му от ЗДвП задължение или да е извършило
нещо, което законът изрично е забранил. В процесния случай АНО е посочил, че
привлеченото към отговорност лице е управлявал моторното превозното средство
при наличие на неплатена в срока по чл. 186, ал. 7 ЗДвП глоба.
Разпоредбата предвижда, че издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно
в 7-дневен срок от датата на издавА.о му, се смята за влязло в сила наказателно
постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Разпоредбата
указва последиците от липсата на доброволно заплащане на фиш, но не предвижда
правило за поведение и не може да бъде нарушена Ето защо жалбоподателят неправилно е
санкциониран за нарушение на чл. 186, ал. 7 ЗДвП като му е наложена глоба в
размер на 20 лева.
В
хипотезата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП наложеното наказание „глоба“ се заплаща в
едномесечен срок от влизА.о в сила на наказателното постановление, електронен
фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Управлението
на моторното превозното средство при наличие на неплатена в срока
по чл.190, ал.3 от ЗДвП глоба не може да се приеме за
нарушение, тъй като нито ЗДвП, нито подзаконовите нормативни актове
по прилагА.о му, забраняват управление на автомобил, ако не са заплатени
глобите (така Решение № 1429 от 26.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1289/2019 г.
на XIII състав на Административен съд – Бургас; Решение № 821 от 23.04.2019 г.
по к. адм. н. д. № 598/ 2019 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас;
Решение № 1982 от 6.11.2018 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 2761/2018 г.). Единствената последица от бездействието
на водача след изтичане на едномесечния срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП е възможността за
пристъпване към принудително събиране на глобата. Ето защо жалбоподателят
неправилно е санкциониран за нарушения на чл. 190, ал. 3 ЗДвП и чл. 186, ал. 7 ЗДвП и са му наложени глоби по 20 лева и в тази част наказателното
постановление също следва да се отмени.
Съобразно
изложеното, наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно,
следва да се отмени във всички негови части.
На
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН съдът се произнася по разноските като в случая
право на разноски има жалбоподателят, но същият не претендира заплащА.о на
такива, поради което не му се присъждат.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-0769-000502/16.03.2020г., издадено от Началник
на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което на Я.П.К. ЕГН **********
*** за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 1,2 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лева; за нарушение на
чл. 150a, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 20 лева; за нарушение на чл.
190, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 20 лева и за нарушение на чл. 186, ал. 7 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 20 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщавА.о му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС