Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при участието на
секретаря Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№678/2020г., по описа на ВОС, ТО, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.259 ГПК.
Образувано
е по ВЖ на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД,
ЕИК *********, София, срещу решение №1097/04.03.2020г., постановено по
гр.дело №16409/2019г. на РС - Варна, 12 състав, с което съдът е уважил изцяло
предявения иск като осъдил „Дженерали Застраховане“АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Й.Д.Й., ЕГН **********,
сума в размер на 2 463.21 (две хиляди
четиристотин шестдесет и три лева и двадесет и една стотинки) лева,
представляваща частичен иск от общ размер на целия 3 018.67 лева,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на
ищеца л. марка БМВ 320 Д, с рег. *******, в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 11.06.2019г., по договор
№0312180146023961/11.12.2018г., както и законната лихва от датата на исковата
молба 11.10.2019г. до изплащане на сумата, на основание чл.405, ал.1 от КЗ.
В жалбата
се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, постановено при
нарушаване на съдопроизводствените правила. Съдът е достигнал до погрешни
правни изводи поради неправилна интерпретация на доводите на страните и
събраните доказателства. Съдът е определил неправилно размера на сумата за
обезщетение от 3 096.06 лева. Въззивникът твърди, че с възстановяване на
застрахования на обезщетение в размер на пазарната стойност на лекия автомобил,
вкл. за задна лява врата, която е заварена към настъпване на застр.събитие в
увредено състояние /с нарушено лаково покритие/, последният би бил
неоснователно обогатен за сметка на застрахователя. Тези дефекти и увреждания
са от значение за правния спор и следва да бъдат отчетени от съда при
определяне размера на обезщетението. Според въззивника, неизпълнението на това
изискване противоречи на принципите на добросъвестността и справедливостта. В
тази връзка застрахователят прави довод, че обезщетението следва да бъде
намалено с цената за боядисване на задна лява врата.
Въззивникът
счита за неправилен извода на съда, че обезщетението следва да се съизмери с
действителната стойност на вредите, а не с възстновителната, както е приел
съдът. Твърди, че обезщетението следва да отчете възрастта на автомобила /12
г./ и увредените детайли да не бъдат обезщетявани с нови оригинални части,
доставени от официален сервиз на марката. Прави се довод, че обезщетяването
следва да се извърши съобразно стойността на детайли втора употреба, които се
ползват масово и от автосервизите. Този начин на обезщетяване според въззивника
е изрично предвиден в Методиката на застрахователя. Излага се аргумент, че
влагането на нови оригинални части наместо употребяваните не ще допринесе за
по-добрия външен вид на автомобила и неговата функционалност.
Отделно от
това се твърди, че определената от вещото лице цена от 28.50 лева/час труд е
силно завишена. Вещото лице е използвало за изготвяне на справката предимно
сервизи, които притежават сертификат ISO, чиито услуги са много по-скъпи, но за
сметка на това са малка част от всички сервизи на територията на града. Според
въззивника, вещото лице може да даде действителна среднопазарна цена на труда
на автосервизните услуги въз основа на действащите пазарни механизми на търсене
и предлагане на тези услуги в гр.Варна. Твърди, че въпреки оспорване на
заключението в т.2, 5 и 7 както и направено искане за повторна експертиза,
съдът е отказал събиране на такава без ясни мотиви. Поради това, въззивникът
претендира изслушване на повторна САТЕ по задачи 2, 5 и 7 от първоначалната
задача ведно с уточняване от съда на задачата относно правнорелевантната
стойност на щетите.
На
следващо място се твърди, че е извършено плащане на щетите от страна на
застрахователя, което обстоятелство не се е отразило на решението на съда.
Претендира се поради това отхвърляне изцяло на предявения иск ведно с
присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса по жалбата и
ю.к.възнаграждение.
Постъпил е
отговор на жалбата от адв.,
проц.представител на ищеца Й.Д.Й., със становище, че жалбата е неоснователна.
Твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че не е налице
обезщетяване по предходна щета на увредения
детайл „задна лява врата”. Неоснователни са твърденията на въззивника,
че обезщетяването следва да се извърши въз основа стойността на части „втора
употреба”. Тъй като в случая е налице частично увреждане на застрахованото
имущество, то релевантна за определяне на обезщетението е възстановителната
стойност съгласно чл.400, ал.2 КЗ, т.е. стойността за възстановяване на
имущество с ново от същия вид и качество, в това число присъщите разходи за
доставка, строителство, монтаж и др., без обезценка. Неоснователно се твърди,
че е оспорването на оценката за сервизен труд от 28.50 лева/час, тъй като при
даване на заключение вещото лице е ползвало равен брой сервизи със сертификат
по ISO и без такъв сертификат. Не се оспорва заплащането от застрахователя на
сумата от 632.85 лева, но същата е приспадната от стойността на обезщетението
като е присъдена разликата от 2 463.21 лева.
Въззиваемата
страна сочи, че искането за повторна експертиза е неоснователно съгласно чл.201 ГПК тъй като изслушаното вече заключение е пълно и компетентно дадено.
Претендира се потвърждаване на съдебното решение.
В съдебно
заседание не се явява представител на въззивника – застраховател, редовно
призовани.
Пълномощникът
на въззиваемата страна адв.К. поддържа отговора на жалбата.
Не се
явява представител на третото лице помагач на ответника ЗАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп АД, редовно призовани.
За да се
произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по искова
молба на Й.Д.Й. чрез адв. срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, за осъждане на
ответното дружество по частичен осъдителен иск в размер на 2463.21 лева от общ
размер на 3 018.67 лева, да заплати обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на следните елементи: врата предна лява, врата задна
лява, праг ляв облицовка, основа праг ляв и калник заден ляв, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие по договор №
0312180146023961/11.12.2018г. по застраховка „Каско на МПС“, относно л. марка
БМВ 320 Д, с рег. *******, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че на 11.12.2018 г.
е сключил Застраховка „Каско", клауза „Пълно каско" за личния си
автомобил марка БМВ 320 Д, с per. *******с ответника „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, със срок на действие от 13.12.2018г. до 12.12.2019г.
Посочва, че автомобилът бил застрахован за сумата от 12 250.00 лева, като
застрахователната премия възлизала на 874.65 лева, разсрочена на 4 вноски - към
момента изплатени. Навежда твърдения, че на 11.06.2019г., около 09.30 часа,
управлявайки л. БМВ 320 Д, ищецът излязъл от паркинга на магазин Пикадили парк,
включил се в движението като намерението му било да продължи към центъра на
гр.Варна. Навлизайки в кръговото кръстовище се движел в дясната лента. Зад
него, в лява лента се движел л. Хонда Джаз, с рег. № *******, като на изхода за
к.к. Зл.Пясъци, водачът на л. Хонда Джаз, предприел излизане от кръговото
кръстовище, не пропуснал ищеца и причинил ПТП. Твърди се, че за настъпилото ПТП
бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП и в него като виновен бил
посочен водачът на л. Хонда Джаз, с per. № *******. В исковата молба се твърди,
че ответното дружество било уведомено за ПТП на 11.06.2019г., а въз основа на
това бил извършен оглед на автомобила. Бил съставен Опис - заключение по щета №
*********/11.06.2019г., в който били посочени увредените детайли: врата предна
лява, врата задна лява, праг ляв облицовка, основа праг ляв и калник заден ляв.
Ищецът
заявява, че ответникът му определил застрахователно обезщетение в размер на
632.85 лв., от които 218.67 лв. били удържани за последна IV вноска по
полицата, а останалите 414.18 лв. били преведени по банкова сметка ***. След проведено
проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на
увредени автомобили, ищецът установил, че сумата необходима за възстановяване
на автомобила възлиза на 3 651.52 лв, тъй като увредените части били оригинални
и следвало същите да бъдат подменени също с такива. Поради това ищецът
претендира, че застрахователят му дължи изплащане на пълната стойност от 3
018.67 лева, след приспадане на заплатената до момента сума в размер на 632.85
лева.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва иска. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните както и
настъпването на застрахователно събитие на 18.06.2019 г., вкл. заплащането на
сумата от 632.85 лева чрез плащане и прихващане с последна вноска от премията.
Оспорва се размера на вредите с твърдения, че е налице „невъзстановена щета“ по
смисъла на чл. 57.2 и т.57.3 от ОУ по задна лява врата, доколкото било
изплатено обезщетение по предходна щета №********* за друго застрахователно
събитие – градушка за цялостно боядисване на задната лява врата, което не било
сторено към датата на новото събитие, представляващо неизпълнение на т. 45.11
от ОУ. В този смисъл застрахователя твърди, че не дължи обезщетение за
боядисване на задната лява врата. Отделно посочва, че застрахователното
обезщетение следва да бъде определено по експертна оценка, съгласно методиката
за определяне на размера на застрахователното обезщетение по застрахова
„Каско“. В заключение, ответникът оспорва размера на подлежащите на
възстановяване вреди като силно завишен.
Съдът, въз
основа на събраните доказателства, наведените от страните твърдения, доводи и
възражения, в пределите на въззивното производство, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът прецени,
че постъпилата ВЖ на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД и постъпилият по нея отговор на
насрещната страна Й.Д.Й., отговарят на изискванията на редовност - подадени са
от надлежна страна, чрез редовно упълномощени проц.представители на страните, в
преклузивния срок.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. При тази преценка съдът заключава, че
обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда. Допустимостта на иска е в предметните предели на въззивното
обжалване. По отношение правилността на съдебното решение, съобразно чл.269,
ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност и противоречие с
материалния закон, необоснованост. Решението
се обжалва изцяло.
С
определение от 15.06.2020г. съдът се е произнесъл по направеното с жалбата
доказателствено искане за допълнителни въпроси към изслушана съдебно-техническа
експертиза като е оставил същото без уважение. Доказателственото искане не се
поддържа във въззивно съдебно заседание.
Въззивният
съд извърши преценка за допустимост на предявения осъдителен иск с правно
основание чл.405 КЗ, предявен след упражнено право пред самия застраховател с
предявяване на претенция за обезщетяване на 11.06.2019г.
Съдът
намира, че съобразно изложеното при размяната на книжа, безспорно е наличието
на застрахователно правоотношение между страните по застрахователна полица
Каско на МПС от 11.12.2018г., при условие на Пълно Каско, с времево покритие
към датата на ПТП на 11.06.2019г. Не се спори относно обстоятелствата и
механизмът на настъпване на застрахователното събитие както и настъпилите от
него увреждания по процесния автомобил л. БМВ
320 Д с ДК№ *******. Не се спори относно изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 632.85 лева както и изплащане от страна на ищеца на
следващите се по застраховката вноски. Спорът е относно претендирания от ищеца
размер на обезщетението. Изложените в жалбата основания на въззивника съвпадат
с тези по отговора на исковата молба.
Предвидената
в чл.405 КЗ отговорност на застрахователя може да бъде ангажирана при
осъществяване на сложен фактически състав, който включва: наличие на валидно
учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на
твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно
покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение,
възникнали в резултат от застрахователното събитие; изпълнение на задълженията,
поети от ищеца в качеството му на застрахован; уведомяване на застрахователя за
настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото
установяване. Тези материални предпоставки са налице.
Въззивният
съд споделя разпределената от първата инстанция доказателствена тежест, в
частност възлагане на застрахователя /въззивник/ да установи наличие на
правоизключващо възражение за „невъзстановена щета” по смисъла на т.57.2 и
т.57.3 от Общите му условия по отношение на един от увредените детайли – задна
лява врата, по предходно застрахователно събитие; че определеното и изплатено
на ищеца обезщетение в размер на 632.85 лева отговаря на изискванията за
определяне на възстановителна стойност при частична щета; че застрахователното
обезщетение следва да се определи по експертна оценка.
Съгласно чл.405 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За определяне размера на
застрахователното обезщетение съдът съобразява нормата на чл.386, ал.2 КЗ,
съгласно която, обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото
качество, съгласно чл.400 КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка /чл.400, ал.2 КЗ/.
Застрахователят
се позовава на договорната свобода и постигнатите между страните уговорки за
начина на определяне на обезщетението съобразно Общите условия към договора за
имуществено застраховане, в частност тези на т.54.4.2 от ОУ. /отговор към
искова молба/ като поддържа определяне на обезщетението по експертна оценка.
По делото се установява, че в периода
на покритие, на 11.06.2019г., около 9:30 часа в гр.Варна, ищецът управлявайки лек
автомобил марка „БМВ“ модел „320“ с рег. *****, движейки се в дясна лента в
кръгово кръстовище до Пикадили парк, посока Зл.пясъци, с намерение да продължи
към центъра на гр. Варна, бил блъснат от лек автомобил марка „Хонда“, модел
„Джаз“ с рег. *******, управляван от П.П.. На изхода кръговото кръстовище в
посока к.к.Златни пясъци, водачът на лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. *******
предприел излизане от кръстовището, при което отнел предимството на движещия се
вдясно от него автомобил марка „БМВ“ модел „320“ с рег. *****, управляван от
ищеца. За събитието бил съставен двустранен протокол.
Не се оспорват вредите по процесния автомобил,
обективирани в Опис-заключение /л.8/ Същите се установяват и от изслушаното и
кредитирано и от въззивния съд заключение на СТЕ, според което уврежданията
по автомобила, установени при оглед от представител на застрахователя и видими
на предоставения на вещото лице снимков материал, са: 1. Врата предна лява -
увреждането се изразява в наранено лаково покритие и деформация на детайл в
задна долна част, непосредствено до врата задна лява. Увреждането кореспондира
с уврежданията на врата задна лява и праг ляв. За възстановяване на
уврежданията е необходимо ремонт на степен 2 на детайла и неговото боядисване.
2. Врата задна лява - увреждането се изразява в наранено лаково покритие
и деформация на детайла по цялата му площ. Увреждането е получено вследствие
съприкосновение с твърд предмет, какъвто би могъл да бъде външен детайл на
друго превозно средство. Увреждането кореспондира с уврежданията на врата
предна лява, калник заден ляв. Експертизата посочва, че за възстановяване
уврежданията по врата задна лява е необходимо подмяната на детайла и
неговото боядисване. 3. Облицовка праг ляв - увреждането се изразява в
наранено лаково покритие и деформация на детайла от средата му до задният му
край. Увреждането е получено вследствие съприкосновение с твърд предмет,
какъвто би могъл да бъде външен детайл на друго превозно средство. Увреждането
кореспондира с уврежданията на врата предна лява, врата задна лява и калник
заден ляв. За възстановяване на уврежданията е необходимо ремонт на степен 2 на
детайла и неговото боядисване. 4. Основа праг ляв - увреждането се изразява в
деформация на детайла в задната му част. Увреждането е получено след удар в
облицовка праг ляв, калник заден ляв и врата задна лява и последващите
измествания и деформации на детайлите. Увреждането кореспондира с уврежданията
на облицовка праг ляв, врата задна лява и калник заден ляв. За възстановяване
на уврежданията е необходимо ремонт на степен 3 на детайла и неговото
боядисване и 5. Калник заден ляв - увреждането се изразява в наранено лаково
покритие и деформация в предната част на детайла, непосредствено до врата задна
лява и праг ляв. Увреждането е получено вследствие съприкосновение с твърд
предмет, какъвто би могъл да бъде външен детайл на друго превозно средство.
Увреждането кореспондира с уврежданията на врата задна лява, облицовка праг ляв
и основа праг ляв. За възстановяване на уврежданията е необходимо ремонт на степен
2 на детайла е неговото боядисване.
По
отношение на възражението на ответника, че била налице щета по задна лява
врата, в резултат на предходно застрахователно събитие, настъпило на
21.05.2018г., която не е била възстановена към момента на процесното ПТП, т.е.
”невъзстановена щета”, съдът намира изводите на ВРС за правилни – наличието на
предходна щета е ирелевантно за основателността на предявения иск. По делото се
установява, че по преписка № *********/21.05.2018г. са били претендирани
увреждания по детайл врата задна лява, изразяващи се в наранено лаково покритие
на три места над хоризонталния ръб на панела на вратата с големина няколко
милиметра всяко и деформация с приблизително кръгла форма и големина няколко
милиметра в средата на детайла, като за отстраняването на тези увреждания е
било нужно боядисване на детайла. При настъпване на процесното застрахователно
събитие на 11.06.2019г., вратата е била деформиран до такава степен от удара с автомобил Хонда
„Джаз“, че е била нужна пълната ѝ подмяна. В устните обяснения на
вещото лице /на л.81/ същото обяснява, че предходни повреди на лявата задна
врата не са допринесли за процесното увреждане /не се кумулират към настоящото/
- те са минимални и се изразяват в нарушение само на лаковото покритие /т.4 от
СТЕ/. При извършеното след ПТП заснемане на щетите, не може да се установи
наличието на предходно увреждане на същия детайл, тъй като задна лява врата е
изцяло деформирана по цялата си площ, т.е. налага се пълна подмяна на детайла.
Съобразно тези обяснения, дори да не са отремонтирани предходните вреди, те не
оскъпяват ремонта на автомобила сега. Не може да се каже със сигурност, че тази
предходна щета е била възстановена или не. С оглед на изложеното съдът приема,
че не е налице връзка между заведената щета през 2018г. и процесната, която да
е от значение при определяне размера на обезщета по чл.405 КЗ. Въззивният съд
споделя изводите, до които е достигнала и първата инстанция занеоснователност
на възражението на застрахователя.
Налице е
частична щета, изразяваща се в посочените увредени детайли по автомобила, които
не се оспорват. В САТЕ е посочено, че общата стойност на ремонта на автомобила възлиза
на 3 096.06 лв., от които: общо за врата предна лява - 424.50 лв.; общо за
врата задна лява – 1 656.48 лв.; общо за Облицовка праг ляв - 201.24 лв.; общо
за Основа праг ляв - 423.54 лв.; общо за Калник заден ляв - 319.05 лв.; Общо за
Общи операции - 71.25 лв. Посочената сума съответства на средните пазарни цени
към момента на настъпване на застрахователното събитие и кореспондира с
изискването за покриване на стойността, необходима за възстановяване на вещта
във вида, който е имала към момента на увреждане без да надвишава
застрахователната сума /12 150 лева/. Съдът е предпочел варианта по т.2 от САТЕ
с доводи, че вещото лице е съобразило както цените на оригинални резервни части
на официалния представител на марката „БМВ“, така и тези, предлагани от
алтернативен производител.
В т.5 от
заключението на САТЕ /л.67/ вещото лице е посочило и стойност на ремонта, изчислена
към датата на ПТП по Методиката на застрахователя за определяне размер на
обезщетенията по експертна оценка на щети по застраховка „Каско”, която възлиза
на 1 717.47 лева.
Действително,
застрахованото лице в полицата се е съгласило на опционално обезщетяване чрез ремонт
в доверен сервиз, но при завеждане и описа на щетите не е предлагано отремонтиране
по този ред, а и не е правено такова възражение от ответника.
Същевременно,
в приложеното към отговора искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на
МПС”, застрахованото лице изрично е посочило, че желае обезщетението да се
определи по експертна оценка. /вж. на л.22 по делото/ Не е правено от ищеца
оспорване съдържанието на писменото доказателство и/или обективираната в него
воля на застрахования.
Съгласно
т.54 от ОУ /на л.27/, при частични щети начинът на обезщетяване се договаря със
застрахования след подаване на уведомлението за щетата като възрастта на МПС се
определя към датата на началото на полицата, т.е. към 11.12.2018г. В случая, с
оглед възрастта на процесното МПС /с дата на регистрация 2007г./, приложение
намира клаузата на т.54.4 от ОУ, съгласно която когато от датата на първата
регистрация на МПС до датата на полицата са изтекли над 10 години,
застрахователното обезщетение се определя по два алтернативни начина –
отстраняване на щети в посочен от застрахователя доверен сервиз или по
експертна оценка /вж т.54.4.2 от ОУ/ В тези случаи от определената по експертна
оценка щета се приспада подлежащата на плащане вноска по полицата. В случая не
е спорно, че застрахователят е изплатил сумата от 632.85 лева, с част от които
е покрито задължение за четвърта вноска в размер на 218.67 лева и реално са
изплатени 414.18 лева като обезщетение.
Съдът
намира за неоснователно възражението за приоритет на ОУ на застрахователя пред
нормите на КЗ. Методиката на застрахователя следва да бъде съобразена като
минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор
относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, но при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи същото съобразно предвидените императивни законови правила. В
разглеждания казус приложимите съгласно т.6.2. от Методиката /на л.30 по
делото/ параметри за определяне на размера на обезщетението не отразяват
адекватно действителната стойност на причинените вреди, тъй като не отчитат
средната пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуване
на имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за
отстраняване настъпилата вреда.
При
съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400,
ал.2 КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда
на имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на всички
присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за
възстановяване на това имущество във вида преди увредата, без прилагане на
обезценка /в тази насока Решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на
ВКС, първо т. о/. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен
ремонт и доказателства за осъществени разходи, не е предложено отремонтиране в
доверен сервиз, съдът следва да определи застрахователно обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 КЗ, като ползва заключение на
вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН. Тази
методика е от значение при определяне обезщетението от застрахователя и
евентуално Гаранционен фонд, но не може да бъде обвързваща по отношение на
съда, който прилагайки разпоредбите на КЗ, в частност чл.400 и чл.386 КЗ,
следва да съобрази минималните стойности по Методиката, среднопазарната
стойност на ремонта спрямо застрахователната сума като горна граница.
Безспорно
клаузите на КЗ имат приоритет пред клаузите на ОУ. Цитираната от застрахователя
клауза от ОУ, препраща при определяне размера на обезщетението по цена
съобразно експертна оценка, което директно противоречи на закона, а и на
утвърдената практика при приложение на нормата на чл.400 КЗ. Не става въпрос за
ограничение на носения от застрахователя риск, а за различно, превратно
прилагане на Методиката на застрахователя, т.е. на базовите цени по цит.
по-горе методика на Наредба №24/2006г. на КФН. Определеното по този начин
обезщетение във всички случаи би се различавало от действителната пазарна цена
на щетата в ущърб на потребителя. При съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално
извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие по арг. от чл.386, ал.2 КЗ като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му
да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН. Не може да се споделят доводите на
застрахователя, че ОУ предвиждат ограничение в отговорността му при увредени
автомобили, които са на възраст над 10 години, единствено до стойността,
определена по експертна оценка. Този извод би противоречал директно на
цитираната по-горе клауза на чл.386 КЗ. В тази връзка следва да бъде съобразена
практиката на ВКС, обективирана в решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. №
1092/2015 г. на ВКС, 2-ро т. о., в което е прието, че не е възможно влезлият в
сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължима
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск съобразно вредите на застрахованото имущество. Поради това
съдът намира, че договорът поражда за застрахователя задължение при настъпване
на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за
претърпените от събитието вреди, чиято стойност се определя от разпоредбата на
чл.386 КЗ. При съдебно предявена претенция, съдът е обвързан при определяне
размер на обезщетението от императивните правни норми на КЗ.
С оглед на
изложеното съдът намира възприетия от първата инстанция размер на обезщетението
за съответен на цитираните разпоредби. Решението следва да бъде потвърдено
изцяло до претендирания размер от 2 463.21 лева, съобразно направеното
искане за изменение размера на иска, на основание чл.214 ГПК.
Съобразно
този резултат от въззивното обжалване разноски следва да бъдат присъдени на
въззиавемата страна в размер установените в приложения списък по чл.80 ГПК
ведно с начисляване на ДДС. Страната е претендирала отделно разноски за
изготвяне на отговор по ВЖ и отделно за проц.представителство в съдебно
заседание. Съдът намира, че приложение в случая намира единствено разпоредбата
на чл.7 от Наредба №1/2004г. за МРАВ доколкото учреденото процесуално
представителство на адвоката поглъща както действията по подаване на отговор на
ВЖ, така и представителството в съдебно заседание. Не напразно в разпоредбата
на чл.9, ал.1 от Наредбата се визира възнаграждение при липса на процесуално
представителство. Освен това, предвид направеното с въззивната жалба от
застрахователя възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, съдът дължи
произнасяне съгласно чл.78, ал.5 ГПК. Делото не разкрива правна и фактическа
сложност, поради което съдът намира възражението за основателно. Уговореното
възнаграждение в размер на 702 лева е прекомерно. На въззиваемата страна се
следват разноски до размера от 402.40 лева, намален съобразно чл.78, ал.5 ГПК,
на основание чл.7, ал.2 Наредбата, а след начисляване на ДДС – 483 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1097/04.03.2020г., постановено по ГД №16409/2019г. по описа на ВРС, XII състав.
ОСЪЖДА „Дженерали
Застраховане“АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Й.Д.Й., ЕГН **********, сторените
във въззивното производство разноски в размер на 483 лева с ДДС, на основание
чл.78, ал.1 врл.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: