МОТИВИ по НОХД № 581 от 2019 г. на РС - Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение
против С.В.Б. за това, че около 19:30 ч. на 07.04.2019 г. в заведение за бързо
хранене „Вики” на ул. „Николаевска” № 45 в гр. Габрово, по хулигански подбуди,
чрез стискане за врата, хвърляне на пода, нанасяне на ритници с крака и удар с
юмрук в лицето, умишлено причинил на И.Л.И. *** в качеството и на длъжностно
лице - „продавач в павилион”, при изпълнение на службата и, лека телесна
повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал.1,
т.1, предл. първо и т. 12, предл. първо
във вр. с чл. 130, ал.1 от НК.
Преди
стартиране на съдебното следствие от страна на И.Л.И. е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия за заплащане на сумата
от 5 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените и от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 07.04.2019
г. до окончателното им изплащане. На основание чл. 84 от НПК И.Л.И. е
конституирана като граждански ищец, а по реда на чл. 76 от НПК – и като частен
обвинител в настоящото производство.
В хода на съдебното производство подсъдимият
С.В.Б. се представлява от служебния си защитник адв. Д.С. от ГАК. Със
съгласието на подсъдимия и неговия защитник производството е стартирано по реда
на съкратеното съдебно следствие – чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура - Габрово пледира за осъдителна присъда въз
основа проведената диференцирана съдебна процедура и признанието на С.Б.. С
оглед обремененото съдебно минало на дееца, в т.ч. и за извършени редица посегателства
срещу личността, предлага на съда след редукцията на чл. 58а, ал.1 от НК да му наложи
финално наказание от „Две години лишаване от свобода”, което да изтърпи при
първоначален строг режим. На последно място пледира и за уважаване на
предявения граждански иск.
Повереникът на И.Л.И. – адв. В.П. от ГАК, моли на преден план за
осъдителна присъда и налагане на наказание около средния възможен размер. Намира
депозираната гражданска претенция за доказана по основание и размер, поради
което моли за нейното цялостно уважаване.
Гражданският ищец и частен
обвинител И.Л. моли за справедливост.
Адв. Д.С. не оспорва сочената от обвинението фактология, поставяйки акцент в
пледоарията си обаче на редицата смекчаващи обществената опасност на деянието и
неговия автор обстоятелства. Ето защо и при условията на алтернативност пледира
или за прилагане разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК и налагане на наказание
„Пробация” или, на основание чл. 58, ал.1 от НК – „Шест месеца лишаване от
свобода” и последваща редукция с 1/3. Намира предявения граждански иск за
неоснователен и недоказан и моли за неговото отхвърляне.
Подсъдимият изразява съжаление
за извършеното и моли за по-ниска присъда.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият
С.В.Б.
е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, осъждан, не
работи, ЕГН: **********. Същият признава вината си и всички факти, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява категорично съгласие да не се събират доказателства
за тези факти.
С Трудов договор № 1/04.03.2019
г. И.Л.И. била назначена на работа в „Денизов” ЕООД на длъжността „продавач в
павилион” с работно място заведение за бързо хранене „Вики” на ул.
„Николаевска” № 45 в гр. Габрово. На 07.04.2019 г. следобяд И.Л. изпълнявала
служебните си задължения в цитирания търговски обект, в което като клиенти към
този момент се намирали свидетелите К.П., Н.С., Н.Х., М.Ц. и В.Г.. Около 19:30
ч. в заведението пристигнали подсъдимият и неговата приятелка – свидетелката С.К..
След употреба на алкохол, С.Б. започнал първоначално да отправя обидни думи
спрямо гражданската ищца, а след това я хванал с ръка за гърлото, вдигнал я от
земята и впоследствие я блъснал на пода. Там подсъдимият започнал да и нанася
удари с крак по тялото, след което отново я вдигнал, блъснал я към прозорец и накрая
и ударил шамар. Непосредствено след това С.Б. и свидетелката С.К. напуснали заведението.
В хода на образуваното по случая
досъдебно производство е изготвена съдебно – медицинска експертиза, която
установила, че вследствие на инцидента на И.Л. са причинени следните травми – масивно
кръвонасядане и умерен оток на клепачите на лявото око, кръвонасядане от
долната страна на брадичката вляво, две охлузвания вляво предно на шията,
двустранна болезненост в шията и в тилната област, кръвонасядания и болезненост
на предмишницата на дясната ръка и на мишницата на лявата ръка, оплаквания от
болки при движение на шията и при преглъщане, както и общо неразположение, довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът изрично
посочил, че уврежданията отговарят да са причинени по описания по-горе
механизъм.
В подкрепа на горната
фактическа обстановка е признанието на подсъдимия, направено в съдебно
заседание, което се подкрепя от събраните в досъдебната фаза на процеса и
присъединени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, съдържащи се в
материалите по досъдебно производство № 184/2019
година по описа на РУ - Габрово.
Хулиганските
подбуди на извършеното са изводими от факта на пълно отсъствие на каквато и да
е обективна причина за поведението на подсъдимия, който е нанесъл процесното
увреждане с единствена цел да демонстрира своята необвързаност от основополагащи
норми и порядки в обществото. Доказаността на другото квалифициращо
обстоятелство – причиняването на травмите на длъжностно лице при изпълнение на
службата му, се извежда от приложения по делото трудов договор на И.Л. и
безспорните свидетелски показания, че същата е осъществяла своите задължения на
инкриминираната дата.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна, въз основа разпоредбата
и на чл. 373, ал. 2 от НПК, СЪДЪТ призна подсъдимия С.В.Б. за ВИНОВЕН в това, че около 19:30 ч. на 07.04.2019 г. в заведение за
бързо хранене „Вики” на ул. „Николаевска” № 45 в гр. Габрово, по хулигански
подбуди, чрез стискане за врата, хвърляне на пода, нанасяне на ритници с крака
и удар с юмрук в лицето, умишлено причинил на И.Л.И. *** в качеството и на
длъжностно лице - „продавач в павилион”, при изпълнение на службата и, лека
телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота - престъпление
по чл. 131, ал.1, т.1, предл. първо и т.
12, предл. първо във вр. с чл. 130, ал.1 от НК.
За извършеното престъпление законодателят е
предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години, като в процеса
на индивидуализацията му съдът констатира баланс между смекчаващите
отговорността на дееца обстоятелства – младата възраст, тежкото семейно и
имуществено състояние и заявеното съжаление за извършеното, и отегчаващите
такива – обремененото съдебно минало и наличието на два квалифициращи елемента
на престъпна деятелност. С оглед на това заключение на С.Б. следва да се
определи наказание в средния възможен размер от „Една година и шест месеца
лишаване от свобода”, което след задължителната редукция с 1/3 по реда на чл.
58а, ал.1 от НК придобива окончателно измерение от „Една година лишаване от
свобода”. Същото на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Освен това и по реда на чл. 59, ал.1, т.1 от НК при изпълнението на определеното наказание на приспадане подлежи времето,
през което спрямо С.Б. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража” с Определение № 213/15.04.2019 г. по ЧНД № 402/2019 г. на РС - Габрово,
както и на основание чл. 59, ал.2 от НК времето, през което същият е бил задържан с
Постановление на РП – Габрово от 12.04.2019 г. за срок до 72 часа, като един задържане да
се зачита за един ден „Лишаване от свобода”.
По така предявения граждански иск съдът намира
следното:
Категорично
признаването на С.Б. за виновен в извършване на процесното деяние влече след
себе си и основателността на тази претенция с правна основа чл. 45 от ЗЗД за
обезщетяване причинените на И.И. неимуществени вреди, която съдът намира обаче за
частично основателна по размер. Претендирана сума от 5 000 лева е завишена
и не съответства на интензитета на нанесеното увреждане, оздравителния му
период и продължителноста на неблагоприятните последици върху здравето на гражданския
ищец. Съставомерните последици от процесното посегателство са отшумели, при
това безвъзвратно. Ето защо и след преценка на гореизложените обстоятелства,
придържайки се и към нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати на И.Л.И. сумата от 1 000 лева, представляващи
справедливо обезщетение за нанесените и от деянието неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 07.04.2019 г., до окончателното
им изплащане, като над този размер до пълно претендираните 5 000 лева така
предявеният граждански иск подлежи на отхвърляне като неоснователен и
недоказан.
При
този изход на делото и на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, подсъдимият С.В.Б. следва да бъде осъден да
заплати на държавата по сметка на РС -Габрово държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50,00 лева, както и сумата от 5,00 лева при служебно
издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК С.В.Б. следва да бъде осъден да заплати на ОД на
МВР-Габрово направените по делото на досъдебната му фаза разноски, възлизащи на
сумата от 231,60 лв., както и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово при
служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед
изхода на делото подсъдимият С.В.Б. следва да бъде осъден да заплати на И.Л.И. ***
сумата от 1 080 лева, явяващи се направените от нея разноски за ангажиране на
повереник
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: