№ 678
гр. С., 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110210599 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от ЗДР. В. СТ., ЕГН **********, срещу
наказателно постановление № 42-0001585/22.06.2021г., издадено от Ч.А.К. –
Директор на РД „АА“ - С., с което на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАвтП на
жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
1500,00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 34, §1, изр.1, предл.1
от Регламент (ЕС) №165/2014, а на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева за
нарушение на чл. 89, т.2 от Наредба № 33/03.11.1999г. на Министъра на
транспорта.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Споделя се наличието на съществени нарушения
на процесуалните правила, изразили се в отсъствието на пълно, точно и ясно
описание на нарушенията, противоречие между фактическото описание на
деянията и тяхната правна квалификация и липса на отделни елементи от
обективната им страна. Като съществен се обсъжда и пропускът да се впише
ЕГН на присъствалия при съставяне на АУАН свидетел. Релевират се в
допълнение към жалбата доводи, че неправилно е била ангажирана
отговорността на въззивника, доколкото той бил представил на контролните
органи пътен лист, който обаче не бил приет от проверяващите поради
резерви към съдържанието му. Коментира и липса на съобразено
изключението отговорност за попълването на пътния лист да не се търси от
водачи, придвижващи се без товар до товарен пункт, като част от
международен превоз. В тази връзка подчертава, че превозвачът е с
международен лиценз, поради което и за него важат правилата на Наредба №
11 на МТС. Моли се за отмяна на санкционния акт.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да вземе становище относно фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспезивен и
деволутивен ефект, а разгледана по същество, се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 01.06.2021г., около 13:30 ч., в гр.С., на път I-8, на около 50 метра
след разклона за с.Г.М., с посока към гр. С., свид. Б. Н. Б., на длъжност –
„инспектор” в РД „АА”- С., заедно с колегата си – М.Я. (заемащ същата
длъжност в посочената институция), осъществявали контрол по спазването на
разпоредбите на ЗАвтП. Те спрели за проверка специален автомобил марка
„Астра ХД7”, с рег. № СВ 1172 СМ, от категория N3. Превозното средство
било управлявано от водача – жалбоподател ЗДР. В. СТ.. С него бил
реализиран превоз на деца по маршрут с. Д.Б.-С.-Д.Б. Към момента на
спирането му превозното средство било без пътници. Контролните органи
поискали от водача представянето на документи за извършваната дейност, в
частност тахографски лист и пътен лист. С. подал за справка изискания пътен
лист. При сверяването му контролните органи изразили резерви относно
попълнените в него реквизити. Същевременно установили, че водачът не е
използвал тахографски лист за деня.
При тези данни Б.Б. съставил на водача Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) сер. А-2020, бл. №290927 от
01.06.2020г., в присъствието на свидетел по акта – М.Я. и на жалбоподателя.
В него отразил своите констатации, като очертал фактологията на двете
нарушения, а именно „водачът не е използвал тахографски лист на дата
01.06.2021г.“ и „Водачът е без пътен лист по образец /приложение №11/”.
Посочил и правната квалификация на деянията, съответно по чл.34, §1, изр.1,
предл.1 от регламент № 165/2014г. и по чл.89, ал.2 от Наредба № 33 на МТ от
1999г. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, като не вписал
възражения в съответната графа. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, на 22.06.2021г. Директорът на
РД „АА”- С. издал и атакуваното НП № 42-0001585, с което при частично
възпроизвеждане на словесното описание на фактите от АУАН и въвеждане
на твърденията, че “водачът не е извършил тахографски лист на дата
17.06.2021г.“, на жалбоподателя С. на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАвтП
било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500,00
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.34, §1, изр.1, предл.1 от
регламент №165/2014г., а на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП му било
наложена глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 89, т.2 от
2
Наредба № 33 от 03.11.1999г. НП било връчено на жалбоподателя на
23.06.2021г. Жалбата срещу НП постъпила на 28.06.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля Б. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на министъра на транспорта и информационните технологии и
съобщенията, Заповед №589/31.01.2020г., на изпълнителния директор на
ИААА,длъжностна характеристика за длъжността инспектор, копия от
удостоверения за владеене на чужд език и удостоверение за повишаване на
квалификацията.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля Б., като ги
намира за обективни и логични, последователни, без вътрешни противоречия,
доколкото същият е участвал при извършването на проверката спрямо
жалбоподателя. Те отразяват непосредствените му възприятия по следвания в
рамките на контролната дейност ред. Въпреки това свидетелят не успя да
уточни в какво са се изразявали пороците на пътния лист, дали той не е бил
попълнен въобще или данни от него са били неверни или непълни съобразно
утвърдения образец. Няма спомен и относно дружеството – превозвач и
точния обхват на издадените му лицензи. Предоставените от свидетеля
сведения не указват наличие на заинтересованост и изопачаване на
споделените факти, но поради тяхната фрагментарност съдът ги кредитира и
ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото само в
частта, касаеща реда за провеждане на проверка и обстоятелствата около
установяването на извършен превоз без използване на тахографски лист, но
не и относно особеностите на нарушението, свързано с пътния лист за
реализиран превоз.
От приложените заповеди на министъра на транспорта и съобщенията и
изпълнителния директор на ИААА съдът извежда факта на компетентността
на наказващия орган и актосъставителя в протеклата процедура. Писмените
доказателства, анализирани поотделно и в своята цялост, съдът намира за
единни, логични и кореспондиращи по между си, поради което използва
същите при формиране на свободното си вътрешно убеждение.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от
ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от
жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в
3
съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения
АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и
сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно
постановление.
Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на
издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно
компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали
двата документа. Съгласно чл. 91 и чл. 92 от ЗАвтП контролът се
осъществява от органите на ИА "АА". В този смисъл актосъставителят Б.,
заемащ длъжността "Инспектор" към РД „АА”- гр.С., е материално
компетентен да състави процесния АУАН. Административнонаказващият
орган – изпълняващ длъжността Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация” в ГД „АИ” – град С. е компетентен да състави обжалваното
НП на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 2 ЗАвтП и
т. 6 от Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от
извършване на нарушението, респективно - от откриване на нарушителя. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 –
месечния давностен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Въпреки тези констатации настоящата съдебна инстанция намира, че в
хода на ангажиране на административнонаказателната отговорност на
въззивника е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което обуславя отмяна на издаденото наказателно постановление.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност. Чрез съставения акт се сезира
оторизираният административнонаказващ орган, със съответния
административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по
същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено
административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление административното нарушение, което е вменено във вина на
нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и
разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на
посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така
следва да съществува правно единство между описаното нарушение, текстово
и цифрово, в акта и в наказателното постановление.
Административнонаказателната отговорност на въззивника З.С. е
ангажирана на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози,
като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00
/две хиляди/ лева за нарушение на чл. 89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г.
4
на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България. Като второ нарушение на С. е предявено и несъобразяване с
разпоредбата на чл.34, §1, изр.1, предл.1 от Регламент № 165/2014.
Съставеният в конкретния случай АУАН, както и издаденото въз основа на
него наказателно постановление не отразяват максимално прецизно всички
относими и изискуеми елементи от обективната страна на двете
административни нарушения, обуславящи тяхната съставомерност, което
съществено накърнява правото на нарушителя да разбере фактическите
параметри на предявената му отговорност. Възведеното описание на
конкретно проявеното поведение и обстоятелствата, свързани с него, не
отговаря на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото изложението на фактите не е формулирано
изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетвори изискванията за
пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й
право на защита на лицето, срещу което се насочва
административнонаказателната принуда.
Разпоредбата на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
въвежда изискване за водачите при извършване на обществен превоз на
товари да представят при поискване от контролните органи „попълнен пътен
лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при
придвижване на превозно средство без товар на територията на Република
България до товарен пункт, като част от международен превоз”. Както в
АУАН, така и в НП описанието на изпълнителното деяние на констатираното
нарушение е очертано с твърдението, че водачът управлява „без” пътен лист
по образец (Приложение №11). Използваният предлог „без”, означаващ
отсъствие, в контекста на изложението в акта не дава информация, дали се
анонсира липса на изискуемия документ въобще или неупражняване на
фактическа власт върху него единствено към момента на проверката.
Независимо коя от възможните хипотези е визирана от наказващия орган
обаче се разкрива несъответствие между възведеното описание на
релевантните факти и ангажираната като нарушена правна норма, в разрез с
правилото на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Като съответна на нарушението на чл.89, т.2 от Наредба № 33 на МТ от
03.11.1999г. е посочена разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗАвтП. При
систематично и граматическо тълкуване на нейния текст се налага извод, че
характеристиките й я отличават като субсидиарна и приложима единствено
към хипотези, в които отсъства специално основание за налагане на
административно наказание. В конкретния случай обаче, поради отсъствието
на яснота относно съществени елементи от фактическия състав на
нарушението и по- конкретно неговото изпълнително деяние, преценката е
дотолкова затруднена, че по същество се приравнява на липсващо
съответствие между материално правило за поведение и предвидената като
гаранция за съобразяването му санкция. От друга страна, всяка от
възможните хипотези, които биха могли да се подразберат при тълкуване на
използваните от наказващия орган изразни средства за описание на механима
на деянието, се санкционира от различна, специална норма. Така,
санкционната норма на чл.93, ал.1 от ЗАвтП изпълва състава на
5
административно нарушение, когато водачът извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, т. е. въведена е административно-
наказателна отговорност за водачите на МПС, извършващи посочените
превози, ако те въобще нямат издадени изискуеми документи, сред които и
пътен лист съобразно Наредба №33/2011г. За наличието на валидно издаден
документ, който не е бил носен и представен при проверката на служителите
от автомобилната администрация, е предвиден текстът на чл.93, ал.2 от
ЗАвтП, предвиждащ отговорност за водач на МПС, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не
представи в момента на проверката издадения документ (лиценз, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му- включително пътен лист). Регламентирането със специално
правило на санкцията и в двата случая изключва приложението на
субсидиарната санкционна норма на чл.105, ал.1 от ЗАвтП. По тези
съображения за съда е ирелевантно дали от доказателствата по делото се
разкрива едната или другата хипотеза на нарушение, доколкото приложимата
спрямо всяка от тях санкция не е намерила адекватно отражение като
задължителен реквизит на санкционния акт.
В констативно- съобразителните части на АУАН и НП на
жалбоподателя е вменено като второ деяние очертаното с твърдението, че
водачът управлява, като „не е извършил” тахографски лист. Тези фактически
параметри следва да вменят административно нарушение, съответстващо на
правната квалификация по чл. 34 § 1, изр.1, предл.1 от Регламент (ЕС) №
165/2014 ("Водачите използват тахографски листове или карти на водача
всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на
поемането му"). Използваната за пресъздаване на изпълнителното деяние
глаголна форма обаче е не само неясна като семантика с оглед контекста на
изречението, част от което се явява, но и предвид своето значение не дава
информация, дали се анонсира неизползване на изискуемия документ въобще,
констатирано неправилно негово съхрание или неупражняване на фактическа
власт върху него единствено към момента на проверката въпреки че е бил
използван или отказа да бъде представен пред контролните органи. Следва да
се отбележи, че тези алтернативи са относими към различни правила за
поведение, като само първата от тях съответства на ангажираната от
наказващия орган и актосъставителя прана квалификация, доколкото
следващите се отнасят до хипотезите на чл.34, §2 и чл.36 от същия регламент.
Същеременно, в наказателното постановление като изпълваща състава на
нарушението на материалната норма на чл.34, §1 от Регламент (ЕС)
№165/2014 е посочена санкционната такава на чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвтП,
предвиждаща глоба за водачи на моторно превозно средство, които
извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари и при проверка от контролните органи не представят документите,
които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му
6
през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни, в частност
тахографски листа. Съдържанието на така цитираните текстове и
съпоставката помежду им налага извод за отсъствие на корелация, доколкото
елементите на санкционната норма разкриват отношение към правилото на
чл.36 от Регламента. За неизпълнение на задължението, което се поражда с
нормата на чл.34, §1 от междуародния акт, е предвидена санкция в чл.93в,
ал.2 от ЗАВтП. Установеното несъответствие е основание да се коментира
грубо нарушение на изискването, въведено с текста на чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН и липса на единство между фактическо обвинение и неговата правна
квалификация – абсолютна предпоставка за отмяна на издадения санкционен
акт в съответната му част.
Спестявайки съществени обстоятелства относно всяко от двете
нарушения и неправилно определяйки санкцията, която гарантира
изпълнението на накърнените материални правила, актосъставителят и
наказващият орган са препятствали възможността на съда да проследи
тяхната воля и да съпостави фактическите им констатации с обективно
изводимото от събрания по делото доказателствен материал, както и да
подложи на анализ за правилност преценката им. С АУАН и НП се очертават
параметрите на претендираната административнонаказателна отговорност,
поради което тяхната констативно съобразителна част следва недвусмислено
да отразява всички съставомерни признаци, без възможност за тяхното
последващо допълване, тълкуване или прилагане на презумпции за
извеждането им. Последното е наложено с оглед гарантиране правото на
нарушителя да разбере изначално, срещу какви факти следва да гради своята
защитна теза. Изложените пороци на двата процесуални акта досежно
нарушенията на чл.89, т.2 от ЗАвтП и чл. 34, § 1, изр.1, предл.1 от Регламент
(ЕС) № 165/2014 пряко повлияват върху тяхната пригодност да удовлетворят
изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на
реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва
административнонаказателната принуда.
Коментираните недостатъци на издадения в хода на производството
санкционен акт не биха могли да бъдат отстранени от настоящия съдебен
състав, доколкото неговите правомощия за лимитирани до проверка
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление при
обвързващото действие на принципа reformatio in peius в производството.
Същевременно те не би могло да бъдат презюмирани, а следва недвусмислено
да бъдат извеждани от текстовата формулировка на издадения санкционен
акт. Повдигане и изменение на „обвинението” е възможно до етапа на
издаване на наказателното постановление. Проекция на това разбиране се
явява и нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, позволяваща издаване на
санкционния акт и при допусната нередовност на АУАН, когато безспорно се
извежда извършеното нарушени и самоличността на нарушителя. Аналогична
разпоредба обаче липсва досежно вече издаденото наказателно
постановление, поради което настоящият съд не би могъл да изземе
функциите за формулиране на обвинителната теза. Критерият за определяне
на съществени нарушения на процесуалните правила винаги е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване
7
на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Такъв е и настоящият
случай, в който административнонаказващият орган е неглижирал напълно
установения от закона минимален задължителен старт, обуславящ
законосъобразността на неговите актове от формална страна. Последното се
явява формално основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление, поради което и не налага обсъждането на останалите доводи,
релевирани от жалбоподателя досежно незаконосъобразността на издадения
санкционен акт.
Въпреки наличието на процесуални основания за отмяна на издадения
санкционен акт този съд ще сподели за пълнота и кратки аргументи по
неговата материална законосъобразност и доказаността на твърдяното
нарушение. По делото е установено, че към 01.06.2021г. жалбоподателят е
упражнявал дейност като водач на специален автомобил - атобус, с който е
извършвал превоз на деца по вътрешен маршрут от с.Д.Б. – с. С. – с. Д.Б..
Касае се за обществен превоз, за когото са билиприложими правилата на
Наредба № 33/2011г., като не се е разкривало основание за приложение на
изключението по чл.89, т.2 от нея. Отсъствието на яснота обаче досежно
конкретните пороци при оформлението на пътния лист и липсата на
представени в хода на въззивното производство доказателства за тях по
същество води до недоказаност на тезата на наказващия орган. Що се отнася
до нарушението на чл.34, §1 от Регамент (ЕС) № 165/2014, макар в АУАН да
е посочена павилно неговата дата, съвпадаща с тази на проверката –
01.06.2021г., в НП същата е променена на 17.06.2021г., което не отговаря на
установените факти. Не може да се възприеме твърдението, че с касае до
техническа грешка, доколкото по делото отсъстват данни за подобно
тълуване, включително то не може да се позове върху текста на
постановлението. Съдържанието на окончателния правоохранителен акт е
единственото указание за това, каква е действителната воля на решаващия
орган, как са формирани неговите изводи по фактите и приложимия закон и
дали съответстват на реално установимата от доказателствения материал
фактическа обстановка. Именно с него се очертават окончателно параметрите
на претендираната отговорност, по отношение на които не съществува правен
ред за изменение. По тези причини и в настоящото производството съдът не
разполага с компетентност да изменя и по този начин да подменя изразеното
властническо изявление на наказващия орган, още по- малко да го тълкува
или извежда от събрания по делото доказателствен материал, доколкото
противното разбиране би поставило правомощията на контролиращата
инстанция в противоречие с принципа reformatio in peius и по съществото си
би представлявало изземване на компетентност. Като не е определил
коректно времето на извършване на нарушението съобразно представените по
административната преписка доказателства, АНО е допуснал и неправилно
приложение на материалния закон, явяващо се допълнително основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана
8
защита от страна на жалбоподателя Венев относно нарушението на правилата
на ЗАвтП. Разкрива се и доказателствена необезпеченост на обвинителната
теза за всяко от двете ангажирани нарушения. Ето защо, съдът намира, че
така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова същото следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 42-
0001585/22.06.2021г., издадено от Ч.А.К. – Директор на РД „АА“ - С., с което
на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАвтП на жалбоподателя е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/
лева за нарушение на чл. 34, §1, изр.1, предл.1 от Регламент (ЕС) №165/2014,
а на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 89, т.2 от
Наредба № 33/03.11.1999г. на Министъра на транспорта, като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – С. град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9