Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер № 260185
28.02.2022 година
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди
и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4318 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на
следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ******** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед ****** г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., ул. „С. С.” №**,
бл.***, вх. *, ет.7*, ап.*, който самостоятелен обект се намира в сграда *,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, състоящ се от три стаи, столова,
готварна и сервизни помещения, брой нива на обекта - едно; площ по документ -
98,30кв.м., ведно с прилежащите избено
помещение №***, с площ от 6 кв.м., при граници: гараж № *, коридор, коридор
и таванско помещение №**, с площ от
10 кв.м. при граници: таван №**, коридор и стълбище, както и ведно с 0,774%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното
място, при съседни самостоятелни обекти на самостоятелния обект: на същия етаж
- ****, под обекта - ***; над обекта - ****.
Производството по съдебна делба е
инициирано от Д.Т.К., ЕГН **********, която твърди, че процесният недвижим е
придобит по силата на публична продан, с влязло в сила постановление за
възлагане на недвижим имот от **** г. по изпълнително дело № **** по описа на
******., с per. № *** по регистъра на ******, вписано в СВ – гр. П. - акт № **,
т. ** от *** г., по време на брака ѝ с Г.И.К., ЕГН **********, който брак
е прекратен с развод на *** г. Твърди, че процесният недвижим имот е придобит
изцяло с нейни лични средства, които средства са дарени от нейния баща. На това
основание е предявен иск по чл. 23, ал. 1 СК, а в условията на евентуалност,
ако искът бъде отчасти уважен, е поискана
делба при квоти 9/10 ид.ч. за ищцата и 1/10 ид. част за ответника. Искът
за трансформация на лично имущество е отделен за разглеждане в друго производство
– гр.д. № ****г. на РС-П., като впоследствие, с оглед подадения от ответника
отговор на исковата молба, ищцата е заявила, че иска претенцията за
трансформация на лично имущество да бъде разгледана под формата на възражение в
делбения процес. Производство по иска по чл. 23, ал.1 СК е присъединено за
разглеждане към делбеното производство, искът по чл. 23, ал. 1 СК е оттеглен, а
спорът по чл. 23, ал.1 СК е приет за
разглеждане в делбения процес под формата на възражение, а не на отделен
установителен иск.
В подадения отговор на исковата
молба *** Г.И.К., ЕГН ********** възразява за неоснователност на възражението
по чл. 23, ал. 1 СК. Сочи, че имотът е закупен със семейни средства, а не с
лични средства на ищцата, че същият е бил съпружеска имуществена общност/СИО/,
която е прекратена, с прекратяването на брака. Иска допускане на съдебна делба
при равни делбени квоти. Оспорва твърденията на ищцата, че средствата за
закупуване на имота са дарени от нейния баща, който е продал свой имот. Твърди,
че съпрузите са осигурили в равна степен средствата за закупуване на имота.
Твърди, че е получил сумата от 20 000 лева от негов приятел в заем, като е
разполагал със сумата от 5 000 лева негови лични средства. Така макар плащането
на продажната цена да е осигурено със средства на бащата на ищцата, ответникът
възразява, че е възстановил сумата от 25 000 лева в полза на бащата на ищцата,
тъй като такава им е била уговорката. Към тази сума ответникът счита, че следва
да се добави и сумата от 5 916 лева – платения с негови средства задатък.
Съдът като съобразни наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че искът за съдебна делба
следва да се отхвърли, по следните съображения:
Производството по съдебна делба е
особено исково производство, като качествата ищец и ответник имат условно
значение. Няма пречка при наличието на спорна съсобственост, делбения процес да
бъде иницииран от съделител, който твърди, че е едноличен собственик на имота,
предмет на делбата. В тази хипотеза съделителят, който иска делба, твърдейки,
че е налице съсобственост е ищец, макар и делото за делба да не образувано по
негова инициатива. В случая ищец по иска за съдебна делба, от гледна точка на
придобивното основание, от което се твърди да е възникнала съсобствеността, е
Г.И.К., ЕГН **********, тъй като той иска делба при равни квоти, поддържайки,
че процесният имот е съсобствен на основание на прекратена СИО, а ответник е
Д.Т.К., ЕГН **********, която релевира възражение по чл. 23, ал. 1 СК, с което
оспорва това придобивано основание. Тя също иска делба имота, но само ако
възражението ѝ за трансформация на лично имущество бъде уважено отчасти.
Следва да се изтъкне, че в делбения процес всички правоизключващи собствеността
възражения се преклудират в срок до първото по делото открито съдебно
заседание, като съделителите могат да твърдят фактически основания, сочещи на
липса на съсобственост или съсобственост при различни по обем квоти, на конкуриращи правни основания, именно в
този срок.
Установява се, че съделителите са
бивши съпрузи, чийто брак е прекратен със споразумение по чл. 51 от СК,
одобрено с решение № *** от *** г. по гр.д. № *** г. на РС-П., при действието
на СК от *** г., който е приложимият материален закон. Видно от споразумението,
съпрузите не са уредили имуществените последици от развода относно придобития
по време на брака недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Пловдив. Според
разясненията на ТР № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС, след като в утвърденото от
бракоразводния съд споразумение по чл. 51, ал.1 СК от 2009 г., съпрузите са
уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду
им, без да са посочили изрично обема на
правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се
установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на
негово лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК.
В утвърденото от бракоразводния
съд споразумение имуществените отношения във връзка със собствеността на имота
не са уредени по никакъв начин, тъй като нито е посочено имотът да остава съсобствен между страните,
нито пък при какви квоти. Уреден е единствено въпросът за ползването на
процесното жилище, който въпрос е извън предмета на делото, тъй като не е свързан
с прехвърляне на вещни права. Ето защо е допустимо в следващ исков процес, по
предявен иск за собственост или иск за делба, както е в случая, да бъде
наведено възражение по чл. 23 от СК за
пълна и/или за частична трансформация, като следва да се изтъкне, че
възражението за пълна трансформация имплицитно включва в своя предмет това за
частична.
Устоява се, от приложеното по
делото /л.16/ платежно
нареждане, че на 28.03.2013г. бащата на съделителката Д.Т.К. – Т. Д. Т. е
получил по своя банкова сметка ***, 291,65 лева, представляваща продажна цена
на негов собствен недвижим имот, с който се е разпоредил. Съдът кредитира
твърдението на ищцата, че собственото на баща ѝ жилище е продадено, като
с получената продажна цена той е искал да я дари, предвид намерението ѝ
да закупи по-голям по площ имот. Този извод се подкрепя и от показанията на Т.
Д. Т., разпитан като свидетел, които съдът кредитира, с оглед на тяхната
съгласуваност с приетите по делото писмени доказателства, установяващи
извършените впоследствие плащания.
Между съделителите не е налице
спор, че са решили да закупят делбения недвижим имот на публична продан, като
участие в проданта е взел съделителят Г.И.К.. Установява се /л.78/, че на **** г. съделителят Г.И.К., в качеството си на наддавач, е внесъл по сметка на
****, сумата от 5916 лева, представляваща задатък по чл. 489, ал. 1 от ГПК. С
постановление за възлагане на недвижим имот от *** г., влязло в сила на *** г.,
съделителят К. е обявен за купувач по проданта, при продажна цена на имота от 70 000
лева. Установява се от изисканите от **** писмени доказателства /л.76-л.81/, че доплащането на продажната цена имота е осъществено с две вносни
бележки, в които като наредил фигурира бащата на съделителката Д.Т.К. – Т. Д. Т. Сумата
от 62 750 лева е преведена от банковата сметка на Т. Д. Т., същата по
която е получил сумата за продажна цена на продадения негов имот, а сумата от
1334 лева е преведена от друга негова банкова сметка.
Съделителят Г.И.К., възразява, че той със свои средства е
заплатил данъка за придобиване на недвижимия имот, както и че по постигнато с
бащата на съделителката Д.Т.К. споразумение, му е върнал сумата от 25 000
лева, от които 20 000 лева набавил чрез заем, даден му от приятел – св.
Ж., а 5 000 лева съставлява негови лични средства.
Съдебната практика (ППВС
№5/1972г.) е константна по въпроса, че критерият за преобразуване на лично
имущество в закупения по време на брака имот е изцяло обективен. Изследва се
характерът на вложените при придобиването средства към момента на придобиване на вещното право по правилата на
съответния придобивен способ. Настоящият съдебен състав намира, че категорично
е установено по делото, че почти цялата продажна цена на делбения имот е
заплатена със средства, които са собственост на бащата на съделителката Д.Т.К..
Тези средства са с установен произход - от продажбата на негов собствен имот.
Продажната цена делбения имот възлиза 70 000 лева, като към тази сума не
следва да се добавя местният данък, тъй като той е задължение към фиска, което
може да бъде погасено от всяко трето лице, независимо от това дали то ще има
правен интерес от изпълнението. Фискалните органи не могат да откажат
изпълнение на публично вземане, а и заплащането на данъка не е условие за
транслиране на собствеността. Сумата от 64 084 лева е заплатена със
средства на Т. Д. Т., които са дарени на неговата дъщеря Д.Т.К.. Изводът, че
става въпрос за дарени средства на единия съпруг, т.е. че дарението не е в
полза на семейството, съдът извежда от житейската презумпция, че средствата
получени от родител на единия съпруг са дарение за този съпруг, с оглед
отношенията между дарител и дарен. В този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 42 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 5550 / 2015
г. на ВКС, II г.о., с която е разгледан идентичен казус. Горният извод
се подкрепя и от обстоятелството, че в случая се касае за средства, които са
получени от продажбата на имот, собственост на родителя, които имот, ако би бил
наследен, би бил лична собственост на съпруга наследник, а не съпружеска
имуществена общност, по аргумент от чл. 22, ал. 1 СК. Ето защо при продажба на
недвижим имот, който е собственост на родител на единия съпруг, и разходване на
средствата за закупуване на друг имот по време на брака, е налице трансформация
на лично имущество, като няма правно значение обстоятелството кой от съпрузите
е страна в придобивната сделка. От значение е единствено произходът на
средствата.
Както бе вече изтъкнато,
преценката дали е налице трансформация на лично имущество се извършва към
момента на придобиване на вещното право. Ето защо поначало е без правно
значение дали действително съделителят Г.И.К. е имал намерение да възстанови
средства на бащата на своята бивша съпруга, както и дали е сторил това. На
първо място по делото не фигурира нито едно писмено доказателство, от което да
се установява, че Т. Д. Т. - бащата на Д. К., е получил някакви средства от
Г.И.К.. Наведените възраженията, че съделителят Г.И.К. е получил заем от свой
близък приятел – св. Ж., който заем е погасил с кредит, като със заема и свои
лични средства е възстановил съответната част от продажната цена на имота,
съдът намира за напълно неоснователни и некороспоредиращи с правилата на
здравата житейска логика. По делото е приложен договор за заем, който не се
ползва с достоверна дата спрямо насрещната страна, тъй като тя не страна по
този договор - арг. от чл. 181 ГПК.
Възможно е въпросният документ да е антидатиран и изготвен за целите на
процеса. По приложението на чл. 181 ГПК е формирана еднопосочна и константна
съдебна практика на Върховния касационен съд, относно доказателствената
стойност и достоверната дата на неподписан от страната частен свидетелстващ
документ: решение № 89 от 30.09.2020 г.
по гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 32 от 03.08.2020 г. по т.
д. № 423/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр. д. №
4020 / 2017 г. на ВКС, IV г.о. и др., с която се приема, че документът не
се ползва с обвързваща доказателствена сила и достоверна дата спрямо лицето, което
не е участвало в неговото съставяне, тъй като то може да бъде увредено от
отразените в него факти, които му се противопоставят. Отделно от горното,
алогична изглежда да е тезата, че е при едни нормални съпружески отношения,
каквито са били отношенията между съделителите към датата на придобиване на
делбения имот, единият съпруг ще изяви желание да върне дарените от бащата на
другия съпруг средства, послужили за закупване на семейно жилище, при положение
че сам не разполага със средства, поради което ползва заем от приятел.
Не са установява от приетите по
делото писмени доказателства дали сумата, дадена за задатък по проданта, е
платена с лични средства на съделителя Г.И.К., както твърди той, със семейни
средства, или със средства, дарени от дядото на Д.Т.К., в която насока са
показанията на свидетеля Т. Този факт обаче е без съществено правно значение.
Според чл. 23, ал. 2 от СК когато вещните права са придобити отчасти с лично
имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото,
освен ако тази част е незначителна.
В случая сумата от 5916 лева е незначителна в сравнение с продажната цена на
имота, поради което имотът е лична собственост на Д.Т.К.. Върху тази част не
възниква СИО, като в този смисъл е съдебната практика, обективирана в решение № 72 от 07.07.2017 г. по гр. д. №
3056 / 2016 г. на ВКС, I-во г.о. Съдът се
позовава на посочената практика на Върховният касационен съд, тъй като
буквалният прочит на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 СК сочи на извод, че
разпоредбата касае единствено хипотезите, при който не е налице частична
трансформация. По аргумент от противното, съдебната практика приема, че валидна
е и обратна хипотеза, а именно, че не възниква съпружеска имуществена общност,
ако незасегната част от трансформацията е на незначителна стойност, като в тази
хипотеза е налице пълна трансформация на лично имущество. Съдебната практика,
обективирана в решение № 78 от 20.04.2011
г. по гр.д. № 491/2010 г. на ВКС, III г.о, приема, също че
при липсата на законов критерий за преценка на незначителността, какъвто се
съдържа в разпоредбите на чл. 206, ал. 1 ЗЗД относно продажбата на вещи, чл.
335, ал. 2 ТЗ относно търговската продажба и др., тя се преценява преди всичко
с оглед на процентното съотношение на трансформираната част спрямо целия имот,
определено чрез аритметична пропорция между паричната равностойност на
преобразуваното лично имущество и общата цена на новопридобития имот.
Незначителността на трансформираната част от имота е въпрос на конкретна
фактическа преценка, като се изхожда от справедливостта.
В разглежданата хипотеза сумата
от 5 916 лева съставлява 8,45 % от стойността на имота. Не е установено
тази сума да е лично имущество, по смисъла на чл. 22, ал 1 СК, което да е
собственост на съделителя Г.И.К., което обстоятелство бе разпределено в тежест
на доказване на страната с изготвения и обявен за окончателен проект за доклад
по делото. Ето защо, и при приложение на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК, се
налага извод, че приносът на Г.И.К. в придобития по време на брака апартамент
възлиза на 4, 23 %, т.е. половината от стойността на внесения задатък. Съдът
счита този принос за незначителен. Следва да се изтъкне, че от показанията на
св. Ж. се установява, че Г.К. е имал често финансови затруднения, като вземал
заеми от приятели, което е индиция, че не е разполагал с лични средства.
Същевременно, доказано е безспорно по делото, че делбеният имот е закупен почти
изцяло със средства, дарени на Д.Т.К. от
нейния баща. При това положение искът за съдебна делба следва да се отхвърли.
Собственик на делбения имот е съделителят Д.Т.К. на основание пълна
трансформация по чл. 23, ал. 1 СК на лично имущество. Приносът на Г.К. е
незначителен и поражда облигационна претенция за неоснователно обогатяване. В
случая не е налице основание за възникване
на вещни права по силата на прекратена СИО.
Доколкото съделителят Г.И.К. е
поискал допускане на съдебна делба, макар делбено производство да не е
инициирано от него, в диспозитива на постановения съден акт следва се отхвърли
искът за делба на Г.И.К. против Д.Т.К.. Постановеното в първата фаза на делбата
отхвърлително съдебно решение играе ролята на уважен иск за собственост, тъй
като с него се отрича правото на собственост на съделителя, които е заявил, че
иска допускане на делба.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения на основание прекратена съпружеска имуществена общност от
Г.И.К., ЕГН ********** против Д.Т.К., ЕГН ********** иск по чл. 34 от ЗС за
съдебна делба, при равни делбени квоти, на следния недвижим имот:
самостоятелен обект с
идентификатор **** по КККР на гр.
П., одобрени със Заповед **** г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота: гр. П., ул. „С. С.” №**, бл.**, вх. *, ет.*, ап.*, който самостоятелен
обект се намира в сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, състоящ се от три
стаи, столова, готварна и сервизни помещения, брой нива на обекта - едно; площ
по документ - 98,30кв.м., ведно с прилежащите избено помещение №**, с площ от 6
кв.м., при граници: гараж № *, коридор, коридор и таванско помещение №*, с площ
от 10 кв.м. при граници: таван №*, коридор и стълбище, както и ведно с 0,774%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното
място, при съседни самостоятелни обекти на самостоятелния обект: на същия етаж
- ***, под обекта - ***; над обекта - ***, придобит по време на барака между
страните по делото, по силата на постановление за възлагане от ** г., влязло в
сила на *** г. по изп.дело № ** на *****., рег. № **, район ОС-П.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.