РЕШЕНИЕ
№ 4601
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110136927 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу В. М. Й., М. В. Й. и Х. В. Й., както следва:
- искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на
сумата 859.04 лева – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 10, находящ се в гр.София, ж.к. „Овча Купел“, бл......, за периода 01.05.2017г.
– 30.04.2019г., както и на сумата 6.80 лева – главница за осъщественото дялово
разпределение за периода 01.01.2019г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 25.06.2021г., до окончателното изплащане;
- искове с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за заплащане на сумата 115.64 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 14.09.2018г. – 05.03.2021г., както и на сумата 1.24 лева – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 30.03.2019г. – 05.03.2021г.
Сумите се претендират при условията на разделна отговорност при следните квоти: 4/6
части за В. М. Й. и по 1/6 част за М. В. Й. и Х. В. Й., в качеството им на наследници на Ст.
Х. И.
Ищецът твърди, че ответниците, като собственици по наследство на процесния имот, са
задължени да заплатят стойността на потребената за жилището топлоенергия и цената на
1
осъщественото дялово разпределение, но не са сторили това. Представя писмени
доказателства и прави искане за допускане на експертизи. Претендира разноски.
Ответникът В. М. Й. оспорва претенциите с възражение, че не се намира в договорни
отношения с ищеца и оспорва през процесния период да е ползвал доставена от дружеството
топлинна енергия. Оспорва да е извършвано дялово разпределение в сградата, в която се
намира имота, както и наличието на валиден договор между етажните собственици и ищеца,
евентуално оспорва да е изпадал в забава с твърдение, че не е настъпила изискуемостта на
вземането за главница. Навежда и възражение за частично погасяване на заявените вземания
за главница и лихви по давност.
Ответникът М. В. Й. оспорва предявените искове с довод, че между страните не е
налице облигационно отношение, както и оспорва спрямо него да са приложими общите
условия за доставка на топлинна енергия. Оспорва да е собственик или вещен ползвател по
отношение на процесния имот. Посочва, че ищецът не е издавал фактури на негово име,
поради което и не е изпаднал в забава за заплащане на претендираните суми. Релевира
евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност.
Ответникът Х. В. Й. оспорва предявените искове. Оспорва да се намира в облигационно
отношение с ищеца, така и да е собственик на имота, а при евентуалност – поддържа да
притежава по-малка част от посочената от ищеца. Оспорва в имота да е доставяна топлинна
енергия на претендираната от ищеца стойност, както и оспорва да е налице правното
основание, въз основа на което ищецът да претендира лихви, доколкото твърди, че не са
издавани фактури на името на ответника и не е изпаднал в забава. Оспорва дължимостта на
сумата, претендирана за услуга „дялово разпределение“. Навежда и евентуално възражение
за частично погасяване на заявените вземания по давност.
В проведеното с.з. ищецът не изпраща представител.
В о.с.з. ответниците се представляват от адв. И.. В предоставения срок, ответниците,
чрез процесуалните си представители, представят писмена защита. В нея е изложено, че В.
М. Й. не е наследник на Ст. Х. И. и няма качеството на потребител на топлинна енергия.
Релевира се, че част от вземането е погасено по давност, като спрямо ответниците Х. и М. Й.
и с оглед претендираната 1/3 част от тях, погасени спрямо всеки от тях се явяват 80.93 лева
главница и 10.89 лева лихва. Претенцията за дялово разпределени се оспорва на
самостоятелно основание с липсата на договор, който да породи това задължение, а
претенцията за лихви – с липса на основание за начисляването и липса на покана до
ответниците.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 22.07.2012г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Топлофикация София“ ЕАД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
2
22.07.2012г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба от 17.02.2015 г.,
жилището е било придобито от Ст. Х. И.
От извършените служебно справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г се установява,
че Ст. Х. И. е починал на 21.04.2018 г. От същите справки е видно, че Ст. Х. И. не е имала
деца, родителите са починали преди нея, сестра също. При извършена справка за
наследниците на сестра Л. Х.ва Й., се установява, че същата е оставила като наследници
преживял съпруг В. М. Й., и децата им – М. В. Й. и Х. В. Й.. Съгласно правилото на чл. 10,
ал. 2 ЗН в този случай Ст. Х. И. се наследява от своите племенници – М. В. Й. и Х. В. Й.
/двата ответници по делото/ по право на заместване, защото сестрата на наследодателя е
починала преди него. В тази хипотеза наследник не се явява третият ответник по делото В.
М. Й..
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че само двама от
ответниците са собственици на идеална част от процесния имот по силата на наследствено
правоприемство от починалия общ наследодател Ст. Х. И. Като собственици на имота те се
явяват страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни
3
Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се опровергава от твърденията на
ответниците.
Третият ответник В. М. Й. не се явява собственик на имота, поради което и не се явява
страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба. Ето защо, искът срещу него следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Ищецът сам е посочил това лице като ответник по делото и с оглед
твърденията му, изложени в молба от 12.11.2021г., въпросът кому тежи вземането се решава
по същество, а не по реда на чл. 129 ГПК. Указания да посочи ответниците, срещу които
търси вземането си, както и при какви квоти спрямо всеки от тях, са дадени на ищеца по
ясен и разбираем начин. Въпреки указаното в мотивите кои са наследниците на Ст. Х. И., в
диспозитива указанията км ищеца са правилни. Освен това, ищецът е имал достъп до делото
и сам е следвало да определи кръга от лица, срещу които търси вземането си. Това е сторено
с молбата му от 12.11.2021г., поради което нови указания към ищеца не е било необходимо
да се дават.
При това положение правата /дяловете/ на всеки един от наследниците - М. В. Й. и Х. В.
Й., са равни. С оглед диспозитивното начало в процеса обаче, съдът е обвързан от
посоченото в исковата молба и следва да ограничи произнасянето си в тези рамки.
По делото е поставен спор срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период и за размера на търсените вземания, предвид възражението за изтекла
погасителна давност.
За целите на разрешаване на спора по делото е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Топлофикация София“ ЕАД. За имота е била
потребявана топлоенергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Допусната, изслушана и приета е била също съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която е установило, че размерът на дължимите суми по пера е в размер на
търсените с исковата молба, т.е. 859.04 лева – главница за потребена топлоенергия, 115.64
лева – мораторна лихва върху нея, 6.80 лева – главница за осъществено дялово
разпределение и 1.24 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите
по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
4
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2017г., а исковата молба, която
прекъсва давността, в случай на положително решение, е депозирана на 25.06.2021г.
Вземанията, възникнали преди 25.06.2018г. се явяват погасени по давност и като размер
възлизат на 538.79 лева главница за периода 01.05.2017 г.- 30.04.2018 г. и лихва в размер на
85.42 лева за периода от 14.09.2018 г. – 05.03.2021 г.
Общият размер на вземанията след 25.06.2018г. възлиза на 320.25 лева главница за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г и 30.22 лева лихва за периода 14.09.2019 г. – 05.03.2021
г., главница за дялово разпределение 6.80 лева за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2019 г. и 1.24
лева лихва върху нея за периода 01.03.2019 г. – 05.03.2021г.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
При съобразяване на горните изводи относно размер на непогасените по давност суми,
както и на обстоятелството, че спрямо ответниците М. В. Й. и Х. В. Й. се търси 1/6 от
вземането, то дължими от тях към ищеца са следните суми:
- за М. В. Й. 53.37 лева главница за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г и 5.03 лева
лихва за периода 14.09.2019 г. – 05.03.2021 г., главница за дялово разпределение 1.13 лева за
периода 01.01.2019 г. – 30.04.2019 г. и 0.20 лева лихва върху нея за периода 01.03.2019 г. –
05.03.2021г.
- за Х. В. Й. 53.37 лева главница за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г и 5.03 лева лихва
за периода 14.09.2019 г. – 05.03.2021 г., главница за дялово разпределение 1.13 лева за
периода 01.01.2019 г. – 30.04.2019 г. и 0.20 лева лихва върху нея за периода 01.03.2019 г. –
05.03.2021г.
Обстоятелството, че тези двама ответници биха дължали сума по-голяма от
претендираната, с оглед полагащия им се дял от наследството, не дава основание на съдът
да присъди повече, тъй като е ограничен в рамките на поисканата от ищеца сума спрямо
всеки един от ответниците, а същевременно следва да уважи и приспадне погасените по
давност вземания в рамките на търсения период и съобразно наследствената им квота,
каквато се търси с исковата молба /1/6 ид.ч./.
В заключение, предявените искове срещу ответниците М. В. Й. и Х. В. Й. следва да се
уважат до посочените по-горе суми, а за разликата над тях до пълния искан размер –
предявените искове следва да се отхвърлят. Предявените искове срещу ответника В. М. Й.
следва да се отхвърлят изцяло, защото лицето не се явява собственик или ползвател на
топлоснабденият имот, т.е. ищецът не доказа качеството на този ответник на потребител на
5
топлинна енергия за топлоснабдения имот. Отхвърлянето на исковете срещу този ответник
на това основание прави ненужно произнасянето по направеното възражение за погасяване
на тази част от вземанията по давност.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 650.00 лева, от които 50 лева държавна
такса, 500.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане
на правната помощ. От тях, съразмерно на уважената част от исковете, в тежест на
ответниците М. В. Й. и Х. В. Й. следва да се възложи сумата от 237.06 лева, или по 118.53
лева в тежест на всеки от тях.
На разноски имат право и ответниците съобразно отхвърлената част от иска.
Ответниците М. В. Й. и Х. В. Й. своевременно са направили искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение за представено процесуално представителство по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА /с изричното му посочване в договора/, поради което ищецът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Н. И. И. и на адв. М. Л. Л. адвокатско възнаграждение в размер за
всеки от по 400.00 лева, определено в минимален размер по НМАВ. С оглед отхвърлената
част от иска спрямо всеки от ответниците /104.04 лева/ и общият материален интерес на
вземанията, търсени спрямо всеки от тях /163.77 лева/, дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на 254.11 лева. На процесуалните представители не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение в минимален размер за всеки един от предявените
искове, доколкото защитата се реализира по предявени с една исковата молба претенции и
присъждането на възнаграждение по всеки един от тях, би довело до неоснователно
обогатяване.
Ответникът В. М. Й. също има право на разноски поради отхвърляне на иска срещу него
изцяло. Разноските са своевременно претендирани по реда на ЗА в полза на неговият
адвокат, но по делото не е представен договор между тези лица, с който е уговорен този ред
на защита. Константна е съдебната практика, че за да се присъдят тези разноски е
необходимо изрично да е указано, че представителството се предоставя по този ред, като се
посочи също изрично въз основа на която от трите законови хипотези е то. В случая,
договор с изрично означение на сочените обстоятелства не е налице. За такова посочване не
може да се приеме инкорпорираното в самия отговор на исковата молба /л. 117-122/, защото
то има характер на списък по чл. 80 ГПК, а не на уговорка между довереник и доверител
/т.е. на договор/.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА М. В. Й., ЕГН **********, с адрес гр. София, район „Овча купел“, бл....., ет.
..., ап. ...., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...... следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 53.37 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 10, находящ се в гр.София, ж.к. „Овча Купел“,
бл....., за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., сумата 1.13 лева - главница за
осъщественото дялово разпределение за периода 01.01.2019г. – 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 25.06.2021г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до
пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в размер на 143.17 лева и
за периода 01.05.2017 г.- 30.04.2018 г., като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 5.03 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 14.09.2019 г. – 05.03.2021 г., сумата 0.20 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.03.2019г. –
05.03.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до пълния
претендиран размер 19.27 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и
за периода 14.09.2018 г. – 05.03.2021 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Х. В. Й., ЕГН **********, с адрес гр. София, район „Овча купел“, бл. ...., да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 53.37 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 10, находящ се в гр.София, ж.к. „Овча Купел“,
бл....., за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., сумата 1.13 лева - главница за
осъщественото дялово разпределение за периода 01.01.2019г. – 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 25.06.2021г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до
пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в размер на 143.17 лева и
за периода 01.05.2017 г.- 30.04.2018 г., като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 5.03 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 14.09.2019 г. – 05.03.2021 г., сумата 0.20 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.03.2019г. –
05.03.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до пълния
претендиран размер 19.27 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и
за периода 14.09.2018 г. – 05.03.2021 г., като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...... срещу В. М. Й.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, район „Овча купел“, бл. ....., искове, както следва
- искове с правно основание чл.150 ЗЕ за заплащане на сумата 572.69 лева – главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 10, находящ се в
гр.София, ж.к. „Овча Купел“, бл......, за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г., както и на
сумата 4.53 лева – главница за осъщественото дялово разпределение за периода 01.01.2019г.
– 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
25.06.2021г., до окончателното изплащане;
7
- искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 77.09 лева – лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2018г. – 05.03.2021г., както
и на сумата 0.82 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
30.03.2019г. – 05.03.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. В. Й., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, сумата 118.53 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и
депозит за вещо лице съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х. В. Й., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., сумата 118.53 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и
депозит за вещо лице съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., да
заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Г.т“ № .... ет. 1, сумата от
254.11 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
иска за оказаното на ответника Х. В. Й. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., да
заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, гр. София, ул. „Г.“ № ...... сумата от 254.11 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска за
оказаното на ответника М. В. Й. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8