РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Бургас, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20212100501146 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 и чл. 250 от ГПК – за изменение в частта за
разноските, както и за допълване на Решение № 432/29.10.2021 г., постановено по в. гр. д. №
1146/2021 г. по описа на БОС. Образувано е по молба на адв. Иглика Василева,
пълномощник на Х.А.. М., с която се иска допълване на постановеното по делото решение,
както и изменението му в частта за разноските. С Решение № 432/29.10.2021 г., постановено
по в. гр. д. № 1146/2021 г. по описа на БОС е отменено Решение №260676 от 05.05.2021 г. по
гр.д. №6873/2020 г. по описа на РС-Бургас, в частите, с които:
- предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 5000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени душевни страдания – отрицателно въздействие върху неговата психика и
личност, в резултат на повдигнатите му незаконни обвинения – по чл. 321, ал.3, пр.2, т.1, вр.
с ал.1 от НК и по чл.242, ал.1, б.“ж“ от НК, по които е оправдан с Решение № 113/24.06.2016
г. по НД № 339/2016 г. на ВКС, I н.о.;
- искът е отхвърлен за сумата над 5000 лева до 7000 лева, както и за разликата над 4000
лв. до размер на 4430, 76 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди – заплатени адвокатски възнаграждения за защита в досъдебното и съдебното
производства, във връзка със същото обвинение
ВМЕСТО Решението В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ Е ПОСТАНОВЕНО:
Осъдена е Прокуратурата на Република България, да заплати на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, на Х.А.. М. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 7 000 (седем хиляди)
лева - обезщетение за търпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни
страдания – отрицателно въздействие върху неговата психика и личност, в резултат на
повдигнатото му незаконно обвинение – по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от НК, по
което подсъдимият е бил оправдан с Решение № 113/24.06.2016 г. по НД № 339/2016 г. на
1
ВКС, I н. о., и сумата от още 430,76 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
– заплатени адвокатски възнаграждения за защита в досъдебното и съдебното производства,
във връзка със същото обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.06.2016 г. до окончателното й изплащане.
Потвърдено е Решение №260676 от 05.05.2021 г. по гр.д. №6873/2020 г. по описа на РС-
Бургас, в останалите обжалвани части.
С въззивното решение, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
Х.А.. М. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 4, 84 лева за разноски над присъдения
размер в първата инстанция и за въззивната инстанция.
В подаденото искане на основание чл.248 и 250 от ГПК се твърди, че въззивният съд
не се е произнесъл по целия спорен предмет, като не е присъдил своевременно поисканата
още с исковата молба законна лихва върху всяка от присъдените суми, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане. Сочи се, че така формулирано
произнасянето в диспозитива на съдебното решение касае законната лихва само върху
сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, но не и сумата, присъдена като
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. На следващо място се твърди, че съдът
неправилно е разпределил отговорността за разноски, като частичното уважаване на
исковете не влече след себе си и частично осъждане за внесените държавни такси,
съразмерно с уважената част от исковете. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ това води до
присъждане на внесените държавни такси в цялост. Претендира се допълване на решението
и изменението му в частта за разноските.
Препис от искането за допълване на решението и изменението му в частта за разноските
е получено от Прокуратурата на Република България на 22.12.2021 г., като в срок не е
изразено становище.
Бургаският окръжен съд намира молбата за редовна и допустима. Подадена е в срок, от
легитимирано лице. Тъй като е било проведено съдебно дирене и са били изслушани устните
състезания на страните, въззивният съд намира, че не е налице необходимост от изясняване
на спора, поради което не е необходимо молбата за допълване на решението да бъде
разглеждана в открито съдебно заседание.
По молбата за допълване на решението, БОС намира следното:
С исковата молба ищецът Х.А.. М. е претендирал сумата от 15000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 7200 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка
една от посочените суми от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането. В първоинстанционното решение, районният съд е присъдил сумите за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди заедно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Във въззивната
жалба отново е посочено, че процесните суми се претендират ведно със законните лихви
върху всяка от тях от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изпащане на
вземането. С въззивното решение съдът не е присъдил своевременно поисканата законна
лихва върху уважената част от исковете, касаеща претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
С оглед частичната основателност на иска, предявен за сумата от 15000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни
страдания – отрицателно въздействие върху неговата психика и личност, в резултат на
повдигнатото му незаконно обвинение – по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от НК, по
което подсъдимият е бил оправдан с Решение № 113/24.06.2016 г. по НД № 339/2016 г. на
ВКС, I н. о., то основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва
върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда на лицето,
до окончателното й изплащане.
По изложените съображения, молбата с правно основание чл. 250 от ГПК следва да
2
бъде уважена и да се допълни въззивното решение, като се присъди в полза на ищеца
законната лихва върху сумата от 7 000 (седем хиляди) лева - обезщетение за търпени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни страдания – отрицателно
въздействие върху неговата психика и личност, в резултат на повдигнатото му незаконно
обвинение – по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от НК, по което подсъдимият е бил
оправдан с Решение № 113/24.06.2016 г. по НД № 339/2016 г. на ВКС, I н. о., считано от
24.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
По молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, настоящият състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК страната може да поиска допълване или
изменение на постановеното решение в частта му за разноските в едномесечен срок от
постановяването му когато е необжалваемо, както в случая.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя
на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в
частта му за разноските. Видно от посочената разпоредба е, че една от процесуалните
предпоставки да се иска изменение на решението в частта за разноските е представянето на
списък по чл.80 от ГПК. Също така и съобразно практиката на ВКС присъждането на
разноски не е обусловено от прилагането на списък по чл.80 ГПК, но представянето на
такъв е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството
по изменение на решението в частта за разноските - ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК
на ВКС. В този смисъл и в мотивите на т.9 от цитираното тълкувателно решение е прието,
че разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на
разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на
това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл.80, изр. 2 от
ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно
- представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на
правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо.
В настоящия случай по делото пред въззивната инстанция липсва представяне на
списък по чл.80 от ГПК от страната, направила искането по чл.248 от ГПК. Следователно
искането й за изменение на решението в тази му част е недопустимо и като такова следва да
бъде оставено без разглеждане.
По изложените съображения, съдът намира, че молбата с правно основание чл. 248 от
ГПК - за изменение на въззивното решение в частта за разноските е недопустима и като
такава следва да се остави без разглеждане.
На основание чл. 248, ал. 3 и чл. 250, ал. 3 от ГПК, настоящото допълнително решение
подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва първоначалното решение.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 432/29.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1146/2021 г. по
описа на БОС, както следва:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България - гр. София, бул. „Витоша“ 2, да
заплати на Х.А.. М. с ЕГН **********, с адрес ***, законната лихва върху сумата от 7 000
(седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени душевни страдания – отрицателно въздействие върху неговата
психика и личност, в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение – по чл. 321, ал. 3,
пр. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от НК, по което подсъдимият е бил оправдан с Решение №
113/24.06.2016 г. по НД № 339/2016 г. на ВКС, I н. о., считано от 24.06.2016 г. до
окончателното изплащане.
3
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане с вх.№10381 от 15.12.2021 г., подадено от
Х.А.. М. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Иглика Василева, в частта, с която се
иска изменение на Решение № 432/29.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1146/2021 г. по
описа на БОС, в частта за разноските.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 и следв. ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4