Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав,
на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в
състав:
СЪДИЯ: Д. НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 2465 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и следващите
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 129, ал.7
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Би Ес Ей
България“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от
управителя С.С., депозирана чрез адв. А., срещу Акт за прихващане и
възстановяване /АПВ/ № П-03000319077835-004-001/17.05.2019 г., издаден от
инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение №160/02.08.2019
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Варна. С жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт. Подробно се излагат фактите досежно
внесена от дружеството жалбоподател на 15.11.2017 г. по сметка на НАП сума в
размер 99000,00 /деветдесет и девет хиляди/ лева като авансова вноска по ЗКПО
за 2017 г. Не се оспорва факта, че такава авансова вноска за месец ноември 2017
г. не е била предварително декларирана в декларация от 16.10.2017 г. – нито
като намерение на данъчнозадълженото лице, нито като размер. Намира за
неправилно становището на приходната администрация, че от посочената сума са
погасени други задължения на дружеството доколкото същото никога не е
просрочвало плащания на свои данъчни или осигурителни задължения към
републиканския бюджет. С оглед изложеното се твърди в жалбата, че
незаконосъобразно е отказано на „Би Ес Ей България“ ООД да се възстанови или
приспадне сума в размер на 3712,50 /три хиляди седемстотин и дванадесет и 50
ст./ лева, представляваща по своя характер лихва върху конкретно посочената
вноска по сметка на НАП в размер на 99000,00 /деветдесет и девет хиляди/ лева.
Отправя искане да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалвания АПВ
като незаконосъобразен и едновременно с това да се задължи ответника да
възстанови посочената сума в патримониума на „Би Ес Ей България“ ООД.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на
изложените в нея съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Отправя
искане за неговата отмяна по подробно изложените в жалбата и развити в
пледоария по съществото на спора основания с присъждане на сторените по делото
разноски съобразно представен списък.
Ответникът – Директорът на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централното Управление на
Националната Агенция за приходите /ЦУ на НАП/ - чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че
разглежданият случай не попада в приложното поле на чл.129 от ДОПК, тъй като
претендираните от „Би Ес Ей България“ ООД лихви не произтичат от негови данъчни
задължения, определени с акт на приходната администрация, а са внесени в
данъчно-осигурителната сметка /ДОС/ на дружеството по негова собствена
инициатива без в декларацията по чл.88 и чл.87а, ал.2 и 3 от ЗКПО от 16.10.2017
г. да е посочено, че дружеството възнамерява да направи такава авансова вноска
– като срок и размер. Описва подробно механизма на погасяване на задълженията
на данъчнозадължените лица в случаите, когато по техните ДОС има надвнесени
суми без посочено правно основание – първо се покриват задължения, които са
налични към момента на внасяне на конкретната сума, а след това –
нововъзникнали такива. Сочи, че внасянето на сума в размер на 99000 лева на
15.11.2017 г. и това, че тя не е насочена за покриване на задължения на
дружеството за корпоративен данък за текущата година (2017 год.), се дължи
изцяло на грешка на самото търговско дружество, а не на такава на приходните
органи. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата срещу
обжалвания АПВ. Подробно становище по съществото на правния спор излага в
писмен вид.
След като разгледа оплакванията, изложени
в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на обжалване в настоящото съдебно
производство е Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ №
П-03000319077835-004-001/ 17.05.2019 г., издаден от инспектор по приходите при
ТД на НАП-Варна потвърден с Решение №160/02.08.2019 г. на Директора на Дирекция
ОДОП – Варна при ЦУ на НАП. Производството, което е приключило с издаване на
оспорения АПВ е започнало във връзка с адресирано до Директора на ТД на НАП –
Варна искане на „Би Ес Ей България“ ООД вх. № 19239 от 22.04.2019 г. С него на
основание чл.129, ал.1 от ДОПК е поискано да се извърши
прихващане/възстановяване на сума в размер на 3712,50 /три хиляди седемстотин и
дванадесет и 50 ст./ лева, представляващи лихва за периода от 15.11.2017 год.
до 29.03.2018 год. върху недължимо внесена от дружеството на 15.11.2017 год.
сума в размер на 99000,00 /деветдесет и девет хиляди/ лева.
В резултат на постъпилото искане гл.
инспектор по приходите Р.В.Д.е възложила с Резолюция №
П-03000319077835-0РП-001/03.05.2019 г. извършването на проверка, която да
приключи до 22.05.2019 г. В резолюцията е уточнен предмета на проверката и
определено компетентното проверяващо лице - инспектор по приходите в ТД на НАП
– Варна Г.М-.А..
Във връзка с проверката до „Би Ес Ей
България“ ООД е изпратено искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задълженото лице, които били представени своевременно и това не е
спорно между страните.
Проверката е извършена в рамките на
определения с Резолюция № П-03000319077835-0РП-001/03.05.2019 г. срок. След
приключването ѝ проверяващото лице е издало оспорения в настоящото
съдебно производство АПВ № П-03000319077835-004-001/17.05.2019 година. С него
на дружеството е отказано да се извърши прихващане/възстановяване на посочената
сума за лихви в размер на 3712,50 /три хиляди седемстотин и дванадесет и 50
ст./ лева., поради липса на предвидените в закона материални предпоставки за
това.
При проведеното административно обжалване
по реда на глава ХVІІІ ДОПК вр. чл. 129 ал. 7 ДОПК директорът на Дирекция „ОДОП“
– Варна при ЦУ на НАП с свое решение № 160/02.08.2019 г. е потвърдил изцяло АПВ
№ П-03000319077835-004-001/ 17.05.2019 г. В мотивите на решението е посочил,
че „Би Ес Ей България“ ООД претендира прихващане и/или възстановяване на лихва
в размер на 3712,50 лв., за периода от 15.11.2017 год. до 29.03.2019 г. като
твърди, че на 15.11.2017г., по сметка на бюджета е преведена сума в размер 99
000,00 лв., съответно в платежното нареждане като основание за извършване на
превода е посочено „Корпоративен данък месечна авансова вноска“ и посочен вид и
номер на документ 03000173339074/16.10.2017г. Посочено е също, че „Би Ес Ей
България“ ООД е декларирало с декларация по чл. 88 и чл. 87а, ал. 2 и 3 от ЗКПО
с вх. № 03000173339074/16.10.2017г. месечна авансова вноска само за месец
октомври 2017г. В тази декларация проверяваното лице е посочило увеличение на
по-рано определените от него по реда на ЗКПО авансови вноски, като е
декларирало броя на авансовите вноски за корпоративен данък, месецът, през
който възнамерява да ги внесе и тхния размер. В тази връзка в декларацията е
направена отметка (поставено е „тикче“ с Х)единствено за месец октомври 2017
г., като е посочено, че през този месец дружеството ще внесе авансова вноска за
корпоративен данък в размер на 99 000,00 лева. От обясненията на
представляващия „Би Ес Ей България“ ООД органите на приходната администрация
установили, че за месец ноември 2017г. е било планирано търговското дружество
да внесе още една авансовата вноска, която да е същата по размер като тази за
месец октомври - 99 000,00 лв. Констатирано е в хода на проверката, че вноска в
този размер – 99000,00 лева, е внесена по данъчноосигурителната сметка на
дружеството на 15.11.2017 г. с мисълта за дължимост на корпоративен данък.
На 14.12.2017 г. е подадена втора
декларация по чл. 88 ЗКПО с вх. № 03000173407094/14.12.2017 г., с която е
намален и определен размера на месечната авансова вноска за м. декември в
размер на 82 000,00 лв. Сума в този размер е внесена на същата дата -
14.12.2017г.
Пропускът на дружеството да отбележи в
декларацията си от 16.10.2017 г., че предстои да направи втора авансова вноска
за корпоративен данък за 2017 год. и през м. ноември 2017 г. в размер на
99000,00 лв. е установен от дружеството едва през м. март 2018 г.
След анализ на движението по
данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице органите на приходната
администрация установили, че от внесената сума на 15.11.2017 г. в размер на
99000,00 лв., са прихванати суми за погасяване на данъчни задължения по
декларация по чл. 88 и по чл. 87а, ал. 2 и 3 от ЗКПО за авансови вноски за 2017
г. с вх. № 03000173407094/14.12.2017г. в размер 82000,00 лв., и сума в размер
на 3 382,67 лв. за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения - вземания по декларация чл.49 ал.5 от ЗДДФЛ. Тоест, формиран е
извод, че постъпилата на 15.11.2017г. сума в размер на 99000,00 лв. е насочена
за погасяване на налични публични задължения на проверяваното лице, тъй като
същите се явяват внесени по негова воля и без основание.
На 17.05.2019г. е издаден оспорения в
настоящото производство Акт за прихващане и установяване /АПВ/, с който на „Би Ес Ей България“ ООД е отказано да бъде
прихваната/възстановена по реда на чл.129 от ДОПК сума в размер на 3712,50 лева, представляваща
лихва върху внесената на 15.11.2017 год. сума в размер на 99000,00 лв. Отказът
е мотивиран с обстоятелството, че посочената сума не е внесена по ДОС на
дружеството във връзка с акт на приходен орган, а по инициатива на самото
дружество и с нея са погасени негови данъчни и осигурителни задължения. Тоест
сумата от 99000,00 лв. не е била нито недължимо внесена, нито недължимо събрана
от органите на данъчната администрация, каквото изискване е възведено в ал.6 на
чл.129 от ДОПК. Въз основа на това е направен извод, че разглежданият казус не
попада в приложното поле на нито една от хипотезите, предвидени от законодателя
в посочената правна норма. Не са налице и другите основания по чл.129, ал.1 – 4
от ДОПК за връщане на суми с лихви поради просрочие от страна на органите на приходната
администрация да изпълнят свое задължение за възстановяване на надвзети суми
или друго. В допълнение е посочено, че лихвите са акцесорно задължение и като такова следват главното задължение. В
този смисъл ответникът е посочил, че неоснователно се претендира
възстановяване/прихващане на лихви без да е формулиран петитум по отношение на
главно вземане /главница/.
В хода на настоящото съдебно производство
е установено и не е спорно между страните, че след като дружеството установило
пропуска в декларацията от 16.10.2017 год. от негово име е подадена молба с
входящ номер 16361/20.03.2018 год. с искане за корекция на декларация по чл. 88
като бъде подадена коригираща ГДД по чл. 92, в която да се посочи реалния
размер на внесените авансови вноски. В тази връзка на 29.03.2018 год. е
подадена такава коригираща декларация с вх. №: 0300И0506211, като в нея лицето
е декларирало дължими авансови вноски в размер на 280000,00 лева, а на ред 15,
част V е вписана обща сума на действително внесените авансови вноски в размер
на 181000.00 лв. /99000,00 + 82000,00/, при което автоматично е изчислен
остатък за довнасяне в размер на 103 702,27лв. Върху остатъка за довнасяне е
начислена лихва по чл. 89 ЗКПО в размер на 7 490.21 лева. Тази сума /за лихви/
е отразена в ДОС на дружеството и е погасена по-късно. Единствено за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че дължимостта на посочената сума
за лихви в посочения размер е оспорена пред компетентните органи на приходната
администрация като по реда на чл.129 от ДОПК е поискано нейното възстановяване
и/или прихващане. Това е отказано с АПВ № П-03000318197839-004-001/30.11.2018
г., потвърдено с Решение № 410/15.02.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-
Варна при ЦУ на НАП. Този АПВ не е оспорен по съдебен ред и е влязъл в законна
сила. Тази сума не е част от предмета на настоящия правен спор.
В хода на настоящото съдебно производство
с молба с.д. № 18098 от 05.12.2019 г. процесуалният представител на „Би Ес Ей
България“ ООД е представил 21 бр.
преводни нареждания, удостоверяващи извършени плащания от сметка на оспорващото
дружество към сметки на ТД – Варна на НАП /л.25 до л.46 от делото/.
От ответника са представени разпечатки от
база данни от информационните масиви на НАП /л.161 – 199 от делото/.
По делото е допусната съдебно-счетоводна
експертиза, заключението на която като
неоспорена от страните, съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено. От заключението на вещото лице е видно, че през периода от 01.11.2017
г. до 31.03.2018 г. от оспорващото дружество „Би Ес Ей България“ ООД по сметки
на НАП са внасяни суми, както следва: 1/ 15.11.2017
г. - 99000,00 лева; 2/ 06.12.2017 г. - 17545,40 лева; 3/ 14.12.2017 г. - 82000,00 лева; 4/
12.01.2018 г.-25966,31 лева; 5/ 18.01.2018 — 94,50 лева; 6/ 14.02.2018 г. -
17901,27 лева; 7/ 08.03.2018 г. -
18402,87 лева; 8/ 29.03.2018 г.- 41923,86 лева. Общата сума на вноските по
сметки на НАП възлиза на стойност 302834,21 /триста и две хиляди осемстотин
тридесет и четири и 21 ст./лева. С тях са погасявани възникнали данъчни и осигурителни
задължения на дружеството, подробно описани в т.2 и т.3 от
констативно-съобразителната част на ССчЕ. Всички плащания са извършвани към
сметки на НАП- Варна, посочени от вещото лице на стр. 13 от ССчЕ, а сумите са
постъпвали по съответните сметки в деня на извършване на превода. От анализа на
доказателствата – 21 бр. преводни нареждания, вещото лице е установило, че
погасените осигурителни вноски за периода от 01.11.2017 г. до 31.03.2018 г.
съвпадат по основание (кодове)и размер с тези, посочените в самите преводни
нареждания, но не съвпадат с кодовете и погасените задължения за данъци и осигуровки, отразени в системата
на НАП /отговор по т.5 ССчЕ/. Видно от отговора на т.6, за изследвания период -
от 01.11.2017 г. до 31.03.2018 г., оспорващото дружество няма просрочени
задължения. Кореспонденцията между преведените суми от ДОС на оспорващото
дружество и погашенията на данъчните и осигурителни задължения на същото е
проследена в т. 7 от ССчЕ. Заключението на експерта е, че към дата 29.03.2017
г. по ДОС на „Би Ес Ей България“ ООД има надвнесени 99000,00 лв., с които на
02.04.2018г. е погасено задължение за корпоративен данък, възникнало по ГДД за
2017 год. По искане на процесуалния представител на оспорващото дружество
вещото лице е установило размера на дължимата лихва върху сумата от 99000,00
лв., изчислена от датата на внасянето ѝ на 15.11.2017 год. съответно: 1/
до 01.04.2018 г. – 3795,00 лв.; 2/ до 17.05.2019 год. (датата на постановяване
на процесното АПВ) – 15097,50 лв.; 3/ към 28.01.2020г. /датата на изготвяне на
заключението по ССчЕ/ – 22137,50 лева.
При така установените факти, съдът приема
от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от
адресата на акта, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Компетентността на органа не е оспорена от
дружеството жалбоподател, но независимо от това съдът е длъжен да извърши
такава проверка в хода на съдебния контрол за законосъобразност на акта. От
представените от ответника доказателства /в това число и CD/ се установява, че
обжалваният Акт за прихващане и възстановяване е издаден от компетентен орган
по приходите, на когото съгласно чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК с Резолюция №
П-03000319077835-0РП-001/03.05.2019 г. е възложено извършването на проверка
относно основанието за подаване на искането за прихващане и възстановяване.
Резолюцията е издадена и подписана с квалифициран електронен подпис, валиден
към датата на издаването ѝ, от началник сектор при ТД на НАП – Варна.
Актът е издаден в едномесечния срок по чл. 129, ал.3 от ДОПК и подписан с
валиден към момента на издаването му квалифициран електронен подпис от органа
по приходите, комуто е възложена проверката.
Съгласно чл. 129 ал. 1 ДОПК прихващането
или възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци,
задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и
имуществени санкции се извършва по два способа: служебно по инициатива на
органа по приходите или по писмено искане на данъчно задълженото лице.
Производството по издаване на процесния АПВ е започнало по инициатива на
оспорващото дружество „Би Ес Ей България“ ООД. След постъпване на искането чл.
129 ал. 2 ДОПК предвижда като процесуални възможности възлагането на ревизия
или на проверка. В настоящия случай е възложена проверка, както вече се посочи
по-горе в изложението. При извършена служебната проверка за законосъобразност
на акта не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да налагат неговата отмяна на това основание като
незаконосъобразен.
Между страните в производството липсва
спор досежно фактите. Не се спори, че в декларация с вх.№
03000173339074/16.10.2017г. по чл. 88 и по чл. 87а, ал. 2 и 3 от ЗКПО
дружеството е поставило отметка, че ще внесе в държавния бюджет авансова вноска
за корпоративен данък само през месец октомври 2017 г. в размер на 99000,00 лв.
Съответно – липсва такова отбелязване за месец ноември 2017 г. Установява се и
също не е спорно, че сума в посочения размер – 99000,00 лв. е внесена, както
през месец октомври 2017 г. така и на 15.11. на същата година. В платежното
нареждане за втория превод като основание за извършването му е посочена
декларацията от 16.10.2017г.
Спорът е правен и се свежда до това, да се
отговори на въпроса, били ли са налице или не, основания за постановяване на
процесния АПВ, с който на „Би Ес Ей България“ ООД е отказано да се прихване
и/или възстанови сума в размер на
3712,50 /три хиляди седемстотин и дванадесет
и 50 ст./лв., представляваща лихва за периода от 15.11.2017г. до
29.03.2019 год. върху недължимо внесената сума в размер 99 000,00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.6,
изречение първо от ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на
задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия
период, когато са внесени или събрани
въз основа на акт на орган по приходите. От анализа на цитирания текст
следва, че условие за такова прихващане и/или възстановяване е сумите, чието
възстановяване е поискано не само да са внесени или събрани от органите на
приходната администрация, а основанието за това да изхожда от акт на орган по
приходите. В настоящия случай не е налице тази хипотеза. От текста „.. суми
(…)..се връщат със законната лихва …“ се налага извод, че лихва не може да бъде
възстановена или прихваната на самостоятелно основание, а само в случаите
когато се възстановява сума по главно задължение /главница/, както правилно е
посочил ответника в оспорения АПВ.
Друга хипотеза, при която органите на
приходната администрация са длъжни да изплатят лихва на данъчните субекти, е предвидена в изречение второ на чл.129,
ал.6 от ДОПК – „в останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от
деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4.“.
Посоченият текст касае случаите, когато се установи недължимо внесена или
събрана сума въз основа на акт на орган по приходите, но на данъчнозадълженото
лице се връща само остатъка от тази
сума след като от нея бъдат направени съответните прихващания за покриване на
други данъчни и осигурителни задължения на същото лице. Лихва в тези случаи се
дължи само върху остатъка от сумата и за периода от момента, в който за органа
е възникнало задължението да възстанови сумата до момента на нейното
окончателно изплащане, тоест лихви се дължат единствено и само в хипотезата
когато приходните органи изпаднат в забава. Разглежданият случай не е такъв.
Съдът съобрази разпоредбата на чл. 87, ал.
2, т. 8 от ДОПК, съгласно която в данъчно-осигурителната сметка /ДОС/ се
отразяват данните от подадените
декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски,
издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване,
наказателните постановления и съдебните решения по тях.
Предвид горното и поради липса на
съответното отбелязване в декларацията по ЗКПО от 16.10.2017 г. преводът на
99000,00 лв. от 15.11.2017 г. не е възприет като авансова вноска за
корпоративен данък на „Би Ес Ей България“ ООД за 2017г. Съответно същият е
възприет като сума, внесена без основание, независимо от направеното пояснение
в преводното нареждане, че вноската е по повод на посочената декларация. С
оглед на това, тази сума е използвана за погасяване на съществуващи и нововъзникнали
задължения на дружеството. Този извод на съда се подкрепя от представените от
ответника доказателства, както и от заключението на вещото лице, неоспорено от
страните и приобщено като доказателство по делото.
Данъчно осигурителната сметка има съвсем
различни характер, предназначение и функции от спестовна сметка в банкова
институция. Сумите, постъпили в ДОС на задълженото лице без посочено основание,
не са лихвоносни, а се разпределят за погасяване на съществуващи и
нововъзникнали задължения на данъчните субекти по ред, подробно разписан в
чл.169 от ДОПК. Видно от съдържанието на ал. 3 на същата правна норма, при
наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да
погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да
заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват
съразмерно. Нормата е доразвита в следващата ал. 4, според която за публичните
задължения, установявани от Националната агенция за приходите, до започване на
принудителното им събиране, длъжникът заявява по ред и начин, определени със
заповед на министъра на финансите, вида на задълженията, които иска да погаси:
1. задължения за данъци и други задължения за централния бюджет; 2. задължения за здравноосигурителни вноски за
бюджета на Националната здравноосигурителна каса; 3.задължения за задължителни
осигурителни вноски за социалноосигурителните фондове, администрирани от
Националния осигурителен институт; 4.задължения за вноски за допълнително
задължително пенсионно осигуряване. В ал. 5 е посочено, че в случаите по ал. 4
с постъпила сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне
на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е
предвидено друго. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения
от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Точно
такъв е разглежданият в настоящото съдебно производство казус. При липса на
надлежно деклариране на авансова вноска за корпоративен данък за м.11.2017 г. в
размер на 99000,00 лв.,правилно вноската от 15.11.2017 г. е възприета като
внесена по инициатива на данъчния субект без основание и с нея са погасени
съществуващи и нововъзникнали задължения на оспорващото дружество.
Видно от доказателствата по делото –
представените от ответника извадки от ДОС на „Би Ес Ей България“ ООД и
заключението на ССчЕ, от преведената на 15.11.2017 г. сума в размер на 99000,00 лева на 14.12.2017 г. е покрито задължение на оспорващото дружество в
размер на 82000,00 лева,
представляващо авансова вноска по ЗКПО за м. 12.2017г., декларирана от лицето в
декларацията от 16.10.2017 г. По ДОС на дружеството от процесната сума е
останал остатък – 17000,00лв.
Сума в същия размер – 82000,00 лева, е
внесена по ДОС на оспорващото дружество на 14.12.2017 година. Доколкото тази
сума вече е погасена от спорните 99000,00 лв., както се посочи по-горе, тази
вноска е използвана за покриване на други задължения, а именно: 1/ 576,00 лв. за деклариран в ГДД за
2017г. данък върху представителните разходи в общ размер на 1021.59лв.; 2/ 78880,81 лв. за деклариран в ГДД за
2017г. корпоративен данък в общ размер
на 139 902.27 лв.;3/ 2543,19 лв. за
деклариран за внасяне авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за м. 02.18г. в общ
размер на 4 271.81 лв. л. 191 от делото /576,00 + 78880,81 + 2543,19 =
82000,00/.
На 05.12.2017г. от сумата от 99000,00 лв. и по-точно от остатъка от 17000,00 лв., е покрито задължение в размер на 3382,67 лв. за деклариран за внасяне авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за м. 11.17г. в общ размер на 4 196.69 лв. След това погашение остатъкът
е в размер на 13617,33 лева.
На 07.12.2017 г. „Би Ес Ей България“ ООД е внесло сума в размер на 4196.69 лв., но тъй като
по сметката вече съразмерно е погасена част от това задължение, вноската от
07.12.17r. е разпределена за покриване на следните задължения: 1/ 2468,07 лв. за деклариран за внасяне
авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за м. 01.2018г. в общ размер на 4 122.26 лв.;
2/ 1728.62 лв. за деклариран за
внасяне авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за м. 02.18г. в общ размер на 4271.81
лева. /2468,07 + 1728,62 = 4196,69/.
На 12.01.2018г. от останалите по ДОС 13617.33 лв.
/от сумата от 99000,00 лв. от 15.11.2017 год./ е погасено задължение в размер
на 11868,64 лв. за деклариран за
внасяне авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за м. 12.2017г. в общ размер на
11868.64 лв. Остатъкът - 1748,69 лева.
Видно от доказателствата, сума в размер на
дължимия данък - 11868.64 лв., е внесена от оспорващото дружество на
15.01.2018г. като е разпределена за покриване на следните задължения: 1/ 11782,60 лв. за деклариран в ГДД за
2017г. корпоративен данък в общ размер на 139 902,27 лв.; 2/ 86,04 лв. за деклариран в ГДД за 2017г.
данък върху представителните разходи в общ размер на 1021.59 лева. /11782,60 +
86,04 = 11868,64/.
От остатъка от 1748,69 лв. по ДОС на
дружеството са погасени негови задължения в размер на 94,50 лв. от ЗДДФЛ за доходи от друга стопанска дейност; по чл. 44
от ЗДДФЛ за доходи от наем или от др. възмездно предоставяне за ползване на
права или имущество по чл. 44а от ЗДДФЛ за други доходи за четвърто тримесечие
на 2017г. в общ размер на 94.50 лв.
От внесените на 15.11.2017 г. 99000,00 лв. са останали 1654,19 лева.
Установено е по делото, че на 18.01.2018
г. дружеството е внесло сумата в същия размер - 94.50 лв., но доколкото
задължението е било погасено, внесената сума е разпределена на 02.04.2018 г. за
покриване на следните задължения: 1/ 0.69
лв. за деклариран в ГДД за 2017г. корпоративен данък в общ размер на 139
902.27 лв.; 2/ 93.81 лв. за
деклариран в ГДД за 2017г. данък върху представителните разходи в общ размер на
1021.59лв. /0,69 + 93,81 = 94,50 лева/
Остатъкът от 1654,19 лева от внесените на 15.11.2017г. 99000,00 лева е послужил
за погасяване на задължение за деклариран авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за
м. 01.2018г. в общ размер на 4 122.26 лв. Съответно сума в размер на авансовата
вноска от 4 122.26 лв. е внесена в ДОС на дружеството на 14.02.18г. Същата е
разпределена за погасяване на следните задължения: 1/ 29,88 лв. за деклариран в
ГДД за 2017г. данък върху представителните разходи в общ размер на 1021,59лв.;
2/ 4 092,38 лв. за деклариран в ГДД за 2017г. корпоративен данък в общ
размер на 139 902.27 лв.
Ето защо към края на релевантния период -
29.03.2018 г. по ДОС на „Би Ес Ей България“ ООД има надвнесени 99000,00 лв.
/отговора на въпрос № 8 от ССчЕ/. От това следва, че макар вноската от
15.11.2017г. да е насочена от органите на приходната администрация за
погасяване на съществуващи и нововъзникнали данъчни и осигурителни задължения,
то, предвид своевременно правените вноски за погасяване на същите задължения,
сума в същия размер – 99000,00 лева, е била налична по ДОС на оспорващото
дружество. Видно от отговора на вещото лице, тази надвнесена сума е използвана
за покриване на задължение на дружеството за корпоративен данък по ГДД за 2017
година, тоест насочена е за погасяване на същото задължение, за което е била
направена вноската от 15.11.2017 г., но технически за погасяването ѝ са
използвани средства от по-късно направени вноски. Този извод се подкрепя и от
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Отделно от горното, съдът намира, че
оспорващото дружество неоснователно търси способ да компенсира неблагоприятните
последствия, настъпили в неговата правна сфера,
от допуснатия пропуск при подаване на данъчната декларация от 16.10.2017
г. по ЗКПО като претендира лихви върху внесената на 15.11.2017 г. без основание
сума в размер на 99000,00 лева.
Гореизложеното налага извод, че оспореният
в настоящото производство Акт за прихващане и възстановяване е издаден от
компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу него е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора се явява основателно
искането на ответника за присъждане на разноски и при липса на възражения за
прекомерност жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на
1194,39 лева.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.160, ал.1 и ал.2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Би Ес Ей
България“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от
управителя С.С. срещу Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ №
П-03000319077835-004-001/ 17.05.2019 г., издаден от инспектор по приходите при
ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение №160/02.08.2019 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна.
ОСЪЖДА „Би Ес Ей България“
ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от управителя С.С. да
заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ
на НАП сумата в размер на 1194,39 /хиляда сто деветдесет и четири лева и
тридесет и девет ст./ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: