РЕШЕНИЕ
гр.
София, 08.10.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на седми март две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря К. Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10400 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Ищецът П.П. твърди, че на 13.05.2018 г. в гр.
Добрич е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. №
ТХ ****РХ, който е преминал през регулирано със светофарна уредба кръстовище на
сигнал „червено“ и е ударил управлявания от ищеца мотоциклет „Ямаха Маджести“ с
рег. № ТХ ****Х. Вследствие на това ПТП на ищеца са причинени телесни
увреждания, подробно описани в исковата молба, а същевременно както
претърпяното ПТП, така и получените от него увреждания са довели и до
отрицателно отражение върху емоционалното състояние на ищеца и върху начина му
на живот. Ищецът твърди, че към момента на процесното ПТП за водача на л.а.
„Фолксваген Пасат“ не е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, поради което иска ответникът да му заплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 40 000
лв., заедно със законната лихва върху посочената сума от 31.05.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът Гаранционният фонд оспорва иска.
Оспорва както причините и начина, по който е настъпило процесното ПТП, така и
наличието на причинна връзка между него и сочените от ищеца увреждания. Счита и
че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Оспорва дължимостта на
претендираната лихва за забава, тъй като счита, че не е поставен в забава.
Претендира разноски.
Третото лице помагач М.Т. оспорва
размера на претендираното обезщетение по предявения иск.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, като това
се установява и съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК с оглед на
приложеното по делото влязло в сила решение от 21.10.2022 г. на РС –
Добрич и решение от 21.06.2023 г. на ОС
– Добрич, че на 13.05.2018 г. в гр. Добрич е настъпило ПТП, което е причинено
от поведението на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ТХ ****РХ, който е
нарушил правилата на чл. 6, т. 1, предл. 2 ЗДвП и чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, като
е преминал през регулирано със светофарна уредба кръстовище на сигнал „червено“
и е ударил управлявания от ищеца мотоциклет „Ямаха Маджести“ с рег. № ТХ ****Х,
с което е причинил телесни увреждания на ищеца.
Следователно налице е
противоправно поведение на водача на автомобила, което е осъществено виновно (с
оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на водача е
установена и съгласно решението на наказателния съд). В резултат от това
поведение и настъпилото от него ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца.
Поради това за ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му
вреди.
Според заключението на
съдебномедицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената по
делото медицинска документация, както и с оглед на установеното с решението от
21.10.2022 г. на РС – Добрич, вследствие на процесното ПТП ищецът е получил фисура
(неразместено счупване) на външния глезен на дясната малкопищялна кост,
охлузване на десния лакът, оток и кръвонасядане на средната трета на дясното
бедро, дясната глезенна става и на дясното ходило. Така полученото от ищеца
счупване е наложило извършването по спешност на почистване, хирургично
обработване и превързване на мекотъканните увреждания, както и обездвижване с
ортеза (шина) за срок от тридесет дни на неразместената фрактура (фисура) на десния
външен глезен.
От заключението на медицинската
експертиза и от показанията на свидетеля М.М. (син на ищеца), между които няма противоречие, се установява, че възстановяването
на ищеца от получените травми е продължило около 2 месеца, като през първите около
20 дни от началото на лечението си след инцидента ищецът е изпитвал силни
болки, приемал е болкоуспокоителни и се е придвижвал с помощта на патерици и на
своята съпруга (както сочи свидетелят и както е отразено в заключението на
експертизата). След посочения период от около 2 месеца, ищецът е продължил да
търпи периодични болки в дясната глезенна става при обща преумора и при рязка
промяна във времето. Наличието на болка в мястото на счупването, дори и след
възстановяването от травмите, особено при претоварване на крайниците и при
промяна на времето, се потвърждава и от заключението на медицинската
експертиза.
Следва да се съобрази и
посоченото от вещото лице в заключението по съдебно-психиатричната експертиза,
както и от свидетелят М.М., обстоятелство, че вследствие на претърпяното ПТП на
ищеца е причинена остра стресова реакция и разстройство на адаптацията, които
са довели до психичен дискомфорт, нарушение на съня за около 4-5 месеца, както
и страх от управление на мотор и возене в автомобил.
Така при определянето на размера
на дължимото обезщетение за причинените на ищеца увреждания следва да се
съобрази, че получената от него травма е довела до затруднения в предвижването
и в нормалния живот на ищеца, особено в първите 20 дни след събитието, когато той
не е можел да се придвижва без чужда помощ или подпомагащи средства и е имал
нужда от чужда помощ, а общият период на възстановяване на ищеца е около 2
месеца, като в началото на този период той е изпитвал силни болки. Също така следва
да се съобрази и нормалният стрес, който изживява всяко лице, което пострада от
ПТП, като в случая този стрес е довел до по-изразен психичен дискомфорт,
изразяващ се в смущение на съня за около 4-5 месеца и страх от управление на
МПС. При отчитане на всички тези обстоятелства, включително и това, че ищецът е
възстановил изцяло функцията на долния си крайник (според вещото лице), а също
така е възобновил и извършването на предишната си трудова дейност, като се
съобрази също така и моментът на настъпване на процесното събитие през 2018 г.,
когато ищецът е на 51 години, както и продължителността на настоящото
производство и междувременно настъпилите инфлационни процеси, съдът намира, че обезщетението
за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 20 000 лв.
По делото страните не спорят, като
това се установява и от отбелязването в представения по делото констативен
протокол за ПТП от 13.05.2018 г., че към момента на процесното събитие по
отношение на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ТХ ****РХ не е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Следователно налице е
хипотезата на чл. 557, ал. 1, т.
2, б. „а“ КЗ, тъй като на ищеца е причинено телесно увреждане на територията на
Република България от МПС, което обичайно се намира на територията на Република
България (доколкото регистрационният номер на лекия автомобил е български) и за
което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В този случай ответникът Гаранционният фонд следва да заплати
дължимото на ищеца обезщетение, поради което предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 20 000 лв.
Срокът, в който следва да бъде
изплатено дължимото от ответника обезщетение, съвпада с този, в който следва да
изплати обезщетение и застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Това следва от препращането на чл. 558, ал. 5 КЗ към срока по
чл. 496 КЗ, в който следва да заплати обезщетение застрахователят, както и от препращането
на чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ към разпоредбата на чл. 497 КЗ, уреждаща момента,
в който застрахователят изпада в забава за плащане на дължимото обезщетение
(според чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ това става след изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 КЗ). Според чл. 496, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 КЗ срокът, в който следва да
се изплати дължимото обезщетение, е до три месеца от предявяването на
претенцията.
Видно от представената молба на
ищеца до ответника във връзка с изплащане на обезщетение, претенцията на ищеца
е предявена пред ответника на 31.05.2018 г. Следователно
срокът за заплащане на дължимото обезщетение от ответника е изтекъл на 31.08.2018
г. Поради това съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 вр. с чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ и
чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава по отношение на плащането
на обезщетението и дължи законната лихва за забава считано от 01.09.2018 г., поради което
претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху дължимите
обезщетения следва да се уважи от посочената дата.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в производството, съответно на
уважената част от иска, които възлизат общо на 170 лева. Ищецът е представляван
безплатно от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие, поради което в
полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение от 1 038 лв. (с включен ДДС), което е съответно на уважената
част от иска. На ответника също следва да се присъдят разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска, които възлизат общо на 337,50 лв.
Тъй като ищецът е частично освободен от заплащането на държавна такса и
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата от 1 167,50 лв. за държавна такса
(720 лв.) и експертизи (447,50 лв.), съответно на уважената част от иска.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.ф., със седалище и адрес на
управление *** да заплати на П.М.П.,
ЕГН **********, адрес *** на основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ сумата
20 000 лв. (двадесет хиляди
лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на
13.05.2018 г. в гр. Добрич и причинено от водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с
рег. № ТХ ****РХ, заедно със законната лихва върху посочената сума от 01.09.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 40 000 лв., както и претенцията за законна лихва върху дължимото обезщетение за периода 31.05.2018 г. – 31.08.2018 г.
ОСЪЖДА Г.ф., със седалище и адрес на
управление *** да заплати на П.М.П.,
ЕГН **********, адрес *** сумата 170 лв.
(сто и седемдесет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.ф., със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Н.Д., адрес ***, полуетаж 4, офис 4 на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1 038
лв. (хиляда тридесет и осем лева) (с включен ДДС) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН **********, адрес *** да
заплати на Г.ф., със седалище и адрес на управление *** сумата 337,50 лв. (триста тридесет и
седем лева и 50 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.ф., със седалище и адрес на
управление *** да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 1 167,50 лв. (хиляда сто шестдесет и седем
лева и 50 ст.) – разноски по делото за държавна такса (720 лв.) и експертизи
(447,50 лв.).
Решението е постановено при
участието на М.П.Т., ЕГН **********
като трето лице помагач на страната на ответника Г.ф..
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: