Р Е Ш Е Н И Е №260383/19.11.2021г.
гр. Ямбол, 19.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря
П. А. като разгледа докладваното
от съдия В. Спасова гр. дело № 1466/ 2019
г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е във втора фаза на делбата,
допусната с влязлото в сила Решение № ***/15.01.2020 г. на
ЯРС.
В първото с.з. след
допускане на делбата е направено искане от ищците, поддържано в хода на производството, делбата
да се извърши като от съсобственото дворно място се
обособят два поземлени имота и се предостави в реален дял на ищците Я.Я. и Я.Я. източния имот, в който
се намира собствената им сграда, а западният да се предостави в съсобственост
на останалите ищци и ответницата- собственици на построената върху него сграда,
доколкото не може да се обособи самостоятелен имот за всеки от тези
съсобственици. Иска се на ищците Я. да бъде възложен поземлен имот съобразно
идеалните им части по нотариален акт, като в случай, че площта в източния
поземлен имот, в който е построена собствената им сграда, е недостатъчна, да им
се предостави дял от западния имот, съответстващ на останалата част от
притежаваната от тях площ от делбения имот.
Представителят на ответницата поддържа възраженията си за недопустимост на делбата, направени в първата
фаза. Счита, че делбата би била нищожна, поради наличие на
неучастващ по делото съсобственик- Община Я. Възразява срещу предоставянето на
имот в общ дял, тъй като счита, че е допустимо само при делба на наследство,
извършвана по колена или при съгласие на съделителите.
Ответницата не може да получи самостоятелен реален дял, а не е съгласна за
предоставяне на общ.
Въз основа на събраните
по делото доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
От заключението на вещото лице Ж.
Ж. по съдебно-техническата експертиза се установява, че от дворното място могат да се обособят два имота, като
единственият възможен
вариант е, делбата да се извърши
съобразно предвижданията на действащия регулационен план на гр.Я.. Според
него за поземления имот са отредени два УПИ: УПИ *** и УПИ ***, двата в кв. *** по този план. Границата между имотите минава по калканната линия на сградите. Западният имот е с площ от
219 кв.м., а източният -194 кв.м. С такава площ са проектните имоти с
идентификатори: източният -87374.541.108, а западният – 87374.541.107.
Измерената на място площ на имота е 420 кв.м., като разликата с площта по
кадастралната карта е в рамките на допустимата по чл. 18 от Наредба №РД-02-20-5
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри от 15.12.2016 г. към ЗКИР. Вещото лице не е посочило поотделно за
всеки от двата имота каква реална площ е измерило на място. Изчислило е
разликата между притежаваната от ищците Я. площ от делбения имот съобразно
признатата им с решението по първата фаза квота -1/2 от 414 кв.м. (207 кв.м.) и
площта на имот 87374.541.108 (194 кв.м.), равна на 13 кв.м. Обосновава
изчисленията си с това, че посочените в скоби в решението дроби, сборувани, не
правят единица. Общата площ на придобитите от съсобствениците части -418,45 кв.м.
надвишава площта на имота по документи-414 кв.м.
Съгласно заключението на в.л. Ф.Д. пазарната стойност на имота
е 60440 лв. Стойността на дела на ищците Я. от делбения имот- ½ от цената- е
30220 лв., а на останалите съделители –по ¼
или по 15 110 лв. Стойността на източния имот с проектен
идентификатор-87374.541.108 на ищците е 28322 лв. –за 194 кв. м по 146
лв./кв.м. Пазарната стойност на имота, предоставен на ищците Я., е с 1896 лв.
по-малко от стойността на дела им.
Въз основа на горното
съдът прави следните правни изводи:
Възраженията
на ответницата за недопустимост на делбата са преклудирани. Те са обсъдени при
решаване на делото в първата й фаза, завършила с влизането в сила на решението
за допускане на делбата. В Определение № ***/16.04.2021 г. по гр.д.№ ***/2021
г. на I г.о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното
решение, е прието,
че в случая следва да намери приложение практиката на
ВКС, според която делба на
дворно място, в което са изградени
самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от
съделителите, е допустима, ако
по делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, според което е налице възможност за обособяване
на самостоятелни УПИ от съсобствения имот и е проведена процедура по чл.201 ЗУТ. Делбата не би
била несъвместима с предназначението на дворното място като обслужващо построените в него сгради в случаите, когато към момента
на постановяване на решението в първата фаза на
делбеното производство вече е налице проект
за изменение и заповед за изменение
на ПУП, с която се обособяват отделни
УПИ за собствениците на сградите (в същия смисъл -Решение №
293 от 12.12.2011г. по гр.д. № 265/2011г. на ІІ г.о.
на ВКС; Решение №201/19.10.2015г.
по гр.д.№2585/2015г., I г.о. на ВКС; Решение № 131 от 27.05.2016 г. по гр. д. № 600/2016г. на
І г.о. на ВКС; Решение
№66/19.07.2017г. по
гр.д.№3499/2016г. на I г.о. на ВКС; Решение
№74/22.06.2018г. по
гр.д.№2879/2017г. на II г.о. на ВКС; Решение
№97/17.01.2019г. по
гр.д.№3051/2017г. на II г.о. на ВКС). Според ВКС в подобна хипотеза в случай, че в производството по допускане на
делбата се установи възможност за реално поделяне,
заповедта за изменение на ПУП ще влезе в сила
с влизане в сила на решението по
допускане на делбата (чл. 201,
ал. 3, изр.
второ ЗУТ), а съсобствеността върху новообразуваните УПИ ще бъде прекратена във втората фаза
на делбеното производство. В случая са
отредени самостоятелни УПИ съгласно действащия
регулационен план на гр.Ямбол.
Преклудирано е и възражението на ответницата за наличие на неучаствал
в делото съсобственик. Във втората фаза на делбата съдът е обвързан от влязлото
в сила в първата фаза решение относно това между кои страни да се извърши
делбата. В постановеното в касационното производство по делото Определение № ***/16.04.2021
г. по гр.д.№ ***/2021 г. на I г.о. на ВКС, е прието, че към настоящия момент общината не притежава идеални
части от имота, предмет на делбата и участието
ѝ в делбеното производство
не е необходимо. Съдът е взел
предвид констатациите на вещото лице
М. З., за да отхвърли тезата
на настоящата ответница-касатор
за наличие на
още един съсобственик, като е обсъдил извършеното
придаване на общинска площ от
юг (общо 31 кв.м.) по КРП от 1965 г., който е първият регулационен план за тази територия,
посочвайки, че след това
по КРП от 1975г. и по ЗРП от
2007г. придадената общинска площ е включена към площта
на имота. Регулационните граници по първия
регулационен план са заснети като
имотни, т.е. регулацията е приета за приложена. Следователно тя има отчуждително действие и с влизането й в сила се променят
пространствените предели на правото на
собственост върху придадените части. С оглед на изразеното от ВКС становище, недопустимо е
въпросът да се обсъжда отново във втората фаза на делбата.
Както сочат процесуалните представители на страните, делбата може да се
извърши само по реда на чл. 353 от ГПК.
Съгласно
чл. 353, съдът може да извърши делбата,
като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий,
когато съставянето на дялове и тегленето
на жребий се оказва невъзможно
или много неудобно. Случаите, в които съставянето
на дяловете и тегленето на жребие
се оказва невъзможно или много неудобно, са изяснени в т.5 на ППВС 7/73. “Невъзможност”
е налице, когато до делба са
допуснати имоти, които съществено се различават един
от друг по
площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите не са равни. „Неудобно” е тегленето
на жребий, когато може да
породи значителни имуществени спорове между съделителите. В случая е налице
такова неудобство, тъй като съделителите ползват обслужващите самостоятелните сгради,
построени в дворното място, площи от него- ищците Я.Я.
и Я.Я. – източната част, съотв. останалите страни –прилежащата към западната сграда част. Несъответствието на броя на
самостоятелните имоти, които могат да се обособят от
дворното място, с броя на съделителите, изтъкнато от
ответницата като пречка за извършване на делбата, е
обстоятелство, разгледано в първата й фаза при преценяване на допустимостта на
делбата. Въз основа на няколко съдебни експертизи е направен изводът за
възможност да се подели дворът, поради което решението на ЯРС е потвърдено при инстанционната му проверка. Съдилищата са разгледали
въпроса за възможността за обособяване само на два самостоятелни имота и са
приели, че в този случай делбата следва да се допусне. Доколкото са налице
повече съделители, допускането на делбата при тези
факти предопределя предоставянето на общ дял на част от тях, независимо от несъгласието
на ответницата. Реалната поделяемост на делбения имот
е
пречка за изнасянето му на публична продан,
доколкото и при делбата на обикновената
съсобственост е приложимо правилото на чл.
69 ал.2 от ЗН всеки
от съделителите да получи реален дял.
При
преценката на кого от тях кой имот да бъде възложен, следва де вземе предвид
обсъденото по-горе фактическо ползване от всеки от съделителите, изтъкнато като
критерий в съдебната практика (Решение № 78
от 10.07.2019 г. по гр. д. № 1580/2018 г., г. к., І г. о. на ВКС,
Решение №
300/27.06.2011 г. по гр.д.№
1040/2010 г., I г.о. на
ВКС, Решение № 140/24.03.2011 г. по
гр.д.№ 373/2010 г., I г.о. на ВКС, Решение №
74/25.03.2013 г. по гр.д.№ 744/2012 г., ІІ г.о., Решение №
102/19.07.2013 г. по гр.д.
№ 490/2012 г., I г.о., всичките по чл.290 от ГПК). Според ВКС фактическото ползване е критерий
за извършване на разпределение по чл. 292 от ГПК (отм.), сега чл. 353 от ГПК, защото прилагането
му води до
това да не
се създават значителни затруднения. Смисълът на този критерий е, да се прекрати съсобствеността с най-малко
разместване на имуществени блага и неудобства за съделителите и при отчитане на
интересите на всеки.
Съдът счита,
че ищците Я. следва да получат в реален дял ползваното от тях дворно място, за което е отреден проектният имот с
идентификатор 87374.541.108 с площ от 194 кв.м.. Това разпределение, макар да
не съответства напълно на квотата им в съсобствеността (с незначителна
разлика), изхожда от принципа, при
формиране на дяловете да се създава
най-малко неудобство. На Ж. Д. Ж., Р.М.Ж. и И.Т.А. следва да се предостави проектният имот с
идентификатор 87374.541.10 с площ от 219 кв., отреден за ползваната от тях част
от делбения имот.
Съдът счита,
че делът на ищците Я. следва да се изравни с парично уравнение. Искането им е
да се запази съсобствеността в западния имот, но при по-малка квота за тях,
съответстваща на разликата между притежаваната площ от имота-224.45 кв.м. и
предоставената по делба -194 кв.м. Целта на делбата е да се прекрати
съсобствеността, доколкото е възможно безостатъчно. Направеното
искане противоречи на основния принцип при разпределяне на имотите да се
прекрати съсобствеността с най-малко разместване на имуществени блага и
неудобства за съделителите. На практика искането означава, да се предостави малък
дял от имот на лица, които не притежават в него собствена постройка. Като
титуляри на правото на собственост върху този дял те ще разполагат с правомощията
владение, ползване, разпореждане. Ползването на съсобствения
двор от множество съсобственици следва да се уреди по реда на чл. 32 от ЗС и
може да е свързано със спорове (особено предвид конфликтите отношения между
съделителите, изтъкнати в последното съдебно заседание като пречка за постигане
на спогодба). Невъзможността за лично ползване може да обуслови претенция по
чл.31 ал.2 от ЗС. Ползването на сградата в западния имот, включително от
собствениците на самостоятелни обекти в нея, непритежаващи собствен дял от
двора, но с право по чл. 64 от ЗС (за каквито има данни в първата фаза на
делбата), изисква ползване на площи от незастроената му част. Т.е. приоритет
при разпределянето на ползването на двора следва да имат притежателите на
обекти от сградата. Така могат
да се породят
значителни имуществени спорове между съделителите, което горепосоченото ППВС определя като
„неудобство“. Това се избягва с парично
уравнение на дяловете.
Съгласно Решение № 98 от 17.07.2017 г. по гр. д. № 3685/2016 г., г. к., І г. о. на ВКС по чл. 290 от ГПК, за да се
определят сумите за уравнение на
дяловете, следва да се определи
общата стойност на допуснатото до делба имущество.
Въз основа на това
да се определи
стойността на делът на всеки
съделител. След като се съпостави стойността на дела на съделителя, със стойността на разпределените
му на основание
чл. 353 ГПК имоти (вещи) и ако
тази на разпределените
надвишава стойността на притежавания дял, това е сумата,
която следва да се заплати
за уравнение на дяловете. Изхождайки от тази
практика, в случая следва да се остойности делът на
всеки от съделителите от допуснатото до делба имущество. С решението на
ЯРС делбата е допусната при квоти: 1/2 ид.част /224.45/414 ид.ч./ общо
за Я. и Я. Я., 1/4 ид.ч. /97/414 ид.ч./
общо за Ж. и Р. Ж. и 1/4 ид.ч. /97/414 ид.ч./ за И.А.. Както вещите лица отбелязват основателно,
½ ид.ч. от 414 кв.м. е 207 кв.м., което не
съответства на посочената в числителя от ищцовата квота площ -224.45. Основателно в с.з. на 13.09.2021
г. в.л. Ж. отбелязва, че сборът от дробите със знаменател 414 не е равен на
единица. Съдът е записал в числителите
площта по документи за собственост, придобита от съделителите. Нейният
сбор-418,45 надвишава площта на имота по документи. Размерът на квотите не е
обсъждан от горните съдебни инстанции. При това положение стойността на дела на
съделителите следва да се определи въз основа на данните в заключението на в.л.
Д.. Според него пазарната стойност на имота
е 60440 лв., от който стойността на дела на ищците Я. е 30220 лв. Стойността на
предоставения им имот с проектен идентификатор-87374.541.108 е 28324 лв. (194
кв. м. по 146 лв./кв.м.). Стойността на
дяловете на останалите съделители е: 15 110 лв.
общо за Ж. и Р. Ж. и 15 110 лв. за ответницата. Стойността на
предоставеното им общо имущество с площ от 219 кв.м., равна на разликата между 60440 лв. и 28324 лв., е 32116 лв. Или за Ж. и Р. Ж. е 16 058
лв. и също толкова за ответницата. Следователно всеки от тях следва да заплати
парично уравнение в размер по 948 лв.
Що се отнася до споменатото от ищците в съдебно заседание
правоприемство, настъпило в хода на производството,
за което не са представени доказателства, съгласно Тълкувателно решение № 3 от
19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС, приобретателят ще бъде обвързан от
решението по извършване на делбата
независимо от това дали е встъпил
в производството, заместил
е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален
субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на
него, независимо в чий дял ще
се падне имотът. Както е изтъкнал ВКС в
мотивите на решението, конституирането на приобретателя
наред с прехвърлителя не е необходимо, тъй като прехвърлителят
участва като процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация произтича от самия закон,
въпреки че не е носител на
материалното право и съгласно чл. 226, ал.
3 ГПК постановеното
решение във всички случаи ще
съставлява пресъдено нещо както за
съделителите, така и спрямо
приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им
права, като признатите на прехвърлителя
права ще се считат за
права на приобретателя. Т.е. в случая силата на пресъдено
нещо на решенията по делото се простира и върху приобретателя,
в чиято правна сфера пораждат права и задължения. Същият с оглед вписването на
исковата молба се счита известен за производството.
Страните
следва да заплатят държавна такса за производството
по делба съобразно стойността на дяловете. По Тарифа за ДТ, които
се събират от съдилищата по
ГПК, ДТ е равна на 4% върху стойността на дяловете. Стойността на дяловете на страните е посочена по-горе, т.е. ДТ за ищците Я., вкл. за присъденото им
парично уравнение, е
1208,80 лв., за Ж. и Р. Ж. и за ответницата е по 604,40
лв.
Ето защо ЯРС
Р
Е Ш И :
ПОСТАВЯ в дял на Я. Д. Я., ЕГН ********** и Я.И.Я.,
ЕГН **********,***, ПИ с проектен идентификатор 87374.541.108 с площ от 194 кв.м., находящ се в
гр.Я., ***, за който е отреден УПИ ***, в кв. *** по регулационния план на
града,
представляващ източната част от ПИ с идентификатор
87374.541.60, целият с площ 414 кв.м по КК на гр.Я., а по акт за собственост
369 кв.м с трайно предназначение на територията – урбанизирана, номер по
предходен план *** кв.***, при граници: ПИ с идентификатори 87374.541.59,
87374.541.61 и 87374.541.58, нанесен на Скица-проект към заключението на вещото
лице Ж. Ж., неразделна част от решението. Делът е на стойност 28324 лева.
ПОСТАВЯ в общ дял на Ж. Д. Ж., ЕГН *********, Р.М.Ж.,
ЕГН **********,*** и И.Т.А., ЕГН ********** ***, ПИ с проектен идентификатор 87374.541.107 с площ от 219 кв.м., находящ се в
гр.Я., ***, за който е отреден УПИ ***, в кв. *** по регулационния план на
града,
представляващ западната част от ПИ с идентификатор
87374.541.60, целият с площ 414 кв.м по КК на гр.Я., а по акт за собственост
369 кв.м с трайно предназначение на територията – урбанизирана, номер по
предходен план ***, кв***, при граници: ПИ с
идентификатори 87374.541.59, 87374.541.61 и 87374.541.58, нанесен на
Скица-проект към заключението на вещото лице Ж. Ж., неразделна част от
решението.
Делът е на стойност 32116 лева.
ОСЪЖДА Ж. Д. Ж., ЕГН *********, Р.М.Ж., ЕГН **********,***
да заплатят
на Я. Д. Я., ЕГН ********** и Я.И.Я.,
ЕГН **********,*** за уравнение на дела
им сумата от 948 лв.
ОСЪЖДА И.Т.А., ЕГН ********** *** да заплати на Я. Д. Я., ЕГН ********** и Я.И.Я.,
ЕГН **********,*** за уравнение на дела
им сумата от 948 лв.
ОСЪЖДА
Я. Д. Я., ЕГН ********** и Я.И.Я.,
ЕГН **********,*** да заплатят по сметка на
ЯРС държавна такса за делбата в размер на 1208,80 лв.
ОСЪЖДА
Ж. Д. Ж., ЕГН *********, Р.М.Ж.,
ЕГН **********,*** да заплатят по сметка на
ЯРС държавна такса за делбата в размер на 604,40 лв.
ОСЪЖДА
И.Т.А., ЕГН ********** *** да заплати
по сметка на ЯРС държавна такса за делбата в размер на 604,40 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: