Р Е Ш Е Н И Е № 119
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 31.03.2017г.
Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на двадесет и
трети февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател
: Тодор ПопИ.
при секретаря О.П., като разгледа
докладваното от съдия ПопИ. гр. дело № 2834 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от М.Й.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, представлявана от кмета на общината, с адрес: гр.Видин,
пл.“Бдинци“ № 2.
Предявени са от ищеца искове с право основание: чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищцата права са: че
на 22.01.2016г. около 19 часа, поради непочистване на тротоара от преди това
навалял сняг и замръзването му върху тротоарната настилка на ул.“Широка“ /откъм
четните номера/ в гр.Видин, ищцата се подхлъзнала и паднала върху левия си крак
и седалищната си част, при което усетила силна болка и останала обездвижена на
тротоара; че била закарана с линейка в Бърза помощ в МБАЛ „Св.Петка“ гр.Видин;
била изследвана в кардиологичното отделение поради изключване на сърцето й от
ритъм, след което била прехвърлена в ортопедо – травматологичното отделение,
където било констатирано, че е в невъзможност да се движи, че има ротиран долен
крайник и „синдром на закованата пета“, поради което й била препоръчана оперативна
интервенция. Твърди се, че още същата нощ била закарана с кола на „спешна
помощ“ и била приета в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД – гр.София, където й била
поставена диагноза „Счупване на бедрената шийка – закрито. Фрактура коли
феморис синистра“, както и че на следващия ден й била извършена операция на
тазобедрената става и й били поставени 3 бр. канюлирани АО винтове. Предписано
й било амбулаторно лечение, което ищцата предприела незабавно. Твърди се още,
че въпреки това, състоянието на ищцата се влошило, което било констатирано от
ЛКК при УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД – гр.София; че ищцата имала тежък двигателен
дефицит; принудително се залежавала в една поза; получила неврологично
заболяване и декубитални рани в седалищната област. Наложило се и й били
предписани и изписани комбиниран стол за баня и тоалетна, рингова инвалидна
количка, антидекубитален дюшек, антидекубитална възглавница. Не можела да се
придвижва без петирици и без помощта на нейните близки. Твърди се още, че през
пролетта на 2016г. ищцата започнала да ходи на лечение в Специализирана болница
за рехабилитация Гъмзиградска баня – Сърбия, а от 31.10.2016г. до 06.11.2016г.
провела допълнително рехабилитационно лечение в „Профилактика, рехабилитация и
отдих“ ЕАД – клон Павел Баня. В резултат на счупването си получила заболяването
коксартроза на тазобедрената става, констатирано от ТЕЛК по общи заболявания
при МБАЛ „Св.Петка“ АД –гр.Видин. Поддържа се от ищцата, че следствие на
счупването изпитва болки в слабинната гънка, отпред по бедрото, в коляното –
при ходене, при изкачване по стръмно или по стълби, както и при сядане; че има
ограничение на движенията на тазобедрената става; скъсяване на крака довело до
куцане при ходене; проблеми с другия долен крайник поради натоварването му;
коксартроза, като приемът на лекарства, рехабилитациите и балнеолеченията само
временно облекчават състоянието й и не могат да възпрат влошаването на
състоянието на тазобедрената става. На 06.10.2016г. на ищцата й било издадено
ЕР № 3498 на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Петка“ АД –гр.Видин, с което й била призната НТР
от 40% за срок до 01.10.2018г.
Други обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищцата права са:
че грижата по поддържането на чистотата на улуците и тротоарите в гр.Видин е в
тежест на техния собственик – Община Видин; че настъпилите за ищцата вреди
заради падането й върху непочистен и заледен тротоар на ул.“Широка“ в гр.Видин
се намират в пряка причинно – следствена връзка с бездействието на общината да
положи необходимите грижи и да не поставя в риск здравето и живота на своите
жители, както и че ищцата изпратила покана за доброволно изпълнение с искане за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, което й било отказано поради
това, че бюджетът на общината бил строго регламентиран и липсвало законово
основание за уважаване на претенцията на ищцата.
Иска се от ищцата, съдът да постанови решение, с което да осъди Община
Видин да й заплати обезщетение, предявено частично в размер на 25 000 лева
от общо 30 000 лева, за претърпените от ищцата неимуществени вреди, в
резултат на падането й върху непочистен и заледен тротоар на ул.“Широка“ в
гр.Видин, изразяващо се в силни и продължителни болки и страдания, причинени от
„Счупване на бедрената шийка – закрито, фрактура коли феморис синистра“,
ротиран долен крайник - „синдром на закованата пета“; възникване в резултат на
това счупване на заболяването коксартроза /артроза на тазобедрената става/,
ограничаване на движенията на тазобедрената става, увеличена инклинация на таза
и засилена поясна лордоза, започване на скъсяване на крака с аддукторна
контрактура и наклон на таза във фронталната равнина, куцане при ходене и
възникване на проблеми поради натоварване на десния й долен крайник;
продължителни силни болки и страдания, продължителна невъзможност за
самостоятелно движение, затруднения в работата й и в бита; неудобство от
поставянето й в зависимост от помощта на трети лица; намаляване на
трудоспособността й и комплекси за непълноценност, които неимуществени вреди е
започнала да търпи от датата на злополуката – 22.01.2016г. до момента, както и
бъдещите такива, които ще продължава да търпи до края на издаденото й ЕР на
ТЕЛК – до 01.10.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от
22.01.2016г. до окончателното издължаване. Представят се писмени доказателства.
Иска се допускане на разпит на трима свидетели при режим на призоваване и двама
при режим на довеждане за посочените в исковата молба обстоятелства; издаване
на три броя съдебни удостоверения и допускане на съдебно – медицинска
експертиза.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск като неоснователен поради липса на доказателства.
Прави възражение за прекомерност на претендираната неимуществена вреда. Не се
оспорват обстоятелствата, че ищцата е паднала и следствие на това е настъпило
„петрохално счупване – закрито“, но че липсват доказателства за това, къде
точно е паднала ищцата. Поддържа от своя страна, че денят на инцидента е бил
един от най-студените през 2016г., за което е имало масови предупреждения във всички
средства за масово осведомяване, както и че причина за претърпените от ищцата
страдания не са от падането, а от това, че ищцата е имала загуба на
еластичността и по – голяма чупливост на костите, тъй като през м.Юни 2016г. е
провела остеодензитометрия в УМБАЛ „Алексанровска“, при което е установен
дефицит на витамин Д и постменопаузна остеопороза, както и коксартроза. Поради
това, ответникът поддържа, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, тъй
като е знаела за усложнената метеорологична обстановка и е била предразположена
към по-травматични увреждания при евентуално падане, но въпреки заледяванията,
студа и възрастта, е излязла навън и съответно е паднала и си е счупила костта.
Оспорва се изцяло искът за заплащане на лихва за забава, тъй като към
претендираната дата 22.01.2016г. не е възникнало каквото и да е задължение за
плащане спрямо община Видин. Оспорват се доказателствените искания на ищцата
като не необходими, а по отношение на поисканата от ищцата съдебно – медицинска
експертиза, поставя допълнителен въпрос в случай, че бъде допусната.
Иска се от ответника, съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск, а в случай, че се приеме, че следва да бъде ангажирана
отговорността му – да бъде пресъдено справедливо обезщетение с оглед на
наличието на съпричиняване на ведата от страна на ищцата. Ответникът представя писмени доказателства.
Не претендира разноски по производството.
Налице са обстоятелства, които се признават от ответника и обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване, а именно, че на 22.01.2016г. ищцата е паднала
и следствие на това същата е получила „петрохално счупване – закрито“.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищцата
е да докаже, че са налице кумулативно: настъпването на твърдяния инцидент по
начин, време и място – върху тротоарната настилка на ул.“Широка“ /откъм четните
номера/ в гр.Видин; наличие на твърдяното противоправно деяние – виновно
бездействие на ответника Община Видин – да почисти от сняг и заледяване мястото
на инцидента; настъпването на посочените неимуществени вреди; наличието на
причинно - следствена връзка между деянието и твърдяните вреди, както и
размерът на претендираните вреди. И, че в тежест на ответника е да обори
съществуването на причинно - следствена връзка между деянието и вредата, а
евентуално – съпричиняване на вредата от страна на ищцата – наличието на
дефицит на витамин Д и заболявания постменопаузна остеопороза, както и
коксартроза и наличието на причинно – следствена връзка между тях и вредата,
както и твърдяното обстоятелство, че ищцата е знаела за усложнената
метеорологична обстановка, но въпреки заледяванията и студа, е излязла навън и
съответно е паднала и си е счупила костта.
Съдът, като разгледа исковата молба, отговора и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, признава се от ответника, и съдът е приел в
доклада си, че са налице обстоятелства, които се признават от ответника и които
не се нуждаят от доказване, а именно: че на 22.01.2016г. ищцата е паднала и
следствие на това същата е получила „петрохално счупване – закрито“.
Не е спорно също между страните по делото, а и от събраните доказателства,
ангажирани от ищеца и неоспорени от ответника, безспорно се установява, че на 22.01.2016г.,
времето в гр.Видин било доста студено, с минусови температури, имало е
заледявания. Установява се още, че на същата дата, ищцата М.В. се е подхлъзнала
на непочистеното и заледено тротоарно място на ул.“Широка“, при което е получила
счупване на тазобедрената става, което е наложило оказването на спешна медицинска
помощ и оперативна интервенция. В тази насока са категоричните показания на
разпитаните свидетели на ицщовата страна, както и приложените медицински
документи – лист за преглед на пациент в спешно отделение, епикризи и експертно
решение.
От разпита на свидетеля К.Б. се установява, че денят на инцидента бил
мразовит, но не валяло дъжд и сняг; че със свидетеля З.Н. тръгвали за работа
към ГКПП – Брегово, като сборният им пункт бил на спирката на ул.“Широка“ с
бул.“Панония“ в гр.Видин и същите се придвижвали пеша по дясната страна на
ул.“Широка“ в посока кръстовището с бул.“Панония“; че забелязали ищцата паднала
на тротоара и изпитваща силни болки; че тротоарът бил заледен; че свидетелят
давал кураж на пострадалата, както и й оказал първа помощ, тъй като дала
признаци, че припада и си гълта езика; че след това дошли съпругът и сина на
пострадалата, след което свидетелят си тръгнал, тъй като закъснявал за работа.
Установява също, че инцидентът станал около 19.05 – 19.15 часа, тъй като по
това време тръгвали за работа със служебен превоз.
Свидетелят З.Н. също установява, че инцидентът станал около 19.05 – 19.15
часа, когато със св.К.Б. видели ищцата да седи на тротоара на ул.“Широка“,
срещу магазина „Аглая и Бан“; че ищцата била в шок, за кратко загубила
съзнание; че свидетелят се обадил на телефон 112 за да повика спешна помощ,
след което пристигнали двама мъже, които останали при пострадалата. Установява
още, че времето било студено, както и че целия тротоар около 15 – 20 метра от
мястото, където била ищцата до мястото, където бил паркиран автомобилът на
свидетеля, бил заледен.
Свидетелят Е.Д. установява, че като лекар – ординатор към ЦСМП – Видин,
след обаждане от телефон 112 за пострадал човек на улица „Широка“, оказал помощ
на ищцата; че пристигнал на място с линейка и заварил ищцата паднала на земята
срещу стоянката за таксита, с обездвижен ляв крак и изпитваща силна болка; че
при прегледа се установило съмнение за счупване на крака, което се потвърдило
от направената в последствие рентгенова снимка; че свидетелят и още едно лице
направили подвижна носилка на ръце и положили пострадалата в линейката, след
което я закарали в спешното отделение.
Свидетелят Е.В. – съпруг на ищцата установява, че в деня на инцидента
получил обаждане от съпругата си около 19.00 - 19.30 часа, за това, че е
паднала и си е счупила крака на тротоара срещу „къщата с куклите“; че заедно
със сина му пристигнали на място и видели пострадалата да седи на леда, като
около нея имало 6 – 7 човека; че след няколко минути дошла линейка, която
откарала ищцата в „Бърза помощ“. Установява, че първоначално изпратили ищцата в
Кардиология, където й направила ЕКГ и установили, че сърцето й е изключило;
след това я изпратили на рентген, от снимката от който се установило счупване
на шийката на тазобедрената става на левия крак; ищцата била върната в
травматология, където й било обяснено че трябва да й бъде сменена ставата.
Свидетелят и ищцата решили да продължат лечението в гр.София, в болница
„Пирогов“, където била транспортирана на следващия ден. Била й направена
операция, били й поставени три „винта“ в крака, а след няколко дена свидетелят
прибрал ищцата с инвалидна количка и автомобилен превоз; че ищцата останала
обездвижена „на легло“ около 40 дена; че след това я извеждал навън с инвалидна
количка, а след това с патерици; че свидетелят обслужвал ищцата; че й изписали
тоалетен стол и инвалидна количка; че последната изпитвала страх да стъпва на
крака си, да ходи бързо; че правела предписаните й упражнения, ходела на
консултации, на рехабилитация в Гъмзиград – Р.Сърбия, а след това – в Павел
Баня, като процедурите с минерална вода давали подобрение около една седмица; че
се оплаквала от болки от коляното до кръста, тазобедрената става и мускулите,
като тези оплаквания продължили около 50 дни. След това започнала да ходи, но
болките продължили; че изпитва страх да не падне; че се качва по стълбите бавно
придържайки се към парапета; че ищцата била болнични 6 месеца, след което
започнала работа, но с бавни движения; че се чувствала непълноценна в работата
си, тъй като работата й е свързана със слизане в канал за преглед на МПС,
поставяне на уреди за измерване, което налага навеждане. Свидетелят установява
още, че в деня на инцидента ищцата била тръгнала до магазина, който е на 200
-300 метра от дома им; че преди инцидента ищцата нямала заболявания, освен
обикновени настинки и грип и че не е приемала по – специални медикаменти.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите на ищцовата страна, тъй
като те са непротиворечиви, взаимодопълващи се и последователни. Освен това
кореспондират на събраните по делото писмени доказателства – медицински
документи, както и със заключението на вещото лице.
Назначената, изслушана и приета по делото съдебно – медицинска експертиза,
след изследване на писмените документи установява, че на 25.01.2016г. е
извършена оперативна интервенция спрямо ищцата – вътрешна фиксация на
фрактурата с три броя канюлирани АО винтове; че операцията е извършена под
рентгенов контрол с минимални летарални достъпи и след гладък следоперативен
период; че на 30.01.2016г. ищцата е изписана с подобрение за продължаване на
амбулаторно лечение, указания за контролен преглед за сваляне на конци на
05.02.2016г. От извършения преглед на ищцата на 31.07.2017г. експертизата
установява: общо добро състояние, самостоятелна походка възможна без помощни
средства, осъществява клек биподален и моноподален стоеж; не се отчита
накуцване и отслабване на мускулатурата; в областта на лява тазобедрена става
латерално минимални цитакрикси зараснали първично. Заключението на вещото лице
е, че ищцата не би могла да има тежък двигателен дефицит с появило се в
резултат на това неврологично заболяване и декубитални рани при положение, че е
изписана на седмия ден с подобрение и насочена за амбулаторно лечение. Че
съществува несъответствие между състоянието на ищцата при изписването и при
освидетелстването от ЛКК по нервни болести, тъй като не е възможно за един ден състоянието
на пациент, изписан с подобрение да се влоши до степен на термално състояние,
описано в протокола, а също: че не е възможно обратното положение – състоянието
при изписването да е погрешно, а протоколът на ЛКК да отразява истината, тъй
като в противен случай пациентът не би бил изписан. Вещото лице установява, че
движенията в ставите на левия долен крайник на ищцата са възстановени в
нормален обем, като няма засягане на таза и поясната област. А също – че не се
отчита скъсяване, наклон на таза, куцане и отслабване на мускулите, като
движението е възможно без никакви помощни средства. Установява още, че
счупването на тазобедрената става е изключително болезнено, с функционална
немощ на увредения крайник, с остатъчна болезненост и след провежданото лечение
за различно време - от порядъка на 5 - 6
месеца. Провеждането на рехабилитация от ищцата е било изключително полезно и е
довело до положителния резултат към момента.
Заключението на вещото е, че полученото увреждане на ищцата съответства да
е причинено по време и начин, съобщен от пострадалата и че е следствие на
падането. Причинено е трайно ограничение на движението на левия долен крайник,
болки и страдания, като проведеното оперативно лечение е довело до пълно
възстановяване на целостта на увредения крайник и пълно възстановяване на
функциите му.
Не се спори между страните, установява се от свидетелските показания, както
и от представените от ответника извадки от електронни медии, че от 20.01.2016г.
е бил налице жълт код за студено време в 16 области в Р.България, включително и
за област Видин.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна
следното: предявеният иск е частично основателен и доказан. Предявен е главен
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, - за обезщетяване на неимуществени вреди,
причинени виновно на ищцата, следствие бездействието на общината да положи
необходимите грижи за почистване от лед тротоара на ул.“Широка“ в гр.Видин,
следствие на което ищцата е паднала и е претърпяла тази вреди. Не се претендира
обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на ищцата от трето лице, при или
по повод изпълнението на работа по почистване на гр.Видин, възложена му
от общината, като ответникът също не разкрива наличието на такова
обстоятелство, не привлича трето лице – помагач в процеса, не предявява обратен
иск към такова лице, в който случай искът би се квалифицирал по чл.49 от ЗЗД
във вр. с чл.45 от ЗЗД.
В настоящия случай се установи безспорно, че на 22.01.2016г. около 19.00
часа, ищцата е претърпяла инцидент, като се е подхлъзнала на заледен тротоар,
находящ се на ул.“Широка“ в гр. Видин, следствие на което е получила счупване
на шийката на тазобедрената става. Точното място на падането се установява от
всички разпитани по делото свидетели, които, въпреки, че дават като ориентир
различни съседни обекти: „срещу стоянката на такситата“, „срещу къщата с
куклите“, „срещу магазин „Аглая и Бан““, „тротоарът на ул.“Широка“ посока
кръстовището с бул.“Панония“, ноторно известно на съда е, че това са обекти в
непосредствена близост и същите са ориентир за обозначаване на едно и също
място. Поради това, неоснователен е доводът на ответника, че липсват
доказателства за това, къде точно е паднала ищцата. Всички свидетели
установяват, че ищцата е била на земята, върху заледен тротоар на ул.“Широка“ в
гр.Видин, като същата е била със силни болки и невъзможност да стане и да се
придвижва сама, като в последствие е установено, че е била със счупена
тазобедрена става. При това положение следва да се приеме, че мястото на
падането съвпада с мястото, на което всеки от свидетелите е видял пострадалата
и за което свидетелства. Ответната община не твърди и не установява друг
източник на установеното от първоначалния медицински преглед и съдебно –
медицинската експертиза увреждане, поради което правилно е да се приеме, че
увреждането е от подхлъзване и последвало падане върху тротоара.
Причинно - следствената връзка между падането и причинените вреди се
установява от заключението на съдебно – медицинската експертиза за това, че
трайното ограничение на движенията на левия долен крайник на ищцата и
претърпените болки и страдания са причинени от установеното по време и начин
падане на пострадалата.
Съгласно чл. 31, ал.1 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, като лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда - чл. 3 ЗДвП.
Тротоарът представлява част от техническата инфраструктура на територията
на община Видин. като “ пътна принадлежност “ – -чл.9.(1) от Наредба за управление на
общинските пътища на територията на община Видин, а в чл.49 от същата е описано
задължението и видовете “зимно поддържане”. Поради това, с оглед наличието на
задължение на общината за зимно поддържане на техническата инфраструктура на
територията й, в отношенията с пострадалата ищца – бездействието за почистване
от сняг и заледяване на тротоара на общинските пътища е противоправно. Ето
защо, съдът приема за доказана материалната легитимация на община Видин да
отговаря по предявения срещу нея иск. Според доказателствата по делото,
деликтът е резултат от наличието на заледен и непочистен тротоар като елемент
от техническата инфраструктура на общината, без обозначение за евентуално
опасно за здравето на минувачите препятствие, което да позволи на ищцата да
възприеме и избегне опасността, с оглед на което и на основание чл.45 от ЗЗД
възниква отговорността за община Видин.
Поради установеното бездействие, на ищцата са причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания следствие на установеното телесно
увреждане.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на
пострадалата. Установи се по делото, че към датата на инцидента времето е било
много студено, но също, че преди
увреждането ищцата е била здрава, на средна възраст и е извършвала рутинна
житейска дейност – отиване до магазин. Същевременно, от заключението на вещото лице се
установява, че спрямо ищцата няма данни за наличие на коксартроза на
тазобедрените стави, поради което не може да се приеме, че пострадалата е
съпричинила увреждането като не е положила необходимата грижа към себе си.
По отношение на размера на претендираното обезщетение – съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, в случая
– след преценка на вида и характера на увреждането, начина на причиняването му,
последиците за здравето, продължителността на оздравителния процес и
причинените морални страдания. В настоящия казус се установи, че ищцата е претърпяла
увреждания, които са овладени след оперативна интервенция и рехабилитация, и
зараснали в рамките на 5 – 6 месеца, през което време пострадалата е била в
болничен, като не се наблюдават остатъчни явления в здравния статус следствие
на получените травми, съгласно твърдението на ищцата - ограничение на
движенията на тазобедрената става, скъсяване на крака довело до куцане при
ходене, проблеми с другия долен крайник поради натоварването му и коксартроза.
Поради това, основателно е възражението на ответника за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Страданията на ищцата са
били с висок интензитет при падането и счупването на ставата, тъй като е
изпитвала силни болки, впоследствие – с умерен интензитет, но продължителни по
време, тъй като е била налице остатъчна болезненост и функционален дефицит на
увредения крайник, физическа непълноценност
и неудобства в обслужването и бита, а в последствие в работата, както и е
изпитвала емоционални терзания. Всеки човек, претърпял физическа травма,
изразяваща се в контузни рани и травматични увреждания, изживява негативни
емоции, включително и твърдените и доказани от ищцата болки и страдания. Самото
негативно изживяване като болки, страдания и неудобства предвид характера,
степента и продължителността им се формира като обективна причина от
причинената телесна повреда, поради което уврежданията и трудностите, които е
имала ищцата са дали негативно отражение и на общото й физическо и душевно
състояние. В съответствие с конкретно установените претърпени болки и страдания
от физическо, при положение, че същите са отшумели в рамките на нормалното
време за протичане на оздравителния процес, без усложнения, а също и предвид
изживения стрес и претъпени неудобства от ищцата, съдът определя по
справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000 лева, като за
разликата до пълния претендиран размер от 25 000 леваискът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД като обезщетение
за забава в изплащане на обезщетението се дължи компенсаторна законна лихва от
момента на увреждането, тъй като при задължение за непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана, поради което неоснователно е възражението на
ответника за липса на забава от негова страна.
По разноските: ищцата претендира и доказа направени разноски по списък по
чл.80 от ГПК в общ размер на 3297.70 лева, от които с оглед изхода на спора
ответната страна следва да заплати сумата в размер на 1187.17 лева съразмерно
уважената част от иска. Ответникът не претендира пресъждане на разноски.
Воден от горното,
Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Видин, представлявана от кмета
на общината, с адрес: гр.Видин, пл.“Бдинци“ № 2, да заплати на М.Й.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
в размер на 9000 /девет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания в
резултат от настъпило на 22.01.2016г. около 19.00 часа, в гр.Видин, на тротоара
на ул.“Широка“, подхлъзване и падане със счупване на шийката на лява
тазобедрената става, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 22.01.2016г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 25 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Видин, представлявана от кмета
на общината, с адрес: гр.Видин, пл.“Бдинци“ № 2, да заплати на М.Й.В., ЕГН **********, с адрес: ***, направените
по делото разноски съразмерно уважената част от иска, общо в размер на 1187.17 /хиляда сто осемдесет и седем
лв. и седемнадесет ст./ лева.
Решението може да се обжалва пред
Видински окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: