РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Б., 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас И.
при участието на секретаря Лилия Мл. Др.
като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20221210100548 по описа за
2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Обединена българска
банка“ АД, ЕИК *********, срещу Г. И. Н., ЕГН **********, постоянен с адрес: с. Б., общ.
Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
1789/2021 г. по описа на Районен съд – Б. и евентуални осъдителни искове с правно
основание чл. 430 ТЗ.
Навежда се в молбата, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 1789/2021 г. по описа на PC – Б., в полза на ищеца
срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК“ (БЪЛГАРИЯ) ЕАД за вземане, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 1708102215735700 от 16.08.2017 г., сключен между
„РАЙФАЙЗЕНБАНК“ (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК ********* и Г. И. Н.. Срещу издадената
заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, с което ищецът обосновава
правния си интерес от предявяване на иск за установяване на вземането. Твърди се, че на
16.08.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 1708102215735700 от
16.08.2017 г., между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Г. И. Н., съгласно който банката е
отпуснала на 3 ответника кредит в размер на 20630,00 лева, с краен срок на погасяване на
кредита - 15.08.2024 г. съгласно чл. 1 от договора. Сочи се, че съгласно чл. 4. от договора е
уговорена възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на
предоставения кредит. Между страните е постигнато и неустоечно съглашение по смисъла
на чл. 92 ЗЗД, с което страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава
в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по
1
кредита. Съгласно чл. 2 и чл. 5 от договора са описани схемите на усвояване и погасяване на
кредита. Твърди се, че длъжникът е изпаднал в забава по отношение на заплащането на
погасителните вноски, като не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски по
Договор за потребителски кредит № 1708102215735700 от 16.08.2017 г., с падежни дати:
15.09.2020 г.; 15.10.2020 г.; 15.11.2020 г.; 15.12.2020 г.; 15.01.2021 г.; 15.02.2021 г.;
15.03.2021 г.; 15.04.2021 г.; 15.05.2021 г.; поради което предсрочната изискуемост на
вземането е настъпила по силата на чл. 9.2 във вр. с чл. 8.1 от договора. Сочи се, че
предсрочната изискуемост е обявена на длъжника с изпращането на писмо изх. № 001-
27598/13.05.2021 г., връчено на член от домакинството на длъжника. Твърди се, че банката е
изправна страна по договора за кредит, както и че е изпълнила всички свои задължения,
съгласно подписания договор и закона. Прави се искане за постановяване на решение, с
което да бъде признато по отношение на ответника Г. И. Н., че дължи на ищеца
„Райфйазенбанк (България)“ ЕАД сумите, за които са издадени заповед за изпълнение на
парично задължение № 322 от 09.07.2021 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №
1789/2021 г. по описа на PC - Б., произтичащи от Договор за потребителски кредит от
16.08.2017 г., сключен между „Райфйазенбанк (България)“ ЕАД, като кредитор и Г. И. Н.,
като кредитополучател.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер от 13 544,37 лева, от
които: изискуема главница в размер на 12712,88 лева, от която: редовно падежирали
главници в размер на 2158,48 лева, за периода от 15.09.2020 г. до 15.05.2021 г. вкл.;
предсрочно изискуема главница с дата на настъпване 21.05.2021 г. в размер на 10554,40
лева; 1 изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 519,66 лева, начислена за
периода от 15.08.2020 г. до 20.05.2021 г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава върху
редовно падежирали главници от 15.09.2020 г. до 15.05.2021 г. в размер на 168,18 лева,
начислено за периода от 15.09.2020 г. до 20.05.2021 г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 143,65 лева
начислено за периода от 21.05.2021 г. до 08.07.2021 г. вкл. и законна лихва за забава за
периода от 09.07.2021 г. до изплащане на вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 1708102215735700 от 16.08.2017г..
Прави се искане и в условията на евентуалност - в случай, че установителният иск по
чл. 422 бъде отхвърлен изцяло или частично като неоснователен, на основание чл. 79, във
връзка с чл. 86 от ЗЗД искове за осъждане на ответника Г. И. Н. да заплати на ищеца
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД следните суми: редовно падежирали главници в размер на
2158,48 лева, за периода от 15.09.2020 г. до 15.05.2021 г. вкл.; предсрочно изискуема
главница с дата на настъпване 21.05.2021 г. в размер на 10554,40 лева; просрочена редовна
лихва в размер на 509,00 лева, начислена за периода от 15.08.2020 г. до 20.05.2021 г. вкл.,
начислена редовна лихва в размер на 10,66 лева върху усвоена и непогасена главница към
21.05.2021 г., начислена за периода от 15.05.2021 г. до 20.05.2021 г. вкл., начислено
обезщетение за забава в размер на 168,18 лева върху редовно падежирали главници,
2
начислено за периода от 15.09.2020 г. до 20.05.2021 г. вкл., начислено обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 143,65 лева,
начислено за периода от 21.05.2021 г. до 08.07.2021 г. вкл. и съдебни разноски в размер на
372,89 лева.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва иска.
Твърди се, че сключения между ответника и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“
ЕАД Договор за потребителски кредит №1708102215735700 от 4 16.08.2017 г. е
недействителен - сключен при условията на персонална симулация и като такъв не поражда
правно действие, поради което и произтичащата от този договор искова претенция на ищеца
е неоснователна. Не се оспорва твърдението, че ответникът е вписан като страна -
кредитополучател по процесния договор за кредит, но се твърди, че е действал от името и за
сметка на трето лице - неговия брат Станислав И. Н., като действителната фактическа
обстановка е следната: През лятото на 2017 г. брата на ответника му споделил, че изпитва
финансови затруднения и възнамерява да изтегли кредит, за което помолил ответника да му
стане поръчител, за което ответникът се съгласил. След известно време брата на ответника
го уведомил, че банките отказват да му отпуснат кредит лично и го помолил вместо
поръчител, да стане кредитополучател, а той да си връща кредита. Ответникът се съгласил
да му направи тази услуга, като уговорката била ответникът да изтегли кредита на негово
име и да му предостави сумата, а той да извършва месечните плащания по кредита. Всички
действия по отпускането и получаването на кредит били извършени от брата на ответника.
На 16.08.2017 г. ответникът единствено се явил в банката да подпише процесния договор,
като с ответника бил и неговия брат Станислав И. Н., на когото ответникът предоставил
заемната сума. Твърди се, че Станислав Н. редовно изплащал задълженията си по кредита,
но починал на 05.06.2018 г., в резултат на което и плащанията от негова страна били
преустановени, което наложило определен период от време ответникът да изплаща кредита,
но в последствие започнал да изпитва финансови затруднения и бил в невъзможност да
заплаща месечните погасителни вноски. Ответникът твърди, че сключения договор е
недействителен. Налице е скрито съглашение между ответника и третото лице, поради
причини стоящи във вътрешните им взаимоотношения- близка родствена връзка с третото
лице, неговата нужда от средства, невъзможността да получи такива в качеството му на
кредитополучател от банка и лично убеждение на ответника в точността и коректността на
това лице. Фактът, че третото лице е действителния кредитополучател, се установява и с
това, че той лично е погасявал задължението по кредита до неговата смърт, след което е
спрял да го обслужва. Ответникът твърди, че е подставено лице по процесната сделка, по
смисъла на закона, т.к. е дал само името си при сключване на сделката, а 5 правата и
задълженията се придобиват/ поемат от третото лице, което е истинския титуляр по
сделката, който ответникът като подставено лице само прикривам с името си, поради което
Договор за потребителски кредит №1708102215735700 от 16.08.2017 г. е нищожен като
привиден на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Същият е симулативен и прикрива съглашение, по
3
силата на което третото лице - Станислав И. Н. е действителния кредитополучател. Предвид
нищожността на договора за кредит поради персонална симулация, ответникът счита, че
вземането на ищцовата банка спрямо ответника не съществува и поради това исковата
претенция е неоснователна. Исковата молба се оспорва и като неоснователна, поради
липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост на задълженията, произтичащи от
процесния договор. Оспорва се размера на претенциите за главница, договорна лихва и
наказателна лихва. Оспорва се подписа и съдържанието на известие за доставяне и на
покана за предсрочна изискуемост.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно с изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
От представените писмени доказателства се установява, че на 16.08.2017 г. е сключен
Договор за потребителски кредит № 1708102215735700 от 16.08.2017 г., между
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Г. И. Н., съгласно който банката е отпуснала на
ответника кредит в размер на 20630,00 лева, с краен срок на погасяване на кредита -
15.08.2024 г. съгласно чл. 1 от договора. Съгласно чл. 4. от договора е уговорена
възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения
кредит. Между страните е постигнато и неустоечно съглашение по смисъла на чл. 92 ЗЗД, с
което страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от
кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита. Съгласно чл. 2
и чл. 5 от договора са описани схемите на усвояване и погасяване на кредита. Издадена е
заповед за изпълнение на парично задължение № 322 от 09.07.2021 г. и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.д. № 1789/2021 г. по описа на PC - Б., произтичащи от Договор за
потребителски кредит от 16.08.2017 г., сключен между „Райфйазенбанк (България)“ ЕАД,
като кредитор и Г. И. Н., като кредитополучател.
Изслушано по делото е и заключението по допуснатата ССЕ, която съдът кредитира
като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните. От заключението на същата
се установява, че е сключен договор за кредит, като е отпуснат кредит в размер на 20 630
лв., по който са извършвани плащания частично.
Изслушано по делото е и заключението по допуснатата съдебно-графологична
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от
страните. От заключението на същата се установява, че подписите в искане за кредит,
декларация-съгласие, застраховка живот, формуляр за СМС и информация за условията на
застраховка, от името Кредитоискател и кредитополучател, не са положени от Г. Н..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
По предявеният иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1
ЗЗД.
Претенцията е основана на твърдението, че между ищеца и ответника е сключен
договор за потребителски кредит, като за тази сума е издадена заповед за изпълнение, но е
4
подадено възражение в месечен срок.
Правната теория и съдебната практика единодушно възприемат, че по своята правна
същност, договорът за паричен заем е едностранен и реален договор, който се характеризира
също и като тип каузална сделка - отличаващо се с типизиращо правоотношението
основание (кауза).
Договорът за стоков кредит е типичен реален договор, защото се счита сключен с факта
на предоставянето на дадената в заем парична сума, от заемодателя - на заемателя.
Писмената форма на договора не е предпоставка за действителност на самото
правоотношение, но улеснява доказването, особено като се има предвид установените от чл.
164, ал. 1, т. 3 на ГПК ограничения за установяване на договори на стойност над 5 000 лева,
посредством свидетелски показания.
Договорът за потребителски кредит е едностранен, именно поради това, че се сключва
със самото предоставяне на дадената в заем парична сума от заемодателя и поражда
едностранното задължение за връщане на тази сума. Точно по тази причина, доказването на
факта на предоставяне на дадената в заем сума е изключително важно за сключването на
договора за заем, а в конкретния случай е много значимо за разрешаване на настоящия спор.
За да бъде годен да породи правно действие договорът за паричен заем следва да бъде
съпътстван от реално предоставяне на паричната сума, заедно с конкретизация на мястото и
способа за предаване на сумата. Реалният характер на договора за паричен заем се обяснява
и със заложения в юридическата му същност правен и икономически ефект, а именно
получаването на парични средства към конкретизиран времеви момент по съгласуван между
страните способ, за да бъде ползвана предоставената в заем сума за определен период от
време.
Всяка писмено обективирана уговорка, при която няма фактическо предаване на
посочената парична сума, би имала характер на предварителен договор за заем, т. е. акт на
съгласуване на бъдещите намерения на страните.
В хода на съдебното дирене не бяха представени достатъчно убедителни доказателства,
които дори косвено да обосноват заключение, че заемодателят е предоставил парична сума
от посочената валута и с посочените размери на заемателя към момента на сключване на
договора. Тъкмо обратното – тези доказателства създават индиция, че такова предаване
изобщо не е било осъществено.
Такова заключение не може да се направи и от съдебно счетоводната експертиза, където
в общ план е интерпретиран договор аза кредит, но няма други индивидуализиращи белези,
че е относимо към договор за потребителски кредит, какво се предава, в какъв размер.
Доказването на този – втори спорен факт, следва да се преценява на база представените
писмени доказателства – договор за кредит. Ответникът не спори, че договора за кредит, е
подписан от него. Същият се е подписал на договор, в който уговорките между страните не
са точно и ясно формулирани. От друга страна, съпътстващите договора за кредит
документи, се установява от заключението на СГЕ, не са подписани от Г. Н.. Това води до
5
извод, че ищеца не доказва по недвусмислен начин, че тези пари са дадени на ответника.
Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз
основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят
получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик като заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По иск с
правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че
произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена така и на обстоятелството, че е предадена въз основа
на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от
задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго
основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е
извършил дарение на сумата и пр.
Доколкото възникването на юридическото действие на релевирания като основание на
иска договор за кредит между страните не се установи - съдът достигна до крайния извод, че
предявения иск за връщане на непредоставената в заем сума следва да бъде отхвърлен, като
недоказан по основание.
По предявения евентуален осъдителен иск, важи същият извод, че договора за кредит
като реален такъв не е породил действие, поради което и този иск се явява се явява
неоснователен.
По иска за разноски в настоящето производство, при този изход на спора, на ищеца
следва да не се присъдят разноски, с оглед чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно отхвърлената част от
исковете.
На ответника се дължат разноски, в оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА документите - досежно подписа, на искане за кредит, декларация-
съгласие, застраховка живот, формуляр за СМС и информация за условията на застраховка,,
за неистински.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, срещу
Г. И. Н., ЕГН **********, постоянен с адрес: с. Б., общ. Б., за постановяване на решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в
общ размер от 13 544,37 лева, от които: изискуема главница в размер на 12712,88 лева, от
която: редовно падежирали главници в размер на 2158,48 лева, за периода от 15.09.2020 г. до
15.05.2021 г. вкл.; предсрочно изискуема главница с дата на настъпване 21.05.2021 г. в
размер на 10554,40 лева; 1 изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 519,66
лева, начислена за периода от 15.08.2020 г. до 20.05.2021 г. вкл.; изискуемо обезщетение за
6
забава върху редовно падежирали главници от 15.09.2020 г. до 15.05.2021 г. в размер на
168,18 лева, начислено за периода от 15.09.2020 г. до 20.05.2021 г. вкл.; изискуемо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в
размер на 143,65 лева начислено за периода от 21.05.2021 г. до 08.07.2021 г. вкл. и законна
лихва за забава за периода от 09.07.2021 г. до изплащане на вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № 1708102215735700 от 16.08.2017г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, срещу
Г. И. Н., ЕГН **********, постоянен с адрес: с. Б., общ. Б., за осъждане на ответника Г. И.
Н. да заплати на ищеца следните суми: редовно падежирали главници в размер на 2158,48
лева, за периода от 15.09.2020 г. до 15.05.2021 г. вкл.; предсрочно изискуема главница с дата
на настъпване 21.05.2021 г. в размер на 10554,40 лева; просрочена редовна лихва в размер
на 509,00 лева, начислена за периода от 15.08.2020 г. до 20.05.2021 г. вкл., начислена
редовна лихва в размер на 10,66 лева върху усвоена и непогасена главница към 21.05.2021
г., начислена за периода от 15.05.2021 г. до 20.05.2021 г. вкл., начислено обезщетение за
забава в размер на 168,18 лева върху редовно падежирали главници, начислено за периода от
15.09.2020 г. до 20.05.2021 г. вкл., начислено обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 143,65 лева, начислено за периода
от 21.05.2021 г. до 08.07.2021 г. вкл. и съдебни разноски в размер на 372,89 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОБЕЗСИЛВА заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 322/
09.07.2021 г., пост. по ч. гр. д. № 1789/ 2021 г. по описа на РС – Б. и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, срещу Г. И. Н., ЕГН
**********, постоянен с адрес: с. Б., общ. Б., да заплати на Г. И. Н., ЕГН **********, сумата
в размер на 1500.00 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща разноски за адвокат.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, срещу Г. И. Н., ЕГН
**********, постоянен с адрес: с. Б., общ. Б., да заплати на Г. И. Н., ЕГН **********, сумата
в размер на 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща разноски за вещо лице.
На основание чл. 194, ал. 2, изр. 2 ГПК, след влизане на решението в сила, препис от
същото да се изпрати на РП – Б., за произнасяне по компетентност.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Б. в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7