№ 97
гр. Берковица, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ИВ. З.
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. З. Гражданско дело №
20221610100147 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 82 от ЗС.
Ищецът М. З. Г. твърди, че е собственик на основание наследствено правоприемство и
давностно владение на поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на село Бързия, община
Берковица, област Монтана, в местност „Бучняк“ с площ от 1186 кв.м. Твърди, че преди около
месец разбрала, че имотът е записан в КККР като имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ, собственост на Община
Берковица, поради което предявява настоящия иск за установяване правото си на собственост.
Ищцата посочва, че процесният имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не
е обобществяван и върху него владението е запазено в реални граници като дворно място и
жилищен имот. Посочва, че в имота дядото на ищцата ****8 ***** през 1950 г. си построява
жилищна сграда, където се заселва със семейството си, ползва за дворно място, където живее до
смъртта си. Впоследствие владението е продължено от неговия син ***** *****, който е засаждал
лозе, овощни дървета. След неговата смърт владението е продължено от неговата дъщеря – ищцата
М. Г..
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът твърди, че е придобил правото на собственост върху
процесния имот по силата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ след провеждане на съответната
административна процедура, тъй като имотът не е заявен за възстановяване.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства в полза на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Абсолютна процесуална предпоставка от предявяване на положителен установителен иск е
наличието на правен интерес. В настоящия случай ответникът е актувал имота като общинска
собственост като по този начин оспорва правото на собственост на ищеца. Предвид изложеното за
ищеца е налице правен интерес от завеждането на настоящия иск.
Ищецът се позовава на оригинерен способ за придобиване на вещни права - придобивна
давност по отношение на процесния имот като твърди, че семейството й владее и ползва имота от
1950 г. до настоящия момент. Съгласно легалната дефиниция на "владението" дадена в чл. 68, ал. 1
от ЗС, то е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. Владението като елемент от фактическия състав на придобивната давност
трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно
/да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се
упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Владението също така трябва да е
1
продължило повече от 10 години съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС. Съобразно законовата презумция на
чл. 69 от ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи
за другиго.
От приетото по делото Удостоверение за наследници от 13.01.2022г. се установява, че
****8 Гълабов ***** е починал на 02.11.1990г. като негов син е ***** ******* ***** – баща на
ищцата, починал на 30.12.2009г.
За установяване на твърденията в исковата молба по делото са разпитани двама свидетели,
които са съседи на имота. От техните показания съдът приема за установено, че дядото на ищцата
е построил къща и се е заселил в процесния имот в местността Бучняк около 1952-1953 година.
Свидетелят Иванов твърди, че ****8 се заселил в имота, построил къща и започнал да обработва
мястото. Разказва, че по това време ТКЗС не е било образувано, а това е станало през 1955г. След
смъртта на дядото имотът се поддържал от неговия син *****, който докарал фургон и гледал
градината. Според свидетеля след смъртта на ***** градината се обработва от неговата дъщеря
М.. Посочва, че неговия имот, който е в съседство на процесния, също е застроен като в
местността Бучняк имало и много други къщи. Според свидетеля ТКЗС там не е имало и
местността е извън селото. В сходен смисъл са и показанията на свидетеля Найденов, който също
живее в местността Бучняк. Посочва, че дядото ****8 имал къща в имота, в която живеел, и
оградил имота. Според свидетеля ****8 правил къщата когато ТКЗС е било образувано. След
неговата смърт за имота се грижели ***** и дъщеря му М. като го ползвали за зеленчукова
градина.
В отговора на исковата молба ответникът е направил правоизключващо възражение като
претендира, че е собственик на имота на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ, за което представя Решение
1014 от 01.02.1999г. на ОСЗГ – Берковица /точка 422/.
С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните като на
ищеца е указано да установи правото си на собственост на посоченото придобивно основание –
наследствено правоприемство и давностно владение. На ответника е указано, че следва да докаже
правоизключващото си възражение – като установи, че процесният имот е бил включен в ТКЗС и е
подлежал на възстановяване.
От значение за разрешаване на правния спор е обстоятелството относно статута на имота
към момента на коопериране на земите с оглед приложение на разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ и
възможността същият да се бъде придобит по давност за посочения в исковата молба период.
Установи се, че имотът се намира извън урбанизираната територия на село Бързия в
местността Бучняк, където са построени много къщи включително е имало такава и в процесния
имот. По въпроса за статута на имот, намиращ се извън регулационния план на населеното място,
съдебната практика /Решение 145 от 16.11.2016г. по гр.д. 2412/2016г. на ВКС, Второ ГО, Решение
№ 249 от 4.07.11 год. по гр. д. № 621/10 год. ВКС, Първо ГО и други/ приема, че не всички земи,
които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер.
Такива земи могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито
причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани юридически и фактически от лицата, които
ги владеят като дворни места, със запазване на собствеността върху тях в реални граници, в
зависимост дали са били членове на ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на възстановяване по
ЗСПЗЗ, а оттук следва, че относно тях не се прилага чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, нито чл. 19 ЗСПЗЗ. За
тях не съществува забраната по чл. 86 ЗС за придобиване по давност, вкл. и в редакцията преди
изменението с ДВ бр. 31/90 год., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно
земеползване и не са одържавени. В съответствие с горепосочената практика настоящият съдебен
състав приема /като това е отразено в доклада/, че ответникът следва да установи възражението си,
че имотът е станал общинска собственост на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ. Освен оспореното
Решение на ОСЗГ други доказателства в тази посока не са ангажирани поради което възражението
на ответника е недоказано.
В настоящия случай от събраните гласни доказателства се установява, че имотът е владян
от дядото на ищцата от 1950 година като той е построил къща в имота, оградил го е и се е заселил
в него със семейството си. С оглед установеното съдът намира, че процесният имот не попада в
приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ, тъй като има селищен характер, бил е застроен и
семейството на ищцата е запазило владението върху имота си. Предвид изложеното имотът не е
подлежал на възстановяване и неправилно е актуван като общинска собственост, придобита на
основание чл. 19 от ЗСПЗЗ.
По възражението по чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК съдът намира следното:
По реда на косвения съдебен контрол в настоящото производство съдът може да проверява
2
валидността и материалната законосъобразност на административните актове. В настоящия случай
оспореното решение на ОСЗГ е издадено от компетентен орган, в рамките на неговата
компетентност и има необходимото съдържание. Установява се обаче, че не са налице
материалните предпоставки за постановяването му в частта за процесния имот, тъй като имотът не
попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК не овластява
гражданския съд да постанови отмяна на процесното решение, но го задължава да приеме, че
същото не легитимира ответника като собственик на процесния недвижим имот на заявеното
основание – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. /Решение 134 от 28.01.2019г. по гр.д. 3090/2017г. на ВКС,
Второ ГО/. С оглед изложеното процесното на решение на Решение 1014 от 01.02.1999г. на ОСЗГ –
Берковица, точка 422 е незаконосъобразно в оспорената част относно имот 090038. По изложените
съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца. Съгласно списък по чл. 80 от ГПК
разноските по делото възлизат общо на сумата от 962.99 лева
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Берковица с адрес – град Берковица, пл.
Йордан Радичков 4, Булстат: *********, представлявана от Кмета Д. К., че ****** Г. с ЕГН
********** адрес – село Бързия, община Берковица, ул. Тодорини кукли 16, е собственик на
недвижим имот с идентификатор ****** по КККР на село Бързия, община Берковица, област
Монтана, с адрес на поземления имот: местност „Бучняк“ с площ от 1196 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:
8, номер по предходен план: ***** при съседи: *****
ОСЪЖДА Община Берковица с адрес – град Берковица, пл. Йордан Радичков 4, Булстат:
*********, представлявана от Кмета Д. К. да заплати на ****** Г. с ЕГН ********** адрес – село
Бързия, община Берковица, ул. Тодорини кукли 16 сумата от 962.99 лева – разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
3