Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София,
.........................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на осми май две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.А.
ИВА НЕШЕВА
При участието на секретаря Силва
Абаджиева и прокурора Антоанета Панчева, като разгледа докладваното от съдия Папазян ВНОХД № 1638 по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI.
Образувано
е по жалба на адв.
Г.С.- защитник на подс.
М.М.Д. срещу решение на СРС, НО, 107 състав,
постановено по 19.02.2019г. по нохд № 9821/2018г., с
което обвиняемият е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1000лв. за извършено престъпление по чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК. В жалбата се отправя искане за отмяна на
атакуваното решение и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение. Като основание за това се посочва, че
СРС не се е съобразил с представената от СДВР длъжностна характеристика на актосъставителят Е.Л., съгласно която същият няма право да
съставя АУАН по ЗДвП към дата 05.11.2017г.
В
разпоредително съдебно заседание от 22.04.2019 г. въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняването на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели и в този смисъл не е
необходимо провеждане на въззивно съдебно следствие.
В
открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят
на СГП моли за потвърждаване решението на първата инстанция. Намира същото за
правилно, законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка.
Счита, че въз основа на събраните доказателства по безспорен начин се
установява извършеното от обвиняемия деяние по чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
Защитата
на подс. М.Д.- адв. С. моли
въззивната жалба да бъде уважена, а решението на СРС
- отменено. Оспорва изводите, до които е достигнала контролираната инстанция,
че издаденият акт на обвиняемия не е от значение за наказателното производство,
тъй като счита, че същият е незаконен, а именно въз основа на него е образувано
делото. Посочва, че ЗППАМ, който се явява основното
нарушение на обвиняемия е издадена през 2014г. към момент, когато нормата на
чл. 343в, ал.3 от НК не съществува, а същата е в сила от 2016г. и в тази връзка
законът е приложен с обратна сила. Посочва още, че обвиняемият има наложено
административно наказание и в този смисъл са образувани две различни
производства за едно и също деяние, едното административно, а другото –
наказателно, което е недопустимо.
В
правото си на лична защита подс. Д. се присъединява
към казаното от защитника си.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Първоинстанционният
съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и
е направил своите доказателствени изводи въз основа
на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен
материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за промяна във
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подс. М.М.Д. е роден на ***г. в гр. София, българин,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, работи, адрес:
гр. София, ж.к. „**********бл. **********, ЕГН **********.
Подс. М.М.Д. се водел на отчет като правоспособен
водач на МПС в О“ПП“- СДВР. Било му издадено свидетелство за управление на МПС
№ ********* на 12.04.2007г. за категория „АМ“ и „B”. Същият бил многократно наказван по
административен ред за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата.
Поради
това, че управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № **********без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и не
представил изискуемите по чл. 261, ал.1 КЗ документи, със заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 1708/14-4332-004093/4.11.2014г.,
издадена от младши автоконтрольор при О“ПП“ – СДВР,
на Д. била наложена санкция по чл. 171, т.1, б. „е“ от ЗДвП, а именно –
временно отнемане на СУМПС на водача до предоставяне на сключена валидна
застраховка. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка била
връчена лично на Д. на 04.11.2014г. и влязла в сила на 18.11.2014г. В
изпълнение на посочената заповед за прилагане на принудителна административна
мярка СУМПС № ********* на Д. било отнето.
На
05.11.2017г. около 10:45ч. подс. М.Д. управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Поло“ от ул. „Република“
към ул. „Христо Силянов“, когато бил спрян за
извършване на полицейска проверка от свидетелите М.Е.Р.и Г. А. Г.- служители на
02 РУ-СДВР. При проверката обв. Д. не представил на
проверяващите свидетелството си за управление на МПС. Свидетелите Р. и Г.
направили справка за лицето в ОДЧ при 02 РУ- СДВР, от която установили, че подсъдимият
е лишен от право да управлява МПС, поради което поискали съдействие от екип на
О“ПП“-СДВР. При пристигането на служителя на О“ПП-СДВР свидетелят Е.А. Л.,
последният съставил на обвиняемия акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бланков № 0305067 от 05.11.2007г.
От
приложената справка от О“ПП“-СДВР от дата 16.04.2018г. се установява, че към
05.11.2017г. М.М.Д. не е предоставил сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомибилистите“.
Така
изложената фактическа обстановка въззивният съд прие
от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства – показания на св. М.Е.Р./л.21 от ДП/, показания на св. Г. А. /л.22 от
ДП/, показания на Е.А. Л. /л.23 от ДП/, АУАН с бланков № 0305067/5.11.2017г.
/л.4 от ДП/, заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
1708/14-4332-004093/04.11.14г. /л.7 и л.31 от ДП/, справка за прекратяване на
регистрация от О“ПП“-СДВР /л.15 от ДП/, справка за собственост от О“ПП-СДВР
/л.16 от ДП/, справка от О“ПП-СДВР /л.28 от ДП/, справка картон на водача
/л.8-10, л. 13-14, л. 29-30 от ДП/, справка за съдимост /л.24 от ДП/, заповед №
513з-5412/18.07.2016г., длъжностна характеристика от 24.07.2015г.
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на районния съд направени
въз основа на анализа на доказателствената
съвкупност, като този анализ безсъмнено установява фактите включени в предмета
на доказване по настоящото наказателно производство. Така времето, мястото,
механизмът на извършване на инкриминираното деяние, а също и неговото авторство
се установяват по един категоричен начин въз основа на показанията на
разпитаните полицейски служители М.Р. и Г. Г.. Показанията на тези свидетели се
отличават със своята логичност и безпротиворечивост,
поради което и въззивната инстанция реши да кредитира
същите изцяло. Тези свидетели изнасят конкретни данни, че изпълнявайки
служебните си задължения по ЗДвП на 05.11.2017 година около 10:45 са спрели обв. Д.,след което са установили, че същият управлява лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.№ ******* без свидетелство за
управление на МПС. В подкрепа на гореизложеното се явява съставеният и наличен
по делото АУАН /л.4 от ДП/, като документ носещ съществена доказателствена
информация касателно релевантните факти, включени в
предмета на доказване по делото.
Правилно районният съд е изградил
своите фактически изводи въз основа показанията на св. Е.Л., който потвърждава,
че при извършена служебна проверка е констатирал липсата на правоспособност за
управление на МПС при обвиняемия Д., както и че автомобилът, който управлява е
бил спрян от движение.
В тази връзка по безсъмнен начин се
доказват обстоятелствата свързани със санкционирането на обвиняемия за
осъществено от него нарушение като съдът взе предвид приобщените писмени
доказателства – заповед за принудителна административна мярка №
1708/14-4332-004093/4.11.2014г. и справка О“ПП-СДВР Относно момента на
узнаването от страна на подсъдимия ЗППАМ, респективно влизането й сила, въззивният състав възприе и се довери на съответните
отбелязвания инкорпорирани в този документ
– подпис поставен лично от обвиняемия, както и данни за конкретната дата
на връчване и влизането в сила.
Съдът изгради изводите си и върху
останалите писмени доказателства, приобщени по делото.
При така установената фактическа
обстановка правилно, обосновано и законосъобразно първостепенния съд е
заключил, че от обективна и субективна страна обв. Д.
е осъществил състав на престъпление по чл. 343в, ал.3, вр.
с ал.1 от НК.
В тази връзка неоснователно се явява
възражението релевирано от защитата за несъставомерност на извършеното от страна на обвиняемия
деяние, поради това, че лицето издало акта не е имал необходимата
компетентност.
В случая е нужно да се отбележи, че
видно от приложената по делото длъжностна характеристика на длъжността „младши автоконтрольор“ /л. 26 от делото/, каквато длъжност е
изпълнявал към момента на извършване на деянието актосъставителят
Е.А. Л. /л. 25 от делото/, същият е
компетентен да осъществява контрол на пътното движение, установяване
извършители на нарушения, касаещи пътния контрол и организация на движението,
което безусловно включва и съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. От така изложеното става ясно, че не е налице нарушение при издаване
на АУАН във връзка с компетентността на органа, който го е издал.
На следващо място правилно и
обосновано първоинстанционният съд е отговорил на
възражението на защитата във връзка с приложението на нормата на чл. 343в, ал.3
от НК и твърденията за придадено обратно действие на закона и наказателна
репресия спрямо подсъдимия. Несъмнено повдигнатото обвинение към подс. Д. касае деяние извършено от него на 05.11.2017г.,
към която дата нормата на 343в, ал.3 НК е действаща. Обстоятелството, че ЗППАМ
е влязла в сила преди този момент не означава, че деянието, за което е
повдигнато обвинение на подсъдимия е извършено към момента на издаване на
заповедта, а има отношение единствено към забраната по смисъла на чл. 343в,
ал.3 от НК да се управлява МПС в срока на изтърпяване на ППАМ за временно
отнемане на управление на МПС. В този смисъл извършеното от подс.
Д. е към дата 05.11.2017г., към която дата нормата на чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК е безспорно действаща, при което не е
налице твърдяното от защитата нарушение на закона. Поради изложеното и този съд
отхвърли възражението на защитника на обвиняемия в тази насока като
неоснователно.
Що се касае до следващото
възражение, релевирано от защитника на обвиняемия, касаещо наличието на две производства- административно и
наказателно за едно и също деяние, СГС прецени същото за неоснователно. Това е
така, тъй като видно от приложената по делото справка – картон на водача
/л.29-л.30 от ДП/ и съставения АУАН /л. 4 от ДП/ при подсъдимия са констатирани две нарушения –
че водача е неправоспособен и управлява МПС спряно от движение. За извършеното от подс.
Д. административно нарушение по чл. 177, ал.1, т.4 пр. 1 от ЗДвП /за управление
на МПС спряно от движение му е наложена глоба от 200лв./ с наказателно
постановление № 17-4332-028561/23.01/2018г., а за управление на МПС без
правоспособност е преценено, че същото съставлява престъпление по чл. 343в, ал.3
от НК, при което не му е налагано административно наказание, а е образувано
досъдебно производство. От така
изложеното става ясно, че административнонаказателната
отговорност по посоченото постановление не е ангажирана за настоящото деяние,
предмет на наказателното производство и не налице двойна санкция за едно и също
деяние, противно на твърденията на защитата.
При така изложеното СГС прецени, че
от обективна страна подс. Д. е осъществил
изпълнителното деяние, тъй като е управлявал МПС на инкриминираните дата и
място в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС.
От субективна страна е извършил
деянието при наличието на пряк умисъл, тъй като подс.
Д. съзнавал е обществено- опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
- опасните му последици и е искал настъпването им. Същият е бил наясно, че не
следва да управлява МПС, тъй като е лишен от това право, но въпреки това, на 05.11.2017
г. е привел в движение и управлявал горепосочения лек автомобил.
Правилен и законосъобразен се явява
изводът на първоинстанционния съд, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е
неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на XXVIII от НПК. За
престъплението, за което е признат за виновен се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години, като от него няма настъпили имуществени вреди.
При индивидуализация на наказанието правилно
е преценена обществената опасност на конкретно извършеното деяние, която не е
по-висока от обичайната. На следващо място обосновано контролираният съд не е
взел предвид като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало, доколкото
същото е послужило за приложение на диференцираната процедура по чл. 78а от НК.
Съдът не е констатирал отегчаващи
обстоятелства, но като такова следва да бъдат ценени многобройните нарушения на
ЗДвП, видно от справката- картон на водача, приложена по делото.
Размерът на наказанието е определен
при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства и е минималния предвиден в закона като настоящи съд
намира, че определения размер на наказанието глоба от 1000лв, се явява
справедлив.
Така,
при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на допуснати
нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, които да
съставляват основания за неговата отмяна или изменение, поради което същото
следва да бъде потвърдено, а подаденият жалба - да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл.
338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК Софийски градски съд, VІ въззивен състав
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.02.2019г. постановено по Н.О.Х.Д. №9821/2018г
по описа на Софийски районен съд, НО, 107 състав
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.