№ 460
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110128588 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба предявена от Г. Г. Г., представлявана от адв. С. И.
срещу „Вива Кредит“ АД, с която са предявени при условията на алтернативност
установителни искове за признаване на установено спрямо ответника, че договор за паричен
заем Standard № *******, сключен между страните, е нищожен поради противоречието му
със закона.
В исковата молба се твърди, че на 12.07.2023 г. между Г. Г. Г. в качеството й на
кредитополучател и „Вива Кредит“ АД в качеството му на кредитодател бил сключен
договор за паричен заем Standard № *******, по силата на който на ищцата е предоставена
сумата от 1 400 лв. Посочено е, че между страните била договорена възнаградителна лихва в
размер на 40, 32 %. Посочен бил годишен процент на разходите в размер на 49, 39 %, а
общият размер на всички плащания от потребителя бил 2 302, 74 лв. Уговорено било
дължимото да се плати на кредитодателя на 18 месечни погасителни вноски, всяка в размер
на 127, 92 лв. Ищцата твърди, че в чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено заплащане на
такса за експресно разглеждане на документи относно отпускането на паричния заем в
размер 687, 42 лв. Съгласно чл. 5 от сключения договор в тридневен срок от сключването му
потребителят следва да обезпечи заема с банкова гаранция в размер на цялото задължение,
валидна за период от сключване на договора до 30 дни след падежа на плащането по
договора или да осигури поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря
кумулативно на множество изисквания. В чл. 5, ал. 2 от договора е предвидена неустойка за
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Сочи, че след прибавяне
на таксата за експресно разглеждане и неустойката за неизпълнение на задължението за
обезпечение размерът на общо дължимата сума по договора възлизал на 2 761 , 02 лв. Счита,
че сключеният между страните договор с оглед качеството им представлява договор за
потребителски кредит. Според ищцата сключеният между страните договор е в нарушение
на чл. 10а ЗПК, тъй като уговорената такса за експресно разглеждане е свързана с
управлението и усвояването му. Твърди, че е нарушена разпоредбата и на чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПКр, тъй като към договора няма приложен погасителен план, а единствено в него са
1
посочени месечните вноски и падежа им, но без да е посочено какво и каква част включва
вноската от главницата, лихвата и таксата. Според ищцата е нарушено и изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПКр. Твърди, че в сключения договор не е посочено как се формира ГПР.
Сочи и че в него не е включена дължимата неустойка, като по този начин потребителят е
поставен в заблуждение. Твърди, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр,
защото таксата за експресно разглеждане представлявала прикрито възнаграждение за
кредитора и чрез формулирането й като отделно вземане се целило да се преодолее
възприетото разбиране в съдебната практика относно допустимия размер на
възнаградителната лихва от трикратния размер на законната лихва. Сочи, че уговорената
неустойка е недействителна, тъй като поставя трудно изпълними изисквания за поръчителя,
които сами по себе си са неизпълними в тридневен срок. Сочи, че по този начин се цели
възпрепятстване на изпълнението на задължението. Ето защо счита, че неустойката
представлява скрита печалба за кредитора. Иска се на основание чл. 22 ЗПК да бъде
прогласена нищожността на сключения договор и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Вива
Кредит“ АД, чрез адв. А. Н., в който исковете се оспорват като нередовни, недопустими и
неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен договор за паричен заем. Твърди,
че услугата за експресно разглеждане се извършва преди сключването на договора, поради
което и не представлява такса по управление или усвояване на кредита. Тази услуга се
ползва по волята на кредитополучателя, респективно таксата не е наложената от
кредитодателя. Сочи, че погасителният план е инкорпориран в договор и доколкото
заплащането на суми не е предвидено при различни лихвени проценти, то липсва
необходимост от различно съдържание на погасителния план. Сочи, че ГПР е посочен в
договора. Твърди, че липсва основание за включване на неустойката в ГПР, защото тя е
дължима само при определени обстоятелства, а освен това се изчислява при сключването на
договора. В договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент, уговорен е срокът на
договора, както и условия за прилагането му. Сочи , че уговорената неустойка е
действителна и има обезщетителна функция, а чрез не я не се нарушават правата на
потребителя, който е имал възможност да се откаже от договора в законоустановен срок след
сключването му. Счита, че не са налице основания за прогласяване на недействителността на
договора. Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски. Оспорва претенцията за
разноски на ищцата.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Приета като доказателство по делото е разпечатка от Договор за паричен заем
Standard 14 № ******* от 12.07.2023 г., сключен по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ във връзка със Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ между „Вива Кредит“ АД в качеството му
на заемодател и Г. Г. Г. в качеството й на заемател. По силата на силата на сключения
договор на заемателя бил отпуснат заем в размер на 1 400 лв., като с подписването му
страните са се съгласили да се рефинансира текущия заем на заемателя от 13.03.2023 г., по
който задължението е в размер на 763, 57 лв. Посочено е, че годишният процент на
разходите по кредита е в размер на 49.39 %. Сумите следва да се върнат на 18 вноски, всяка
в размер на 127, 93 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за
експресно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е предвидена в чл. 1, ал. 3 от
сключения договор като цена на допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за отпускане на заем в размер на 687, 42 лв. В чл. 5, ал. 1 на договора е
предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този
договор да представи на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му, а
именно: 1. Поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от
2
работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на
следните изисквания: да е навършило 21 година възраст, да работи по безсрочен трудовов
договор, да има минимален стаж при настоящия работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1 000 лв. през последните 5 години, да няма кредтна
история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус
„период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и
да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова
гаранция, издадена след усвояване на парични заем, в размер на цялото задължение на
заемателя, а именно сумата от 2 302, 74 лв. , включващо общия размер на заемната сума и
общите разходи по кредита/, валидна 30 дни след падежа на плащане по договора. Съгласно
чл. 5, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят ще дължи неустойка в размер
на 458, 28 лв. Уговорено е неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към
всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 153, 39
лв., а общото задължение по договора е размер на 2 761, 02 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени при условията на алтернативност установителни
искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПКр, като ищецът се
позовава на нарушение на правните норми обективирани в чл. 10а ЗПКр, чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПкр, чл. 11, ал. 1 ,т. 10 ЗПКр, чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за
двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора, както и че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни
(чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е
въведен в заблуждение.
Договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит
/ЗПКр/, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило
заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има
качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/.
По делото не се спори, че страните са в облигационни правоотношения, възникнали
по силата на сключен договор за потребителски кредит от 12.07.2023 г., съгласно който
заемодателят предоставил на заемателката в заем сумата от 1 400 лв. Страните не спорят и
че посоченият годишен процент на разходите от 49, 39 % не отчита начислената неустойка
на заемателката поради непредставянето на договореното обезпечение, .
Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-
714/22 на СЕС е прието, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
3
вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по
смисъла на посочения член 3, буква и от от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит
или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит, а когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
В случая посочения в договора годишен процент на разходите не съобразява
заплащането на предвидената неустойка. Така както са формулирани обаче изискванията за
представяне на обезпечение създават невъзможност за изпълнение. Само в рамките на три
дни от сключването на договора заемателката следва да представи данни за поръчител, който
да отговаря на множество включително и неизпълними условия за икономическите
реалности в страна. Освен това за удостоверяване на изискуемите качества на поръчителя
пък се изискват документи, които се издават от трети лица – работодател /осигурител/ и
държавни институции, чието представяне трудно би било осъществимо в указания срок.
Неприложима е и опцията за издаване на банкова гаранция, доколкото същата отново е
лишена от практическа стойност. Потребителските кредит обикновено са бъзроликвидни и
се предоставят на икономически по-слабата страна потребител за задоволяване на текущи
нужди, напълно безпредметно би било да се сключва потребителски кредит от физическо
лице, ако същото разполага с финансовия ресурс да учреди банкова гаранция в този размер.
Всъщност с формулирането на изискванията за неустойка по този начин, заемодателят
преследва забранена от закона цел да получи едно допълнително, неследващо му се
възнаграждение, различно от договорната лихва. За да избегне надвишаването на
законоустановения размер на ГПР обаче заемодателят формулира това възнаграждение като
неустойка. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че още при сключването на
договора заемодателят е предвидил размера на дължимата неустойка и я начислил към
погасителната вноска, т.е. самият той е предвиждал настъпването на този разход за
заемателя. Въз основа на установените обстоятелства, съдът приема, че уговорената
неустойка представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на
договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Установява се, че кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, но не посочва изрично това.
Ето защо и доколкото не посочения в договора за кредит ГПР фактически не отразява
всички дължими разходи по кредита, съдът намира, че сключеният договор за кредит от
12.07.2023 г. противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е нарушено изискването за посочване и
изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до
недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като
4
съществено условие на договора.
Само в допълнение следва следва да се отбележи, че според настоящия състав
претендираната такса за експресно разглеждане е такава по управление на кредита и сама по
себе си противоречи на предвидената чл. 10а, ал. 2 ЗПКр забрана за заплащане на такси и
комисионни за усвояване и управление на кредита.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
По делото е представен списък на сторените разноски от ищеца, като в негова полза
следва да се присъди сумата от 56 лв., представляваща заплатена държавна такса по сметка
на СРС и сумата от 440 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН в отношенията между Г. Г. Г. с ЕГН **********, с
адрес в ********************************** и „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***********************************, че сключеният
между страните Договор за паричен заем Standard 14 № ******* от 12.07.2023 г.е нищожен
поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*********************************** да заплати на Г. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес в
********************************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 496 лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5