Решение по дело №2632/2018 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 196                                               19.04.2019 г.                                 гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На       седемнадесети април                                    две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

секретар      Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2632 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.422 от ГПК.

                Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу Т.В.Й. и Й.В.Й., с която при условията на субективно и обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване  дължимостта на сумите  249,90 лв. за потребена от него топлинна енергия за периода 31.10.2016 г. – 28.06.2018 г. в имот, находящ се в гр.Разград, бул.”Бели лом”, №53, вх.А, ап.10 ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 24,92 лв. обезщетение за забава за периода от 30.11.2016 г. до 03.10.2018  и разноските по  ч.гр.д.№1947/2018 г. сочи, че ответниците са наследници на Р.В. В. и като такива са получили по наследство горепосочения апартамент. Претендира и за заплащане на направените в това производство разноски.

            Ответницата Т.В.Й. е призована по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител  счита иска за неоснователен. Сочи, че няма доказателства за това, че ответницата и брат й са  наследници на Р.В. В., както и че са приели наследството.

            Ответникът Й.В.Й. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

               След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия. 

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1947/2018 г. е издадена заповед за изпълнение №4179/10.10.2018 г. срещу  Т.В.Й. и Й. В. Й. ***»ЕАД за сумата 249,90 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 31.10.2016 г. – 28.06.2018 г. на адрес **************, ведно със законната лихва от 04.10.2018 г. и за сумата 24,92 лв. обезщетение за забава за периода 30.11.2016 г. – 03.10.2018 г.

            По делото са представени общите условия  на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е  30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок  заплаща обезщетение в размер на законната лихва  от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела  в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили  остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /за отоплителните тела  в общите части на сградата процесуалния представител на ищеца призна, че няма такива в тази етажна собственост./ Специални разпоредби са предвидени в общите условия и за отчитане на потребената топлинна енергия. В тази връзка чл.50 предвижда задължение на купувача да осигури достъп до имота си при отправено писмено искане със срок не по-малък от три работни дни преди датата за осигуряване на този достъп. В чл.38, ал.2 и чл.39, ал.1 от същите общи условия е посочен начина, по който се изчислява топлинната енергия при неосигурен от купувача достъп до имота – като инсталираната мощност се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

            За имота, находящ се на адрес ************ е представена молба от В. Й.В. от 25.12.1980 г. за сключване в градската мрежа за отопление, както и акт за разпространение на нето кубатура на апартамента на молителя, в който акт не е посочена дата на съставяне и е подписан от председателя на домсъвета. В процесния период партидата за същия имот е записана на Р.В. В.. По същата са начислени съответно 249,90 лв. главница и 24,92 лв. обезщетение за забава. Според представеното удостоверение за наследници ответниците Т.В.Й. и Й.В.Й.  са наследници на Р.В. В.. Ответницата Т.В.Й. е с регистриран постоянен и настоящ адрес в процесния апартамент на ул.***********.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:  Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

            За да са обвързани с общите условия на „Топлофикация Разград“, ответниците следва да бъдат купувачи на топлинна енергия. Тъй като никой от  двамата не е сключил изричен договор за доставка на топлинна енергия, Съдът следва да прецени дали същите отговарят на изискването на чл.3, ал.1 от Общите условия, а именно дали са физически лица, които са собственици или титуляри на вещно право  на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В случая правото на собственост не бе установено, не бяха представени доказателства и за това ответниците да са наследници на лицето, поискало включването на имота в топлопреносната мрежа. Обстоятелството, че титуляр на партидата на имота е майката на ответниците, без да е установено основанието, на което ищецът я е записал като такава, не установява задължението им за заплащане на топлинна енергия.

            Ето защо съдът счита, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан поради което следва да бъде отхвърлен.

            С оглед неоснователността на иска ответниците не дължат заплащане и на направените по делото разноски.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ,  предявени от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ********* срещу Т.В.Й., ЕГН ********** *** и Й.В.Й., ЕГН ********** *** за установяване, че ответниците дължат на ищеца сумите  249,90 лв. за потребена от него топлинна енергия за периода 31.10.2016 г. – 28.06.2018 г. в имот, находящ се в ********** ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 24,92 лв. обезщетение за забава за периода от 30.11.2016 г. до 03.10.2018, за които суми е издадена заповед за изпълнение №4179/10.10.2018 г. по ч.гр.д.№1947/2018 г. на РРС.

            ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ********* срещу Т.В.Й., ЕГН ********** *** и Й.В.Й., ЕГН ********** *** за установяване на задължението за заплащане на сумата 25,00  лв. разноски по ч.гр.д.№1947/2018 г. на РРС.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.№1947/2018 г. на РРС.

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: