Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 03.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен състав,
на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 486 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 18-0281-000607 от 11.07.2018 г. на Началника на РУ
гр. Карлово към ОД на МВР- П., на Л.Т.Д., ЕГН **********,***
са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП-
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.1,2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Със същото наказателно постановление били отнети и 10 контролни точки, на
основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателя и го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени атакуваното от
него наказателното постановление като незаконосъобразно, поради допуснати
нарушения на процесуалните правила по издаването му, които са накърнили правото
му на защита.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Н.- упълномощена, която
поддържа жалбата и прави искане за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Не оспорва фактическата обстановка, изложена в АУАН и
наказателното постановление. Алтернативно счита деянията, за които е наложено
наказание на жалбоподателя за маловажен случай.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител.
Не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е неоснователна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели- С.И. като актосъставител,
както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 18-0281-000607
от 11.07.2018 г., разписка за връчване на наказателно постановление, АУАН бл. №
401065/17.06.2018 г., писмо от РП- Карлово, постановление за прекратяване на
наказателно производство от 29.06.2018 г. на РП- Карлово, заповед №
8121з-515/14.05.2018 г., съдът намери за установено следното:
На
17.06.2018 г. полицейските служители И. и М. осъществявали служебните си
задължения като автопатрул по пътен контрол в с.
Дъбене, П.ска обл. Около 08,40 часа на посочената
дата спрели за проверка жалбоподателя Д., който управлявал собствения си
мотопед „MORINI FRANKO“, модел „*****“, който нямал регистрационна табела. При извършената
проверка било установено, че мотопеда не бил регистриран, а Д. не представил на
полицейските служители документи за мотопеда, както и СУМПС и контролен талон
към него.
За
констатираното при проверката мл. автоконтрольор И.
съставил процесния АУАН, с който било прието, че Д. е
осъществил нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като
на 17.06.2018 г., около 08,40 часа, в с. Дъбене, П.ска обл.,
по ул. „31-ва“ до №2 управлявал собствения си мотопед „MORINI FRANKO MOTORI“, модел „*****“, червен на
цвят, с рама № ******, като същият не бил регистриран по
надлежния ред в службата за регистрация на МПС и бил без поставен
регистрационна табела на определените за целта места. Водачът не носил СУМПС и
контролен талон към него.
Така
съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения по констатациите,
отразени в него, като получил и препис от същия.
Въз
основа на така съставения АУАН била извършена предварителна проверка във връзка
с престъпление по чл.345 от НК и образувана прокурорска преписка № 1327/2018 г.
по описа на РП Карлово, която приключила с издаване на 29.06.2018 г.
постановление за отказ да се образува досъдебно производство, поради малозначителност на случая. Копие от постановлението било
изпратено н.Р.н.М.К. за преценка във връзка с ангажиране на административно-
наказателна отговорност на Д..
На
11.07.2018 г. оправомощено длъжностно лице издало
атакуваното наказателно постановление, с което при отразени идентично с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършване, на Д. били наложени административни
наказания на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП- глоба в размер на 10
лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и били отнети 10 контролни
точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното
постановление било връчено на Д. на 13.07.2018 г., а жалбата срещу него
депозирана на 16.07.2018 г.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви
по между си, последователни и пряко относими към
предмета на делото, поради което ги ползва при постановяване на решението си.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от
правна страна:
Налице са безспорни и категорични доказателства, че жалбоподателят Д. е осъществил вменените му във вина нарушения, тъй като е управлявал на процесната дата нерегистрирано МПС в нарушение на императивната норма на чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно, че „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“, както и че на същата дата, управлявайки МПС не е изпълнил задължението си, визирано в чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като водач на МПС да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Направените констатации в горния смисъл в АУАН, който се явява редовен и притежава доказателствена сила по смисъла на чл.189 ал.2 от ЗДвП са подкрепени изцяло от показанията на свидетеля И., както и от постановлението на РП Карлово, и не са оспорени по никакъв начин от жалбоподателя.
Направено е възражение от страна на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при издаване на атакуваното наказателно постановление, които се твърди да са ограничили правото му на защита. Възражението е неоснователно. Атакуваното наказателно постановление съдържа минимално необходимите реквизити, съобразно чл.57 от ЗАНН, досежно задължителното му съдържание. Описаните в него обстоятелства са ясни, конкретни и безпротиворечиви. Изложените факти отговарят на установената фактическа обстановка. В този смисъл правилно е описано от фактическа страна, че управлявания от жалбоподателя мотопед е бил нерегистриран и е бил без поставена регистрационна табела. Това описание не внася неяснота относно елементите от фактическия състав на нарушението управление на нерегистрирано МПС, доколкото нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП предвижда кумулативно наличие на регистрационни табели, поставени на определените за това места и наличие на регистрация, така че да е позволено движението на МПС по пътищата отворени за обществено ползване. В конкретния случай и двете предпоставки за движение на МПС не са били налични, като липсата им е надлежно фиксирана в обстоятелствената част, както на АУАН, така и на наказателното постановление. Административно- наказващия орган е подвел под отговорност жалбоподателя само по една от кумулативните предпоставки- движение с нерегистрирано МПС, поради което и правото му на защита не може да се счете за нарушено, поради подробното и коректно изписване на действителното фактическо положение, констатирано от контролните органи, което описание впоследствие е пренесено точно и в наказателното постановление. Обстоятелството, че пред номера на процесния АУАН в наказателното постановление фигурира буква „Д“, съдът намира за допусната техническа грешка, която по никакъв начин не се отразява на обстоятелствата по нарушението и правната му квалификация, както и на основанието за налагане на санкцията, вида и размера и, поради което и не засяга правото на защита на жалбоподателя. Номера на АУАН, изписан в наказателното постановление е идентичен с посочения в акта. Допусната е и техническа грешка при изписване на обстоятелството, че жалбоподателя е водач на лек автомобил в наказателното постановление. Той безспорно е бил водач на МПС, което е надлежно индивидуализирано в обстоятелствата по нарушението, така че допуснатата техническа грешка не се отразява на правилния прочит на наказателното постановление.
За така извършените от жалбоподателя административни нарушения правилно са приложени в атакуваното наказателно постановление относимите санкционни норми на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП, като наложените административни наказания са определени в минималния размер, поради което се явяват съобразени с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Във
връзка с нарушението по чл.14 ал.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е
наложено наказание по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са
отнети правилно и 10 контролни точки с атакуваното наказателно постановление,
съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, в сила от 23.03.2018 г.
Направено е възражение от страна на жалбоподателя за маловажност на случая, което обаче съдът намира за неоснователно. Нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от обичайните. Предвид конкретните обстоятелства, съдът намира обществената му опасност за немалка. Видно е, че процесния мотопед е бил закупен от жалбоподателя през 2010 г. от И. и осем години не е бил регистриран при наличието на изрична забрана нерегистрирани МПС да се движат по пътищата. Разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г.) въвежда задължение за регистрация на моторните превозни средства и ремаркетата в 14- дневен срок от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Регистрацията на моторното превозно средство е свързана от една страна с идентификацията му, а от друга с извършването на задължителен технически преглед, заплащане на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и други такси. Всички тези обстоятелства не могат да обусловят по- ниска степен на обществена опасност на деянието, така че същото да се счете като маловажен случай и да предпостави приложението на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че обществената опасност на посоченото деяние всъщност е достатъчно висока, за да обуслови възвеждането му от законодателя като престъпление към настоящия момент- чл.345 ал.2 от НК, с последното изменение ДВ бр. 95 от 29.11.2016 г.
Управлението на МПС без СУМПС и контролен талон към него касае индивидуализацията на водача и неговата правоспособност и макар в случая да не са настъпили вреди от извършване на това нарушение, то същото не осъществява признаците на маловажен случай.
Предвид гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18-0281-000607 от 11.07.2018 г. на Началника на РУ гр. Карлово към ОД на МВР- П., с което на Л.Т.Д., ЕГН **********,*** са
наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба
в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, както
и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: