Р Е Ш Е Н И Е
Номер 272 Година 19.02.2020 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет
и първи януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело № 2157 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215,
ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на И.В. ***, чрез адв.К.К.
*** против решение от 10.12.2018г. на комисията по чл.210 от ЗУТ при Община
Бургас, отразено в протокол № 57/10.12.2018г., в частта по отношение на размера
на определената пазарна стойност в размер на 1 801,00 лева, на
сервитутното право учредено в поземлен имот с идентификатор 07332.119.41 по
КККР на гр.Бургас, като прави искане същата да се увеличи. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответникът – Община Бургас,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и прави
искане да бъде отхвърлена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересуваната страна -
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 201, редовно уведомена, оспорва
жалбата, като я счита за неоснователна и недоказана и прави искане да бъде
оставена без уважение.
Административен съд Бургас
намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.215,
ал.4 от ЗУТ
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е основателна.
С нотариален акт № 87, том І,
рег.№ 1805, дело 76/08.05.2018г. на нотариус с рег.№ 342 на Нотариалната
камара, И.В. е придобил поземлен имот с идентификатор 07332.119.41 по КККР на
гр.Българово, общ.Бургас, с площ от 5 568 кв.м., с трайно предназначение –
овощна градина.
От „Сървей груп“ ЕООД е изготвен
оценителски доклад за определяне на препоръчителна пазарна стойност на
ограничено вещно право върху поземлени имоти в земеделска територия, засегнат
от одобрен ПУП-Парцеларен план на обект „Нова ВЛ 400 кV п/ст „Пловдив“ – п/ст
„Марица-изток“ и „Нова ВЛ 400 кV п/ст „Марица-изток“ – п/ст „Бургас“ в
поземлени имоти в земеделски и горски територии“ и подобект „Учредяване на
безсрочен сервитут в т.ч. на трайно заета площ от стъпка на стълб върху ПИ,
землище: гр.Българово ЕКАТЕ 07332, община Бургас, област Бургас.
На заседание на комисията по
чл.210 от ЗУТ, за което е съставен протокол № 57/10.12.2018г. е определено
еднократно обезщетение във връзка с възникване на сервитути при изграждане на
обект „Нова ВЛ 400 кV п/ст „Пловдив“ – п/ст „Марица-изток“ и „Нова ВЛ 400 кV
п/ст „Марица-изток“ – п/ст „Бургас“ върху имоти в землището на гр.Българово,
засегнати от трасето, които имоти са описани в нарочна таблица. Видно от
таблицата под № 24 е записан имот № 119041 по КВС, с идентификатор 07332.119.41
по КККР, целия с площ от 5,569 дка, с начин на трайно ползване – нива орна
земя, 9 категория с площ на сервитута + площта на заетата стъпка на стълб –
1,672 дка, като е определено обезщетение в общ размер на 1 801,00 лева
На 01.07.2019г. на И.В. е
връчено писмо с изх.№ 70-0085/4/43/01.07.2019г., относно определяне на
обезщетение за учредяване право на прокарване през имот находящ се в
м.“Караяна“, землището на гр.Българово. В писмото е посочено, че за да се
изплати обезщетението следва да се предостави копие от документ за собственост
и уведомление за банкова сметка, ***, а в случай на разпореждане с имота да се
предоставят данни за новия собственик.
Решението на комисията е връчено
на И. Въчев лично, срещу подпис на 12.08.2019г., видно от направеното на него
отбелязване и е обжалвано с жалба вх.№ 70-00-8514/48/19.08.2019г., подадена в
срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
От жалбоподателя е представено
писмо изх.№ 94-2540/13.12.2019г. на главен директор на Главна дирекция
„Земеделие и регионална политика“ на Министерство на земеделието, храните и
горите, съгласно което средния добив на бадеми през 2018г. е 117,9 кг/дка, а
през 2017г. - 75,5 кг/дка.
Представено е и писмо изх.№
ЮИ-ИО-ИЗ-315/18.12.2019г. на началник отдел „Статистически изследвания –
Бургас“, ТСБ – Югоизток на Националния статистически институт, съгласно което
средните цени на производител на бадеми с черупки за страната за 2018г. са
2 850,00 лева, за първото тримесечие на 2019г. – 2 712,17 лева, за
второто тримесечие на 2019г. – 3 833,33 лева и за третото тримесечие на
2019г. – 3 000,00 лева.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваното решение е прието от компетентен
орган с оглед на разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗУТ – комисия назначена от
кмета на община Бургас. Заседанието на комисията, на което е прието решението е
законно, тъй като на него са присъствали председателя, зам.председателя и
всички членове. Съответно, решението е прието с единодушие, тоест при наличието
на необходимото мнозинство.
Решението е мотивирано, тъй като в него се
съдържат фактическите и правни основания за приемането му.
Съгласно чл.64, ал.1 от Закон за енергетиката, при разширение на съществуващи и при изграждане
на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и
експлоатират енергийния обект възникват сервитути.
Съгласно чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите
възникват когато: 1.има влязъл в сила подробен устройствен план, с който
се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния
енергиен обект в засегнатите имоти и 2.титулярят на сервитута изплати или внесе
еднократно обезщетение по реда на ал.6 на разположение на собственика, и на
носителите на други вещни права върху засегнатия имот.
Съгласно
чл.64, ал.6 от ЗЕ, определянето
на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти
се извършват по реда на чл.210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните
въз основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на
обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на
сервитутните права от лицата по ал. 1.
Съгласно чл.65, ал.1 от ЗЕ, размерът на
обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 се определя при прилагане на следните
критерии: 1.площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута;
2.видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4.
справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в
границите на сервитута.
Съгласно
чл.210, ал.1 от ЗУТ, изготвянето
на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично
предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от
комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал.2, кметът
нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето
на обезщетения или оценка от комисията.
В случая,
безспорно е налице първото основание за възникване на сервитут, предвидено в
нормата на чл.64, ал.4 от ЗЕ, а именно наличието на одобрен ПУП-Парцеларен план на обект „Нова ВЛ 400 кV п/ст
„Пловдив“ – п/ст „Марица-изток“ и „Нова ВЛ 400 кV п/ст „Марица-изток“ – п/ст
„Бургас“ в поземлени имоти в земеделски и горски територии“.
Процесната оценка е определена във връзка с
изпълнението на второто предвидено основание за възникване на сервитута - изплащане
на еднократно обезщетение на собственика на засегнатия имот. Това обезщетение е
определено от комисията по чл.210 от ЗУТ, към който ред препраща нормата на
чл.64, ал.6 от ЗЕ.
Жалбоподателят не е съгласен с
определеното му с решението обезщетение в общ размер на 1 801,00 лева и го е
оспорил, с твърдението, че неправилно е прието, че имота е нива, а не както е в
действителност бадемова градина. В подкрепа на твърденията, за неправилно
определяне на размера на дължимото обезщетение по делото е допусната
съдебно-оценъчна експертиза, вещото лице по която е определило стойността на
дължимото обезщетение, като е съобразило действителното фактическо положение, а
именно, че имота представлява бадемова градина, като е определяна пазарна
стойност на сервитута 1 709,00 лева, наличните дървета попадащи в
сервитута – 57 бр. на стойност 4 809,09 лева, унищожените дървета – 3 бр.
на стойност 253,11 лева, дървен материал
– 0,30 куб.м. на стойност 21,28 лева и стойността на ремонтните работи –
възстановяване на ликвидираната част от оградата на стойност 178,00 лева.
Според вещото лице общия размер на полагащото се обезщетение е 7 051,00
лева.
От жалбоподателя се сочи, че
вещото лице е определило дължимото обезщетение за засегнатите дървета на база
таблица от 2003г., когато 1 кг. Бадеми е струвал 3,50-3,80 лева, а към
настоящия момент струва 15-20 лева и съобразно актуализирани цени следва да му се
определи дължимото обезщетение за пропуснати ползи.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че неправилно имота му е оценен като нива, а не като зает с
трайни насаждения. Действително в обжалваното решение е посочено, че имот с
идентификатор 07332.119.41 е с начин на трайно ползване – нива орна земя, но
видно от приложения оценителски доклад, в него изрично е посочено, че имота е с
начин на трайно ползване – овощни насаждения /нетерасирани/, като дори при
определяне на дължимото обезщетение в него е включена и стойността на трайните
насаждения, които са засегнати от стъпката на стълб, която ще бъде изградена на
място. Ето защо, след като при определяне на оценката е взето в предвид
действителното фактическо състояние на имота, с посочването в обжалваното
решение, че същият е нива е допусната грешка, която не води до неговата
незаконосъобразност.
В хода на административното производство е
изготвен оценителски доклад, съгласно който пазарната стойност на сервитута с
площ от 1,620 дка е 1 465,00 лева, пазарната стойност на стъпката на стълб
с площ от 0,052 дка е 55,00 лева или общо в размер на 1 520,00 лева. За да
се определи тази пазарна оценка са ползвани три метода – на сравнимите
продажби, метод на приходната стойност и аналитичен метод (метод на доходната
стойност с пазарен множител). При първият метод са използвани данни от вписани
сделки в Служба по вписванията гр.Бургас, при втория метод данни от Националния
статистически институт, а при третия метод е ползван реда предвиден в чл.7б от
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, при тежест на
всеки от методите 70%, 20% и 10%.
Така изготвената оценка на пазарната стойност
на сервитута е оспорена от жалбоподателя и по делото е допусната и приета
съдебно оценителна експертиза. Съдът не кредитира приетото по делото заключение
на вещото лице, в частта в която е определено дължимо обезщетение за учредените
сервитути в общ размер на 1 790,16 лева. При изготвяне на заключението, в
тази му част, вещото лице е ползвало основно офертни цени предоставени от
агенции за недвижими имоти, като е включена една единствена действително
извършена продажба. Офертните цени не са за реално сключени сделки, а по своята
същност представляват предложение на продавача на имота към евентуални
купувачи, подлежат на преговори и много често не представляват цената на която
действително ще бъде продаден имота, тоест те не се определят като пазарни
цени, които да могат да послужат за определяне на справедливата пазарна оценка,
както се изисква в нормата на чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ.
В случая пазарната стойност на сервитута следва
да бъде определена единствено по метода на сравнимите продажби, като се
използват сделките вписани в Служба по вписванията гр.Бургас, които са
установени в хода на административното производство и тази установена от вещото
лице при изготвяне на неговото заключение. Това са действително извършени
сделки в землището на гр.Българово, в което се намира и имота на жалбоподателя
и те най-точно биха могли да определят пазарната стойност, тъй като както се
сочи и в доклада това са сделки с имоти с подобни характеристики. В случая,
следва да се ползва и коригиращия коефициент, посочен в оценителския доклад,
който отчита срока и вида на сервитутното право, за който е учредено ограничено
вещно право – сервитут който е К=0,85. Съгласно тези пет сделки се определя
осреднена цена в размер на 1327,84 лева (2558,33 лева + 1200,00 лева + 950,11
лева + 830,77 лева + 1100,00 лева = 6 639,21 : 5 = 1327,84 лева). При тази
осреднена цена пазарната стойност на сервитута с площ от 1,620 дка се определя
в размер на 1 828,44 лева (1,620дка х 1 327,84 лева х К=0,85), а пазарната
стойност на стъпката на стълб с площ от 0,052 дка е 72,00 лева (0,052 дка х 1 327,84
лева) или общо в размер на 1 897,49 лева.
На второ място в случая неправилно
в обжалваното решение са оценени само пет дървета, които попадат под стъпката
на стълб, която ще бъде изградена в имота. Съгласно чл.64, ал.3, т.2, б.“а“ от
ЗЕ, в засегнатите поземлени имоти не се допуска извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица,
определена в Наредбата по ал. 9. След като в целия сервитут не се допуска
засаждането на трайни насаждения, то при определяне на справедливата пазарна
цена, на частта от имота, която попада в сервитута, следва да бъдат оценени
всички трайни насаждения, които попадат в сервитутната зона, а не само тези,
които са непосредствено засегнати и ще бъдат премахнати за да бъде изградена на
място стъпката на стълб. Ето защо, неправилно в хода на административното производство
са оценени само пет бадемови дървета, който попадат под стъпката на стълб, но
не и останалите дървета които попадат в сервитутната зона, които според
заключението на вещото лице са общо 60 броя.
Съдът креди заключението на вещото
лице по допуснатата и приета съдебно-оценителна експертиза, в частта в която е
определено обезщетение в общ размер на 5 083,48 лева, за всички дървета
попадащи в сервитутната зона. Правилно вещото лице при определяне на
обезщетението е използвало реда и методите предвидени в Наредбата за базисните
цени на трайните насаждения (Наредбата), като е отчело разходи за създаването и
отглеждането на насажденията, амортизационните отчисления за минали години на
плододаване, средногодишния чист доход и броя на годините през които
насажденията няма да се ползват.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че вещото лице е определило дължимото обезщетение за засегнатите
дървета на база таблица от 2003г., когато 1 кг. бадеми е струвал 3,50-3,80
лева, а към настоящия момент струва 15-20 лева и съобразно актуализирани цени
следва да му се определи дължимото обезщетение за пропуснати ползи. Видно и от
чл.3 от Наредбата, с оценката се
осигурява възстановяване на разходите за създаване и отглеждане на трайните
насаждения и обезщетяване за нереализираните доходи от тях. При изчисляване на
дължимото обезщетение се вземат в предвид оставащите години на плододаване и
предвидения от законодателя средногодишен чист доход, който безспорно не
съответства на средните цени на производител.
Също така, следва да се има в
предвид, че през всяка една стопанска година средният добив на бадеми е
различен, като видно от представеното писмо от Главна дирекция „Земеделие и
регионална политика“ средният добив през 2017г. е бил 75,5 кг/дка, а през
2018г. – 117,9 кг/дка.. С оглед на обстоятелството, че бъдещият добив на
бадеми, през оставащите години на плододаване, не би могъл да бъде точно
установен, се вземат в предвид цените предвидени в Наредбата, като в нея не е
предвидена възможност да се ползват статистически данни от последните две
години.
Следва да се има в предвид и че
така определеното обезщетение за останалите години за плододаване ще се получи
без да бъдат направени разходи за реколтата, да бъде полаган необходимия труд и
да бъде реализирана продукцията. Съществува и хипотетичната възможност всяко
едно дърво да погине през периода на плододаване, поради една или друга причина
или през определени години да няма приходи от него, въпреки направените разходи,
например поради погиване на реколтата или невъзможност за нейната реализация,
но въпреки това при определяне на обезщетението тези фактори са отчетени при
определяне на средногодишния чист доход и това води до неговия по-нисък размер
от средната за страната пазарна цена на бадеми. В този смисъл не намират и
приложение представената справка от Националния статистически институт,
съгласно която средната цена на производител на бадеми с черупки за страната
през 2018г. е 2 850,00 лева, а през 2019г. първо тримесечие –
2 712,17 лева, второ тримесечие – 3 833,33 лева и трето тримесечие –
3 000,00 лева. Видно от справката в тази цена не са включени разходи за
доставка, съхранение, транспорт и други подобни, възникнали при продажбата на
продукцията, субсидии, ДДС и други платени данъци, тоест те не са съпоставими
със средният чист доход предвиден в Наредбата при определяне на обезщетението.
По делото не са ангажирани доказателства относно действителните разходи през
2018г., при изключване на които от средната цена на производител по данни на
НСИ, да бъде определен действителния чист доход за 2018г. за да се съпостави с
този предвиден от законодателя, с оглед установяване на твърдяното
несъответствие.
С оглед на изложеното, при
определяне на дължимото обезщетение следва да бъде включена и сумата от
5 083,48 лева, за всички дървета попадащи в сервитутната зона, която
представлява дължимото обезщетение за 60 броя бадемови дървета, попадащи в тази
зона.
На трето място при определяне на дължимото обезщетение следва да бъдат включени и
разходите за възстановяване на унищожената част от оградата.
Съгласно чл.65, ал.2 от ЗЕ, независимо
от обезщетението по ал.1, титулярят на сервитута дължи възстановяване на всички
причинени вреди на имота или съответно парично обезщетение.
Видно от заключението на вещото лице на място е унищожена част от оградата,
като ремонтните работи включват 20м. оградна мрежа, с височина 80 см., 8
бр.бетонови колове и 20м. бодлива тел на стойност 178,00 лева, като цените са
изчислени по средни пазарни цени от справочник на цените в строителството,
издателство СЕК. След като е унищожена част от съществуващата на място ограда
при монтиране на стълб и тя не е възстановена, то при определяне на дължимото
обезщетение следва да бъде включена и сумата от 178,00 лева.
С оглед на изложеното обжалваното решение, в
оспорената част следва да бъде изменено, като стойността на определеното на
жалбоподателя паричното обезщетение се увеличи от 1 801, лева на 7 158,49
лева (1 897,49 лева обща пазарна стойност на сервитута + 5 083,00
лева дължимо обезщетение за трайните насаждения попадащи в зоната на сервитута +
178,00 лева разходи за възстановяване на унищожена ограда).
При този изход на спора и на основание чл.143,
ал.1 от АПК в полза на жалбоподателят следва да се присъдят направените по
делото разноски в общ размер на 1 310,00 лева, от които 10,00 лева за
образуване на съдебно производство, 500,00 лева платено възнаграждение на
вещото лице и 800,00 лева платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас, десети състав
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ решение от 10.12.2018г.
на комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Бургас, отразено в протокол №
57/10.12.2018г., В ЧАСТТА, в която е
определено еднократно обезщетение във връзка с възникване на сервитути при
изграждане на обект: „Нова ВЛ 400 кV п/ст „Пловдив“ – п/ст „Марица-изток“ и
„Нова ВЛ 400 кV п/ст „Марица-изток“ – п/ст „Бургас“ върху имоти в землището на
гр.Българово, засегнати от трасето по отношение на притежавания от И.В.В. поземлен
имот с идентификатор 07332.119.41 по КККР на гр.Бургас в общ размер на
дължимото обезщетение от 1 801,00 лева, КАТО ОПРЕДЕЛЯ общ размер на дължимото обезщетение от 7 158,49 лева
(седем хиляди сто петдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати в полза на И.В. ***, разноски по делото в размер на 1 310,00 (хиляда триста и десет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: