РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Бяла, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на петнадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200173 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. ИВ. Н. от гр.Д. М., обл.П., чрез адв.А.Г.-
ПАК против Наказателно постановление № 38-0001063 от 19.04.2021г.,
издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което за нарушение по чл.34, §.3,
буква „б“ от Регламент/ЕС/ 165/2014г., на жалбоподателя е наложено на
основание чл.93в, ал.11 от ЗАвП – административно наказание глоба в размер
на 500лв.
С жалбата се оспорват фактическите констатации относно
извършеното нарушение, като се твърди, че не е налице виновно поведение от
страна на жалбоподателя. Сочи се също, че АУАН и НП са издадени при
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. На посочените
основания, поддържани и допълнени в с.в. от процесуалния представител на
жалбоподателя, молят НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
РП-Русе, ТО-Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не
вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното: На 02.03.2021г., около 14,35 часа
1
в с. К., на ул. Р. К., св.Д.Д.-инспектор в РД „АА“-Русе спрял за проверка
товарен автомобил марка Скания от категория N3 с рег. № .........., оборудван с
дигитален тахограф марка Intellic със сериен № **********, с прикачено към
товарния автомобил полуремарке марка Мега от категория О4, с peг. №
............ Автомобилът бил управляван от жалб.С.Н. и извършвал обществен
превоз на товар, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006г., по
направление от Х. Д.о за В., съгласно товарителница № 200479/02.03.2021г.
При извършената проверка се констатирало, че водачът не е въвел ръчно
необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в
състояние да използва монтирания в товарния автомобил дигитален тахограф,
за периода от 21:18 часа на 01.03.2021г. до 08:17 часа на 02.03.2021 г.,
съгласно извършени на място от актосъставителя компютърни разпечатки от
карта на водача с № 0000000088889001. Водачът не представил
удостоверение за дейности, съгласно Регламент /ЕО/561/2006 г. Св.Д.
преценил, че жалб.Н. е допуснал нарушение на чл.34, §.3, буква „б“ от
Регламент /ЕС/165/2014г., за което на място му съставил АУАН, подписан от
нарушителя без възражения. Въз основа на акта, наказващият орган, на
19.04.2021г., издал обжалваното НП, връчено лично на жалбоподателя на
11.05.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св.Д., АУАН, НП, хартиени разпечатки от дигитална карта, товарителница,
заповед, както и останалите материали по преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното
нарушение е съставен от длъжностно лице по чл. 91 вр. с чл. 92 от Закона за
автомобилните превози. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и
в съответствие с процесуалните правила съгласно чл. 92, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози, каквото се явява и Директор на РД "Автомобилна
администрация", определен от Министъра на МТИТС със Заповед № РД-0830
от 24.01.2020 г. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
В жалбата са изложени съображения за нарушение на нормата на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която предвиждала пълно, точно и коректно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. Сочи се,
че за обосноваване съставомерността на деянието, следва да са описани
всички негови елементи от фактическа страна, включително и определянето
2
на конкретния вид данни, които се твърди да не са въведени, въпреки
законовото му задължение. Въпреки това в АУАН и в НП било посочено
само, че не били въведени "необходимите данни", от което не ставало ясно
какви точно са данните, които в случая липсват за посочения период. Твърди
се, че непосочването на конкретните данни, представлява липса на
индивидуализация на изпълнителното деяние като основен признак от
обективната страна на нарушението. Сочи се и незадължителна за съда
практика – напр.Решение от 18.09.2020 г. по КАНД № 61/2020 г. на
Административен съд – Разград.
Съдът намира така релевираното възражение за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на § 34, т. 3 вр. с т. 5, б. "б", подточки ii), iii) и iv) от
Регламент /ЕС/165/2014 г., "необходимите данни", които следва да бъдат
въведени са „друга работа“, „период на разположение“ и „почивка“. При
извършване на проверка от контролните органи, последните констатират, че
за конкретен период липсват въведени данни в тахографа, като от тях не може
да се изисква да посочат точно какви данни не са били въведени, тъй като те
не разполагат с подобна информация. Нарушението е именно за това, че
липсват данни за този период, от които да се установят причините поради
които водачът не е бил в състояние да използва тахографа – дали се дължи на
извършване на друга работа, бил е на разположение или е бил в почивка.
Неконкретизирането на данните в АУАН и НП не накърнява правото на
защита на наказаното лице, тъй като безспорно и категорично се установява,
че за посочения период не са били въведени никакви данни. В този смисъл е и
постановеното Решение № 41 от 04.03.2021 г. по КАНД № 7/2021 г. по описа
на Административен съд – Русе.
Съдът счита, обаче, че основателно се явява възражението в
жалбата, че в конкретната хипотеза не е налице виновно поведение от страна
на жалбоподателя, поради което не е налице административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН. Това е така с оглед представените ведно с жалбата
писмени доказателства- Протокол № BG155008355/04.05.2020 г, издаден от
„В.“ ЕООД за монтаж на тахограф марка Intellic със сериен № ********** на
автомобил „Скания“, peг. № ....... и Протокол от контролна проверка №
BG155009332/18.03.2021 г., издаден от „В.“ ЕООД за монтаж на тахограф
марка Intellic със сериен № ********** на автомобил „Скания“, peг. № ......,
установяващи неизправност на монтирания към момента на проверката
тахограф и монтирането на нов тахограф. Посочените доказателства са
3
приети от съда и не са оспорени от страна на АНО в съдебното производство,
поради което няма основание да не бъдат приети за достоверни отразените в
тях обстоятелства. Същите подкрепят тезата на жалбоподателя в жалбата,
поддържана и в с.з., че липсата на вписване на данни в тахографа за
посочения в АУАН и НП период, за който твърди, че е бил в почивка, се
дължи на обективни обстоятелства, стоящи вън от волята на жалбоподателя.
Вследствие на тези обстоятелства ръчно вписаните данни за „почивка“ са
останали неотразени в картата на водача. Тези обстоятелства-неизправност в
тахографа, не са били известни на жалбоподателя до момента на проверката, а
установени по-късно след неговото активно поведение по уведомяване на
работодателя и извършване впоследствие на проверка на техническия уред.
Защитната теза на жалбоподателя не се опровергава от останалите
доказателства. Следователно, макар на практика да липсват данни в картата
на водача за посочения период, то не се доказва по несъмнен начин от
обективна страна тези данни да не са въведени т.е. не се доказва бездействие
на водача по изпълнение на това задължение, а с оглед на това липсва и
извършване на нарушение от субективна страна. В тежест на АНО е да
докаже извършване на нарушението както от обективна, така и от субективна
страна, което не е сторено в настоящото производство.
При това положение, след като не са налице елементите на
административното нарушение по чл.6 от ЗАНН, неправилно се явява
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя с
налагане на административна санкция. Обжалваното НП се явява неправилно
и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение и с оглед
крайния изход на спора, АНО следва да бъде осъден, на основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, да заплати на жалбоподателя разноски за производството.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението е
300лв., като са представени доказателства за уговорено и заплатено
възнаграждение именно в този размер. Следователно на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в размер на300лв., които да бъдат възложени
в тежест на ИА „АА“-гр.София, като лице, поемащо разноски по смисъла на §
1, т. 6 от АПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001063 от 19.04.2021г.,
издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което за нарушение по чл.34, §.3,
буква „б“ от Регламент /ЕС/165/2014г., на СТ. ИВ. Н., ЕГН **********, от
гр.Д. М., обл.П., ул.Т.“ .., е наложено на основание чл.93в, ал.11 от ЗАвП –
административно наказание глоба в размер на 500лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-
гр.София да заплати на СТ. ИВ. Н., ЕГН **********, от гр.Д. М., обл.П.,
ул.Т.“ ., направените по делото разноски в размер на 300лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ____/п/___________________
5