№ 190
гр. Б., 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИ. Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20231200501246 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна
жалба на “Е. м. З.” ЕАД (с предходно наименование “Ч. Р. Б.”), ЕИК
:*********, със седалище и адрес на управление град С., р-н М., бул. “Ц ш.”
№ 159, чрез юрисконсулт В. Н., срещу Решение № 202/27.09.2023 г. на
Районен съд - Р., постановено по гр. д. № 1474/2021 г., с което въззивникът е
осъден да заплати на ищеца, сега въззиваема страна, З. И. И. сума от 4 193.76
лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствени на
ищеца енергийни съоръжения за присъединяване към
електроразпределителната мрежа за периода 30.11.2016 г. - 31.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до пълното изплащане на задължението. С решението
въззивното дружество е осъдено да заплати на З. И. и сторените от последния
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 2 452.55 лева. В жалбата се
релевира, че първоинстанционният съд неправилно възприел, че ответното
дружество не оспорило собствеността на ищеца върху движимите вещи,
представляващи оборудване и кабелни линии; възразява се срещу
приложението на хипотезата на параграф 4 от ДР на ЗЕ, доколкото според
1
жалбоподателя посочената норма се отнасяла за енергийни обекти, изградени
преди 09.12.2003 г., като процесните такива били изградени след тази дата;
цитира се съдебна практика, според която е възможно трафопостното
помещение и оборудването към него да бъдат собственост на различни лица;
по делото била изслушана съдебно-оценителна експертиза, която касаела
времева рамка, различна от процесната и съдът съотнесъл неправилно
заключението на тази експертиза към интересуващия процеса период;
релевира се, че съдът допуснал процесуално нарушение като е отказал
назначаването на повторна СТЕ, тъй като посоченото от вещото лице
наименование на ТП, което било различно от нормативно установеното,
поставяло под въпрос правилността и обосноваността на допълнителното
експертно заключение, отделно експертът, изготвил съдебно-оценителната
експертиза, се твърди, че не притежавал необходимата квалификация за
оценка на съоръжения. Прави се искане за допускане и назначаване на
съдебно-електротехническа експертиза, изпълнима от вещо лице
електроинженер, която да отговори на въпроса дали са идентични
трафопостовете МКТП 1x400, ползван на място от дружеството и БКТП,
2x600, описан в постановлението за възлагане на ищеца. С тези аргументи се
иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново
такова, с което да бъде отхвърлен така предявеният иск. В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК е постъпил и отговор към въззивната жалба от въззиваемия З. И.,
чрез адв. И. З., в който се излагат доводи срещу всички изтъкнати от
въззивника възражения, като същите са приети за неоснователни.
Въззиваемата страна изтъква, че публичната продан по реда на ДОПК на
недвижими и движими вещи представлявала оригинерен, а не производен
способ за придобиване на вещни права, а освен това съдът правилно
отхвърлил искането за назначаване на повторна СТЕ като преклудирано. В
проведеното открито съдебно заседание в настоящата инстанция
процесуалният представител на въззивника счита, че по делото не било
установено електроснабдителното съоръжение, описано в постановлението за
възлагане, издадено в полза на ищеца, да е идентично на това, намиращо се в
самия трафопост, поради което се иска отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново такова, с което искът да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Окръжен съд - Б., Първи въззивен граждански състав, след преценка на
2
сторените от страните възражения и доводи, както и след като съобрази
приетите по делото писмени доказателства и експертни заключения,
намира следното от фактическа страна:
Районен съд - Р. е бил сезиран с искова молба от страна на З. И. И., ЕГН
********** срещу въззивното дружество, в която се твърди, че по силата на
постановление за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016 г. ищецът
придобил собствеността върху 62 кв.м. ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 02676.19.126, с площ от 3 786 кв.м., с адрес в град Б., м. “Г.”,
общ. Б., обл. Б., ведно с построената сграда за енергопроизводство с
идентификатор 02676.19.126.2 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-81 от
10.12.2009 г. на ИД на АГКК, застроена площ от пет (5) кв. м.,
представляваща трансформатор БКТП 20/0.4 2x360, включващ уредби Ср.Н,
НН и трансформатори; външно ел. захранване от трафопост на
електроразпределителното дружество до БКТП, състоящо се от кабели Ср.Н
20 kV, кабели НН 0.4 кV. Ищецът сочи, че трети лица били снабдявани с
електричество посредством описания енергиен обект, въведен в експлоатация
на 25.03.2009 г., но същият не бил в договорни правоотношения с ответното
дружество, съответно не използвал неговите услуги; до момента дружеството
електроснабдител придобило в своя собственост архитектурно - строителна
част, фундамент, на МКТП, представляващ гореописаната сграда с
идентификатор 02676.19.126.2, ведно със сервитутни права по чл. 64 от ЗЕ за
сервитутни ивици, разположени около трафопоста и прилежащите му
кабелни линии, но самият трафопост не бил предмет на договора за покупко-
продажба, поради което в периода 30.11.2016 г. - 31.07.2017 г. ответникът
използвал без основание последното електрическо съоръжение, което довело
до обогатяване на електроразпределителя за сметка на ищеца в размер на 4
193.76 лева, сума изчислена съгласно Методика за определяне на цените на
предоставения достъп на преносното или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и или съоръжения до други
потребители за целта на преобразуване и преноса на електрическа енергия, на
преноса на топлинна енергия и на преноса на газ. В представения в
законоустановения за това срок отговор ответникът твърди, че процесният
трафопост бил изграден въз основа на сключен с “Б. Б. Ц. Р Р” ООД договор
от 11.10.2007 г., като в чл. 12 от същия било уговорено, че разпределителното
дружество имало право да използва безвъзмездно изградените съоръжения за
3
присъединяване на обекти на други потребители. С нотариален акт № 124,
том 4, рег. № 3973 на нотариус С. В., рег. № 489 на НК, “ББЦРР” ООД
прехвърлило в полза на “М. В. Л.” ООД правото на собственост върху
изградения в недвижимия имот трафопост, като извън предметния обхват на
договора останали кабели НН, кабели СрН и ГЕТ. Поради което в отговора
към ИМ се оспорва ищецът да е станал собственик на съоръженията -
оборудване на трафопост, кабелни линии средно и ниско напрежение, главни
електромерни табла, като се позовава на чл. 40, ал. 1, т. 2, чл. 88, ал. 1 ЗЕ,
възразявайки, че последните обекти били извън свободния граждански
оборот. Отделно, след като сделката между “Б. Б. Ц. Р Р” ООД и “М. В. Л.”
ООД касаела единствено собствеността върху трафопоста в частта му,
представляваща фундамента, З. И. станал собственик единствено и само на
сградата на ТП. Релевира се, че ищецът не е пропуснал реализиране на доходи
от вещта, тъй като не е могъл да извършва дейност по пренос и разпределение
на електрическа енергия, тъй като не притежавал необходимия лиценз и не
представлявал енергийно предприятие. Излагат се доводи, свързани с
приложимостта на посочената в ИМ методика, посредством която била
определена претендирана процесна сума. Прави се възражение за погасителна
давност. В хода на първоинстанционното производство са извършени и
приети първоначална и допълнителна СТЕ, от които се установило, че през
процесния период са били присъединени към електропреносната мрежа
абонати чрез съоръженията на ищеца в сградата на ПИ 0276.19.126; че
месечната наемна стойност на съоръженията за периода 29.09.2016 г. -
29.11.2016 г. се равнявала в размер на 2 099.43 лева, както и че от
съдържанието на документите за изградения и съществуващ КТП следвало
извода, че кабелните линии и трансформатора са идентични на тези,
коментирани в първоначалното заключение. В атакуваното в настоящото
производство решение от страна на първоинстанционния съд било прието, че
трафопостът като вещ бил съвкупност от сграда и трайно монтирани в нея
съоръжения, които нямало как да функционират самостоятелно, съответно
съставлявали един единствен обект, който може да се прехвърля от едно лице
на друго; кабелите НН, СрН и ГЕТ били трайно прикрепени към изградения
ТП, същите били разположени в границите на поземления имот и били
свързани с дейността, за която бил предназначен и самият трафопост и след
като тези съоръжения били в границите на ПИ, то те се поддържали от
4
собственика на имота, но се използвали от ответника.
Не е спорно в процеса, че с постановление за възлагане на недвижим имот от
29.09.2016 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП - град В., е
възложено на З. И. И., ищец по делото, право на собственост върху идеални
части от поземлен имот с идентификатор 02676.19.126, намиращ се в град Б.,
м. “Г.”, обл. “Б.”, както и построена върху имота сграда за
енергопроизводство с идентификатор 02676.19.126.2 по КККР на град Б., с
площ от 5 кв. м., представляващ трафопост БКТП 20/0.4 2x360, с включени
уредби Ср.Н, НН и трансформатори; външно ел. захранване от трафопост на
електроразпределителното дружество до БКТП, състоящо се от кабели тип
СрН 20kV, кабели НН 0.4 кV съгласно разрешение за въвеждане в
експлоатация, за сума от 20 750 лева, платена от купувача З. И.. С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на сервитути по чл.
64 от ЗЕ от 03.11.2017 г. под № 157, том 11, рег. № 3131, дело № 309 от 2017
г. на нотариус М. Коновска, З. И. продал на “Ч. Р. Б.” АД свой собствен
недвижим имот, представляващ площадков енергиен обект по смисъла на
параграф 1, т. 41 от ДР на Закона за енергетиката, а именно архитектурно -
строителна част (фундамент) на метален комплектен трансформаторен пост
(МКТП), представляваща сграда с идентификатор 02676.19.126.2, със
застроена площ от 5 (пет) кв.м., брой етажи: един, с предназначение: за
енергопроизводство, енергиен обект по смисъла на т. 23, параграф първи от
ПЗР на Закона за енергетиката, въведен в експлоатация с Разрешение за
ползване от 25.03.2009 г. на ДНСК, който трафопост бил изграден в поземлен
имот с идентификатор 02676.19.126, целият с площ от 3 786 кв. м., с адрес в
град Б., м. “Г.”. От разрешение за ползване № СТ - 05 - 290 от 25.03.2009 г. на
зам.-началника на ДНСК е въведена в експлоатация по искане на възложителя
“Б. Б. Ц. Р Р” ООД многофамилна жилищна сграда “Планински изглед” за
сезонно обитаване с магазини, изградена в ПИ № 019126, м. “Г.”, град Б.;
външно ел. захранване кабели СрН 20 kV и нов трафопост тип МКТП
1x400kVa 20/0.4 kV, кабели НН в същия поземлен имот. Последните обекти
били изградени от “ББЦРР” ООД по силата на чл. 2 вр. чл. 14 - 15 от договор
за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната
електрическа мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕПРЕМ от
12.10.2007 г. На 14.08.2009 г. с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 124, том 4, рег. № 3973 по описа на нотариус С. В.,
5
възложителят “ББЦРР” ООД продал на “М. В. Л.” ООД трафопост с
разгърната застроена площ от 5.17 кв. м., изграден в ПИ с площ от 3 786 кв.м.,
№ 019126, в землището на град Б., м. “Г.”. От приетата в хода на въззивното
производство повторна съдебно-техническа и оценителна експертиза се
установява, че в процесния имот е изграден трансформаторен пост тип МКТП
20/0.4 кв. с диспечерски номер ББЦ BL - 2259 с инсталиран трансформатор
400 кв и фундамент със застроена площ от 6.25 кв.м., като посоченото
електросъоръжение като описание се съдържало в исковата молба - стр. 3 от
същата, макар първоначално типа пост да е описан погрешно като БКТП, тъй
като подобно било описанието и в издаденото постановление за възлагане на
публичния изпълнител към НАП. За процесния период към ТП тип МКТП
20/0.4 кв. имали включени 21 електросъоръжения на потребители на
електрическа енергия, а обезщетението за ползване на процесните
съоръжения за периода от 30.11.2016 г. - 31.01.2017 г. възлизало на 4 322.88
лева.
При тези фактически положения, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт. При извършената служебна проверка настоящият
съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим, като не са налице отрицателни процесуални предпоставки,
препятстващи постановяване на акт по същество, съответно налице са всички
положителни такива, обуславящи разглеждане на правния спор.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на
определена вещ по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставя наличието на
следните предпоставки - ищецът да е собственик на вещта, която да се ползва
от ответника, при това при липса на правно основание, което обстоятелство
от своя страна да е довело до обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника, като за ищеца не следва да е налице друг ред за защита. Освен
6
съблюдаването на последните предпоставки, в процесния случай, предвид
спецификата на процесните обекти, ползването на които се твърди да е
породило нуждата от съдебна защита, следва да бъдат съобразени и всички
нормативни изисквания или ограничения, заложени в Закона за енергетиката,
по отношение на тях - в този смисъл и Решение № 198 от 18.05.2011 г. по т.д.
№ 13/2010 г. на II т.о. на ВКС. При ползване на енергийни обекти и
съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от
собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл.
117, ал. 8 ЗЕ, и без наличието на друго основание, енергийното дружество
следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и
съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което
обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕР Методиката за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби
и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на
преноса на природен газ (виж Решение №179 от 18.05.2011 г. по т.д.№
13/2010 г. II т.о. на ВКС). Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, намира, че по делото са установени изброените предпоставки
за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД до
размера, до който е заявен. В процесния случай в хода на процеса се доказа по
безспорен и категоричен начин, че ищецът е собственик на 62 кв.м. идеални
части от ПИ с идентификатор 02676.19.126, целият с площ от 3786 кв.м. с
адрес в гр. Б., местност Г., общ. Б., обл. Б., ведно с построената сграда за
енергопроизводство с идентификатор 02676.19.126.2, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК, застроена площ по скица: 5 /пет/ кв.м.,
представляващ трафопост БКТП 20/0,4 2x630, включващ уредби Ср.Н,
Уредби НН и трансформатори, както и външно електрическо захранване от
трафопост на електроразпределителното дружество до БКТП, състоящо се от
кабели Ср.Н 20 кV, кабели НН 0,4 кV, съгласно разрешение за въвеждане в
експлоатация. Основното възражение на ответната страна, релевирано пред
първоинстанционния, а и пред настоящия съд, че ищецът З. И. не е придобил
собствеността върху движимите вещи, намиращи се върху бетонния
7
фундамент на трафопоста, тъй като гореописаната сделка на 14.08.2009 г.
между неговия праводател “М. В. Л” ООД и “Б. Б. Ц. Р Р” ООД не включвала
следните електрически съоръжения: ТП, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ, а
единствено трафопостът като недвижимост. Този съдебен състав приема, че
спецификата на процесния случай не налага извода, че изградената постройка
(бетоновият фундамент) и трансформатора, поставен в метална решетка,
намираща се в самата сграда, ведно с линейните обекти към него, са
компоненти на сложна по своя състав вещ, която може да се прехвърля
единствено едновременно. Действително е налице съдебна практика
(например Решение № 247/22.04.2010 г. по гр. д. № 3868/2008 г. на ВКС, ІІІ г.
о.), според която трафопостът, като съвкупност от сграда и монтираните в нея
съоръжения, не може да съществува самостоятелно, а заедно представляват
енергиен обект по смисъла на § 1 т. 23 от ДР на ЗЕ. Спецификата на
конкретния казус обаче според този съд налага друга правна интерпретация.
Видно е от назначеното допълнително експертно заключение и становището
на вещото лице, че на място е констатирана бетонова постройка (трафопост),
при отварянето на която се наблюдава защитна метална решетка, в която се
намира самият вграден трансформатор със съответния фабричен номер,
електрическо табло монтирано на външната страна на обекта и проводи,
скрити под земята. В съдебно заседание експертът пояснява, че самото
електрическо съоръжение, поставено в металната клетка, лежи на
допълнителен фундамент. В назначената в настоящото производство
повторна експертиза (предвид на сторените във въззивната жалба оплаквания
и необходимостта от изясняване на противоречия, възникнали при
изслушването на допълнителната експертиза пред първата инстанция), също е
обяснено подробно от страна на експерта, че трансформаторният пост може
да бъде два вида - бетонен комплектен трансформаторен пост, който е
съвкупност от бетонен фундамент, като в самата конструкция от бетонни
панели са монтирани вече самите електрически съоръжения (част СН, НН,
трансформатори), като именно в този случай вече цялостното съоръжение е
съставна вещ, компонентите на която не може да съществуват самостоятелно,
доколкото изпълнението на предназначението на движимите съоръжения е
пряко свързано с наличието на фундамента. Налице е и втори вид - метален
комплектен трансформаторен пост (МКТП), като единствената разлика тук, е
че АС изработката е от метал, а не от бетон, поради и което тези ТП всъщност
8
са преместваеми. В случая от двете експертни заключения се констатира, че в
процесното място се намира тъкмо такъв пост, който от своя страна е
поставен на допълнителна постройка (сградата с идентификатор
02676.19.126.2), тоест без да е трайно прикрепен към нея. Или в този случай -
функционалността на трансформаторите е продиктувана от наличието на тази
метална решетка, която обаче може и да не е положена в недвижим обект (с
оглед констатираната от експерта мобилност на апаратурата). И след като е
ясно, че по дефиниция сложната вещ е съвкупност от предмети, които
разгледани само в своята цялост удовлетворяват тяхното общо
предназначение, то процесните вещи не съставляват единици на една цяло,
всяко от което да обуславя другото, тъй като МКТП може и да съществува
напълно самостоятелно, без значение наличие или не на постройка. Дори в
самата дефиниция (§ 1 т. 23 от ДР на ЗЕ) на енергиен обект, като какъвто се
разглежда самият трафопост, е посочено, че то може да съставлява и
съвкупност от обекти с предназначението за производство, съхранение,
пренос на електрическа, топлинна енергия. В подкрепа на това становище е и
съдебната практика (например Решение № 50080/28.12.2023 г. по дело
№3136/2022 г. на ВКС), според която следва да се прави разграничение между
правото на собственост върху енергийно съоръжение /трансформатор/ и
правото на собственост върху сградата, в която е разположено това
съоръжение. Тези изводи на съда обаче не променят крайния правен извод за
неоснователност на въззивната жалба, тъй като първоинстанционният съд
правилно е съобразил хипотезата на чл. 239, ал. 1 ДОПК, според която
разпоредба продадените чрез публична продан движими вещи, какъвто е
процесният случай, стават собственост на купувача дори и да не са били
собственост на длъжника. В представеното по делото постановление за
възлагане от орган по публичното изпълнение към НАП фигурират както
самата сграда, така и електрическите уредби (§1, т. 19 от ДР на ЗЕ) - уредби
Ср.Н, НН, трансформатори, описание на външното ел. захранване, като е
налице и препращане към разрешението за въвеждане в експлоатация, тоест
описани са всички компоненти на целия енергиен обект, които като движими
вещи са придобити от ищеца на оригинерно правно основание. В тази връзка
въззивникът възразява, че в процесния случай не се установява идентичност
на обектите в ПИ и описаните в титула за собственост, което възражение
обаче е неоснователно. И първоначалната, и повторната СТЕ са установили
9
вида и спецификата на ТП - МКТП 20/0.4 kV с монтиран трансформатор от
400 ква., като действително вещото лице по повторната експертиза е
констатирал разминаване в техническото описание на съоръжението в
постановлението за възлагане и самото разрешение за въвеждате в
експлоатация от 25.03.2009 г., но в първия документ изготвИ.т е посочел
абревиатурата “БКТП” по отношение на целия трафопост, явно разгледан
като цялостен енергиен обект, след което е отбелязал изрично, че в него е
налице и трансформатор, без вече да конкретизира неговата специфика, като
в тази връзка е препратено към административния акт, в който според
експерта, направил оглед и на място, се съдържа правилното описание на ТП,
поради което всъщност погрешно техническо описание на спорната движима
вещ в постановлението не е давано, а единствено досежно постройката
погрешно е добавено, че се касае за БКТП с неправилни характеристики, но
спор по отношение на нея не е налице. Ето защо възражението за липса на
идентичност, която липса да влияе върху възможността да бъде ясно
индивидуализирано какво точно е придобил в собственост ищецът, е
неоснователно.
Доколкото се установи и че ищецът притежава оборудването, а и земята,
която му е прилежаща и същите понастоящем не са изкупени по реда на ЗЕ от
ответника (като е налице продажба единствено по отношение на сградата,
който договор за покупко-продажба обаче е реализиран извън процесния
времеви период), както и предвид липсата на сключен договор за дължим
размер на обезщетение за ползване на трафопоста (който, установи се,
електроснабдява потребители по електрическата мрежа), то това ползването
се явява без правно основание. Поради липсата на договор за достъп,
ответникът е икономисал тези средства и същите представляват неговото
обогатяване, като правилно размерът на дължимите плащания е определен от
Методиката за определяне на цените за предоставен достъп от преносно или
разпределително предприятие, от потребители през собствените им уредби
и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на
преноса на природен газ на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, като други възражения по приложимостта на методиката и
извършените изчисления от страна на ВЛ по повод на нея във въззивната
жалба не са налице. В хода на настоящото производство съдът е отстранил
10
релевираните оплаквания във въззивната жалба, свързани с оценителната част
на СТЕ и компетентността на вещото лице.
Този състав на съда също не приема за основателно възражението, че
процесните вещи са вън от гражданския оборот. В тази връзка
първоинстанционният съд се е позовал на обстоятелството, че в принципен
план законът позволява електрически съоръжения да са собствени на трети
лица, съгласно разпоредбите на чл. 117, ал. 6 - 8 от ЗЕ, а според цитираната
норма на Наредба № 6/2004 г. (отм.) изграждането им може да се
осъществява и от трето лице, с което е сключен договор за присъединяване,
със съгласието на разпределителното предприятие, като изграждането е за
сметка на третото лице, а с договора се предвижда възможността за обратно
изкупуване на собствеността върху изграденото от страна на
разпределителното предприятие (чл. 20, ал. 5 от Наредбата). Правилно
въззивникът е релевирал, че §4 от ПЗР на ЗЕ се отнася за изградени обекти
преди влизане в сила на закона, но с позоваването на тази норма съдът не е
извел решаващи мотиви по спора, а единствено е аргументирал позицията си,
свързана с принципната възможност за придобиване на енергийни
съоръжения от трети лица, в конкретния случай от страна на „М. В. Л.“ ООД.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗЕ, изискваща административен акт -
разрешение при прехвърляне на имущество, чрез което се осъществява
дейността по електроснабдяване, (разгледано като conditio iuris, обуславящо
действието на сделката) е неотносима, доколкото нормата касае деривативен
способ за прехвърляне на права. Релевираното възражение за настъпила
погасителна давност по отношение на претендираните вземания не държи
сметка за обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба в
съда (26.11.2021 г.), петгодишният срок, броен от неоснователното
разместване на имущественото благо, предмет на защита, не е изтекъл.
Доколкото не са налице други оплаквания във въззивната жалба, а в своята
решаваща дейност съдът е обвързан от твърдените в жалбата пороци, като
съдът не констатира нарушения на императивни материалноправни
разпоредби, имащи отношение към предмета на делото, и поради съвпадение
на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и неоснователността на жалбата въззиваемата страна
11
и ищец в първоинстанционното производство има право на съдебно-
деловодни разноски, но такива не се претендират и съответно не се
присъждат.
Мотивиран от горното, съдът на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА изцяло като правилно и обосновано Решение №
202/27.09.2023 г. по гр. д. № 1474 по описа за 2021 г. на Районен съд - Р..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12