№ 295
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван И.
Членове:Николай Метанов
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20241001000233 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №259/19.02.2024г. на Софийски градски съд по търг.дело №
1902/2023год., ТО,8 с-в е прекратено на основание чл.155, ал.1, т.1 ТЗ по предявен от
съдружниците С. И. С., В. К. Н. и „Люко-К“ООД търговското дружество „Специализирана
болница за активно лечение на сърдечно-съдовите заболявания Аксиома“ООД.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Специализирана
болница за активно лечение на сърдечно-съдовите заболявания Аксиома“ООД, подадена
чрез особения представител адв. К. А., с която се обжалва първоинстанционното решение,
като неправилно с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемите страни С. И. С., В. К. Н. и „Люко-К“ООД са изразили становище за
неоснователността на въззивната жалба по съображенията изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
1
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
предявена от съдружниците С. И. С., В. К. Н. и „Люко-К“ООД, с която е предявен
конститутивен иск за прекратяване на търговско дружество „Специализирана болница за
активно лечение на сърдечно-съдовите заболявания Аксиома“ООД, поради важни причини-
смърт на единия от съдружниците и нежелание на неговите наследници да встъпят като
съдружници, вследствие на което е създадена невъзможност за вземане на каквито и да е
решение от общото събрание поради липсата на кворум с оглед размера на дяловото
участие на починалия съдружник. Като втори и самостоятелен довод да се иска
прекратяване на ответното дружество се изтъква и обстоятелството, че дружеството не е
регистрирано съгласно чл.3, ал.3 от Закона за лечебните заведения и не фигурира в
Регистъра на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве,
центровете по кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове,
домовете за медико-социални грижи, диализните центрове и тъканните банки, поддържан от
Министерство на здравеопазването. Твърди се, че всички така изброени обстоятелства
водели до невъзможност да бъдат вземани решения и да бъде осъществявана каквато и да
било дейност от дружеството. По тези причини, ищците са поискали то да бъде прекратено.
В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез назначеният от
първоинстанционният съд особен представител е оспорил предявения иск с възраженията,
че ищците не сочат доказателства за това, че всички съдружници са се дезинтересирали от
дружествените дела и че именно това обстоятелство да води до невъзможността да се
проведе общо събрание със законоустановения кворум за вземане на решения. Изложил е
съображения, че притежаваните от починалия съдружник дялове и липсата на поемането им
от неговите наследници не представлява пречка за функционирането на дружеството,
съответно за провеждането на общо събрание и наличието на кворум. По така изложените
съображения е поискал отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:
Между страните не се спори, а и се установява от извършената служебна справка по
партидата на „Специализирана болница за активно лечение на сърдечно-съдовите
заболявания Аксиома“ООД с ЕИК *********, че дружеството е с първоначална регистрация
от 05.01.2010г., като в регистъра като съдружници са вписани А. Р. Д., с дяловото участие:
700 лв.; С. И. С., с дяловото участие: 400 лв.; В. Л. Г., с дяловото участие: 400 лв.; „Люко-
К“ООД, с дяловото участие: 800 лв. ; В. К. Н., с дяловото участие: 700 лв.; А. П. А., с
дяловото участие: 1000 лв.; В. А. А. дяловото участие: 250 лв.; М. А. А. , с дяловото участие:
250 лв.; Х. Г. М., с дяловото участие: 1000 лв. и Е. И. Г., с дяловото участие: 500 лв.
Не е спорно, а и се установява, че посоченият в регистъра предмет на дейност на
дружеството е осъществяване само на болнична помощ в областта на сърдечно- съдовите
заболявания.
2
Не се спори, а и се установява, че съгласно приетото като писмено доказателство по
делото извлечение от Регистър на лечебните заведения в област София-град, ответното
дружество не е регистрирало лечебно заведение на територията на област София-град.
Между страните не се спори, а и от представената по делото и приета като
доказателство справка за смърт и наследници на А. Р. Д. се установява, че последният е
починал на 24.01.2011г.
От показанията на разпитания в производството пред първата инстанция свидетел А.
А. се установява, че той е съдружник в ответното дружество, но последното само е било
регистрирано и не е започнало да осъществява каквато и да било дейност. Между
съдружниците е имало лекари, като водещ такъв е бил д-р Д.-специалист в областта на
инвазивната кардиология. Идеята на съдружниците била да бъде внесена медицинска
техника от фирмата „Сименс“ в Германия, но докато това бъде осъществено през същата
година в България вече били внесени три такива машини, което обезсмислило начинанието
им. Освен това междувременно д-р Д. заболял от онкологично заболяване, а това
допълнително препятствало бъдещото осъществяване на дейността за която дружеството
било учредено. От учредяването му до момента това дружество не е осъществявало никаква
стопанска дейност, а специализираната болница не е получавала акредитация за извършване
на медицинска дейност.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Съгласно формираната от състави на Върховния касационен съд съдебна практика по
приложението на чл. 155, т.1 ТЗ, „важни причини“ за прекратяване на едно дружество с
ограничена отговорност, по смисъла на тази разпоредба, могат да бъдат разнообразни по
съдържание факти и обстоятелства, поради което наличието им се преценява конкретно, за
всеки отделен случай. При всички положения обаче, при преценката дали са налице важни
причини за прекратяване на дружеството, следва да се изхожда от интересите на
дружеството като цяло, а не на отделния съдружник/ така и Решение № 159 от
15.12.2009г. по т.д.№ 389/2009г. на ВКС, ТК, 1 ТО, Решение № 21 от 02.03.2010г. по т.д.№
471/2009г. на ВКС, ТК, 1 ТО, Решение № 74 от 24.06.2019г. по т.д. № 2452/208г. на ВКС,
ТК, 1 ТО/. Както е посочено в цитираната съдебна практика, причините би следвало да са от
такава величина,че да създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета на
дейност на дружеството или пък да е налице продължителен период от време, през което
дружеството да не е осъществявало търговската си дейност, за което е регистрирано. От своя
страна, външните белези на разстройство в дейността на дружеството биха могли да бъдат
примерно – трайна липса на рентабилност, натрупване на задължения, погасяването на
които би създало сериозни затруднения за дружеството и опасност за интересите на
кредиторите и пр.
В разглеждания случай, от събраните пред първоинстанционния съд писмени
доказателства се установява, че съдружникът А. Р. Д. е починал на 24.01.2011г., като в
търговския регистър по партидата на ответника няма данни за това неговите наследници да
3
са поискали, съответно да са били вписани като съдружници по решение на общото
събрание на дружеството, взето на основание чл.137, ал.1, т.2 от ТЗ.
В тази насока следва да се посочи, че наследниците на починалия съдружник не са
длъжни да станат съдружници в дружеството, респ. нямат и правото в това им качество да
участват в общото събрание на дружеството до вземане на решение за приемането им като
съдружници, взето по реда на чл.137, ал.1, т.2 ТЗ, като противно на твърденията на ищците
в исковата молба поведението им изобщо не е относимо към формирането на кворум за
работата на общото събрание на съдружниците, предвид обстоятелството, че членственото
правоотношение на починалия съдружник е прекратено със смъртта му/ чл. 125, ал.1, т.1 ТЗ/
и съответно дяловото участие на този съдружник следва да бъде приспаднато при
преценката за кворум и за спазване на предвиденото в закона и устава мнозинство за
вземане на решения от общото събрание.
На следващо място, съгласно чл.21, ал.5 от актуалния дружествен договор на
ответното дружество кворумът за провеждане на валидно общо събрание на съдружниците е
в него да участват толкова дяла от капитала на дружеството, колкото е необходимо за
формиране на съответното мнозинство, изисквано от закона или договора за вземане на
конкретното решение. В тази връзка съгласно чл.21, ал.1, т.3, във вр. с чл.21, ал.3 от
дружествения договор за вземане на решение за приемане на ГФО и баланса на
дружеството/които са посочени като първа основна „важна причина“ по см. на чл.155, ал.1,
т.1 ТЗ/ необходимото мнозинство, респ. необходимия кворум е ¾ от дяловете в капитала на
дружеството, какъвто кворум е налице и без да се вземат предвид дяловете на починалия
съдружник. Съответно съдружникът А. Д. е притежавал само 70 дяла от капитала на
дружеството, което е далече под ¼ от остатъчната стойност от капитала на дружеството,
което би могло да затрудни работата на общото събрание на съдружниците.
Следователно при добро желание и изявено намерение от останалите съдружници те
са могли и без участието на А. Д. и неговите наследници да вземат решение за
осъществяване на търговската дейност на дружеството, вкл. и тази която е съобразена с
регистрирания предмет на дейност – за осъществяване на лечебна дейност, вкл. и да вземат
решение за извършване на надлежна регистрация по реда на Закона за лечебните заведения/
в случай че такова решение се изисква/.
Не представлява важна причина по см. на 155, т.1 ТЗ и липсата на надлежна
регистрация на дружеството като лечебно заведение, извършена по реда на чл.3, ал.3 от
Закона за лечебните заведения и включването на дружеството в Регистъра на лечебните
заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете по кожно-
венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-
социални грижи, диализните центрове и тъканните банки, поддържан от Министерство на
здравеопазването.
Действително съгласно актуалната редакция на чл.3, ал.4 от цитирания по-горе
нормативен акт лечебните заведения осъществяват дейността си само след получаване на
4
разрешение или извършване на регистрация, взети по реда на чл.35 и следв. от същия закон
от страна на съответния регулаторен орган. В настоящия случай обаче не се сочат доводи, че
на ответника е отказана с влязъл в сила административен акт регистрация като лечебно
заведение, който отказ от регистрация да се явява пречка и то вече от непреодолим и
обективен характер да се извършва болнична дейност от ответника като лечебно заведение
по смисъла на ЗЛЗ, съобразно регистрирания предмет на дейност на дружеството, а
единствено се сочи като причина да не се извърши регистрация като лечебно заведение до
настоящия момент несъществуващата както се посочи по-горе невъзможност да не може да
се вземе решение за регистрация като болнично заведение от ОСС, както и смъртта на
починалия съдружник Д., който с оглед притежаваните от него професионални качества и
умения е щял да има водещо значение при осъществяване дейността на дружеството. Това
обаче са все пречки от субективен, а не от обективен характер, поради което и биха
преодолими по волята и възможността на самите съдружници, поради което и не могат по
никакъв начин да бъдат квалифицирани като „важни причини“ по см. на чл.155, ал.1, т.1 ТЗ,
които да налагат прекратяване на самото дружество. Ако желаят да развиват дейността
заради която е учредено дружеството съдружниците могат по всяко време да вземат
решение за регистрирането на дружеството като лечебно заведение/ в случай, че вземане на
такова решение от ОСС изобщо е необходимо/, респ. да задължат управителя да подаде
такова искане до съответния регулаторен орган, както и да привлечат друг водещ
специалист в съответната област на медицината, чрез която помощ да продължат да
извършват дейността заради която е създадено дружеството. Ако пък ли нямат такова
желание да продължат да развиват дейността заради която е учредено дружеството, то те
лесно биха могли да вземат и сами решение за прекратяването му по тяхно съгласие, съгл.
чл. 154, ал.1, т.2 ТЗ, каквото предвидено в закона и дружествения договор мнозинство лесно
би могло да бъде постигнато от тях предвид размера на дяловете на съдружниците, които са
инициирали настоящото производство. По тази причина и показанията на разпитания пред
първата инстанция свидетел А. А. са неотносими към релевираното с исковата молба
основание за прекратяване на търговското дружество по см. на чл.155, ал.1, т.1 ТЗ тъй като
те не сочат за наличието на важни причини, сочещи за пречка за извършване дейността на
дружеството, а по-скоро сочат за нежеланието на останалите съдружниците да продължат да
я извършват след смъртта на съдружника, който е имал водещо значение спрямо тях.
Следва да се изтъкне и обстоятелството, че липсата на регистрация като лечебно
заведение не е пречка дружеството да извършва и друга разрешена от закона търговска
дейност, която е различна от първоначално заявената при регистрацията му и независимо от
това, че то е било учредено единствено със специалната цел да извършва лечебна дейност
по см. на ЗЛЗ. Това е така защото ТЗ не поставя нарочно изискване едно търговско
дружество да може да извършва само дейността която е вписана като предмет на дейност на
дружеството при първоначалното му учредяване.
В обобщение следва да се посочи, че са налице преодолими, а не непреодолими
пречки за затрудненията в осъществяване дейността на дружеството, като в случай, че не
5
желаят за в бъдеще да продължат дейността на дружеството, за съдружниците съществува
друг ред да постигнат прекратяването му- по тяхно решение, взето съгласно чл.154, ал.1, т.2
ТЗ. Но причини, които да налагат прекратяването на ответното дружество не са налице,
поради което и искът с правно основание чл.155, ал.1, т.1 ТЗ за прекратяването му по
решение на съда поради наличието на важни причини, явяващи се пречка за продължаване
на дейността му, подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Това означава, че твърдяната от ищците непреодолима пречка за извършване на
търговска дейност от ответното дружество не съществува и следователно по делото не се
доказа осъществяването на предвидената в закона предпоставка за възникване в полза на
ищеца на потестативното право по чл. 155, т. 1 ТЗ да поиска прекратяване на дружеството
„Специализирана болница за активно лечение на сърдечно-съдовите заболявания
Аксиома“ООД, а именно наличието на важни причини по смисъла на тази правна норма.
Това прави предявеният в процеса конститутивен иск неоснователен и съдът следва да го
отхвърли.
Следователно, първоинстанционното решение се явява неправилно, като постановено
в противоречие с материалния закон - чл. 155, т. 1 ТЗ и следва да бъде отменено, с
отхвърляне на така предявения иск.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №259/19.02.2024г. на Софийски градски съд по търг.дело №
1902/2023год., ТО,8 с-в, с което е прекратено на основание чл.155, ал.1, т.1 ТЗ по предявен
от съдружниците С. И. С., В. К. Н. и „Люко-К“ООД, търговското дружество
„Специализирана болница за активно лечение на сърдечно-съдовите заболявания
Аксиома“ООД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. С., ЕГН **********, В. К. Н., ЕГН ********** и
„Люко-К“ООД, ЕИК *********, всичките представлявани от адв. Г. Х., гр.***, бул.“***“
№***, ет.*, офис * иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ, за прекратяване на дружеството
с ограничена отговорност – „Специализирана болница за активно лечение на сърдечно-
съдовите заболявания Аксиома“ООД, ЕИК *********, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7