Р Е Ш Е Н И Е
№ 924 / 18.3.2010г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІІІ-ти състав, в съдебно
заседание на дeветнадесети февруари през две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря А.И.. като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 8423 по описа за 2007 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод предявен от Г.М.Ж.
ЕГН ********** срещу С.Ж.Ж. ЕГН ********** иск с правно основание чл.99, ал.1 и
чл.107 от СК/отм./.
В исковата си молба ищеца твърди, че с ответницата са сключили брак на 31.08.1975г. пред длъжностното лице
в Община гр.Балчик и от брака си имат две пълнолетни деца. Излага, че след като
децата израстнали между съпрузите започнали спорове
по важни семейни въпроси. Все повече се забелязвали липсата на взаимно уважение
и разбирателство. През последните 7-8г.
станало очевидно, че съпрузите имат несъвместими характери и различни представи
за семеен живот. Според изнесеното в исковата молба от три години съпрузите
живеят във фактическа раздяла – съпруга в Германия, а съпругата в семейното
жилище в гр.Варна. В съдебно заседание ищеца допълва исковата си претенция, като
настоява за прекратяване на брака по изключителна вина на ответницата, на
следните брачни основания: създаване извънбрачна връзка от С.Ж. с неин колега Ю.
в Германия; постоянни скандали, провокирани от ответницата след 1998г.;
иронично отношение към професионалните занимания на ищеца; унизително и грубо
отношение към родителите на ищеца; нанасяне на обиди, създаване на постоянни
интриги между семействата на синовете на съпрузите и ищеца; настройване на сина
М. срещу ищеца и родителите му; осуетяване достъпа на ищеца до имотите,
придобити по време на брака, представляващи жилище в гр.Варна, ул.”*******” №18
и вилна сграда с дворно място в гр.Балчик. Предявява се от ищеца и небрачен иск с правно основание чл.107 от СК/отм./ за предоставяне
на него ползването на семейното жилище, находящо се в Германия, гр.Мюнстер, ул.”*******” № 145 С оглед изложеното ищецът моли
съда да прекрати брака с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство единствено по вина на съпругата.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален
представител заявява желанието си за
прекратяване на брака по вина на ответника С.Ж.. Претендира сторените по делото
разноски за заплащане адвокатско възнаграждение
Ответника С.Ж.Ж., редовно призована, се явява лично и
чрез процесуален представител предявява насрещни искове, приети за съвместно
разглеждане – за прекратяване на брака по вина на ищеца, на следните брачни
основания: създаване извънбрачна връзка с друга жена в Германия и грубо
отношение към ответницата; както и небрачни искове по
ч.107 и чл.103 от СК/отм./– за предоставяне на нея ползването на семейното
жилище, находящо се в гр.Балчик, местност „****”, ул.”****”, № 5, както и за
възстановяване от нея след развода на предбрачното
фамилно име Б.. В с.з. по същество за прекратяване на брака по изключителна
вина на ищеца Г.М.Ж.. Претендира сторените по делото разноски за заплащане
адвокатско възнаграждение.
Съдът въз основа на твърденията и доводите на
страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение,
съгласно чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От удостоверението за сключен граждански брак се
установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански
брак на 31.08.1975г., за което е съставен акт за граждански брак № 0107
от длъжностно лице по гражданското състояние на Община гр.Балчик.
От представени
удостоверения за раждане се установява, че страните по делото Г.М.Ж. ЕГН ********** срещу С.Ж.Ж.
ЕГН ********** са родители на Живко Георгиев Ж. ЕГН ********** и М. Георгиев Ж.
ЕГН **********.
От представено по делото в
превод от немски език удостоверение, издадено от клиника „Оберлаузитц
Клиникен ГмбХ” се
установява, че С.Ж. родена на ***г.
е постъпила в клиниката на 10.01.1983г. с желание за прекъсване на бременност и
изписана от там на 13.01.1983г. след извършен кюретаж,
при което е бил отстранен фетуса.
На въпроси по реда на чл.114 ГПК/отм./ ответника С.Ж. отрича да е правила аборт от извънбрачна връзка. Сочи,
че не осигурява към момента достъп на ищеца до имота във Варна и този в Балчик,
поради отправени от последния заплахи към нея и сина им.
По делото е представено и
заверено копие от приложение към паспорт серия И, № 1104297 на името на Г.М.ж.,
удостоверяващо предприето от него пътуване, без придружител за срок от 30 дни
на дата 06.01.1983г.
Приложени по делото справки
до Началника на РПУ гр.Балчик, изготвени по повод жалби на ответника С.Ж. и
бащата на ищеца Г.Ж. – М. Ж. Йорданов
установяват влошени взаимоотношения между страните по делото и бащата на
ищеца, по време на бракоразводния процес, свързани с ползването на вилата в
гр.Балчик, по повод на които на страните са отправяни полицейски предупреждения
да не отправят закани помежду си и да спазват законоустановения ред в страната.
За доказване твърденията на
страните по делото са ангажирани гласни доказателства.
От съвкупния анализ на показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява, че съпрузите не живеят заедно от пет-шест години.
Отношенията между същите са съпроводени от конфликти и скандали. Не е
възможно съпрузите да се съберат и да заживеят отново като семейство. До
завръщането и установяването на ответника С.Ж. в България, семейството е живяло
в Германия.
Останалите, представени по делото писмени
доказателства/нотариални актове, разписки за платени телефонни услуги и пр./ не
следва да се обсъждат, доколкото нямат касателство
към предмета на спора.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
Съдът като взе предвид доказателствата по делото
намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в
едно семейство, като намира, че брачната им връзка е опразнена от необходимото
й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно
отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му по силата на чл. 4 от СК функции. Между
съпрузите не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и
разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни
усилия, с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на
задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите по чл. 15, чл. 16
и чл. 18 от СК. Тези изводи безспорно се доказват от съществуващата между
страните фактическа раздяла, датираща от около пет-шест години и липсата на
желание от някоя от страните за промяна на съществуващото фактическо положение.
Ето защо, съдът намира, че бракът между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен, съществува формално и не изпълнява присъщата
му социална функция, поради което следва да бъде прекратен на основание чл. 99,
ал.1 от СК.
Съдът е длъжен да се
произнесе, съгласно разпоредбата чл.99, ал.2 от СК, относно вината. Законовата уредба не дефинира понятието “вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът приема това понятие
като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към
брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност,
съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството. Свидетелските показания
и събраните писмени доказателства по делото не установяват по несъмнен начин
брачна изневяра от страна на ответницата или на ищеца. Не се установяват и
наведените в исковата молба твърдения от ищеца, съпругата единствено да е
причината за възникналите помежду им конфликти и проблеми. Доколкото по делото
е безспорно установено, че страните са във фактическа раздяла помежду си, както и това, че и двете страни не полагат
усилия и не проявяват нужното уважение в отношенията си един към друг/за което
свидетелстват и образуваните в РПУ гр.Балчик преписки/, каквото задължение имат
по силата на закона и нормите в обществото, се налага извод, че вината за
разстройството на брачните отношения е следствие поведението и на двамата
съпрузи един към друг. В този смисъл съдът намира, че дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е настъпило по вина на двамата съпрузи. Последните очевидно
не са положили усилия за изграждането на
спокойни и стабилни съпружески отношения, проявявайки толерантност един към
друг, грижа и заинтересованост към семейните задължения. С това си поведение
двамата съпрузи са изпразнили брачната връзка от необходимото й съдържание,
поради което и съдът приема, че с поведението си и двамата са допринесли за
разстройството на брака. Затова и двамата съпрузи следва да понесат
отговорността за разтрогването на брака. При изложеното съдът следва да обяви,
че вина за разстройството на брачните отношения имат и двете страни.
По отношение искането на ищеца за
предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в Германия на него
съдът намира, че това искане следва да се уважи. Обратно искането на ответника С.Ж.
за предоставяне на нея ползването на жилището, находящо се в гр.Балчик,
местност „****”, ул.”****”, № 5, доколкото по делото не е установено посоченото
жилище да е било „семейно” по смисъла на закона, следва да се отхвърли като неоснователно.
Съобразно искането на ищeцът по насрещния небрачен
иск и съгласно разпоредбите на чл. 103 ал.1 от СК/отм./, фамилното име на
съпругата след развода следва да бъде предбрачното
такова – Б. и предвид факта, че по делото не са събрани доказателства съпругата
да е известна в обществото с брачното си фамилно име.
Предвид изхода на спора и на основание Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от
28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г. съдът определя окончателна държавна такса
в размер на 50,00 лв., която следва на основание чл.270 от ГПК/отм./ да се
внесе от страните по равно. Предвид изходът
на спора, съдът намира, че не следва да се
произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, тъй като с оглед разпоредбата
на чл.270, ал.1, изр.2 ГПК същите остават
в тежест на страните така, както са ги
направили.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА
брака между Г.М.Ж. ЕГН ********** срещу С.Ж.Ж. ЕГН **********, сключен на 31.08.1975г., за което е съставен акт за
граждански брак № 0107 от длъжностно лице по гражданското състояние на
Община гр.Балчик, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
на основание чл. 99, ал. 1 от СК, като обявява взаимна вина за
разстройството на брачните отношения на основание чл.99, ал.2 от СК/отм./.
ПОСТАНОВЯВА след
развода жената да носи предбрачното си фамилно име Б..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в
Германия, гр.Мюнстер, ул.”*******” № 145 на Г.М.Ж.
ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ
искането на С.Ж.Ж. ЕГН ********** за предоставяне за ползване на жилище, находящо се в гр.Балчик,
местност „****”, ул.”****”, № 5.
ОСЪЖДА Г.М.Ж. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:
гр.Варна, ул.”****” №4 ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС
окончателна държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/,
на основание чл.270, ал.1 от ГПК/отм./ във вр. с чл.6
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр. 22
от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.
ОСЪЖДА С.Ж.Ж. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС
окончателна държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/,
на основание чл.270, ал.1 от ГПК/отм./ във вр. с чл.6
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр. 22
от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: