№ 264
гр. Пловдив, 24.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Христо Ив. Крачолов
Иван Хр. Ранчев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600479 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 243 ал. 8 НПК.
С определение № 253/19.07.2021 г. по ЧНД № 1414/2021 г. Пловдивският
окръжен съд е отменил постановление от 08.06.2021 г. по прокурорска
преписка № 969/* г., с което Окръжна прокуратура – Пловдив е прекратила на
основание чл.243, ал.1, т.1 НПК наказателното производство по сл. дело №
23/2011 г. на * при Окръжна прокуратура – *, водено срещу П. П. П., за
престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал.1, т. 6 и т.7, вр. с чл. 26 ал.1 НК и е
върнал делото на прокурора за изпълнение на дадените указания.
Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна
прокуратура – Пловдив, която го е протестирала с искане то да бъде отменено
и се потвърди прокурорското постановление.
Обвиняемият П., неговият защитник и ощетеното юридическо лице не са
взели становище по протеста.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено
следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваното определение първоинстанционният съд на
1
първо място напълно законосъобразно е приел, че е неоснователно
становището на прокурора, което е застъпено в постановлението за
прекратяване на наказателното производство, че в случая е изтекла
погасителната давност за деянието, предмет на настоящото обвинение.
Инкриминираният период, посочен в постановлението за повдигане на
обвинение, е от м. март 2007 г. до 31.10.2008 г. /т. 1, л. 6 ДП/.
Престъплението, в което е обвинен П. П., е по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 6 и т. 7
вр. чл. 26 ал. 1 НК. Делото е образувано на 08.02.2011 г., а обвиняемият е
привлечен като такъв на 22.02.2011 г. Санкцията, която се предвижда за
деянието – предмет на настоящото обвинение, е от 3 до 8 години лишаване от
свобода.
Съгласно хипотезата на чл. 80 ал. 1 т. 3 НК, наказателното преследване
се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на 10
години, за деяние, наказуеми с лишаване от свобода повече от 3 години.
Очевидно е, че в случая в предвидения в закона срок е било образувано
досъдебно производство, включително и е повдигнато обвинение спрямо
конкретно лице. По делото до настоящия момент, въпреки неколкократните
спирания и възобновявания, са извършени значителни по обем действия по
разследването. Следователно е необходимо да се прецени хипотезата на чл.
81 ал. 3 НК, според който текст абсолютната давност е за срок, който следва
да надвиши с една втора срока, предвиден в предходния текст, цитиран по-
горе. Абсолютната давност за деянието в случая е 15 години, която не е
изтекла. В тази насока и изводите на първоинстанционния съд са напълно
правилни.
Не може да бъде споделен основният довод в протеста, който се е
поддържал и пред първоинстанционния съд, че изхождайки от заключението
на вещото лице /очевидно тук се има предвид заключението на вещото лице
Т. Р. /т. 20, л. 55 ДП/, не се дължи данък и не следва да се обсъждат
доказателствата и отношението на отговорното лице към тях. Според тезата
на прокуратурата, щом не се дължи данък, то няма основание да се
преценява, че са осъществени съставомерните признаци по смисъла на чл. 255
НК, т.е. извършеното от обвиняемия П. П. е несъставомерно.
Първоинстанционният съд напълно правилно е преценил, че това, което е
прието в прокурорското постановление за прекратяване на наказателното
производство, е било установено като фактическа обстановка в предишните
две постановления за прекратяване, които са били предмет на проверка,
съответно с определение № 87/25.01.2018 г. по ЧНД № 2556/2017 г. по описа
на Пловдивския окръжен съд, а след това и определение от 29.05.2018 г. по
ЧНД № 297/2018 г. на ПОС, което след това е било предмет на въззивна
проверка с определение № 454/05.07.2018 г. по ВЧНД № 394/2018 г. по описа
на Пловдивския апелативен съд. С основание първоинстанционният съд е
2
посочил в мотивите на атакуваното определение, че в настоящото
прокурорско постановление единствено са цитирани имената на разпитаните
нови свидетели С. Л. и И. Т. и е посочено, че е назначена допълнителна
съдебносчетоводна експертиза.
Пловдивският апелативен съд счита, че правилно е прието, че в
обстоятелствената част на обжалваното постановление прокурорът е
аргументирал становището си единствено с обсъждане на разпоредбата на чл.
85 ЗДДС /в редакцията от ДВ, бр.106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г./,
съответно чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, без обаче да се
направи прецизен правен анализ в тази насока. Освен това и изводите са
напълно идентични с тези на предходните постановления за прекратяване на
наказателното производство, досежно липсата на възникващо задължение
към бюджета в резултат на нереалност на ВОП.
Проследявайки хронологията, по която се е развило досъдебното
производство, настоящата инстанция установи, че първоначално в хода на
досъдебното производство е било изготвено заключение от вещото лице А. Г.
/т. 1, л. 61/. Експертът е направил извод, че отразяваните в дневниците за
покупки по ДДС протоколи по чл. 117 ал. 1 т. 1 ЗДДС не са съставени в
съответствие с данъчното и счетоводното законодателство, предвид на
обстоятелството, че протоколите са подписани едностранно само от * ЕООД.
Приел е, че няма доказателства за осъществени реални сделки по смисъла на
чл. 6 ЗДДС и основателно е отказан данъчен кредит и, съответно, неправилно
е възстановен такъв.
По делото е изготвена още една експертиза от вещото лице А. Г. /л. 185,
т. 1/. В него същият експерт е посочил, че размерът на протоколите по чл. 117
ЗДДС, по които * ЕООД е ползвал данъчен кредит, е в размер на
90 451 736,76 лева. На база на този размер дружеството е ползвало данъчен
кредит в размер на 18 090 346,83 лева. И в това заключение експертът е
посочил, че дружеството е нямало право да ползва данъчен кредит по
предоставените му протоколи по чл. 117 от ЗДДС.
След това е била назначена нова съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице Т. Р. /т. 7, л. 130 ДП/, който е посочил в заключението си, че по принцип
правилно с ревизионния акт № *********/10.08.2010 г. е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит в размер на 18 706 678,07 лева по протоколите
за доставките от четирите румънски дружества. Според експерта, след
измененията от 01.01.2009 г. на разпоредбата на чл. 85 ЗДДС и привеждането
й в съответствие с нормите на европейското законодателство и съответно чл.
203 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета е приел, че следва да бъде
коригиран размерът на начисления от * ЕООД данък по процесните ВОП,
чрез включването на протоколите по чл. 117 в дневниците за продажби,
именно защото това е станало не с фактура, а с протокол.
3
След тази експертиза са се развили и съответните две производства пред
съда по отношение на прекратяване на наказателното производство, в които и
първата, и втората инстанция не са споделили тези доводи на обвинението и
са дали ясни и конкретни указания за точното прилагане на закона.
В настоящото прокурорско постановление се цитира следващото
заключение, също изготвено от вещото лице Т. Р. /л. 55, т. 20 ДП/, което
приема, че в процесния случай, след прилагане разпоредбата на чл. 203 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета, следва * ЕООД да коригира намаление в
начисления ДДС по протоколите по чл. 117, включени в дневниците за
продажбите. Намалението на начисления ДДС ще бъде в същия размер,
според експерта, както отказания данъчен кредит.
Пловдивският апелативен съд счита, че действително в постановлението
на прокурора за прекратяване на наказателното производство неправилно
правният анализ се свежда единствено до приложимостта на цитираната
норма от Директивата. Напълно обоснован е изводът на първоинстанционния
съд, че в постановлението липсва задълбочен анализ на всички събрани по
делото доказателства, въпреки указанията, които са дадени при предишните
произнасяния на съдилищата, досежно основанията за прекратяване на
наказателното производство.
В тази насока първоинстанционният съд е изложил достатъчно и
убедителни съображения, които настоящата инстанция напълно споделя.
Няма абсолютно никакъв спор, че при липса на реална сделка следва да се
прецени наличието на съставомерните признаци по смисъла на чл. 255 НК,
насочени към избягване установяването или плащането на данъчни
задължения. Същинското данъчно престъпление по чл. 255 НК се
осъществява чрез действия или бездействия, с които обективно се нарушават
норми на данъчното законодателство със знание на дееца по този начин да се
избегне или затрудни установяването на данъчните задължения на
данъчнозадължените субекти и тяхното плащане към фиска. Установяването
на правнорелевантните факти е чрез доказателства, доказателствени средства
и способи на доказване, допустими според процесуалните норми, регулиращи
развитието на данъчното и наказателното производство /Р-36-2019-І н.о./.
Правото на данъчен кредит възниква само при наличието на реално
осъществени облагаеми доставки /Р 217-2017- ІІ н.о./.
С оглед на всички изложени по-горе и съображения, настоящата
инстанция изцяло споделя извода, че на практика липсват мотиви за
прекратяване на наказателното производство, което прави постановлението
необосновано и незаконосъобразно. Това е така, понеже не е направено
обсъждане по отношение на съпричастността на наказателноотговорни лица
към установената фактическа обстановка относно нереалността на сделките.
4
Липсва и обсъждане на събраните по делото доказателства, освен цитиране на
посочената по-горе експертиза и показанията на двамата свидетели.
Впрочем, очевидно е, че по досъдебното производство са работили двама
експерти, които са дали две противоположни със своите изводи заключения.
Най-малко това противоречие е било необходимо да се прецени дали не
следва да бъде изяснено по съответния процесуален ред.
Съдебната практика отдавна приема, че в определени случаи, когато
съществуват различия между две експертизи, може да се използват
постиженията на правната теория, в която е прието, че НПК не поставя
непреодолима пречка за назначаване на експертизи, непредвидени изрично в
него, каквато се явява именно „арбитражната експертиза“ /Р-25-2000 – І НО
ВКС/. Подобна експертиза има място в наказателния процес, когато е
възникнало противоречие между две групи вещи лица и то е продължавало да
съществува, без възможност да бъде отстранено, поради което пред
решаващия орган се поставя изискване от наличието на специални знания,
които той не притежава.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 253/19.07.2021 г. по ЧНД № 1414/2021 г.
Пловдивският окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5