О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260286
13.10.2020г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №2283 по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274 и сл. във връзка
с чл.248 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на И. К. И., ЕГН **********, чрез пълномощника му по
делото адв. С. П., против Определение
№260344 от 25.08.2020г., постановено
по гр.д.№1669/2020г. по описа
на ПРС, I гр.с.,
с което е оставена без уважение молбата
му за изменение
на постановеното по делото решение
в частта му за разноските. В жалбата
се излагат съображения за
неправилност на обжалваното
определение, като се
иска отмяната му
и решаване на въпроса по
същество, като в
полза на жалбоподателя
се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на още
250 лв.
Ответната страна
по жалбата- Главна
дирекция „Национална
полиция“ на МВР,
не взема становище по нея.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен
акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, тъй като е
подадена от легитимирана страна
и е насочена
срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
С
постановеното по делото
решение съдът е
уважил исковите претенции
на И. К. И.
против Главна
дирекция „Национална
полиция“ на МВР за заплащане на сумата
от 1626,50 лв.-
възнаграждение за положен
извънреден труд и
за заплащане на
сумата от 218,17
лв.- мораторна лихва. В
частта му за разноските
съдът е приел,
че възражението на ответната страна
за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение в размер
на 650 лв. е
основателно, поради което
е присъдил разноски
за такова в размер
на 400 лв.
По реда на чл.248
от ГПК частният жалбоподател е
поискал изменение на
решението в частта
му за разноските, като в негова полза
се присъди пълния
размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, като с обжалваното
определение съдът е
оставил без уважение
молбата му.
Така постановеното
определение е правилно,
поради което следва
да бъде потвърдено.
Не могат да
бъдат споделени доводите на
частния жалбоподателя, че доколкото първоинстанционният съд
е бил сезиран с два обективно
съединени иска, то за
всеки от тях съобразно разпоредбата
на чл.2, ал.5 от
Наредба №1 на Висшия
адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва
да бъде определено отделно адвокатско възнаграждение. Действително
разпоредбата на чл.2, ал.5 от
наредбата предвижда, че по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно, но разумното
тълкуване на същата налага
да се приеме,
че се отнася
само до главните
искове, за които
възнаграждението следва да се определи
поотделно, но не и за свързаните
с тях акцесорни
претенции, предявени в
същото производство. В случай,
че има такива, то
по тях и
главните искове следва
да бъде определено едно
общо адвокатско възнаграждение с оглед материалния
интерес по делото съобразно чл.7, ал.2
от наредбата.
Предвид
горното обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260344
от 25.08.2020г., постановено по
гр.д.№1669/2020г. по описа на
ПРС, I гр.с.,
с което е оставена без уважение молбата
на И. К. И., ЕГН **********, за
изменение на постановеното по делото решение
в частта му за разноските.
Определението е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: